Р Е Ш Е Н И Е
№303/22.11.2018г. град Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На двадесет и пети
октомври Две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
СТАНЧО САВОВ
Секретар Нели Ковачева
като разгледа докладваното от съдия Даскалова
ВНЧХД № 778 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното
производство е присъда № 157 по НЧХД № 2424/2017 год. по описа на ВРС – XXІX-ти
наказателен състав, постановена на 25.05.2018 год., с която на основание
чл.304 от НПК подсъдимата В.Т.З. е
призната за невиновна за извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2
вр. Чл.147, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода 13.03.2017 г. -
25.04.2017г., в гр.Варна чрез сайта „Афера.бг“ при условията на продължавано
престъпление, в статия със заглавие „МВР,
какво прави шеф на криминална с лице, което умишлено не се проверява за кока?
Ще провери охраненото ченге как се придобива общински имот, щото си авер на
кмета?” и в статия, със заглавие „Варна осъмна облепена с плакати: „Кокаиновият
крал, придобиващ общински имоти и организатор на фалшиви протести!!!”, с
употребените в тях изрази да е разгласила за А.Е.А. позорни обстоятелства или да
му е приписала престъпление.
Варненският
районен съд е отхвърлил и двата предявени от тъжителя А.Е.А. срещу подс.В.Т.З.
гр. Иска, всеки за сумата от 10000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат от всяко от деянията по чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.147, ал.1 от НК,
в едно със законната лихва.
Съдът е осъдил ч.тъжител А. да заплати на подс.В.Т.З.
разноските по делото в размер на 500 лв.
Недоволен от присъдата е останал
частния тъжител А., които чрез повереника си мл.адв.М. я е обжалвал. Във въззивната жалба се иска отмяна на присъдата и
постановяването на нова, с която подс. В.Т.З. бъде призната за виновна, като й бъде наложено съответно наказание, както
и уважаване в цялост на предявените гр.искове. Оплакванията са за постновяване
на присъдата “в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че при
преценка на доказателствата съдът не е спазил процесуалните правила, установени
в чл.13, ал.1, чл.14,
ал.1 и чл.107, ал.5 от НПК, което от своя страна е довело до неправилна правна интерпретация на фактите, а оттам и до
неправилно приложение на материалния закон“.
В допълнително писмено изложение към въз.жалба се твърди, че
първоинстанционният съд превратно е тълкувал фактите, без да съобрази тяхната
интерпретация с контретното им проявление в обективните и субективните признаци
на престъплението клевета в процесния казус. Твърди се и че механично са
привнесени правни аргументи от правната доктрина /Решение № 7 от 4.06.1996 г.
На КС на РБ по к.д. № 1/1996 г., десет бр.
Решения на ЕСПЧ и три на български съдилища, без да се държи сметка, че фактите
по тези дела са различни. Твърди се, че значителна част от правните аргументи
на ВРС са копирани от мотивите към присъдата на ВРС по НЧХД № 5515/2015 г.
Развиват се и подробни съображения в подкрепа на застъпеното в частната тъжба,
че описаните в нея деяния осъществяват от обективна и субективна страна състава
на престъплението клевета, като дори се прави асоциация с фейлетонът на Алеко
Костантинов “Бай Ганьо журналист”.
В съдебно заседание повереникът на ч.т. поддържа жалбата
и моли да бъде уважена.
Защитникът на подс.В.Т.З., адв.Д. пледира за цялостно
потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.
Подс. В.Т.З. заявява, че е извършила проверка по
отношение на имота, за които се говори в едната публикация, като пред първои
нстанционния съд подробно е разказала за нея. Заявявя, че
не е виновна за това, че компетентните органи – ДАНС, полиция и прокуратура
“спят”.
Съдът, след
преценка на доводите, изложени в жалбата, позицията на страните, както и на
събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима - подадена
е в срока за обжалване и от надлежна страна, разгледана по същество обаче съдът
я намира за неоснователна.
От фактическа страна, съобразно всички релевантни
доказателства е установено следното:
Въззивникът А.Е.А. бил активен участник в различни
обществени инициативи, провеждани в гр.Варна. Той живеел в гр. Варна,
кв.Аспарухово и бил известен сред широк кръг граждани, като общественик.
А. по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 70, том.ХІІІ, дело № 2636 от 20.03.2009 г.
бил собственик на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.5505.255.2,
находяща се на ул. „Кирил и
Методий“ № 141,
построена върху държавно дворно място, представляващо ПИ с идентификатор
10135.5505.255. Сградата била засегната от наводнението на 19.06.2014 г. и
понеже била опасна за обитаване, била принудително съборена. Общинския съвет в
града дал съгласие да бъде извършена продажба на недвижими имоти-частна
общинска собственост на собственици притежаващи документи за собственост на
сгради засегнати от бедствието, ако
същите попадат в обхвата на ПУП-ПР. С договор за покупко продажба от 14.09.2016
г. Община Варна продала на ч.т. А. недв.имот с идентификатор 10135.5505.255.
Във връзка с тази сделка Йордан Николов,
на длъжност по това време гл. инспектор „ Контрол строителството” през месец март 2017 г. подал жалба в Районна
прокуратура. В петитума на жалбата е посочил, че моли Икономическа полиция да разследва сделката
между Ал. А. *** по повод имот с идентификатор 10135.5505.255.
На 13.03.2017 г. в сайта „ Афера.бг” била публикувана
статия със заглавие „МВР,
какво прави шеф на криминална с лице, което умишлено не се проверява за кока?
Ще провери охраненото ченге как се придобива общински имот, щото си авер на
кмета?” В текстът към посочената статия били зададени въпросите „Употребява ли
кокаин лицето А. и разпространява ли го?, Защо нито веднъж не е проверяван по
тази тема от полицията лицето А.?, Защо МВР не провери например как същото това
лице А. А. се сдоби с имот общинска собственост, без да бъде обявен търг., ще
се намери ли поне един в МВР, който да провери цялата тръжна документация и
т.н.“
През месец април 2017 г. в
гр.Варна били разлепени плакати с надписи „Кокаинов крал придобиващ общински имоти и
организатор на фалшиви протести„ „Пазете децата си от този човек. Той ще ги вкара в играта
и т.н” . Като в
плакатите била поставена снимка на ч.т. А..
На 25.04.2017 г. в сайта „ Афера.бг” била публикувана
статия със заглавие
„Варна осъмна облепена с плакати: „Кокаиновият крал, придобиващ общински имоти
и организатор на фалшиви протести!!!” В текста било описано следното-“ Цяла
Варна осъмна облепена с плакати срещу лицето А. А., известно през годините като
близък авер на Герб кмета И. Портних по разни весели дейностти и т.н.“
Статиите били
подписани „ Afera.bg”.
За тези
публикации ч.т.А. узнал и възприел съдържанието им като обидно, съдържащо
неверни и клеветнически твърдения. Тези негови реакции били възприети от
свидетелите И.В. и В.В.. По повод на публикациите от 13.03.2017 г. - 25.04.2017
г., ч.т.А. депозирал частна тъжба до ВРС, станала повод за образуване на
настоящото наказателно производство от частен характер.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по
делото по съществото си кореспондира с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на
правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се
споделят от въззивния съд. При изграждането им не са допуснати логически
грешки. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от
частната тъжба рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен
начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е
извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Налице е прецизно и в съответствие със изискванията на
процесуалния закон обсъждане на доказателствените източници и са изложени
конкретни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира. В тази връзка е необходимо да се посочи, че
когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение №
181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение №
513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Без да бъдат преповтаряни изводите на ВРС, настоящият съдебен
състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията, изложени във
въззивната жалба, в допълнението й и в съдебното заседание, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността
на присъдата в цялост, да посочи следното:
Въззивният съд се присъединява към оценката на първостепенния
съд, като също намира показанията на разпитаните свидетели Василев, Викторова, Христов и Александров за последователни, подробни, логични,
вътрешно непротиворечиви и еднопосочни.
Друг основен източник при изграждане на фактологичните изводи
на съда са обясненията на подсъдимата, които по правило се характеризират с
двойствена правна природа, явявайки се едновременно устно доказателствено средство
и основно средство за реализиране правото на защита. Обстоятелството, че подсъдимата
е заинтересована от изхода на делото, не би могло дефинитивно да изключи
достоверността на казаното от нея, тъй като само този факт не е достатъчен да
презюмира недостоверност на обясненията й. Затова съдебните инстанции са длъжни
да извършат внимателен и прецизен анализ на обясненията, като изложат подробни
съображения дали им дават вяра или не и кои са причините за това.
С оглед горните уточнения, правилно, първоинстанционният съд
е кредитирал обясненията на подсъдимата. Същите се отличават с богато
фактологично излагане на възприятия за описаните в публикациите факти и
обстоятелства. Въз основа на изнесените в обясненията фактически обстоятелства,
с категоричност се установява, авторството на инкриминираните публикации в
сайта „Афера.бг“.
Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е
събрал необходимите за установяването на обективната истина по делото доказателства,
като не е ограничил страните в упражняването на правата им да правят относими
към предмета на разследване доказателствени искания. Районният съд, противно на
застъпените във въззивната жалба доводи не е допуснал процесуални нарушения и
логически несъответствия и при обсъждането на събраните по делото доказателства
и формирането на обосноваващите се от тях фактически изводи. Атакуваната
присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни и
мотивирани съображения кои доказателствени източници кредитира, с които
настоящият съдебен състав изцяло се съгласява.
След като е отделил спорното от
безспорното между страните, първоинстанционният съд е обсъдил дали по отношение
на частният тъжител в процесните публикации се съдържат неверни и позорящи го
от обективна страна обстоятелства и дали му е приписано престъпление и е
достигнал до правилния извод, че в тях не се съдържат каквито и да било
обективни характеристики на извършени от частния тъжител действия, които биха
могли да представляват престъпление, както и че в статиите не са разгласени позорни обстоятелства за
тъжителя.
В правната доктрина, а и в съдебната практика се приема, че за
съставомерността на престъплението клевета по смисъла на чл.147, ал.1 от НК, събраните по делото доказателства следва от обективна
страна безспорно да установяват проявление в действителността на съзнателен и
целенасочен акт от страна на дееца, с който се довежда до знанието на поне едно
лице /а с оглед дадената квалификация по чл.148, ал.1, т.2 от НК и по начин, по
който да достигне до повече лица, които от своя страна биха могли да възприемат
значението на извършеното/, на неистинско позорно обстоятелство относно
конкретно лице или да му бъде приписано извършването на конкретно престъпление,
което лицето не е извършило. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт, който е свързан с личността на пострадалия и
който е от естество да накърни доброто му име в обществото от гледна точка на
морала. За да бъде едно разгласявано обстоятелство позорно за другиго, то е
необходимо същото да сочи извършено от дадено лице действие, проявено негово
качество или поведение, които да могат да се отразят отрицателно на доброто име
на лицето в обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена
оценка. Клеветата, в тази си форма, винаги представлява изнасяне на факти,
обективно съществуващи, извън и независимо от съзнанието на субекта.
В статията със заглавие „Варна осъмна облепена с плакати:
„Кокаиновият крал, придобиващ общински имоти и организатор на фалшиви
протести!!!”, е отразено случващото се в гр. Варна и обстоятелството,
че на много места в града са били разлепени плакати, чието съдържание е било
описано. Подс.В.Т.З. е отразила едно събитие в града, което е станало известно
на неопределен брой лица, а именно разлепените плакати с посочения текст. В
публикацията няма изложение на твърдения, лични от авторката, а единствено
репортаж относно събитие, случило се в гр.Варна. В този репортаж подсъдимата е
изложила твърдения, направени от друго лице, което е разлепило плакатите, като
е посочила източника на информация. Между страните не се спори, че плакати с
посоченото съдържание са били разлепени из гр.Варна.
Публикувайки посоченият текст подсъдимата е разпространила
информация, /представляваща съвкупност от факти и обстоятелства/, създадена от
друго лице, което не представлява противоправно поведение. Тя не е изразила
свои лични твърдения, които се отнасят пряко до личността на тъжителя и които
са неверни и позорящи, респективно клеветнически.
В публикацията със заглавие „МВР, какво прави шеф на
криминална с лице, което умишлено не се проверява за кока? Ще провери
охраненото ченге как се придобива общински имот, щото си авер на кмета?” ,
„Употребява ли кокаин лицето А. и разпространява ли го?, Защо нито веднъж не е
проверяван по тази тема от полицията лицето А.?, Защо МВР не провери например
как същото това лице А. А. се сдоби с имот общинска собственост, без да бъде
обявен търг, ще се намери ли поне един в МВР, който да провери цялата тръжна
документация и т.н.“ липсва приписване на престъпление по отношение на частния
тъжител, тъй като в
зададените въпроси не се съдържа описание на конкрено противоправно поведение
на А., обявено от НК за престъпление, което да е индивидуализирано по време,
място, начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно
конкретизирано, но да е ясно определено, а не абстрактно изложено. Както правилно е посочил ВРС такава
индивидуализация на действията на А. в статията липсва. Поради това е
правилен извода на съда, че на тъжителя не е приписано извършване на престъпление. ВРС е приел, че целта на подс. В.Т.З. в процесната статия не
е била да увреди доброто име на частния тъжител, а само да получи отговор на
въпроси от обществено значение, като
бъде извършена проверка.
С оглед на изложеното до тук съдът намира,
че престъплението, вменено във вина на подс. В.Т.З. не е осъществено от нея
нито от обективна, нито от субективна страна, поради което и законосъобразно и
обосновано ВРС я е оправдал.
Законосъобразно, предвид извода,
че подсъдимата не е извършила вмененото й престъпление първоинстанционния съд е
отхвърлил и предявените срещу нея граждански искове изцяло.
Осъждането на частния тъжител да
заплати на подсъдимата направените от нея съдебно-деловодни разноски в размер
на 500 лв., е съобразно нормата на чл.190, ал.1 от НПК.
По оплакванията на жалбоподателя:
Твърди
се, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на следните процесуалните
правила:
-
чл.13,
ал.1 от НПК „Съдът,
прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни
да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина“.
Жалбоподателят не сочи какви мерки съдът е пропуснал да вземе, за да осигури
разкриването на обективната истина или кои от действията на съда са попречили
за разкриването й, поради което, а и с оглед изложените по-горе съображения,
настоящият състав на ВОС намира това оплакване за неоснователно;
-
чл.14,
ал.1 от НПК „Съдът,
прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, като се ръководят от закона“. Жалбоподателят и по отношение на това си
твърдение не е посочил защо счита, че първоинстанционният съд не е взел
решението си по вътрешно убеждение, или защо това решение да не е основано на
обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Напротив, както беше посочено по-горе в настоящото изложение, първоинстанционният
съд не е допуснал
процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на събраните
по делото доказателства и при формирането на обосноваващите се от тях
фактически изводи, поради което настоящият състав на ВОС намира и това оплакване
за неоснователно;
-
чл.107,
ал.5 от НПК “Всички
събрани доказателства подлежат на внимателна проверка“. И това оплакване е
неоснователно, тъй като ВРС е направил оценка на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства в съответствие с правилата на формалната логика, като по ясен и
убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение,
като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Налице е прецизно и в съответствие със изискванията на
процесуалния закон обсъждане на доказателствените източници и са изложени
конкретни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира.
В допълнително писмено изложение към въззивната
жалба се твърди, че първоинстанционният съд механично е привнесъл правни аргументи от правната доктрина
/Решение № 7 от 4.06.1996 г. На КС на РБ по к.д. № 1/1996 г., десет бр. Решения на ЕСПЧ и три на
български съдилища, без да се държи сметка , че фактите по тези дела са
различни. В тази вразка съдът намира за
нужно да отбележи, че еднакви факти по различните дела няма как да има, но
сходни е възможно.
Решение № 7 от 4.06.1996 г. На КС на РБ по к.д. №
1/1996 г., е цитирано от първоинстанционния съд във
връзка с дефиницията, дадена от КС на понятието “информация”, както и относно основанията за ограничаване на
възможността свободно да се изразява мнение, т.е. правото на мнение се
ограничава заради правото на лично достойнство, чест и добро име, за да се
избегне накърняването им, като е направено разграничение между обществен
интерес от публикуване на факти, информация и идеи, които се правят публично
достояние в контекста на политическия и обществения дебат, респективно
обслужват обществената дискусия и такива, по отношение на които интересът е
равнозначен на любопитство.
Горното, не само че не представлява “механично привнасяне на
правни аргументи”, а е позоваване на решение, което е задължително не само за
съда, но и за всички останали органи и лица – чл.14, ал.6 от ЗКС, в конкретния
случай относно дадените в него тълкувания на разпоредби от Конституцията на
РБългария.
Коментирането на решения на ЕСПЧ по сходни дела,
не само че не е недопустимо, но и говори за познаването на практиката на този
съд, което е похвално и настоящата инстанция го адмирира.
Твърди се, че значителна част от правните
аргументи на ВРС са копирани от мотивите към присъдата на ВРС по НЧХД №
5515/2015 г., в тази връзка настоящият съд ще отбележи, че позоваването на
съдебната практика не е недопустимо, но е препоръчително да бъде посочен
съдебния акт, на който съдът се позовава.
В допълнителното писмено изложение към въззивната
жалба, жалбоподателят е направил аналогия между
настоящият казус и фейлетона на Алеко Константинов „Бай Ганьо журналист“. Макар и многословна,
аналогията не съдържа правни аргументи, поради което и съдът не намира за
необходимо да я обсъжда.
По изложените съображения, с
оглед и предвид липсата на служебно констатирани основания
за отменяне или изменяне на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на
Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 157 по НЧХД № 2424/2017 год. по описа на ВРС – XXІX-ти
наказателен състав, постановена на 25.05.2018 г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
На основание чл.340, ал.2 от НПК да
се съобщи на страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.