Р Е Ш Е Н И Е
гр. *****, 19.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на пети
ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7647 по
описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ.
Ищецът
Я.А.Н., поддържа, че на 5.05.2013 г. в гр. *****, около 21.30 ч. по бул. *** М.
настъпило ПТП между управлявания от ищеца мотоциклет „БМВ“, рег. № ***** и л.а.
№ „Мерцедес“, рег. № *****. Твърди се, че при наличие на маркировка от двойна
непрекъсната линия водачът Р.В.О., управляващ лекия автомобил след употреба на
алкохол (1, 47 %о), без да подаде сигнал и без да пропусне мотоциклета (движещ
се в насрещната лента) извършил маневра ляв завой към бензиностанция „Шел“,
поради което настъпил сблъсък между превозните средства. Ищецът сочи, че
получил открито размачкване и счупване на костите на дясната подбедрица, лезия
на задната тибиална артерия в десния долен крайник, посттравматична
церебрастения, разкъсно-контузна рана на дясното бедро и кръвонасядания по
тялото, мозъчно сътресение. В болнично заведение е поставена външна фиксация, а
в последствие – вътрешна с плака и винтове. Изтъква се, че в продължение на три
месеца след втората операция ищецът е бил на легло и не е можел да се обслужва
сам. Тъй като приятелката му не издържала на напрежението около здравословното
му състояние го напуснала, от което ищецът рухнал тотално. Три месеца след
втората операция ищецът започнал да се придвижва с две патерици и едва през
февруари 2014 г. можел да се придвижва без помощни средства, макар че към
настоящия момент походката му е затруднена, изпитва силни болки при ходене, не
може да кляка и да се изправя сам. Изтъква се още, че пострадалия страда от
световъртеж, замаяност, прилошаване, разсеяност, получава припадъци, имал
проблеми със съня, страдал от кошмари, станал раздразнителен. Използвал
успокоителни медикаменти и антидепресанти. От Г.Ф. (поради липса застраховка на
гражданската отговорност на виновния водач) е поискано плащане на обезщетение с
писмо от 3.10.2014 г., но на 18.12.2014 г. плащане било отказано. Претендира
като обезщетение за претърпените неимуществени вреди ответникът да му заплати
сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП, както и
обезщетение на имуществените вреди от 1602, 71 лв., разходи за лечение. Искът
насочва срещу Г.Ф., тъй като не е налице застраховка на гражданската
отговорност на виновния водач. Претендира разноски.
Ответникът
Г.Ф. (искът, срещу който е предявен на 20.01.2015 г.) оспорва претенциите по
основание и размер, като не възразява срещу твърдението, че липсва валидна
застраховка. Сочи, че механизма на произшествието не е установен, че няма
причинна връзка с уврежданията и търпените болки, твърди, че разходите за
лечение не са сторени във връзка с процесният инцидент. Твърди съпричиняване
поради употреба на алкохол от ищеца. Оспорва размера на иска.
Третото лице – помагач на страната на ответника, Р.В.О.,
не взема становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Представени са фактура № 2066 от 10.06.2013 г. за
сумата от 1399, 60 лв. платена за заключваща плака с приложен касов бон,
фактура № 6056 от 25.06.2013 г. за сумата от 2,90 лв., платена за потребителска
такса с приложен касов бон, фактура № 4664 от 19.06.2013 г. за сумата от 58
лв., платена за потребителска такса с приложен касов бон, както и фискални
бонове съответно за сумите от 4, 25 лв., 95, 03 лв., 3, 83 лв., 9,10 лв., 23,20
лв. и 6, 80 лв., платени за лекарства (клексан шприц, витамин С, аулин, зинат,
адитива МТВ, линекс).
Приетото по делото заключение на САТЕ установява, че
на 5.05.2012 г. около 21.50 в гр. *****, бул. *** М., срещу № 120
(бензиностанция Шел) между л.а. Мерцедес 190 Е, рег. № ***** и мотоциклет БМВ Ф
650, рег. № *****, е настъпило ПТП, тъй като автомобилът предприел завиване
наляво към бензиностанцията и се сблъскал с насрещно движещия се мотоциклет. На
място платното за движение е разделено на четири ленти, с по две за всяка
посока, като по средата е налична двойна непрекъсната линия М2. Установено е,
че срещу входа на бензиностанцията от дясно на платното за движение, в посоката
в която се е движел лекият автомобил е поставен знак Г1 „Движение само направо
след знака“. Л.а. Мерцедес, управляван от Р.В.О., се е движел със скорост от 41
км/ч и ударът е настъпил в лявата лента от платното за движение на мотоциклета.
Последният се е ударил в областта на заден десен калник с предната си гума.
Последвало е приплъзване на мотора и мотоциклетиста върху дясната им страна по
пътното платно. Вещото лице е посочило, че маневрата на автомобила е извършена
на място, където ляв завой не е бил разрешен. В допълнителното заключение е отразено,
че скоростта на движение на мотоциклетиста е била от порядъка на 60 кмч/м и при
тази скорост ударът е бил непредотвратим от страна на негова страна.
Видно от представен по делото констативен протокол
водачът Р.О. е употребил алкохол, като пробата е отчела 1, 47 %о.
Приетата СМЕ е установила, че в резултат на ПТП ищецът
е получил размачкване на дясната подбедрица, включващо открито счупване на
костите на дясната подбедрица с размачкване на меките тъкани, разкъсване на
задната тибиална артерия в десния долен крайник, голяма разкъсно-контузна рана
на дясното бедро. Увредите са характеризирани като типични за пострадали
мотористи, с висока степен на тежест и трудност при лечение. При постъпване в
болнично заведение е извършена спешна операция за обработка на раната на
дясното бедро, лигатура на разкъсаната артерия и поставен външен фиксатор. В
периода от 9.06.2013 г. до 19.06.2013 г. е бил приет за операция отново, като е
извършено открито наместване на счупените кости на подбедрицата и поставяне на
метална плака и винтове. Вещото лице сочи, че в резултат на ПТП е настъпило
разстройство на вегетативната нервна система, а разкъсването на задната
тибиялна артерия е причинило постоянно разстройство на здравето. През целия
лечебен и възстановителен период, продължил около 1 година, ищецът е търпял
болки и страдания, по-интензивни през първите 3 месеца и през първите 3
седмици, след започване на рехабилитацията. Понастоящем ищецът търпи болки в
левия крак спорадично при студено и влажно време. Установено е, че през първите
6 месеца пострадалият се е придвижвал трудно само с помощта на патерици, което
е затруднило ежедневното му обслужване. При преглед е констатирано, че на
дясното бедро е останал „S“ образен белег с дължина 24 см. и ширина от 1 см, но
мускулът извършва силови движения в нормален обем. Дясната подбедрица, с видим
оток и палпаторна болезненост, също има остатъчни белези - два от по 13 см. и
ширина от 1,5 см. и 6 кръгли от поставения външен фиксатор. Вещото лице е
изтъкнало, че зарастването на костите на подбедрицата е с остатъчна деформация,
като е извита навън и така е настъпило трайно скъсяване на десния крак с 2 см.,
а то на свой ред е обусловило накуцваща надясно походка. Последната провокира
периодични болки в гръбначния стълб. Препоръчано е да се коригира токът на
дясната обувка за избягване на накуцването.
Св. Е.С.С. е разказал, че първоначално състоянието на
ищеца е било тежко, той не можел да става и трябвало да го носят, обслужването
му било в леглото – за тоалет и хранене. Когато се прибрал в къщи той можел да
се изправя в леглото с помощ, но до тоалетната е трябвало да го носят. Едва
след половин година той започнал да се изправя сам, като се придвижвал с две
патерици. Към момента на инцидента ищецът работел, но след това преустановил
работата си. Оплаквал се, че го боли, прилошавало му от лекарствата. Според
свидетеля походката на пострадалия е с видимо накуцване.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Събраните доказателства установяват, че на 5.05.2013
г. в гр. *****, около 21.30 ч. по бул. *** М. настъпило ПТП между управлявания
от ищеца мотоциклет „БМВ“, рег. № ***** и л.а. № „Мерцедес“, рег. № *****. Данните
сочат, че инцидента е настъпил поради противоправното поведение на водача на
автомобила, тъй като същият е предприел маневра „ляв завой“ на неразрешено за
целта място – от една страна, той не е спазил знак Г1, който е предписвал
движение само на право, от друга страна е пресякъл двойна непрекъсната линия
М2, чието пресичане е забранено. Така са нарушени нормите на чл. 51, ал. 1, пр.
1 ППЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП. Установеното противоправно поведение на
водача О. е и виновно, тъй като не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Обстоятелството, че водачът на автомобила е консумирал алкохол и с това си
поведение е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, не следва да бъде взето предвид,
тъй като по делото не се събраха доказателства, че алкохолното повлияване е в
пряка причинно следствена връзка с настъпилият инцидент.
Съдът приема за недоказана тезата на ответника, че
ищецът е съпричинил вредните последици, тъй като в хода на процеса не се
установи пострадалият да е бил употребил алкохол към момента на инцидента и
това да е допринесло за настъпването на последния. Няма данни с друго свое
поведение ищецът да е създал предпоставки за процесното ПТП.
Съдът приема, че в резултат на сблъсъка между двете
превозни средства ищецът е претърпял травми, които са констатирани от приетата
по делото СМЕ. В резултат на тези увреди ищецът е търпял болки и страдания, ограничения
от битов характер, негативни емоции. За обезщетяване на тези нематериално
вреди, съдът намира, че следва да бъде присъдена обща сума от 40 000 лв.
Същата е формирана въз основа на принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД,
обичайната практика за подобен вид увреждания към датата на процесния инцидент,
при съобразяване на момента на настъпване на инцидента (2013 г.), обществено
икономическите условия и застрахователните лимити. За определяне на
обезщетението съдът съобрази младата възраст на пострадалия, периода, в който
са търпени болките и страданията и е протекло лечението и възстановяването, сложността
и тежестта на уврежданията, необходимостта от чужда помощ за обслужване в
началото на възстановителния период, деформацията на долния крайник и неговото
скъсяване, остатъчната накуцваща походка, причиненото постоянно разстройство на
здравето от разкъсването на артерията, останалите белези в областта на
увредите, периодично проявяващите се болки. От друга страна съдът отчита данните,
че фрактурите са заздравели, че няма неблагоприятна прогноза за в бъдеще, че не
се установи наличие на мозъчно сътресение, че не се доказаха твърденията, че в
личен план отношенията на ищеца с приятелката му са били повлияно от
настъпилото ПТП. За горницата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000
лв. искът следва да се отхвърли, като недоказан и неоснователен.
Що се касае до искът за имуществени вреди, съдът
приема, че същият е частично доказан по отношение на сумите за синтезен материал
и потребителски такси, както и за лекарства аулин и витамин С, или за обща сума
от 1473,43 лв. За останалите разходи не се събраха доказателства, че същите са
извършени във връзка с лечение на увредите от ПТП. Ето защо за разликата над
посочената сума до пълния размер от 1602, 71 лв.
искът следва да се отхвърли.
Посочените по-горе суми за обезщетение на имуществени
и неимуществени вреди следва да се заплатят от ответника, тъй като няма спор,
че за гражданската отговорност на виновния водач към момента на инцидента не е
била налична валидна застраховка.
Върху тези главници следва да се начисли законна
лихва, която при съблюдаване на правилото на чл. 288, ал. 7 КЗ и с оглед датата
на молбата, депозирана пред Фонда, следва да се начисли от 3.01.2015 г.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски в размер на 244, 92 лв. и 100 лв. за такса, а
на адв. Й.Г.Д. възнаграждение в размер на 1774, 20 лв. На свой ред ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 207, 13 лв. за експертиза и
2333, 88 лв. за юрисконсултска защита. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1558, 92
лв. (тъй като 100 лв. вече са заплатени от ищеца при образуване на делото).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на Я.А.Н.,
ЕГН **********, на основание чл. 226 КЗ сумата от 40 000 лв.,
като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 5.05.2013 г.,
ведно със законната лихва от 3.01.2015 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на Я.А.Н.,
ЕГН **********, на основание чл. 226 КЗ сумата от 1473, 43 лв.,
като обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 5.05.2013 г., ведно
със законната лихва от 3.01.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния предявен размер от 1602, 71 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на Я.А.Н.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 344, 92 лв. като разноски.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на адв. Й.Г.
Д. на основание чл. 38 ЗА
сумата от 1774, 20 лв.
ОСЪЖДА Я.А.Н. да заплати на Г.Ф. сумата
от 207, 13 лв. за експертиза и 2333, 88 лв. за юрисконсултска защита на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1558, 92 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението е постановено при участие в процеса на Р.В.О.
- трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: