РЕШЕНИЕ
№ 2038
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330107928 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „А1
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от *** **** А. В. Д. и М. М. против „ВЕНИС
2017” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
„Щросмайер” № 6, представлявано от ****** В. Т. за признаване за установено по
отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца следните суми: общо 389,96 лева,
от които- главница в размер на 287,96 лева представляваща месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор ***** за периода от 21.04.2010г. до 20.10.2020г., както и
сумата от 102 лева-обезщетение за обработка на просрочени задължения и неустойка за
предоставено, но невърнато след прекратяване на договора оборудване
/модем/рутер/приемник/, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3270/02.04.2021г. по ч.гр.д. №
5538/2021г. по описа на ПРС, 4-ти брачен състав.
Твърди се в исковата молба, че по ч.гр.д. № 5538/2021г. по описа на ПРС,
инициирано по искане на ищеца, съдът издал Заповед за изпълнение
№ 3270/02.04.2021г. срещу ответника за следните суми: : общо 389,96 лева, от които-
главница в размер на 287,96 лева представляваща месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор**** за периода от 21.04.2010г. до 20.10.2020г., както и
сумата от 102 лева-обезщетение за обработка на просрочени задължения и неустойка за
предоставено, но невърнато след прекратяване на договора оборудване
/модем/рутер/приемник/, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане, както и за направените в заповедното
производство разноски.
1
Вземането на ищеца произтичало от сключен между страните договор за ползване на
мобилни услуги с ******, като за процесния период по договора ответника използвал
следните услуги:
С Приложение № 1 от 22.03.2018г. за срок от две години активирал услугата Мтел
домашен интернет при стандартна месечна абонаментна такса в размер на 33,99 лева с ДДС
и промоционална в размер на 25,49 лв. с ДДС. Съгласно условията на Приложението
промоционалната такса се прилагала в рамките на първите 24 месеца, след което влизала в
действие стандартната такса. На абоната било предоставено оборудване- рутер, което
следвало да бъде върнато при прекратяване на договора в пълна комплексност и изрядност.
При нарушаване на това задължение в договора била предвидена неустойка. След изтичане
на първоначално определения срок на договора, по отношение на услугата същия
продължил действието си за неопределен срок съгласно т.6.2.6 Твърди се, че била
използвано също услуга за мобилен номер ****** с месечна такса в размер на 20 лева без
ДДС. Ответника заплащал използваните услуги до месец април 2020г., когато преустановил
плащанията. По договора били издадени подробно описаните в исковата молба фактури на
обща стойност в размер на 287,96 лева. Поради неизпълнение на задълженията от страна на
ответника процесният договор бил прекратен считано от 06.11.2020г., поради забава от
страна на потребителя продължила повече от 124 дни. Твърди се, че предоставеното по
договорора оборудване не било върнато от ответното дружество след прекратяването му,
поради което и същия дължал неустойка във фиксиран размер от 102 лева, за която сума
били издадени сметки. Твърди се също, че обезщетението за обработка на просрочени
задължения било фиксирано в ценоразписа на мобилния оператор и се начислявало при
забава на плащане надхвърляща определения в Общите условия 15 дневен срок. Длъжникът
подал срещу заповедта за изпълнение възражение по чл. 414 от ГПК, поради което и в
изпълнение на указанията за заповедния съд ищецът предявявал настоящия иск за
установяване на вземането по заповедното производство. Моли за уважаване на исковете и
присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК от представител на ответното дружество
„ВЕНИС 2017“ ЕООД не е постъпил писмен отговор, нито е изразено становище по иска,
като същия не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно
заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е обективирано искане от пълномощника на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК
предпоставки, което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното заседание молба.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество. Същото е
редовно призован и за първото по делото заседание, като в изпратеното до страната
съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните
от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
2
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от
ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване на
делото в размер на 67,05 лева и адвокатски хонорар в размер на 557,60 лева с включен ДДС.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „ВЕНИС 2017” ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Щросмайер” № 6,
представлявано от ***** В. Т., че дължи на ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано от **** **** А. В. Д. и М. М. сумата от общо 389,96 лева, от които-
главница в размер на 287,96 лева, представляваща месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор **** за периода от 21.04.2010г. до 20.10.2020г., както и
сумата от 102 лева-обезщетение за обработка на просрочени задължения и неустойка за
предоставено, но невърнато след прекратяване на договора оборудване
/модем/рутер/приемник/, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3270/02.04.2021г. по ч.гр.д.
№ 5538/2021г. по описа на ПРС, 4-ти брачен състав.
ОСЪЖДА „ВЕНИС 2017” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Щросмайер” № 6, представлявано от ***** В. Т., че дължи
на ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от *** **** А. В. Д. и М. М.
сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща заплатена държавна такса за
настоящото производство, както и сумата от общо 325 лева /триста двадесет и пет лева/,
представляваща направени в заповедното производство разноски, от които-заплатена
държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу
него, съобразно чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3