Р Е
Ш Е
Н И
Е № 2313
гр. Пловдив, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIX състав, в публичното заседание на 07.06.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Мариана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1338 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано
е
по искова молба от „Дайнърс
клуб България“ АД, с която е предявен положителен установителен иск срещу А.Н.А.
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
502.74 лева представляваща главница дължима по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта „Дайнърс клуб“ и предоставяне на кредитен лимит от
дата 04.07.2016 г. сключен между страните, както и сумата в размер на 101.61
лева, представляваща наказателна лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от
договора и т. 11.1 от раздел 11 на Общите условия дължима за периода 01.09.2017
г. – 15.08.2018 г., за които вземания е издадена заповед за заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 13405/2018 г.
по описа на Районен съд - Пловдив.
В исковата молба са изложени
твърдения, че между страните е сключен по горепосочения договор, че по него
е останала незаплатена главница в размер
на 502.74 лева, че падежът на вземането е настъпил, претендира се и обезщетение
за забава уговорено в договора върху просрочената главница за посочения период.
Правният интерес за завеждане на исковата молба е
обусловен от обстоятелството, че срещу длъжника е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, като
същата е връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на
изложеното е предявен иска. Претендират се разноските в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
назначения на ответника особен представител, в който се оспорват исковете като
неоснователни и недоказани. Иска се отхвърляне на предявените искове.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 13405/2018 г. по описа
на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени
в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415
от ГПК вр. с чл. 420, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен договор за заем,
в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане
на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, уговорка за наказателна надбавка, размер на същата. Ответникът следва да
проведе насрещно доказване, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установи, че е погасил задълженията си.
Видно от договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта „Дайнърс клуб“ и предоставяне на кредитен лимит от
дата 04.07.2016 г. /л.4/, „Дайнърс клуб България“ АД, като кредитодател е предоставила на ответника, като
кредитополучател кредит под формата на кредитна карта с кредитен лимит в размер
на 500 лева – т.2 от договора. Срокът за ползване на кредитния лимит е
30.06.2017 г. /т.3 от договора/, като е уговорена възможност за автоматично
продължаване на същия.
В случая не е
спорно между страните, че срокът на договора е автоматично продължен след
30.06.2017 г., което се установява от извършените от ответника трансакции по картата
след тази дата, видно от приложената към ССчЕ таблица /л.123, колона 3/.
От ССчЕ се установи, че усвоените от ответника
суми по процесния договор са в размер на 502.74 лева. Експертизата не е
оспорена или опровергана от ответника, поради което съдът я кредитира.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, в това число дали
договора противоречи на закона или на добрите нрави, като служебното начало
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Не се констатират нарушения по чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК. Посочен
е общият размер на кредита и условията за усвояването му – т.2 от договора,
реквизит по чл.12, ал.1, т.7 ЗПК. Посочен
е лихвения
процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и
когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за
всички приложими лихвени проценти – т.7, реквизит по чл.12, ал.1, т.8 ЗПК. Посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин – т.10 от договора, реквизит по
чл.12, ал.1, т.9 ЗПК.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в
договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис
на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от заемателя.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен и между страните
по него е възникнало заемно правоотношение.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер
на 502.74 лева. От Съдебно-счетоводната експертиза, която не е оспорена и
опровергана от страните се установява, че ответникът е усвоил по процесния
договор за кредит сума в размер на 502.74 лева. В съдебно заседание вещото лице
потвърждава, че именно тази сума е усвоена от ответника и е останала
незаплатена. В договора в чл.18.1.1 от Общите условия е посочено, че срокът на
договора се удължава автоматично за срок от една година, но не повече от три
години. Съгласно тази разпоредба, съдът приема, че срокът на договорът е
изтекъл най-късно на 30.06.2020 г. /срок на договора по т.3 30.06.2017 г. + 3
години/, поради което и падежът на последното вземане за главница по договора е
настъпил.
Предвид изложеното съдът приема, че срокът на
договора към настоящия момент е изтекъл, което обстоятелство се преценява от
съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
В тежест на ответника е да докаже
заплащане на вноските за главница за претендирания период. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника. Искът за главница се явява основателен до сумата в пълния предявен размер
от 502.74 лева.
В исковото производство до приключване на
съдебното дирене не е претендирана законна лихва от датата на заявлението до
окончателното плащане.
По отношение на наказателната
лихва:
Следва да се посочи, че както в
заповедното производство, така и в настоящото производство ищецът претендира
сумата в размер на 101.61 лева като наказателна лихва /заявлението по чл.410 ГПК и заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и молба от 15.05.2020г. л.116/.
Предвид изложеното от ищеца, съдът приема, че претенцията му е за наказателна
лихва, а не за възнаградителна договорна лихва, доколкото не са заявени такива
обстоятелства в заповедното производство, напротив претендирана е наказателна
лихва и за вземане за наказателна лихва е издадена заповед за изпълнение.
Видно от т.8, вр. с т.7 от договора и
т.11.1 от ОУ, на които се позовава ищецът, в тях е предвидена наказателна лихва
при забава в размер на лихвата по т.7 + наказателна надбавка в размер на 6
пункта.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да е
по-голяма от законната лихва. С оглед така цитираната разпоредба съдът
приема, че клаузата по т.8, вр. с т.7 от договора и т.11.1 от ОУ е
недействителна, доколкото е в противоречие с чл.33 ЗПК, на основание чл.26, ал.1,
пр.1 ЗЗД.
Като недействителна клаузата не е породила
действие и вземане по нея не е възникнало.
С оглед изложеното претенцията в размер на
101.61 лева – наказателна лихва за периода 01.09.2017 г. до 15.08.2018 г. по
т.7, т.8 от договора и т.11.1 ОУ ще се отхвърли като неоснователна.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Доколкото ответникът е участвал в производството чрез особен представител не е
доказал да е направил разноски.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство - 25 лева – платена държавна такса и 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение. Общо разноски за заповедното производство – 75
лева, които, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди сума в размер на 62.39 лева съразмерно с уважената част
от претенцията.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски - 75 лева – платена държавна такса /л.51/, 300
лева – платен депозит за особен представител на ответника /л.88/ и 140 лева –
платен депозит за ССчЕ.
В исковото
производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо
разноски в исковото производство 615 лева, които ще се присъди сума в размер на
511.60 лева, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Н.А., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Дайнърс клуб България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
81Г, представлявано от С. И. – И. д. сумата
в размер на 502.74 лева, представляваща главница,
дължима по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от дата 04.07.2016
г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 13405/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че А.Н.А., ЕГН ********** дължи на „Дайнърс клуб България“
АД, ЕИК ********* сумата в размер на 101.61 лева. представляваща наказателна
лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от договора и т. 11.1 от раздел 11 на
Общите условия дължима за периода 01.09.2017 г. – 15.08.2018 г.
ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Дайнърс
клуб България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 81Г, представлявано от С. И. – И. д., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 511.60 лева – разноски в исковото производство и сумата в
размер на 62.39 лева – разноски по
ч. гр. д. № 13405/2018 г. на
Районен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!ВГ