№ 69478
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110125533 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Производството е образувано въз основа на заявление по чл.410 от ГПК от
със заявител „***» ООД, със седалище и адрес на управление **, с ЕИК ***,
представлявано от Николай Пенчев, против М. И. В. с ЕГН: **********, за
заплащане на сумата от 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща
главница, ведно със законна лихва за период от 29.04.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 108,55 лева (сто и осем лева и 55 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 02.09.2021 г. до 02.03.2022 г.,
сумата 226,77 лева (двеста двадесет и шест лева и 77 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2021 г. до 01.04.2024 г.,
198,71 лева (сто деветдесет и осем лева и 71 стотинки), представляваща
договорна компенсаторна неустойка за период от 02.09.2021 г. до 02.03.2022
г., както и държавна такса в размер на 26,68 лева (двадесет и шест лева и 68
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева (двеста
и шестдесет лева)., претендирани въз основа на Договор за паричен заем №
**/02.09.2021, между „***“ ООД и длъжника.
Съдът счита, че заявлението, в частта относно искането за присъждане на
сумите от 198,71 лева договорна неустойка за неизпълнение на задължение е
неоснователно, предвид новите изменения на ГПК чл.411, ал.2 от ГПК
касателно задължението на съда да преценява още в заповедно производство,
дали са налице условията за уважаване на искането. Съображенията на съда
за това са следните - съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
1
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
В настоящия случай в подписания между страните договор същите са
уговорили че: предоставената заемна сума е в размер на 800 лева, която
следва да се върне на 6 броя месечни погасителни вноски в размер на 1х26,70
лева и 5х176,37 лева; ГЛП ще е в размер на 40,05 %, а ГПР ще е в размер на
48,19 %. Съгласно чл.5, ал.1 от договора заемателят е следвало в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно Безусловна банкова
гаранция за периода на сключване на договора за кредит, до изтичане на 6
месеца след падежа на последната вноска по погасяване на кредита;
поръчител физическо лице, което да притежава доход не по-малко от 7 пъти
размера на минималната работна заплата (към датата на подписване на
договора 4970 лв.); при двама поръчители размерът на осигурителния доход
на всеки от поръчителите не следва да е по- малък от 4 пъти размера на
минималната работна заплата. Обезпечението следва да се предостави не по-
рано от 3 дни от сключване на договора за потребителски кредит. В случай че
ако заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните същия следва да плати
неустойка за неизпълнение в размер на 549,45 лева ( чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 5),
която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на равни
части, към всяка от погасителните вноска.
По отношение на неустойката:
Предвидената клауза за неустойка, поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение, условията на които трябва да
2
отговаря и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума.Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на
договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4
ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл. 5 от договора. Поради изложеното съдът намира, че
претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение следа да се отхвърли изцяло, поради
противоречието на клаузите от процесния договор на добрите нрави.
Съдът счита, че в случая намира приложение нормата на чл.411, ал.2, т.3
от ГПК и заявлението в тази му част следва да бъде отхвърлено, поради
констатирана от съда неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415, ал.1, т.3
от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за вземането си за
198,71 лева неустойки за неизпълнение на договорно задължение, страните да
вземат становище и представят доказателства в тази насока.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т. и т.3 от ГПК заявление за
3
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител
„***” ООД, със седалище и адрес на управление **, с ЕИК ***, против М. И.
В. с ЕГН: **********, за заплащане на следните суми: сумата от 198,71 лева
неустойки за неизпълнение на договорно задължение, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК УКАЗВА на заявителя “***” ЕООД,
с ЕИК ***, ЧЕ МОЖЕ в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението, да предяви
осъдителен иск за вземането си, против длъжника М. И. В. с ЕГН:
**********, като внесе дължимата държавна такса по сметка на СРС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК в полза на “***” ЕООД, с ЕИК ***, срещу М. И. В. с ЕГН:
**********, за заплащане на следните суми: 800,00 лева (осемстотин лева),
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 29.04.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата 108,55 лева (сто и осем лева и 55
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 02.09.2021 г. до
02.03.2022 г., сумата 226,77 лева (двеста двадесет и шест лева и 77 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2021 г. до 01.04.2024 г.,
198,71 лева (сто деветдесет и осем лева и 71 стотинки), представляваща
договорна компенсаторна неустойка за период от 02.09.2021 г. до 02.03.2022
г., както и държавна такса в размер на 26,68 лева и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към
ДВ бр.8/24,01,2017 г.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба от заявителя, в
едноседмичен срок от съобщението, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4