Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Сливница, 15.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав,
в публично заседание на осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията н.а.х.д.
№ 104 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Г.В.М.,
ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 19-0344-000006/22.01.2019
г., издадено от Е.С.С.- началник РУ към ОДМВР София, РУ Сливница, с което на основание чл. 638, ал. 3 КЗ и чл. 53 ЗАНН му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 (четиристотин)
лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.
С жалбата
жалбоподателят не оспорва установената в АУАН и НП фактическа обстановка, но
счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй
като в случая е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАННА. В тази връзка се
излага, че жалбоподателят не е собственик на автомобила и той самият не е имал
задължение да сключи застраховка „Гражданска отговорност“, но въпреки това,
веднага след като е бил спрян, е сключил такава застраховка. Сочи, че в
дългогодишния си стаж като шофьор не е има нарушения по ЗДвП, както и че за
процесния автомобил редовно са сключвани застраховки „ГО“, а в случая се касае
за неволен пропуск за подновяване на застраховката.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с адв. К., който поддържа подадената жалба на
основанията, подробно посочени в нея, касателно приложението на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна- РУ МВР- Сливница, редовно призована, не изпраща представите, не
взема становище по подадената жалба.
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на
административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 14.02.2019 г., а жалбата е подадена
на 20.02.2019 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което
е процесуално допустима.
Съдът като се запозна с приложените по
делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, намери, че разгледана по същество,
жалбата е изцяло неоснователна.
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 09.01.2019 г. в 13.55 часа, в град Божурище на бул. „Европа“ до № 171, жалбоподателят Г.В.М.,
ЕГН **********
управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № СВ ** КТ, собственост на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, като се движел с
посока на движение от гр. Божурище към гр. София. За управлявания от жалбоподателя лек автомобил нямало сключен и
действащ договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Последната
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ била с период на покритие от
27.11.2017 г. до 26.11.2018 г.
По същото време М.П.Х. и свидетелят Д.Д.Е.- полицейски служители в РУ- Сливница,
изпълнявали служебните си задължения по съблюдаване спазването на законовите изисквания,
свързани с управлението на МПС, като автопатрул 88, чийто автомобил бил снабден
със система „Работно място с изнесен достъп“. Свидетелите спрели жалбоподателя М.
за проверка и установили обстоятелството, че за управлявания от него лек
автомобил, който не бил негова собственост, няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
За извършеното нарушение М.Х. на длъжност младши автоконтрольор
при РУ МВР- Сливница (видно от Заповед рег. № 517з-1540 от 19.05.2016 г. на
директора на ОДМВР- София и Акт за встъпване в длъжност от 20.05.2016 г.), в
присъствието на свидетеля при установяване на нарушението- Д.Д.Е.,
и на жалбоподателя М., съставил АУАН № 5 от 09.01.2019 г. за това, че на
09.01.2019 г. , около 13.55 часа, в гр. Божурище, бул. „Европа“, с посока на
движение от гр. Божурище към гр. София управлява л.а. Опела Зафира с рег. № СВ **
КТ, собственост на фирма „А.Т.“ ЕООД, гр. София, с булстат ***, като към
момента на проверката няма като ползвател сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ за автомобилистите, с което виновно нарушил чл.
638, ал. 3 КЗ. На жалбоподателят бил предявен препис от АУАН за запознаване,
като същият вписал, че няма възражения по АУАН. С АУАН били иззети СУМПС № **,
к.т. № ** и СРМПС № *** с оглед прилагането на разпоредбата на чл. 171, ал. 1,
т. 1 , б. „е“ ЗДвП, а именно налагане на принудителна административна мярка
временно отнемане на СУСМПС на водач до представяне на сключена валидна
застраховка.
На същата дата, в 14.30
часа, жалбоподателят сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, за което му била издадена
застрахователна полица № BG/23/119000199180.
Застрахователната полица била представена полицейските служители, с оглед което
на жалбоподателя били върнати иззетите с АУАН СУМПС № **, к.т. № ** и СРМПС № **.
Срещу АУАН
не били депозирани възражения в законоустановения тридневен срок по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения акт и при идентичност на фактическата обстановка, Е.С.С.-
началник РУ към ОДМВР София, РУ Сливница (видно от Заповед № 8121К-14 от
04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност
от 09.01.2018 г.), упълномощен със
Заповед № 517з-189/15.01.2016 г. на директора на ОДМВР- София, издал атакуваното Наказателно постановление № 19-0344-000006/22.01.2019 г., с което на основание чл.
638, ал. 3 КЗ и чл. 53 ЗАНН, на жалбоподателя М. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400,00 (четиристотин) лева за нарушение по чл.
638, ал. 3 КЗ.
Изложената фактическа
обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- Заповед № 517з-189/15.01.2016 г. на директора на
ОДМВР- София; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи; Заповед № 8121К-14 от 04.01.2018 г. на министъра на вътрешните
работи; Акт за встъпване в длъжност от 09.01.2018 г.; Заповед рег. № 517з-1540 от 19.05.2016 г. на
директора на ОДМВР- София; Акт за встъпване в длъжност от 20.05.2016 г.; АУАН
№ 5 от 09.01.2019 г.; разпечатка от информационната система на „Гаранционен
фонд“ за л.а. с ДКН СВ ** КТ; Застрахователна полица № BG/23/119000199180;
писмо рег. № 433200-99637 от 11.09.2019 г. на СДВР, ведно със
справка-разпечатка от централната база на АИС-КАТ; извлечения от портала за
електронни административни услуги за задължения по СУМПС за жалбоподателя и
справка за брой причинени ПТП; както и от гласните доказателствени средства-
показанията на свидетеля Д.Д.Е..
Посоченият
доказателствен материал е непротиворечив и не приетата за установена в АУАН и
НП фактическа обстановка, която се установява и от съда, не се оспорва от
жалбоподателя. Доколкото
писмените и гласни доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви,
съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателката, както и
като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява
изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и
интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
Въз основа на извършена служебна преценка, съдът достигна до
извода, че при
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН,
така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на
извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички
правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение- време, час,
място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна
страна- управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на
сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка „Гражданска отговорност“. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с
което са съобразени правилата на чл. 40 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
От анализа на формираната по делото
доказателствена съвкупност, съдът намира за безспорно и категорично установено
нарушението от страна на жалбоподателя М.
на разпоредбата на
чл. 638, ал. 3 КЗ,
която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорнос“" на автомобилистите. Цитираната
разпоредба предписва правило за поведение на определени субекти- адресати на
разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост.
В конкретния случай не се спори, че
жалбоподателят М. не е собственик на
управлявания от него автомобил.
Обектът на застраховане по задължителната
застраховка е гражданска отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани
лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание.
Безспорно установено е и, че в момента на
управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите,
което като водач е длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ. В тази връзка жалбоподателят не ангажира
доказателства за наличие на валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на процесния автомобил към конкретния
момент на нарушението- 09.01.2019 г., 13.55
часа. Такива не са бил ангажирани и в момента на проверката, нито в
предоставения му по закон тридневен срок за подаване на възражение. Видно от
справка от публичен регистър към Гаранционен фонд, процесното МПС е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие от 27.11.2017 г., 10.41
часа до 26.11.2018 г., 23.59 часа, след което за същото е сключена нова
застраховка „Гражданска
отговорност“ с начална дата и час на
покритие- 09.01.2019 г., 15.40
часа до 08.01.2020 г. 23.59 часа.
От субективна страна съдът намира, че жалбоподателят е действал
при форма на вината- непредпазливост, доколкото е бил длъжен и е могъл да
провери дали за автомобила, който е щял да управлява, е имало или не сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, но не го е сторил, т.е. действал при
небрежност (несъзнавана непредпазливост) като форма на вината. Тук следва да се
отбележи, че макар и в наказателното постановление да не е конкретизирана
формата на вина като основен субективен елемент от състава на всяко нарушение,
това не може да се счита за съществено нарушение на процесуалните правила. Това
е така, защото съгласно разпоредбите на ЗАНН (за разлика от НК) по правило
непредпазливите деяния са наказуеми, като изключение се допуска само в изрично
предвидените случаи (чл.
7, ал. 2 ЗАНН), каквото изключение не е предвидено в КЗ.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че Г.В.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.
638, ал. 3 КЗ, тъй като на процесната
дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с
чието притежание и използване е нямал сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Що се отнася до изрично релевираното
възражение, настоящата съдебна инстанция приема, че по отношение на настоящия
случай приложение не може да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 1/2007 г. по тълкувателно дело № 1/ 2005 г. на ВАС, че преценката за
маловажност на случая е такава по законосъобразност, изводът, че нарушителят
следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност на
деянието ангажиране на административнонаказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно
утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на изрична
законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да
намери НК. Според чл. 93, т. 9 НК маловажен случай е налице, когато с оглед липсата или
незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция,
практиката е извела правилото, че,
за да се счете, че случаят
е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както
на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия съдебен състав процесното
деяние не се отличава от останалите такива с идентична фактическа обстановка.
Същото не разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи – управляван е лек автомобил, в градски условия от правоспособно
лице, в дневната част на денонощието. Обстоятелството, че жалбоподателят не е санкциониран за нарушения
по ЗДвП само по себе си не може да доведе до извод за приложимост на чл. 28 ЗАНН, а обстоятелството, че жалбоподателят веднага е сключел застраховка
„Гражданска отговорност“ е свързано с необходимостта същият да получи обратно
иззетите със съставяне на АУАН свидетелство за управление на МПС, контролен
талон и свидетелство за регистрация на МПС. В този смисъл това поведение на
жалбоподателя не може да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на
дееца в
сравнение с обичайните за подобни нарушения, а още по-малко на деянието.
Съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ „Лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв.“, т. е. в посочената норма се съдържа както правилото за поведение,
така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била
определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в
който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.
Водим от гореизложеното съдът намира, че
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея
наказателно постановление като правилно, законосъобразно и при справедлив
размер на наложеното административно наказание- следва да бъде изцяло
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН,
вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Районен съд-
гр. Сливница
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно
постановление № 19-0344-000006/22.01.2019
г., издадено от Е.С.С.- началник РУ към ОДМВР София, РУ Сливница, с което на Г.В.М., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 638, ал. 3 КЗ и чл. 53 ЗАНН е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 (четиристотин)
лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: