Р
Е Ш Е Н И Е
№2978/1.7.2019г.
гр. Варна,01.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ–ри
състав, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МОНИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. №
19 221 по описа на ВРС за 2018 год. за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по предявена искова молба,заведена във
ВРС на 27.12.2019 г., уточнена допълнително на 22.1.2019 г.Исковата молба е предявена
от ищцовата страна - Б. Д., представлявана
от Н. А. - *, с адрес за кореспонденция: *, действаща чрез процесуален
представител адвокат Н. Г.- САК, със
служебен адрес: * против ответното
дружество „Б. М. - Б. С. С. И. Е.“ СД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. С. И.и Е.
Й. Б./заедно и поотделно/, с цена на
исковете - главница 4 672.69 лв.
/четири хиляди шестстотин седемдесет и два лева и 69 стотинки/, неустойки 96.50 лв. /деветдесет и шест лева и 50
стотинки/, лихви 95.87 лв.
/деветдесет и пет лева и 87 стотинки/-или общ материален интерес: 4 865.06
лв. /четири хиляди осемстотин
шестдесет и пет лева и 06 стотинки/.
Фактическите твърдения на които ищцовата страна основава исковата
си молба са следните: На първо място в исковата молба се сочи,че с приетия и в сила от
15.03.2016 г. ЗИД на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /обн. ДВ
бр. 20 от 2016 г./, дейностите по управление на морските плажове са прехвърлени
на Министъра на туризма. На основание чл. 8, ал. 1, т. 7 от Закона за
устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, Министърът на туризма
представлява Държавата по дела, образувани във връзка с възникнали спорове по
сключени концесионни договори, съответно договори за наем на морските плажове.
От посочените законови разпоредби произтичала процесуалната легитимация на
Държавата за предявяване на настоящите искови претенции. Исковете се основават
на следните твърдени обстоятелства: По силата на сключен на 08.05.2003 г.
Договор за предоставяне на концесия за услуга върху част от крайбрежната
плажна ивица - морски плаж „*“, общ. *, обл. *,
страните
уговорили концесионерът „*“ СД /със сегашно наименование „Б. М. - Б. С. С. И.
Е.“ СД/ да управлява и поддържа обекта на концесия за своя сметка и риск, като
заплаща ежегодно възнаграждение на концедента - Б. Д.. По време на действието
на концесионния договор концесионерът „Б. М. - Б. С. С. И. Е.“ СД е допуснал неизпълнение на свои
съществени задължения по договора, както следва: I. Неплащане на концесионно
възнаграждение: В чл. 21 от договора за концесия страните уговорили
възнаграждението да бъдело заплащано ежегодно,
на две вноски - първа вноска /в
размер на 30% от определеното за съответната година възнаграждение/ - в срок до
31 май на текущата година, а остатъкът - в срок до 30 ноември на
съответната година. Концесионерът не бил заплатил нито една от двете вноски от
годишното възнаграждение за 2018 г. - първа вноска в размер на 1 401.81 лв. с
ДДС и втора вноска - 3 270.88 лв. с ДДС. Размерът на годишното концесионно
възнаграждение се определял съобразно Методика за определяне на размера на
концесионното възнаграждение (Приложение № 6 към концесионния договор).
Съгласно чл. 35, ал. 1 от договора за концесия, в случай, че било налице
забавяне в плащането на възнаграждението, концесионерът дължал лихва в
размер на основния лихвен процент на БНБ
за периода за забавата с надбавка от 10
пункта. Тази разпоредба давала основание на Б. Д. да претендира уговорената
лихва за забава от датата на падежа
на съответната вноска - 31.05.2018 г. и 30.11.2018 г., до завеждане на
настоящата искова претенция. Така лихвата за забава в плащането на първата
вноска , сочи ищцовата страна възлизала
на 78,61 лв., а на втората
вноска - 17,26 лв. Страните, в чл.
35, ал. 2 от договора, били уговорили, че в случай, че забавеното
изпълнение на задълженията за плащане продължало повече от 15 дни, концесионерът дължал, освен лихвата, и
неустойка в размер на 0.5% на
ден върху стойността на неизплатената част от паричното задължение, но не повече от 15 %. Начислената
неустойка, съобразно посочената клауза от договора за концесия била, както
следва: за неплащане на първата вноска от концесионното възнаграждение - 19.47 лв., и за втората вноска - 19.47 лв. На концесионера били
изпратени покани за доброволно плащане на дължимите суми, като такова не било
последвало.II. Неизпълнение на други задължения по договора за концесия:Съгласно
чл.15, ал.1, т.1 от договора за концесия, концесионерът бил задължен да дадял
гаранции за изпълнение на финансовите задължения. За целта, на основание чл.
15, ал. З, т. 2 и ал. 8 от същия, в срок до 31.01.2018 г. следвало да представи банкова гаранция за сума, представляваща 20 % от дължимото за 2017 г. концесионно
възнаграждение, във вид на безусловна и неотменяема банкова гаранция от
Българска банка. Съгласно чл. 36, ал. 2 от договора за концесия, при неизпълнение или забавено изпълнение от
страна на концесионера на задълженията и условията на концесията за повече от
15 дни, концедентът имал право да
получи неустойка в размер на 0.5% от годишното концесионно възнаграждение за
текущата година за всеки конкретен случай. Към датата на изпращане на Писмо
с Изх.№Т-26-Б-80 от 19.03.2018 г. от Министерство на туризма до концесионера,
дължимата неустойка,сочи ищцовата страна била в размер на 19.07 лв. Писмото представлявало покана за доброволно плащане /по
смисъла на чл.36, ал.1, във вр. с чл. ЗЗ, ал. 1 от договора за концесия/ на
посочената в него сума. Със същото писмо концесионерът бил поканен и да
представи банковата гаранция в размер на 762.76 лв. Последният, ясно се твърди
в исковата молба, че не бил изпълнил
никое от посочените в писмото задължения.Във връзка с осъществяване на текущ
контрол по сключения концесионен договор при извършена проверка на място на
26.06.2018 г., твърди още ищцовата страна, били констатирани неизпълнения на
нормативно регламентирани и договорни задължения, както следва: Задължение за
осигуряване на водноспасителна дейност на морския плаж /задължителна дейност по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗУЧК. По-конкретно, броят на спасителните постове
и квалифицираните спасители не съответствал на нормативните изисквания /чл.11,
ал.1, т.1 и чл. 12 от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването
на водните площи /НВДОВП/.; Задължение за поставяне на указателна табела за
етапно обособяване на участъците с максимално обезопасяване на територията на
морския плаж, с която да се информирали посетителите за периода на
откриване/закриване на спасителните постове /съгласно изискването на чл.10,
ал.6 от НВДОВП/.; Задължение за осигуряване на здравно и медицинско обслужване
на морския плаж /задължителна дейност по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗУЧК/,
по-конкретно: установена е липса на оборудван медицински пункт /съобразно
чл.23, ал.1 от НВДОВП/ и на квалифицирано медицинско лице, което да има
свидетелство за успешно завършен курс по интензивна медицина, издадено от
катедрите по нестезиология и реанимация към висшите медицински училища
/съгласно чл. 23, ал. 1 от НВДОВП/.; Задължение за осигуряване на
санитарно-хигиенно поддържане на морския плаж /съгласно чл. 6, т. 8, т. 9 и т.
11 от договора за концесия/. Концесионерът не бил представил документ, доказващ
извършването на дезинфекция, дезинсекция и дератизация на територията на
морския плаж. Освен това не били осигурени душове с течаща вода, тоалетни и
съблекални за посетителите на плажа.С писмо с изх.№ Т-26-Б-166 от 05.07.2018 г.
на концесионера била предоставена възможност да отстрани описаните нарушения.
Въпреки това, при повторна проверка на морския плаж, проведена на 14.08.2018
г., било установено, че нарушенията не са отстранени. С писмо с изх.№ Т-26-Б-195
от 22.08.2018 г. концесионерът бил уведомен, че дължал начислена неустойка /на
основание чл.36, ал.2 от договора за концесия/ в размер на 19.42 лв.Концесионерът не бил изпълнил задължението си по чл. 6, т.
5 от договора за концесия, да представи, в срок до 30.11.2017 г. в
Министерството на туризма, работен проект за устройване и експлоатация,
инвестиционна програма и програма за подобряване на условията на труд през 2018
г. Начислената неустойка за
неизпълнение на посоченото задължение, дължима на основание чл. 36, ал. 2 от
договора, сочи ДЪРЖАВАТА била в размер на 19.07
лв. С писмо с изх.№ Т-26-Б-66 от 02.03.2018 г. на концесионера бил
предоставен срок за изпълнение на посоченото задължение, което не било сторено
от негова страна. Поради неплащане на дължимите суми счита Държавата, че за Б.
Д. бил налице правен интерес от образуване на производство срещу „Б. М. - Б. С.
С. И. Е.“ СД с искане за осъждане на
дружеството да заплати просрочените суми, неустойки и лихви по договора за
концесия.С оглед на гореизложеното, и
съгласно чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е отправено и искането до РС Варна /УТОЧНЕНО
с допълнителна молба от дата 22.1.2019 г. /л. 65 .67/ : Да бъде постановено
Решение по силата на което ответното дружество- „Б. М. - Б. С. С. И.
Е.“ СД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да бъде осъдено ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Б. Д., представлявана от Н. А. - *, с адрес за
кореспонденция: *, сумата от 4 865.06
лв. /четири хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и 06 стотинки/,
представляваща сбор от следните суми:
СУМАТА от 4 672. 69 лв. /четири хиляди шестстотин седемдесет и два
лева и 69 стотинки/ с ДДС, представляваща сбор от главниците на две
вноски от годишно възнаграждение за 2018 г. по чл. 21 от Договор за
предоставяне на концесия за услуга върху част от крайбрежната плажна ивица -
морски плаж „*“, общ. *, обл. *, сключен на 08.05.2003 г., както следва: първа вноска с главница в размер на 1 401.81 лв. с ДДС и
със срок за плащане до 31.05.2018 г.,
и втора вноска с главница в размер
на 3 270.88 лв. с ДДС и със срок за
плащане до 30.11.2018 г.
СУМАТА от 96.50 лв.
/деветдесет и шест лева и 50 стотинки/, представляваща сбор от главници на
неустойки, дължими по Договор за предоставяне на концесия за услуга
върху част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж „*“, общ. *, обл. *,
сключен на 08.05.2003 г., както следва:сума в размер на 19.07 лв.
/деветнадесет лева и 07 стотинки/ - неустойка по чл. 36, ал. 2 от Договор за
предоставяне на концесия за услуга върху част от крайбрежната плажна ивица
- морски плаж „*“, общ. *, обл. *, сключен на 08.05.2003 г., за неизпълнение на задължението по
чл. 15, ал. 1, т. 1 от същия договор, за даване на гаранции за
изпълнение на финансовите задължения на концесионера;сума в размер на 19.07
лв. /деветнадесет лева и 07 стотинки/ - неустойка по чл.36. ал.2 от Договор за
предоставяне на концесия за услуга върху част от крайбрежната плажна ивица
- морски плаж „*“, общ. *, обл. *, сключен на 08.05.2003 г., за неизпълнение на задължението по
чл.6, т.5 от същия договор, за представяне, в срок до 30.11.2017 г. в
Министерството на туризма, на работен проект за устройване и експлоатация,
инвестиционна програма и програма за подобряване на условията на труд през 2018
г.;сума в размер на 19.47 лв. /деветнадесет лева и 47 стотинки/ - неустойка
за неплащане на главницата от 1 401.81 лв. с ДДС на първа вноска от
възнаграждението за 2018 г. по чл.21 от Договор за предоставяне на концесия
за услуга върху част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж „*“, общ. *, обл. *,
сключен на 08.05.2003 г., дължима на основание чл.35, ал.2 от същия
договор;сума в размер на 19.47 лв. /деветнадесет лева и 47 стотинки/ -
неустойка за неплащане на главницата от 3 270.88 лв. с ДДС на втора вноска от
възнаграждението за 2018 г. по чл.21 от Договор за предоставяне на концесия
за услуга върху част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж „*“, общ. *, обл. *,
сключен на 08.05.2003 г., дължима на основание чл.35, ал.2 от същия договор;сума
в размер на 19.42 лв. /деветнадесет лева и 42 стотинки/ - неустойка за
неизпълнение на задължението на концесионера по чл.ЗЗ, ал.1 от Договор за
предоставяне на концесия за услуга върху част от крайбрежната плажна ивица
- морски плаж „*“, общ. *, обл. *, сключен на 08.05.2003 г., да изпълнява преки разпоредби на
нормативни актове, които регулират извършването на действия, дейности и/или
услуги съгласно същия договор и/или въпроси, свързани с обекта на концесия, както
следва: задължение за осигуряване на водноспасителна дейност на морския
плаж /съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗУЧК и чл.11, ал.1, т.1 и чл.12 от Наредбата
за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи /НВДОВШ;
задължение за поставяне на указателна табела по чл. 10, ал. 6 от НВДОВПУ;
задължение за осигуряване на здравно и медицинско обслужване на морския плаж
/съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗУЧК, чл.23, ал.1 от НВДОВШ; задължение за
осигуряване на санитарно-хигиенно поддържане на морския плаж /съгласно чл.6,
т.8, т.9 и т.11 от договора за концесия/.
СУМАТА от 95.87 лв. /деветдесет и пет лева и 87 стотинки/, представляваща
сбор от лихви за забава по чл.86 ЗЗД върху два броя главници на
две вноски от годишно възнаграждение за 2018 г. по чл.21 от Договор за предоставяне
на концесия за услуга върху част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж „*“,
общ. *, обл. *, сключен на 08.05.2003 г., както следва: сума в размер на 78.61
лв. /седемдесет и осем лева и 61 стотинки/ - лихва за забава по чл.86 ЗЗД върху
главницата от 1 401.81 лв. с ДДС на първа вноска от възнаграждението за
2018 г. по чл. 21 от Договор за предоставяне на концесия за услуга върху част
от крайбрежната плажна ивица - морски плаж „* „, общ. *, обл. *, сключен
на 08.05.2003 г., за периода от 31.05.2018 г. до 21.12.2018 г.; сума в размер на 17.26 лв.
/седемнадесет лева и 26 стотинки/- лихва за забава по чл.86 ЗЗД върху
главницата от 3 270.88 лв. с ДДС на втора вноска от възнаграждението за
2018 г. по чл.21 от Договор за предоставяне на концесия за услуга върху част от
крайбрежната плажна ивица - морски плаж „*“, общ. *, обл. *,
сключен на 08.05.2003 г., за периода от 30.11.2018 г. до 21.12.2018 г.
Обективирано е искане и да
бъде осъдено ответното дружество- „Б. М. - Б. С. С. И. Е.“ СД, ЕИК *, да
заплати и законна лихва за забава върху 4 865.06 лв. /четири
хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и 06 стотинки/, за периода от подаване
на настоящата молба - т.е. 27.12.2018 г. до окончателното заплащане на сумите.Обекитвирано е искане и да
бъде осъден ответника да заплати сторените в производството разноски,
включително адвокатско възнаграждение. Отделно,в молбата от 22.1.2019 г., процесуалният
представител на ищцовата страна е уточнил, че неустойките, които Б. Д.
претендира на основание чл. 35, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от процесния договор за
концесия не са начислени за определен период, а представлявали фиксирана сума
за неизпълнение на задълженията по договора. Правилата, по които бил определен
размерът на неустойките, били следните: В чл. 35, ал. 2 от договора за концесия
- 0.5 % на ден върху стойността на неизплатената част от паричното задължение
за съответния период, но не повече от 15%. В чл. 36, ал. 2 от договора за концесия - 0.5 % от годишното
възнаграждение за текущата година за всеки конкретен случай. (При тези
уточнения е представено и доказателство за платена по сметка на Районен съд
- гр. Варна сума в размер на 286.91 лв., представляваща сбор от държавните
такси по всеки от предявените три отделни иска /186.91 лв. + 50 лв. + 50 лв./). В подкрепа на твърденията си ищцовата
страна е направила доказателствени искания.
В писмена молба от дата 21.03.2019 г. адв. Г., в качеството му
на процесуален представител на ищовата страна твърди ясно, че между заявените по размери искови претенции и плащане
има разлика, т.е. налице е частично, но не пълно плащане. Сочи се, че
Държавата претендира разноски от 286,91
лева държавна такса и 673,45 лева адвокатско възнаграждение.На второ място
ищцовата страна счита, че в случая намира приложение правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, което установява поредност при погасяване на главницата,лихвите и
разноските,когато длъжникът е направил частично плащане. Ето защо Държавата
намира,че плащането от страна на ответника е именно частично и че с него е
удовлетворена исковата претенция за разноски, лихви и неустойки и част от
претендираната главница за концесионно възнаграждение. При така изложеното
по-горе, според ищцовата страна остава непогасена
част от главница равна на 68,43 лева, както и за законната лихва върху тази
непогасена част от главницата, се желае ответникът да бъде осъден.
Претенидира се отново осъждане на ответника за заплащане на всички разноски
извършени от ищеца, като се твърди, че правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира
приложение, т.к. ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
делото.В условията на евентуалност
ако съдът прецени че са необходими специални знания от областта на
Счетоводството за установяване кои сума от исковата претенция са погасени с извършеното
от ответника плащане съобразно установената в чл. 76, ал. 2 ЗЗД поредност и
каква е платената част от главницата, е отправено искането да бъде допусната
ССчЕ която да даде отговор на тези въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество ,чрез адвокат Р.С.
сочи, че признава предявените с исковата молба претенции.Твърди се,че с преводно
нареждане ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 4 865,06
лв., с което напълно удовлетворил
общата искова претенция. Поради изложеното ответникът желае прекратяване на
делото и прилага банков документ
–операционна бележка за плащане за внесена сума за погасяване на задълженията
по концесионния договор, предявени с исковата молба и пълномощно.
Предявените от ищцовата страна искови претенции безспорно са
осъдителни като квалификацията им се съдържа в разпоредите на чл. 79, чл. 92 и
чл. 86 ЗЗД. Исковете са признати от ответника и ответникът е извършил плащане
на сумата от 4 881 лева.
Спорът между страните, към момента на изготвяне на определението
по чл.140 ГПК, при отчитане на факта ,че ответникът е извършил плащане, което
намира че покрива напълно дължимите искови претенции е дали ответникът дължи на
ищцовата страна сумата от 68,43 лева и законната лихва върху тази сума (като този
извод се налага и от отговора на искова молба и от уточнителната молба на
ищцовата страна). Отделно от горното на eтапа изготвяне на
Определение по реда на чл.140 и сл. от делото ищецът не е направил искания нито
по реда на чл. 232 нито по реда на чл. 233 ГПК .Факт е по делото, че в
срока по чл. 131 ГПК ответникът признава иска и прави плащане на сумата за която сочи в отговора си че възлиза на 4 865,06 лв. като прилага преводно
нареждане за сума от 4 881,00 лева с вписано основание :„концес. Възн.по дог. от 08052003 плюс
лихви Бала Центр.1.“От друга страна и ищецът не оспорва плащането, както
правилно сочи, че плащането е на сумата от 4 881,00 лв.При тези обективни
данни съдът е дал възможност на ищеца да уточни желае ли постановяване на
Решение при условията на чл.237 ГПК, поддържа ли изцяло всички осъдителни
претенции – за главници, лихви и неустойки, респ. прави ли частично оттегляне
или отказ от някои претенции /предвид плащането и признанието от страна на
ответника/.
С постъпила на 30.04.2019 г. молба
от ищцовата страна, е заявено, че ищецът оттегля, на осн. чл. 232 ГПК, исковете за 95,87 лв.,
96,50 лв., 4672,69 лв.,като сочи,че остава
за погасяване част от задължението на ответника в размер на 1028,79 лв. - непогасена по реда на чл. 76 ЗЗД част от
първа вноска с главница в размер на 1401,81 лв., със срок на плащане до
31.05.2018 г. Желае се присъждане на законната лихва върху сумата от 1028,79
лв.
Последвало е писмено становище, депозирано
на 07.05.2019 г. от ответната страна, в което същата страна категорично заявява, че не е
съгласна с оставащата претенция, като се спира на Тълкувателно решение №
3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ВКС, ОСГТК. Сочи се от ответната страна, че
съгласно Тълкувателното решение, след като ответникът
не е заявил в каква поредност погасява, следва да се приеме, че
задълженията по трите претенции се погасяват от най-обременителното към най-малкото, като излага своите правни
доводи от 1 до 4 как става погасяването. Според ответната страна оставащото
задължение е в размер на 68,43 лв.В тази и
връзка е представено на 09.05.2019 г. становище от
ответната страна, с което представя бордеро, отразяващо заплащате на сумата от 68,43 лв.
С последната депозирана на 17.06.2019 г. молба, ищцовата страна, представлявана от адв. Г., в
качеството му на пълномощник на ищцовата страна,ищецът оттегля иска за главница в размер на платената част от 68,43 лв. и
поддържа същия за оставащата дължима сума от 960,36 лв. - част от първа
вноска от концесионно плащане и главница по иска в размер на 1401,81 лв. с ДДС
и срок за плащане до 31.05.2018 г.
Видно от протокола от откритото
съдебно заседание,съобразявайки фактите и обстоятелствата настъпили по делото
след депозиране на сезиращата съда молба, двукратните последвали писмени
частични оттегляния на исковете ( обективирани в молби вх.рег.№№ 30913/30.04.2019 г. и 43567/17.06.2019 г.), съдът е приложил нормата на чл.232 ГПК .
С протоколно определение
постановено в откритото съдебно заседание на 21.06.2019 г. е прекратено
ЧАСТИЧНО производството по гражданско
дело № 19221/2018 г. по описа на РС – Варна, ХLII- ри състав, в следните
части:
за сумата от 95,87 лв. (деветдесет и
пет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща сбор от лихви за
забава върху два броя главници на две вноски от годишно възнаграждение за 2018
г. по чл. 21 от Договор за предоставяне на концесия за услуга върху част от
крайбрежната плажна ивица – морски плаж „*”, общ. *, обл. *, сключен на 08.05.2003 г.;
за сумата от 96,50 лв. (деветдесет и
шест лева и петдесет стотинки), представляваща сбор от неустойки, дължими
по Договор за предоставяне на концесия за услуга върху част от крайбрежната
плажна ивица – морски плаж „*”, общ. *, обл. *, сключен на 08.05.2003 г.
за сумата от 3643,90 лв. (три хиляди
шестстотин четиридесет и три лева и деветдесет стотинки) – част от главница
(цялата в размер на 4672,69 лв.), включваща втора вноска с главница в размер на
3270,88 лв. с ДДС и със срок за плащане до 30.11.2018 г. и част в размер на
373,02 лв. от първа вноска с главница в размер на 1401,81 лв. с ДДС и със срок
за плащане до 31.05.2018 г.,
за сумата от 68,43 лв. (шестдесет и
осем лева и четиридесет и три стотинки) – платена част от главница в размер
на 1028,79 лв.,поради оттегляне на
исковите претенции и на основание чл. 232 от ГПК.
Прекратявайки производството по делото за оттеглените части, съдът
е обявил на
страните, че ще определи дължимите се разноски с окончателния си акт, както и че производството по делото продължава за СУМАТА от 960,36 лв.
(деветстотин и шестдесет лева и тридесет и шест стотинки) – оставаща дължима сума, представляваща част от първа вноска от концесионно
плащане, с главница в размер на 1401,81 лв. с ДДС и със срок за плащане
до 31.05.2018 г., ведно със законната
лихва за забава върху исковата претенция за периода от подаване на исковата молба – 27.12.2018 год. до окончателното заплащане на сумата.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание само ответникът се представлява от адв.С..При даване ход на спора по
същество процесуалният представител на ответното дружество препраща към
писмената си молба от 07.05.2019 г, като уточнява,че изцяло я поддържа,
последвала от молба за представяне на доказателства за платен остатък. Адв.С.
счита, че представлявано от нея дружество е погасило претендираните с исковата
молба задължения , като заявява ,че въпросът за разноските е отделен и
последните се дължат тогава и когато съдът постанови,че се дължат.Разноските според
адв.С. не са били дължими към датата на извършените плащания от ответника към
ищеца,поради което нямало как да бъдат приспаднати и то на първо място ,както
считал ищецът.
Разноските се приспадали на първо място от платените суми,
подчертава адв.С., когато ставало въпрос за изпълнително дело а в настоящия
случай , в исковото производство съдът решавал какво се дължи със своето Решение , с крайния си акт. Адв.С., в качеството й на процесуален
представител на ответника и от името на ответното дружество признава платените
разноски за държавна такса, но не признава платените разноски за адвокатски
хонорар, тъй като най-напред липсвало доказателство за плащането на този
адвокатски хонорар. Без да бъдело представено доказателство за плащането, нямало
как да се присъди адвокатски хонорар на ищеца, тъй като той се защитавал в
конкретния случай от адвокат, а не от юрисконсулт.Ето защо, адв.С. моли съдът
да отхвърли претенцията за плащане на адвокатски хонорар и да остави държавната
такса такава, каквато е платена. По същество се желае ВРС да отхвърли
претенцията в размер на 960,36 лв. ведно със законната лихва от датата на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по
отделно, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :
От приобщения по делото писмен
доказателствен материал - представения с исковата молба в заверено за вярност с
оригинала копие на Договор
за предоставяне на концесия за услуга върху част от крайбрежната плажна ивица -
Морски плаж „*” от 08.05.2003 г. ведно с Методика за
определяне на минималния размер на концесионното плащане за морските плажове
– обекти на концесия по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на
Черноморското крайбрежие
/ л.8 – 32 и л. 33 -38 / безспорно се доказва твърдения от
ищцовата страна факт на възникването на облигационна връзка между Държавата и
ответното дружество, предмет на договора, срока, начина на определяне и плащане
на дължимите се концесионни възнаграждения от ответника към ищеца – Държавата.
Спор въобще по наличието на възникнала
между страните облигационна връзка няма а и за същата съдът съди от писмените
доказателства по делото.Нито една от двете страни не твърди наличието на друга
освен договорената помежду им с договора от 08.05.2003г. правна база , на която
са били регламентирани правата и задълженията на страните, като дори в самия
договор е визиран и приложимия материален закона
именно ЗАКОН за устройството на
Черноморското крайбрежие (Обн., ДВ, бр.
48 от 15.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм., бр. 36 от
4.04.2008 г., изм. и доп., бр. 67 от
29.07.2008 г., изм., бр.
19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г., бр. 82 от
16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 92 от
20.11.2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. и доп., бр. 45 от
15.06.2012 г., в сила от 1.09.2012 г., бр. 82 от
26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 27 от
15.03.2013 г., изм., бр.
28 от 19.03.2013 г., бр.
66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.; изм. с Решение № 12 от
28.11.2013 г. на КС на РБ - бр. 105 от
6.12.2013 г.; изм. и доп., бр. 40 от
13.05.2014 г., изм., бр.
98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г., бр. 9 от
3.02.2015 г., в сила от 3.02.2015 г., бр. 61 от
11.08.2015 г., изм. и доп., бр. 101 от
22.12.2015 г., бр. 20 от
15.03.2016 г., в сила от 15.03.2016 г., бр. 36 от 13.05.2016
г., изм., бр. 58
от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. и доп., бр. 96 от 1.12.2017 г.,
в сила от 1.01.2019 г. - изм., бр. 103 от
28.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., доп., бр. 28 от 29.03.2018г.).
В рамките на настоящото производство, въз онова на писмения
доказателствен материал, се установява, че плаж „ Морски плаж * „ е
изключителна и публична държавна собственост, чието поддържане и управление е било
възложено до 2016 г. на МРРБ и нормативно регламентирано чрез ЗУЧК.
Съобразно тази нарочна нормативна регламентация, действала към
процесния период, морските плажове с прилежащата им акватория могат да се
поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия при условията и по реда на
Закона за концесиите
за срок от 20 години.
Видно от нормата на чл. 7 , ал.1 ЗУЧК (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., изм., бр.
96 от 2017 г., в сила от 1.01.2019 г. - изм., бр. 103 от 2017 г.) Морските плажове или части от тях с прилежащата им акватория се управляват и поддържат чрез възлагане на
концесия при условията и по реда на Закона за концесиите и при спазване на изискванията на
този закон. Широчината на прилежащата акватория, включена в обекта на концесия, не може да бъде повече от 200 м. Срокът на
концесията за морски плаж е до 20 години.В
същата правна норма, в ал.(2) ЗУЧК (Изм.
- ДВ, бр. 27 от 2013 г., бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2019 г. - изм., бр.
103 от 2017 г.) е разписано, че с концесията за
морски плаж на концесионера се възлага да
извършва дейностите по осигуряване на водното
спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на
морския плаж, наричани по-нататък „задължителни
дейности“, както и да предоставя плажни
услуги при условията на концесионния
договор. Концесионерът осигурява свободен и безплатен достъп на морския плаж и поставя указателни табели със
схеми на отделните зони и условията на концесията.
Относимата към спора е
разпоредбата на чл. 7, алинея (3) ЗУЧК която повелява (нова - ДВ, бр. 67 от 2008 г., отм., бр. 27
от 2013 г., нова, бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2019 г. - изм., бр. 103 от
2017 г.) , че Концесионерът ЗАПЛАЩА на концедента концесионно възнаграждение
при условията на Закона за концесиите. Съгласно чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г.) ал.(1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в
сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от
2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. и доп., бр. 20 от 2016 г., в сила от
15.03.2016 г., изм., бр. 27 от 2013 г., бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2019
г. - изм., бр. 103 от 2017 г.) Министърът
на туризма изпълнява правомощията на концедент, открива търговете за отдаване под наем, сключва и контролира изпълнението
на наемните договори за морски плажове / а преди изменението от
МРРБ/.
На следващо място следва да бъде отчетено, че нормата на чл. 8,
ал.2 гласи ,че (Изречение второ влиза в
сила от 1.01.2009 г. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм. и доп., бр. 45 от 2012 г., в
сила от 1.09.2012 г., изм., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.,
бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., бр. 20 от 2016 г., в сила от
15.03.2016 г., бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2019 г. - изм., бр. 103 от
2017 г.) Минималният размер на концесионното възнаграждение,
съответно на наемната цена, за морски плажове се определя по МЕТОДИКА, приета
от Министерския съвет по предложение на
министъра на туризма. Петдесет на сто от сумата на концесионното възнаграждение, съответно на наемната цена, се превежда по бюджета на общината, на
чиято територия се намира съответният плаж, при условията и по реда на Закона за концесиите.В следваща ал. (3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2014 г., изм., бр. 96
от 2017 г., в сила от 1.01.2019 г. - изм., бр. 103 от 2017 г.) е
разписано, че РАЗМЕРЪТ на
концесионното възнаграждение, съответно на
наемната цена се определя във всеки конкретен случай, като се
отчитат специфичните особености и характеристики на
морския плаж: 1. степента на урбанизация на прилежащите територии, прилежащата туристическа
инфраструктура и изградената техническа инфраструктура, осигуряваща достъп до
морския плаж и местоположението на
морския плаж – в близост до национални курорти, курортни комплекси,
ваканционни, вилни и туристически селища, населени места, къмпинги и вилни зони
или неурбанизирани територии; 2. природно-климатичните и екологичните
характеристики, площта и характерните особености на
морския плаж, на морския бряг и на прилежащата акватория.
С ПМС №
39/27.02.08 г. е била приета МЕТОДИКА за определяне
размера на концесионното плащане при предоставяне на концесия за услуга за
морските плажове - обекти на концесия. С ПМС № 67/24.03.09 г.
е била приета МЕТОДИКАТА за определяне на минималната цена при отдаване под
наем на морските плажове по реда на чл. 8, ал. 2 от ЗУЧК, а след това и
Методиката за определяне на минималния размер на концесионно плащане за
морските плажове – обекти на концесия ,по реда на чл. 8, ал.2 и ал. 3 от ЗУЧК ,
приета с ПМС № 9/ 10.01.2015 г. ( последната приложена на л. 33 – 38 от
делото ).Следователно, в рамките на
исковия период, с оглед особения характер на обекта на правото на държавна
собственост - морски плаж, държавата е разполагала с възможността да предостави
същия на концесия при приложението на Закона за концесиите и МЕТОДИКАТА за
минималните цени при отдаване под наем на морски плажове към процесния период. Безспорно
е по делото, че МРРБ е сключило с ответното СД процесния договор за концесия за
плажа, като договорът е в писмена форма, двустранно подписан и нито една от
страните не е направила каквито и да възражения свързани със самото сключване и
/ или действие на договора.Спорът единствено и само се свежда до това дължи ли
ответното дружество на Държавата исковите суми и то само за частта, за която, исковата
молба не е оттеглена и производството не е прекратено .
Установи се по настоящото
дело, че за целия процесен период ответното дружество е имало правото да
извършва всички задължителни дейности по см. на § 1,
т. 1 от ДР на ЗУЧК по силата на възникнала договорна връзка, като за целта
е следвало да извърши насрещно плащане. Анализът на всички писмени
доказателства, представени от ищеца с исковата молба, води до извода за
доказаност на основанията на всяка една от главните и акцесорни осъдителни
претенции.
От приложения на л. 39- ти,40 –ти в заверено за вярност с
оригинала копие на Констативен протокол № 04 за извършена на място проверка за
изпълнение на задълженията от концесионера СД „* „ на морски плаж „* „от дата 26.06.2018г. при вписана поредна
първа проверка за годината е видно, че в присъствието на представители на двете страни е
съставен КП в който са били вписани неизпълнените задължения на ответника.По идентичен начин е бил съставен и
Констативен протокол № 25 от дата 14.08.2018 г. обективиращ втората по ред за
годината проверка.
В резултат на проверките се установява, че ищецът е предприел
действия по писмено уведомяване на ответника за задълженията му за изпълнение
на договора/л. 43 – 48/.Видно от цитираните вече два протокола - Констативен
протокол № 04 от 26.06.2018 г.
от извършена проверка на място за изпълнението на задълженията от концесионера;
Констативен протокол № 25 от 14.08.2018
г. от извършена проверка на място за изпълнението на задълженията от
концесионера, след съставяне на протоколите са последвали следните уведомителни
писма до ответника а именно : писмо изх.№
Т-26-Б-160 от 21.06.2018 г. от Министерство
на туризма до „*”
СД, писмо изх.№ Т-26-Б-80 от
19.03.2018 г. от Министерство на туризма до „Б. М. - Б. С. С. И. Е.” СД; писмо изх.№ Т-26-Б-166 от 05.07.2018 г. от Министерство на
туризма до „Б. М. - Б. С. С. И. Е.” СД, писмо
изх.№ Т-26-Б-195 от 22.08.2018
г. от Министерство на туризма до „Б. М. - Б. С. С. И. Е.” СД.
Представените
с исковата молба два констативни протокола, цитираните уведомителни писма и
обратни разписки (писмо изх.№ Т-26-Б-160 от 21.06.2018
г. от Министерство на туризма до „Б. М. - Б. С. С. И. Е.” СД, ведно с обратна разписка; писмо изх.№ Т-26-Б-80 от 19.03.2018 г. от Министерство на туризма
до „*”
СД; писмо изх.№ Т-26-Б-166 от
05.07.2018 г. от Министерство на туризма до „Б. М. - Б. С. С. И. Е.” СД, ведно
с обратна разписка; писмо изх.№ Т-26-Б-195 от 22.08.2018 г.
от Министерство на туризма до „Б. М. - Б. С. С. И. Е.” СД, ведно с обратна разписка; писмо изх.№ Т-26-Б-66
от 02.03.2018 г. от Министерство на туризма до „Б. М. - Б. С. С. И. Е.” СД) доказват по несъмнен начин, че плащане
на исковите суми по концесионния договор от страна на ответника към ищеца както
към момента на писмата –покани за доброволно плащане, така и към датата на
подаване на исковата молба не е имало,
което налага извод, че ответникът се е намирал в забава за заплащане на и на
главниците и на неустойките и лихвите начислени върху главниците .
Спор не съществува по делото,че
страните са определили размери и срокове на концесионни възнаграждения в самия
договор при действието на Методиката към действащия все още между страните концесионен договор за плаж
„ * „ а дори и в сезиращата искова молба ищцовата страна точно е посочила
размерите на главниците - общо 4 672,69 лева ; 96,50 лева за лихви върху
главниците и за неустойка 95,87 лева.
В хода на съдебното дирене ответникът е извършил две плащания,
които не се оспорват от ищеца а именно : Видно от
л.80 – ти ответникът е представил доказателства за плащане на сумата от
4 865,06 лева, като в самото преводно нареждане носещо дата 01.03.2019г. е
вписано,че сумата служи за покриване на концесионно възнаграждение и
лихви.Видно от лист 101 –ви, ответникът е представил доказателство за платена
също по банков път в полза на ищеца сума от 68,43 лева с посочено основание за
плащане –договорни лихви по концесионния договор. Двете плащания не се оспорват
от ищеца а напротив .
Спори се дали ответникът все още се намира в забава за сумата от
960,36 лева–поддържаната част от иска претендирана от ищеца като непогасена
част от първата концесионна вноска от 1401,81 лв.с ДДС ведно със законната
лихва върху исковата сума. Т.е предметните предели на спора са само тези и съдът не счита,че
за да бъде даден правилен отговор са необходими специални знания. Въобще при
липса на спор както по основанието така и на размера на исковете съдът не счита
за нужно да повтаря изложените по –горе твърдения на двете страни а да даде
отговор на спорния по делото въпрос.
При така изложената
по-горе фактическа страна на спора,съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА
:
Предявеният
и поддържан от Държавата против ответното дружество главен иск е с материален
интерес 960,36 лева ведно със законната лихва, като се твърди, че тази сума е
непогасена /чрез плащане/ ЧАСТ от дължима първа концесионна вноска. Искът е
предявен от активно процесуално и материално правно легитимирана страна,
процесуално допустим и по него съдът произнасяне по същество. За да се произнесе
по същество съдът съобразява твърденията и на двете страни ,писмените
доказателства и напълно относимото и цитирано от ответника последно
Тълкувателно решение постановено от ВКС касаещо приложимостта на разпоредбата
на чл. 72 , ал. 6 ЗЗД.При внимателен прочит на сезиращата съда искова молба се
установява,че още към датата на подаване на иска, ищцовата страна е
претендирала следните парични вземания: 4672,69 лв.+96,50 лв.+95,87 лв.= 4 865,06
лв./така както е пресметнато като сбор и с исковата молба /.
След
завеждане на иска на дата 10.03.2019 г. ответното дружество е заплатило на
ищеца сумата от 4 865,06 лв. а на 8.5.2019 г. и сумата от 68,43 лева,като
сборът на двете суми, пресметнат от съда, възлиза на 4 933,49 лева.
Или при сравняване на сумата от 4 933,49 лв.със заявената
първоначално 4 865,06 лева,чисто аритметично, се оказва че и
трите претенции на ищеца, така както са заявени са изцяло погасени чрез
плащане.Плащането в хода на процеса, по преценка на кредитора се твърди, че
има характер на частично и остава към момента / вкл. към края на съдебното
дирене пред ВРС / непогасен остатък от главница от 960,36 лева –
непогасената част от първа концесионна вноска. / л.113 -114 /.
Яснота относно размера на
така подържаната останала една главна претенция съдът придобива при сравнение
на исковата и последвали молби , като намира за необходимо да се спре на молбата
на ищеца от 21.03.2019 год. приложена на л. 85 – 86 от делото.В
цитираната молба ищецът сочи дължими суми : 4 672,69 лв., 96,50 лв.,95,87
лв./ т.е. трите заявени с исковата молба претенции/ КАТО добавя и сумата от 84,37
лева за лихви. Добавянето на допълнителни лихви съгласно ЗЗД не е изменение на
иска и при погасяване на парични вземания чрез плащания съдът следва да
съобрази и дължимостта на лихвите и техния размер. При това положение при
събиране на сумата от 4 865,06 лева с дължимите се поради забавено
плащане лихви от 84,37 лева се
получава сбора от 4 949,43 лв. Отделно от това се претендират РАЗНОСКИ
286,91 лв. за платена държавна
такса и 673,45 лв. за
адвокатско възнаграждение – т.е.разноски възлизащи на общо 960,36 лв. Сборът
от главни задължения по молбата приложена на л. 85,86 и разноските при
пресмятанията на съда възлиза на 5 909,79 лева.Ако от тази сума се приспадне
сумата равна на 960,36 лв. ще се получи точно сумата 4 949, 00 лв. Т.е. налага
се извода само от пресмятане, че с приетото от ищеца плащане са погасени без
0,43 лв. всички дължими суми, но без разноските по делото.Според
ищцовата страна точно поради причина че намира приложение правилото на чл. 76,
ал.2 ЗЗД ответникът не е погасил сумата от 960,36 лева, която сума
твърди да представлява непогасената първа концесионна вноска, но реално тази
сума е равна на сбора от претендираните разноски.
Съдът пресмятайки на
няколко пъти, достига до извода,че искът така както е бил заявен още с исковата
молба макар и да е доказан по основание и за главница и за неустойка и за лихва
следва да бъде отхвърлен, т.к. паричните вземания са погасени чрез плащане и то
изцяло.
В този ред на мисли съдът
се позовава на ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. №
3/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Тотка Калчева и Емил Томов по приложимостта на чл.
76, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД, в частност т.1.,според
разясненията на която : Когато извършеното плащане не е достатъчно,
погасителният ефект за законната лихва
за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.
76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Дори и без ВРС да се спира
на мотивите в ТР при сравняване на цифрите заявени като претенции и платени в
хода на делото – общо по искова молба парични вземания равни на 4 865,06 лв. ( 4 949,43
лв. – по молбата приложена на л.
85,86 ) и плащане
в хода на процеса равно на 4 933,49 лева се налага извода,че
ответникът няма как да е извършил недостатъчно плащане, т.к. е платил със 6
стотинки дори в повече от претенцията с допълнително пресметнатите лихви от
84,37 лв. ).
Дори и да се приеме, че с
извършените плащания на дати 01.03.2019г. и 08.05.2019 г. ответникът не
изпълнил изцяло всички свои задължения спрямо ищеца, извода на съда за
недължимост на исковата сума от 960,36 лева ведно със законната лихва остава
непроменен.Точно в този смисъл са и мотивите на ВКС в цитираното и задължително
за всички съдилища Тълкувателно решение от настоящата 2019 г. В мотивите на ТР
е записано, че: цитат :„Условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл.
76, ал. 1 и по чл.
76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от
кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или
от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат.При липса на
уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице
условията по чл.
76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения
погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор,
погасяването задължително се извършва по реда на чл.
76, ал. 1, изр. 2 или изр.
3 ЗЗД.Правилото на чл.
76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват
еднородните задължения, включително паричните.“
Видно от преводното
нареждане от дата 01.03.2019 г. ответникът е вписал изрично, че погасява
концесионно възнаграждение и лихви.Това плащане на сумата от 4 865,06 лв.
е прието от ищеца и го обвързва .Т.е. налице е хипотезата на чл. 76, ал.1 ЗЗД,
поради което и с последвалото плащане от дата 08.05.2019 г. ответникът се
оказва че е погасил изцяло задълженията си .Ето защо и ВРС счита, че реално при
неопределеност на пълния размер на разноски които могат да бъдат сторени от
ищеца, към момента на предявяване на иска, ответникът обективно не е могъл да
заплати претенцията за разноски . Отделен е всъщност въпроса за отговорността
за отговорността за разноски, становище което вече е заявено от адв.С. в
качеството й на процесуален представител на ответника и което настоящият състав
възприема напълно.
При изложеното по-горе, в обобщение ВРС намира, че ответникът не
дължи плащане на исковата сума ведно със законната лихва, т.к. макар и след
завеждане на иска и в периода м.01. - м. 05.2019г. ответното дружество е
изплатило задълженията си, поради което и съдът отхвърля иска като неоснователен
и недоказан , поради погасяване чрез плащане.
Отделно от горното по делото страните не са имали воля да бъде
постановено Решение при условията на чл.237 ГПК и съдът следва да реши въпроса
с отговорността за разноски, така както повелява нормата на чл.81 ГПК. Видно от
материалите по делото представени са доказателства за платена държавна такса, приложени
по делото на два пъти на л. 72,74 , отразяващи едно и също плащане на сумата от
286,91 лева – платена на дата 17.01.2019 г. държавна такса от ищеца по сметка
на ВРС . Доказателства за други разходи ,сторени от ищеца, дори и да са били
направени – по делото няма. Единствено от приобщеното на л. 61 – ви в оригинал
пълномощно към адв.Г. се установява надлежно учредена представителна власт .Ето
защо съдът с оглед процесуалните действия на страните, изразените от тях становища
намира, че следва да присъди само сумата от 286,91 лева съдебно
деловодни разноски в полза на ищцовата страна, макар и искът да е отхвърлен.Присъждането
на разноските за заплатена държавна такса в полза на ищеца и в тежест на
ответника съдът аргументира с факта, че завените на дата 27.12.2018 г.
осъдителни претенции са били погасени в хода на съдебното дирене чрез плащане
,извършено през м. януари и м. май 2019 г. Именно забавата на ответника, макар
и в срока по чл.131 ГПК да е признал иска , мотивира съда да изведе извод,че
единствената норма която е приложимата към отговорността за разноски е чл. 78,
ал.1 ГПК поради което и съдът присъжда в полза на Държавата тези разноски, за
които са налице писмени доказателства – за заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения
иск от Б. Д., представлявана от Н. А. - *, с адрес за кореспонденция: *, действаща
чрез процесуален представител адвокат Н.
Г.- САК, със служебен адрес: * против
ответното дружество „Б. М. - Б. С. С.
И. Е.“ СД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В. С. И.и Е. Й. Б./заедно и поотделно/ С
ИСКАНЕ ответната страна „Б. М. - Б. С. С. И. Е.“ СД, ЕИК *, да бъде осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д., представлявана от Н. А. - * исковата СУМА от 960,36 лв. (деветстотин и шестдесет лева и тридесет и шест
стотинки) – оставаща дължима сума,
представляваща част от първа вноска от
концесионно плащане, с главница в размер на 1401,81 лв. с ДДС и със срок
за плащане до 31.05.2018 г. за 2018 г. по чл. 21 от Договор за
предоставяне на концесия за услуга върху част от
крайбрежната плажна ивица - морски плаж „*“, общ. *, обл. *, сключен на 08.05.2003
г., ВЕДНО със законната лихва
за забава върху исковата претенция за периода от подаване на исковата молба – 27.12.2018 год. до окончателното заплащане на сумата, на
осн. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, поради
погасяване чрез плащане.
ОСЪЖДА „Б. М. - Б. С. С. И. Е.“ СД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от В. С. И.и Е. Й. Б./заедно и поотделно/
ДА ЗАПЛАТИ на Б. Д., представлявана от Н. А. - *,
с адрес за кореспонденция: *, действаща чрез процесуален представител адвокат Н. Г.- САК, със служебен адрес: *
СУМАТА от 286,91 лева (двеста осемдесет и шест
лева и деветдесет и една стотинки) - представляваща сторени от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция за заплатен депозит за вещо лице, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи
на страните чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: