МОТИВИ
по НОХД №20074410200692 по описа на РС-гр.Левски
Срещу подсъдимия Т.К.С. *** е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 13/14.06.2007 г., в с.Асеновци, извършил полово
сношение с лице от същия пол – Д.М.Г., с ЕГН **********, навършило 14 годишна
възраст, от с.Асеновци, което не разбира свойството и значението на
извършеното.
Престъпление по чл.157, ал.4 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в
с.з., след приключване на съдебното следствие, поддържа обвинението срещу подсъдимия
така, както е предявено. Моли съда С. да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение, като предлага наказание лишаване от свобода за срок
от три години.
Частният
обвинител Д.Г., чрез повереника си –
адв.Г. ***, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е предявено. Пледира същият
да бъде признат за виновен и осъден, като моли съда да му наказание, съответно
на извършеното престъпление. Излага доводи, че по делото са събрани
доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Подсъдимият
Т.К.С., както лично, така и чрез назначеният му служебен защитник – адв.М. ***,
моли съда да постанови оправдателна присъда. Защитата излага съображения, че авторството
на деянието не се доказва по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства, предвид многобройните противоречия в показанията на разпитаните
свидетели, както и предвид обстоятелството, че подсъдимият е пасивна страна при
евентуална хомосексуална връзка.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият Т.К.С. е роден на *** г.,
в гр.Долна Митрополия, обл.Плевен, с постоянен адрес в с.Павел, обл.Велико
Търново, ул.”15-та” №4, циганин, български гражданин, със завършено начално
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
На 13 срещу 14.06.2007 г., в
с.Асеновци, обл.Плевен, в заведение „Тоника”, находящо се в центъра на селото,
било организирано тържеството от ученици, по случай завършване на основното им
образование. Един от учениците бил свидетеля Г.К. ***, като на тържеството бил
поканен и неговия братовчед - свидетелят Д.М.Г., който употребил по-голямо
количество алкохол и това видимо проличало в поведението му. Между 02:00 часа и
03:00 часа, свидетелят Г.Ц. и негов съученик решили да заведат пострадалия да
си легне. На излизане от заведението срещнали подсъдимия, който от своя страна
предложил да им помогне. Предложил им още Д.М. да бъде отведен в дома на
свидетеля Г.Ц. под предлог, че у тях има по-малко хора. Пострадалият бил
поставен да спи на единично легло в дома на свидетеля Ц., като в същата стая по
това време спели и брата и сестрата на Г.. След това подсъдимият, свидетелят Г.Ц.
и съученикът му се отправили обратно към заведението, но подсъдимият не бил
допуснат вътре. Същият решил да се възползва от състоянието на тежко алкохолно
опиване на пострадалия, за да осъществи с него анален полов акт. След
осъществяване на замисленото, заспал до него в леглото. На сутринта,
свидетелката М.Д. – майка на Д.Г., отишла да прибере спящият си син от къщата
на свидетеля Г. Цонев. В стаята заварила подсъдимият в едно легло със сина си,
който бил неподвижен, а подсъдимият в това време го завивал с тюлено перде.
Свидетелката Д. се скарала с С., че пречи на детето й да спи, след което той
излязъл от стаята. Тя дръпнала завивката от пострадалия и видяла, че слипа му е
свален до коленете, а дупето му в областта на ануса бил изцапан с изпражнения,
което я накарало веднага да се усъмни, че подсъдимият е осъществил анален полов
акт със сина й.
Изложената фактическа обстановка се установява
от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от заключението на
вещите лица по изготвените съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи,
и двете неоспорени от страните и приети в съдебно заседание, като точно,
обективно и компетентно изготвени.
Подсъдимият С. не се признава за
виновен. Дава обяснения в смисъл, че действително е бил на инкриминираната дата
в с.Асеновци, обл.Плевен, но категорично отрича да е осъществявал полов акт с
пострадалия. Не може да обясни нараняванията на Д.Г. в областта на ануса.
Заявява, че е хомосексуалист, но пасивната страна.
Така дадените от подсъдимия обяснения съдът
приема за изградена от последния защитна версия, свързана с избягване на
неблагоприятните последици от осъждането му за тежко умишлено престъпление от
общ характер. Обясненията на подсъдимия С. са нелогични, противоречат на
събраните по делото доказателства – на показанията на разпитаните свидетели и
заключенията на вещите лица по двете изготвени експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице
по съдебно-психиатричната експертиза, пострадалият Д.Г. е психично здрава
личност, като по време на извършеното деяние, за времето от 02:00 часа до
11-12:00 часа на 14.06.2007 г., се е намирал в състояние на обикновено
алкохолно опиване – тежка степен с явления на алкохолна интоксикация и
количествени промени в съзнанието. Съзнанието на пострадалия е било променено в
количествен аспект и е преминало през фази на замъгляване, сънливост и загуба
на съзнание, поради което пострадалият не е имал усет и възприятия, т.е. не е
бил способен да възприема факти, които имат значение за делото и следователно
да дава достоверни показания за тях. Същият не е бил способен да разбира
свойството и значението на извършеното спрямо него и за посочения период,
според вещото лице следва да му бъде призната свидетелска негодност. Съгласно
заключението, след излизане на Д.Г. от състояние на алкохолна интоксикация,
последният е със възстановени способности да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи, способен е да участва като страна в съдебния
процес, при условията на непълнолетие.
На така изготвеното заключение, напълно кореспондират
показанията на пострадалия Г. и на свидетелите Г. Цонев и К.С.. Д.Г. при
разпита му в качеството на свидетел в съдебно заседание заявява, че няма спомен
за случилото се. В състояние на алкохолно опиване – тежка степен го описва и
свидетеля Цонев, който е категоричен, че по пътя от заведението към дома, са го
„влачили”, тъй като е бил неадекватен, не е бил в състояние да говори.
Обясненията на подсъдимия в смисъл, че сам пострадалия е предложил да нощува в
съседния дом, т.е. бил е контактен противоречат на показанията на така разпитаните
свидетелите по делото, като последните съдът кредитира като достоверни, предвид
пълното им съответствие с приетото заключение на вещото лице по
съдебно-психиатричната експертиза.
Непротиворечиви са и показанията на
свидетелката М.Д., поради което съдът им дава вяра. Последната, макар и майка
на пострадалия Г., добросъвестно възпроизвежда в съдебно заседание факти, които
лично е възприела след извършване на деянието. Житейски логично е възприетото
от свидетелката Д., а именно подсъдимия в едно легло със сина й, разкопчаният
цип на дънките, сваления слип до коленете и зацапаното дупе в областта на ануса
на Г., да породи в нея основателни съмнения, относно случилото се. На
показанията й в този смисъл кореспондират и тези на свидетеля К.С., които също
не са противоречиви и съдът ги кредитира като достоверни.
Показанията на разпитаните свидетели
кореспондират на заключението на вещото лице по неоспорената и приета в съдебно
заседание съдебно – медицинска експертиза, съгласно която в областта на аналния
пръстен на Д.М.Г. е намерено охлузване, което е в резултат от натиск, търкане в
тази област с твърд предмет, какъвто може да бъди /и най-вече в тази област/
мъжки полов орган в състояние на ерекция /възбуда/ или подобен на него,
например пръст, ръка. Вещото лице е категорично, че освен така посочените
механизми е малка вероятността уврежданията в областта на аналния пръстен да се
получат по друг начин.
При така събраните доказателства,
които макар и косвени, поради тяхната непротиворечивост, логичност и
последователност, съдът счита че изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка отговаря на обективната действителност. При това положения са
несъстоятелни възраженията направени от защитата на подсъдимия за постановяване
на оправдателна присъда, поради недоказаност на авторството на деянието. Съдът
приема за доказано по несъсмнен и безспорен начин, че извършител на
престъплението е именно подсъдимия С., за който са налице данни, че е
хомосексуалист, макар и сам да заявява, че е пасивната страна в хомосексуален
акт. Състоянието на пострадалия, а именно състояние на алкохолно опиване, е
мотивирало С. да извърши деянието, на какъвто извод навеждат свидетелските
показания на Г.Ц. и К.С., че именно подсъдимия е предложил да отведат Г. да
нощува в дома на свидетеля С..
При така
установената фактическа обстановка е видно,че Т.К.С. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.157, ал.4 от НК и следва да носи
наказателна отговорност по този текст от закона, като наказанието му следва да
се определи при условията на чл.54 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма
на вина - пряк умисъл, като е съзнавал както че извършва полово сношение с лице
навършило 14-годишна възраст и от същия пол, така и че пострадалия не разбира и
свойството и значението на извършеното към момента на деянието.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия Т.С., съдът съобрази високата степен на обществена
опасност на деянието и дееца, предвид преходните му осъждания за извършени от
него престъпления от общ характер, подбудите и мотивите за неговото извършване,
както и че същото следва да се определи при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността и вината обстоятелства.
Съдът отчита, като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства доброто му процесуално поведение и тежкото му имотно състояние,
същият е безработен и в момента изтърпява реално наказание лишаване от свобода.
В противовест на тези смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
стоят и отегчаващи, както отговорността, така и вината на последния,
обстоятелства. Такива са: безпомощно състояние на пострадалия и преходните
осъждания на подсъдимия.
За извършеното престъпление, закона предвижда
наказание лишаване от свобода от две до шест години.
Предвид гореизложеното съдът счита, че не са налице
предпоставките на чл.55 от НК, поради което на подсъдимия С., следва да се
определи наказанието, предвидено в състава на извършеното престъпление -
лишаване от свобода за срок, малко над минималния размер на този вид наказание,
предвиден в състава на извършеното престъпление, а именно наказание лишаване от
свобода за срок от две години и осем месеца, което следва да изтърпи ефективно
при първоначален строг режим.
Съдът приема, че така определеното на подсъдимия
наказание ще съдейства за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК – на
генералната и индивидуалната превенция.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателния процес на основание чл.84 и следващите
от НПК, във връзка с чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД, е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от Д.М.Г. ***, против подсъдимия Т.К.С. ***,
за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 14.06.2007 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Непълнолетният Д.М.Г. със съгласието
на своята майка М.Е.Д. е конституиран в качеството на граждански ищец и частен
обвинител по делото.
Гражданският ищец в съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез
повереника си, моли съда да уважи изцяло предявената искова претенция, като
основателна и доказана.
Съдът, като прецени събраните на
делото доказателства, приема за безспорно установено, че на пострадалия Г., в
резултат на извършеното от подсъдимия С. престъпление, са причинени
неимуществени вреди, представляващи преживени от него болки, страдания и
психологически стрес.
От заключението на вещото лица по съдебно медицинската
експертиза се установява, че охлузванията в областта на аналния пръстен са
довели до лека болка, с продължителност от около две седмици.
При определяне размера на обезщетението, съдът
съобрази и обстоятелството, че наред с претърпяната болка пострадалият е
преживял и психологическия стрес, вследствие на извършеното деяние. Най-пълни
са показанията на неговата майка – свидетелката Д., която описва състоянието му
след извършване на деянието, а именно срам поради случилото се, отказ да
разговаря за случая, отказ да излиза, „затворен в себе си”.
При определяне размера на
обезщетението, съдът прецени и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и счита, че сумата
от 5000 лева ще обезщетят пострадалия Г. в пълен размер за причинените му
неимуществени вреди, в резултат на извършеното от С. престъпление.
При това положение съдът, като е
признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, е осъдил последния да
заплати на Д.М.Г. обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания и психологически стрес, в резултат
на извършеното деяние, в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва, върху
тази сума от деня на увреждането – 14.06.2007 г., до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до 10 000 лева е отхвърлил предявеният иск, като
неоснователен и недоказан.
Върху уважения размер на гражданския
иск, съдът е осъдил подсъдимия Т.С. да
заплати държавна такса в размер на 200 лева.
При този изход на делото, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия С. да заплати
направените деловодни разноски в размер на 487 лева, както и направените от
гражданския ищец и частен обвинител – Д.М.Г., деловодни разноски в размер на 320
лева.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: