МОТИВИ: Срещу
подсъдимата Н.Г.С. *** е подадена тъжба от Д.А.Ц. ***, в която се твърди, че спрямо тъжителката Ц. са
извършени престъпления по чл. 146 ал.1 от НК, по чл. 130 ал.2 от НК и по чл.
147 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание повереника на тъжителката Д.Ц. поддържа обвинението.
Гражданските искове предявени с тъжбата за престъпленията по
чл. 146 ал.1 от НК, по чл. 130 ал.2 от НК и по чл. 147 ал.1 от НК са приети за
съвместно разглеждане в наказателното производство и Д.Ц. е конституирана, като
граждански ищец.
От обясненията дадени от подсъдимата Н.С., съпоставени с
показанията на свидетелите З. Х.Г., Б.И. А., Х. И. С., А.Д.С., Р.Г.Ц., както и
приложените писмени материали, имащи значение за изясняване на обстоятелствата
по делото, както следва: съдебномедицинско удостоверение № 69 /2020г.,
Наказателно постановление № 372/21.08.2020г., Справка от Началник РУ Габрово,
Свидетелство за съдимост, Справка от Директора на ОДМВР Габрово, Справка от Началник на РЦ 112 –Русе, съдът
намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Н.С. *** и е домоуправител на входа.
През
месец април 2020г. свидетелката Б. А. закупила за дъщеря си Д.Ц. апартамент № 2, находящ се на първи етаж в
жилищна сграда на улица „*******” № 101 в гр. Габрово.
През месец май 2020 година започнали ремонтни
дейности в закупения от свидетелката А.
апартамента. За извършването на ремотните дейности се налагало пренасянето на
строителни материали до апартамента,
като разсипани строителни материали или друго замърсяване в резултат на
строителните дейности тъжителката и свидетелката А. се стараели своевременно да
почистят.
На 24.06.2020г. в
18,20 часа тъжителката посрещнала пред блока свидетеля З. Г., който трябвало
да ремонтира ел. инсталацията в
апартамента. Тръгнали към входа, когато подсъдимата ги настигнала и на висок
тон започнала да пита тъжителката докога ще продължава с ремонта. Влезли във входа, подсъдимата
продължила да негодува от извършването на ремонта, заявила, че стълбището е
мръсно и нямало кой да почиства. Стигнали до площадката на асансьора, когато
подсъдимата започнала да обижда тъжителката, нарекла я „курва”, „боклук с
боклук долен”, „проститутка”, „мръсна курва”. Подсъдимата я блъснала с ръце продължавайки да я обижда,
а детето на тъжителката се разплакало. Тогава свидетелят Г. се намесил, хванал
подсъдимата, подал й ключовете, които изпуснала и я качил
в асансьора, който в това време бил дошъл.
По подаден сигнал в
ОДЧ при ОДМВР Габрово от тъжителката Ц. на място пристигнал автопатрулен
екип на РУ Габрово, в състава на който
били свидетелите Р.Ц. и Д.Х.. Пред свидетеля Ц. тъжителката съобщила за
възникналия скандал, при който подсъдимата я притиснала в ъгъла й отправила
обидни думи. Не е заявявала нанесен побой.
Възникналия скандал не бил отречен от подсъдимата, не е заявявала
нанесен спрямо нея побой или изречени обидни думи.
Съставен бил АУАН,
а въз основа на него впоследствие било издадено Наказателно постановление № 372
/21.08.2020г. от заместник кмета на Община Габрово срещу Н.С. за нарушение на
чл. 4 ал.1 от Наредба № 3 за опазване на
обществения ред и сигурността на територията на община Габрово, като на
24.06.2020г. около 18,20 часа на стълбищната площадка на ул. „*******” № 101,
ет.1 предизвикала скандал и оправила обидни думи към Д.Ц..
На 25.05.2020г.
тъжителката Ц. посетила съдебен лекар за преглед, като заявила, че на
24.06.2020г. във входа на блока, в който живее била нападната от от позната
жена, като същата я натиснала в ъгъла, ударила й шамар, ритала я и я драскала,
дръпнала силно лявата й ръка, душила я с една ръка за шията. Пострадалата не е падала на пода. При прегледа били установени следните
увреждания – охлузване на мишницата на дясната ръка, на предмишницата на лявата
ръка, на лявото коляно, кръвонасядане и
лек оток на дясното коляно. Оплаквания от болки в лявата предмишница.
Получените увреждания можело да бъдат причинени
по времето и начина, съобщени от пострадалата. Същите са довели до болка
и страдание.
Така установената
фактическа обстановка е предмет на оспорване от подсъдимата. Същата дава
обяснения, в които заявява, че живее на улица „*******” № 101, ет.7, ап.21. Не
познавала тъжителката, виждала я един път и един път говорила с нея...
Тъжителката имала апартамент на първи етаж. Не поддържали никакви съседски
отношения с нея... На 24.06.2020г.
подсъдимата се прибирала и видяла тъжителката, казала й, че мърсят, изхвърлят
боклуците през терасата и отвън терасата била обляна с латекс. Подсъдимата била управител на санирането на
блока.... В договора, който подписали, трябвало 5 години да не мърсят иначе
щяло да има глоби. Само това й казала, друго не се било случило. Тогава
тъжителката си отключила вратата, пуснала детето си вътре. Докато подсъдимата
чакала асансьора, тъжителката я нападнала, започвала да я блъска и рита,
хванала я за ръцете и я ритала с крака. Тогава майстора пуснал сандъка с
инструментите и я хванал с две ръце и я отблъснал. Подсъдимата си изтървала
ключовете, взела ги и се качила в асансьора. Не знае в какво състояние е била.
Не е търсила помощ... Това било около 18,20 часа. Веднага след това дошли
полицаи. Полицаите й казали, че е обидила тъжителката. Отказала да подпише
документите. На тъжителката само била казала, че си изхвърля боклуците през
терасата. Не я е ритала. Подсъдимата имала операция на очите и се опитала да си
запази очите. Полицаите стояли около час. Съседите разбрали, че са я набили.
Подсъдимата била 40 години домоуправител, такъв случай не е имало, да се бие
някой.
Фактически по
делото не се спори, че на 24.06.2020г. във входа на жилищния блок, в който
живеят тъжителката и подсъдимата е възникнал скандал между тях двете.
Оспорва се
твърдяното от тъжителката, че спрямо нея са отправени обидни думи, нанесен й е
побой от подсъдимата, в резултат на който й е
причинена лека телесна повреда по смисъла на 130 ал.2 от НК, както
подсъдимата да е разгласила позорни обстоятелства за тъжителката.
Анализирайки
обясненията дадени от подсъдимата на преден план изпъква проекцията на
описаните в тъжбата и твърдяни от тъжителката престъпни деяния, като
осъществени спрямо подсъдимата. Тази линия е продължена от показанията на
свидетелите Х. С. - съпруг на подсъдимата и свидетелката Анна С..
Свидетелят С. в
показанията си твърди, че лично е възприел случилото се, че е присъствал на
възникналия скандал и описва наличен физически контакт между тъжителката и
подсъдимата, при който тъжителката нанесла побой над съпругата му и я нарекла
„курва” и „боклук”. Заявява, че в присъствието на полицейски служител
тъжителката ги е псувала. Твърди, че ръцете на съпругата му били одрани и имала
синини от стискане.
Свидетелката С.
заявява, че подсъдимата й се оплакала, че е била набита и че й е навехнат
пръста на ръката и че има болки навсякъде. Казала, че тъжителката я нападнала,
докато влизала в асансьора.
На тези свидетелски
показания се противопоставят показанията на свидетелите З. Г., Б. А. и Р.Ц..
Основно сведения за
случилото се черпят от показанията на свидетеля З. Г., който е присъствал на
инцидента.
В показанията си
свидетелят Г. подробно описва срещата на подсъдимата с тъжителката и
негодуванието на подсъдимата от извършвания ремонт и замърсяването на
стълбището, агресивния тон, както и изречените обидни думи спрямо тъжителката.
Освен изречените обидни думи, свидетелят видял, че подсъдимата започнала да
блъска тъжителката. Чул изреченото от
тъжителката – не ме удряй, но удар не е видял. Видял двете да се блъскат с
ръце, но не е видял нанасяни удари от някоя от тях. Показанията на свидетеля Г.
намират продължение в показанията на свидетеля Р.Ц., който потвърждава
присъствието на свидетеля Г. на място на инцидента, както и че за установяване
на случилото се при отработване на
подадения сигнал в полицията са послужили именно сведенията дадени от Г.. В показанията си свидетеля Ц. потвърждава
факта на възникналия скандал предизвикан
от подсъдимата, изречените обидни думи спрямо тъжителката, но заявява,
че тъжителката не е съобщила за нанесен побой, а такъв не е бил установен и
от заявеното от очевидеца Г.. Наред с това свидетелят Ц. е категоричен, че
в тяхно присъствие обидни думи отправени от някоя от страните не е имало, както
и че ако е имало данни за нанесен побой това е щяло да бъде отразено в
съставения АУАН.
Показанията на
свидетелката Б. А., която не е пряк очевидец на случилото, пресъздават факти,
съобщени от нейната дъщеря вечерта след инцидента. В показанията си
свидетелката освен изречените обидни думи от подсъдимата – „проститутка”,
„курва”, „малоумница”, описва нанесен побой, посочвайки конкретно - ударен шамар, душене, издиране на ръка,
станали в присъствието на свидетеля Г..
Анализирайки
показанията и на двете групи свидетели е видно вътрешно противоречие и в двете
групи.
Показанията на
свидетеля С. се явяват продължение на обясненията на подсъдимата и отново
представляват проекция на описаното в тъжбата досежно начин на нанясяне на
побой и причинени телесни увреждания, както и изречени обидни думи само, че
спрямо подсъдимата. Присъствието на този свидетел на място на инцидента не
намира потвърждение нито в показанията на свидетелите Г. и Ц., нито в
обясненията на подсъдимата. Нещо повече, заявеното от свидетеля С., че в
присъствието на полицейски служител тъжителката е отправила нецензурни изрази
спрямо него и подсъдимата е категорично опровергано от показанията на свидетеля
Ц..
Показанията на
свидетелката С. се явяват в противоречие спрямо показанията на свидетеля С., а
и спрямо обясненията на подсъдимата.
По никакъв начин не
се установява причинено телесно увреждане на подсъдимата, не се устяновяват
нанесени й удари от тъжителката, ако в действителност са били нанесени такива,
то е логично да бъдат съобщени на пристигналите полицейски служители.
Заявяването от
страна на подсъдимата за нанесен й побой, подкрепено в показанията от нейния
съпруг, продължено и с отправени обидни думи и то такива посочени в тъжбата,
очевидно представлява защитна теза, с оглед изхода от процеса.
От показанията на втората група свидетели – Г., Ц.
и А. по единен и непротиворечив начин се установява вербалното нападение от подсъдимата
над тъжителката, агресивния тон по повод извършвания ремонт от тъжителката и
причиненото замърсяване от ремонтните дейности. Установява се по категоричен
начин факта на отправените обидни думи към тъжителката, което е било сторено в
нейно присъствие и в присъствието на свидетеля Г., което е било установено в
последствие от свидетеля Ц..
В показанията на свидетелите от тази група е
налице противоречие, досежно твърдяното престъпно причиняване на телесно
увреждане на тъжителката. Макар и сочен за очевидец на причинено телесно
увреждане, свидетелят Г. в своите показания не установява наличие на нанесен
побой от подсъдимата. Действително съобщава, че тъжителката е била притисната
от подсъдимата и че е видял двете да се блъскат с ръце, но изрично заявява, че
не видял нанесен удар.
В тъжбата се
описват множество различни по начин на нанасяне удари– удар с ръка по лицето,
ритане по краката, дърпане на лява ръка и издраскване. В представеното
съдебномедицинско удостоверение, тъжителката е съобщила извън описаните и за
душене с една ръка от подсъдимата. В
пледоарията си повереника на тъжителката твърди за наличен един удар – ударен
шамар.
Всички тези описани
действия, водещи до причиняване на телесно увреждане, не намират потвърждение в
събраните гласни доказателства. Свидетелката А. в показанията си заявява
тяхното наличие, като съобщено от нейната дъщеря. Това обаче не се потвърждава
от свидетеля Г., присъствал на инцидента. Същият не е видял нанесен какъвто и
да било удар. От факта, че е чул реплика на тъжителката към подсъдимата да не я
удря, не може да се направи категоричен извод за нанесен удар от подсъдимата.
Нелогично е в случай, че действително е нанесен побой за това да не бъде
съобщено на пристигналите полицейски служители.
Действително в приложеното съдебномедицинско удостоверение фигурират
констатирани телесни увреждания, но същите не могат да бъдат свързани с
възникналия на 24.06.2020г. инцидент.
При така събраните
доказателства, както и при наличието на такива показания и то на свидетел,
който тъжителката сочи в подкрепа на своите твърдения, настоящият състав на
съда намира, че не може да бъде направен категоричен и несъмнен извод, че
подсъдимата е нанесла побой на тъжителката
и й е причинила лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК.
Относно твърдяното
престъпление по чл. 147 ал.1 от НК свързано с разгласяване на позорни
обстоятелства, по делото липсват каквото и да било доказателство в тази насока.
Липсва каквато и да било индивидуализация на лицето пред което е разгласено
това обстоятелство, както и установяване въобще на извършено престъпно деяние
от този вид.
Съдът съпоставяйки
показанията на двете групи свидетели,
тяхната описателност, детайлност и пълнота на разказа, последователност,
непротиворечивост, вътрешна логичност и съгласуваност с други от събраните
доказателства, счита, че показанията на свидетелите Г., Ц. и А. са логични и последователни и установяват по категоричен
начин факта на осъществено деяние по чл. 146 ал.1 от НК спрямо тъжителката.
В тази група свидетели има и свидетел,
който не е близък на тъжителката, който е напълно незаинтересован от изхода на
процеса и в този смисъл липсва каквото и да било съмнение в достоверността на
заявеното от него.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелите С. и С.. Освен, че се състои само от близки на подсъдимата, показанията които са дадени са
неубедителни, като при детайлен анализ
на заявеното от всеки един от тях, на преден план изпъква вътрешното им противоречието
и противоречието с останалите по делото доказателства.
Логическа последица
от очертаните и доказателствено обезпечени фактически положения сочи на осъществено от подсъдимата С. деяние по чл. 146 ал.1 НК. Системата от всички
доказателства – гласни и писмени относими към престъплението, от които се черпи
сведение за фактите, установяващи чрез тях - авторството на деянието,
води до постигането на единствения възможен извод, а именно, че подсъдимата
е извършител на деянието в което е обвинена.
При така
установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда
намира, че подсъдимата Н.С. е осъществила, както от обективна, така и от
субективна страна престъпление по чл. 146 ал.1 от НК, като на 24.06.2020г. в
гр. Габрово, във входа на блока находящ се на улица „*******” № 101 е отправила
обидни думи, унизителни за честта и достойнството на Д.А.Ц. *** в нейно
присъствие.
От субективна страна престъплението
е осъществено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала, че думите са унизителни за честта и
достойнството на пострадалата, както и че същите ще бъдат чути от нея.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на
деянието, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на
наказанието на подс. Н.С. и като установи на наличието на предпоставките за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, го освободи
от наказателна отговорност и й наложи административно наказание глоба в размер
на 1000лв.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало.
Отегчаващи
вината обстоятелства – няма.
Наказанието
което се предвижда за деянието за което подсъдимата С. е призната за виновен е глоба
от хиляда до три хиляди лева,
имуществени вреди няма причинени, подсъдимата не е осъждана, не е
освобождавана от наказателна отговорност, поради което съдът намери, че същата
съобразно наличието на предпоставките на чл. 78а от НК следва да бъде
освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено административно
наказание - глоба.
При определяне
размера на глобата, съдът отчете факта, че подсъдимата е пенсионер, няма данни
за други доходи, а и с оглед сравнително невисоката степен на обществена
опасност на деянието и дееца счете, че глоба в минимален размер, а именно –
1000 лева, е достатъчна за да бъдат постигнати целите на наказанието.
По изложените
по-горе съображения, съдът счете, че не се събраха доказателства установяващи
факта на причиняване на телесно
увреждане по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК.
Съгласно чл. 301 от НПК осъдителната присъда не може да почива
на предположения и тъй като обвинението не бе доказано по несъмнен
начин, съдът призна подсъдимата Н.Г.С., за НЕВИННА в това на 24.06.2020г. в гр.
Габрово, във входа на блока находящ се на улица „*******” № 101 да е причинила
на Д.А.Ц. ***, лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето и с това да е осъществила престъпление
по чл. 130 ал.2 от НК, поради което я ОПРАВДА по така предявеното обвинение.
Относно
обвинението чл. 147 ал.1 от НК не се събраха никакви доказателства
установяващи извършването му. В тежест на частния тъжител е да докаже
твърдението си, това не бе сторено. В
тази насока като свидетел бе посочена Б. А., но видно от нейните показания не
бе установено извършването му.
По
изложените съображения и като логична последица от липсата на доказано
извършено престъпно деяние, съдът призна подсъдимата Н.Г.С., за НЕВИННА в това
на 25.06.2020г. в гр. Габрово, в блока находящ се на улица „*******” № 101 да е
разгласила позорни обстоятелства за Д.А.Ц. *** и с това да е осъществила
престъпление по чл. 147 ал.1 от НК, поради което я ОПРАВДА по така предявеното
обвинение.
ОТНОСНО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
С тъжбата са предявени граждански искове,
с които се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
деянието по чл. 146 ал.1 от НК в размер на 1500 лева, в резултат на деяние по
чл. 147 ал.1 от НК в размер на 1500 лева и от деяние по чл. 130 ал.2 от НК в
размер на 2000 лева.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие че са налице
предпоставки обуславящи гражданската
отговорност на подсъдимата за причинената от деянието й по чл. 146 ал.1 от НК неимуществена вреда и счете, че предявения
граждански иск е доказан по основание, но не и по размер.
Съдът намира, претендираният размер за обезщетяване
на причинените неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и тревоги в
резултат на отправените обидни думи към тъжителката за
завишен. Не се установи по делото тъжителката да е преживяла особено
тежко отправените обидни думи или това да е повлияло в значителна степен на
нейното самочувствие или да е дало значително негативно отражение на неговия
живот.
По изложените
съображения, съдът осъди подсъдимата Н.Г.С.,
да заплати на Д.А.Ц. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 800лв. /осемстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в
резултат на противоправното деяние по чл. 146 ал.1 от НК, ведно със законната
лихва от 24.06.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ в останалата част предявеният иск до пълният
му претендиран размер от 1500лв. / хиляда и петстотин лева/, като неоснователен
и недоказан.
Като последица от
оправдаването по предявените обвинения, съдът отхвърли предявените граждански
искове от Д.А.Ц. срещу Н.Г.С. за
причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 130 ал.2 от НК
в размер на 2000 лева и за причинени неимуществени вреди в резултат на
престъпление по чл. 147 ал.1 от НК в размер на 1 500лв., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА
подсъдимата Н.Г.С., със снета
самоличност да заплати ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50 лева в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово, на основание чл.
189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА
подсъдимата Н.Г.С., да заплати на Д.А.Ц.
***, ЕГН **********, сумата в размер 167 лева, представляващи направени
деловодни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 189 ал.3 от НПК.
Сумата от 167 лева
включва направени по делото разноски за такса за образуване на делото и такса
за свидетелство за съдимост, както и част от заплатеното адвокатско
възнаграждение от тъжителката на повереника й. Размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение е съобразен с това, че подсъдимата е призната за виновна само по
едно от обвиненията, за които е предадена на съд, поради което не дължи цялата
сума от адвокатското възнаграждение, което е общо в размер на 450 лева.
Съобразно
разпоредбата на чл. 190 ал.1 от НПК, когато подсъдимия бъде признат за невинен,
разноските по дела образувани по тъжба на пострадал до съда се възлагат на
частния тъжител.
Поради оправдаване
на подсъдимата С. за две от обвиненията, то тъжителката следва да й заплати
част от направените разноски за адвокатско възнаграждение, което е общо в
размер на 600 лева.
По изложените
съображедия, съдът, ОСЪДЖА Д.А.Ц. ***, ЕГН ********** да заплати на
подсъдимата Н.Г.С. сумата в размер на
400 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 190 ал.1 от НПК.
В
този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: