Решение по дело №449/2020 на Районен съд - Кърджали

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

17.07.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

23.06.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

449

по описа за

2020

година.

  

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1947-000159 от 26.03.2020 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на А.В.М. с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; по т.3.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП; т.4.- „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и отнемане на общо 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Жалбоподателят А.В.М. сочи, че при издаване на атакуваното постановление били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Тези нарушения опорочили производството по установяване на административно нарушение и налагане на съответно наказание. При издаване на наказателното постановление не били спазени изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, визиращи задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко наказателно постановление. Освен това, жалбоподателят не бил извършил констатираните и описани в АУАН и наказателното постановление нарушения на ЗДвП. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.   

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление. Сочи, че жалбоподателят не е осъществил нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП, тъй като не бил възприел подадения сигнал от страна на Б.Д. да се отнася за него. Именно поради тази причина жалбоподателят подминал полицейските служители. Имало противоречие между показанията на разпитаните свидетели по отношение на разстоянието, на което са се намирали двамата един от друг и спрямо МПС. Не било доказано жалбоподателят да е използвал телефон по време на управление на МПС, тъй като нямало как да го възприемат полицейските служители от 250-300 м. По отношение на наказателното постановление в частта по т.4, касаеща нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, защитникът не оспорва същото и моли да бъде потвърдено. Алтернативно предлага, ако съдът приеме, че има извършено нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП, в тази част да измени наказателното постановление, като намали наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ към минималния предвиден размер.   

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

На 16.03.2020 г. свидетелите Б.Д. и Н.Р. – полицейски инспектори в РУ-Кърджали, били на работа и осъществявали контрол по пътното движение в гр.Кърджали на ул.„Македония“, до кооперативния пазар. Около 11.25 часа те възприели водача на автомобил „Хонда“ с рег.№ К 7373 АС, а именно жалбоподателя А.В.М.,***. Той използвал мобилен телефон по време на управление и нямал поставен обезопасителен колан, с какъвто превозното средство било оборудвано. По този повод св.Б.Д. с ръка подал на жалбоподателя сигнал, с който му указвал да спре вдясно, на посочено от него място. Водачът не изпълнил това разпореждане на контролния орган и не спрял. Той свалил телефона и отнел газта на автомобила, но продължил движението си. Малко след св.Б.Д. бил позициониран и неговият колега Н.Р., който също подал сигнал на жалбоподателя и се опитал да го спре, но отново неуспешно. Полицейските служители уведомили оперативната дежурна част за водача, който не изпълнил нареждането за спиране. След около 10 минути той бил установен от друг автопатрул и поканен в РУ-Кърджали. Там отишли и свидетелите Б.Д. и Н.Р., които констатирали, че жалбоподателят не носел и контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. По този повод на същата дата срещу А.М. бил съставен АУАН за установените нарушения по чл.6, т.2, чл.137а, ал.1, чл.104а и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил подписан и получен от нарушителя, който отбелязал, че няма възражение. На 18.03.2020 г. било подадено писмено възражение срещу АУАН. Същото не било уважено и на 26.03.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 6 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; по т.3.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП; т.4.- „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

  Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.Д. и Н.Р.; Акт за установяване на административно нарушение от 16.03.2020 г., чиято доказателствена сила не бе оборена; Възражение против АУАН от 18.03.2020 г.; Становище от 25.03.2020 г. по постъпило възражение по съставен АУАН; Докладна записка от 19.03.2020 г.; Справка за регистрация и собственост на МПС; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 292з-1255 от 25.06.2018 г. на директора на ОД МВР-Кърджали, установяваща компетентността на длъжностното лице, съставило акта за установяване на административно нарушение; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностното лице, издало наказателното постановление.

При анализа на гласните доказателства съдът възприема изцяло показанията на свидетелите Б.Д. и Н.Р., тъй като намира същите за логични, последователни и кореспондиращи със събраните писмени доказателства по делото. Те дават сведения за извършвания от тях контрол на правилата за движение на инкриминираната дата и място – на 16.03.2020 г., на ул.„Македония“ в гр.Кърджали. Тогава възприели жалбоподателят да управлява МПС, при което използвал мобилен телефон и нямал поставен обезопасителен колан. Именно това била причината, поради която униформеният служител Б.Д. му подал сигнал с ръка – да спре на указано от него място. Водачът обаче не изпълнил разпореждането и продължил движението си. Показанията на свидетелите Д. и Р., че жалбоподателят виждайки ги, свалил телефона и отнел газта на автомобила, категорично опровергават неговата версия, че не е възприел подадения му сигнал за спиране. Няма основание съдът да не се довери на показанията на свидетелите Д. и Р. относно случилото се на процесната дата. В хода на съдебното производство те дават едни и същи показания за главните факти от предмета на доказване. В казаното от свидетелите не съществуват съществени противоречия, а начина, по който двамата пресъздават в кой момент къде точно са се намирали, на какво разстояние от МПС и един от друг, е въпрос на конкретно възприятие, което не може да обоснове извод за недостоверност.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

По т.1 от наказателното постановление: Разпоредбата на чл.6, т.2 от ЗДвП задължава участниците в движението да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Според настоящата инстанция жалбоподателят следва да носи отговорност за вмененото му административно нарушение. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и място той е управлявал автомобил „Хонда“ с рег.№ К 7373 АС, като не е изпълнил даденото му от униформен служител с указателни движения разпореждане – да спре на подаден сигнал. Затова правилно административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП. Законосъобразно наказанието е наложено на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв., водач който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. При индивидуализиране на санкцията наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, като е определил наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ над минимума. Наложените на нарушителя наказания „глоба“ от 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца и се явяват справедливи и отговарят в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Този размер е оправдан, предвид извършваните от жалбоподателя многократни нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е наказан с влезли в сила наказателни постановления и фишове (18 на брой до датата на деянието). Само с такова наказание биха се постигнали целите на чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото. Поради това, наказателното постановление в тази му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По т.2 от наказателното постановление: Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по безспорен начин, че на процесната дата и място жалбоподателят като водач на автомобил, оборудван с обезопасителен колан, не го е използвал по време на движение. Нарушението е доказано и правилно квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, предвиждаща, че се наказва с глоба от 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 6 точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че следва да потвърди като законосъобразно наказателното постановление в тази му част.

По т.3 от наказателното постановление: Съгласно разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Безспорно се установи по делото, че с действията си на процесната дата и място жалбоподателят е нарушил посочената норма. Той е бил водач на МПС – автомобил „Хонда“ с рег.№ К 7373 АС, като при управлението му е използвал мобилен телефон, при това без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Нарушението е доказано и правилно е квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, предвиждаща, че се наказва с „глоба“ от 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 6 точки на основание чл.6, ал.1, т.9 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че следва да потвърди като законосъобразно наказателното постановление в тази му част.

По т.4 от наказателното постановление: Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава всеки водач на моторно превозно средство да носи контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. За неизпълнение на това задължение чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП предвижда административно наказание „глоба” в размер на 10 лв. за виновния водач. В настоящия случай жалбоподателят на процесната дата не е носил контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство и затова правилно е наказан. При дадената правилна квалификация на извършеното административно нарушение законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, където предвиденото наказание е в абсолютен размер - „глоба” от 10 лв., каквото е и наложеното на А.М. административно наказание. Ето защо, в тази част наказателното постановление също се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото словесното описание на констатираните нарушения и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норми, както и на санкционните такива. Всяко от деянията е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е било извършено, като жалбоподателят е бил напълно наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Нарушенията се явяват напълно доказани от свидетелските показания на очевидците Б.Д. и Н.Р., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1947-000159 от 26.03.2020 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на А.В.М. с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; по т.3.- „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП; т.4.- „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и отнемане на общо 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

ОСЪЖДА А.В.М. с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

 

                                                                Районен съдия: