№ 316
гр. Враца, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500106 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на частна жалба на „Юлстрейд“ООД-гр.София
против разпореждане №87/06.01.2022г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело
№4014/2021г., с което исковата молба на „Юлстрейд“ООД-гр.София против „Пепе
груп“ООД-гр.София и Ф. Р. Р. от гр.Враца е била върната и производството по делото е
било прекратено В ЧАСТТА, по отношение на искането за признаване за установено,
че договор от 27.02.2020 г. за наем на земеделска земя, сключен между Ф.Р. и „Пепе
груп“ ООД, с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 1902/27.02.2020г.
на нотариус В. Т. с рег. № *** в Нотариалната камара, вписан в Служба по
вписванията гр. Лом с дв. вх. рег. № 1449/09.03.2020 г., акт № 299, том 2, в частта му
по отношение на поземлен имот с идентификатор 87299.260.4 с площ 3001 кв.м. в
землището на с. ***, област Монтана, няма обвързващо действие по отношение на
ищеца, който е единствен собственик на имота.
В частната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че предмет на търсената искова защита е установяване на факт. Поддържа се, че
ищецът е предявил установителен иск за това, че договорът за наем не му е
противопоставим с оглед разпоредбите на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗС, като
в случая чрез този иск той е избрал да се брани от неоснователното ползване на имота
му. поддържа се също, че определението на ВКС, на което районният съд се е позовал,
не е относимо към настоящия спор, а относимо е посоченото в исковата молба
решение на ВКС №314/17.02.2012г.по гр.дело №1548/2010г.
Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на районния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
1
Препис от частната жалба е бил връчен на ответниците „Пепе груп“ООД-
гр.София и Ф. Р. Р. от гр.Враца, но отговор от тях не е постъпил.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лица с правен
интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
С подадената пред Районен съд-Враца искова молба ищецът „Юлстрейд“ООД-
гр.София твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
87299.271.5, представляващ нива от 21782 кв.м. в м.“Среден гред“ в землището на
с.***, обл.Монтана, както и изключителен собственик на поземлен имот с
идентификатор 87299.260.4, представляващ нива от 3001 кв.м. в м.“Валога“ в същото
землище. Правото се на собственост ищецът основава на решение
№260046/19.10.2020г. по гр.дело №618/2018г.на РС-Лом, с което той е признат за
собственик на така описаните два имота.
Твърди се също, че на 27.02.2020г. ответницата Ф.Р. отдала под наем на
ответника „Пепе груп“ООД процесните два имота за срок от 5 стопански години,
считано от 01.10.2020г.до 01.10.2025г., като от първия от имотите- ПИ с
идентификатор 87299.271.5, представляващ нива от 21782 кв.м., ответницата
притежава едва 1/12 ид.ч. Договорът за наем бил вписан в СВ-Лом под вх.рег.
№1449/09.03.2020г.с акт №299, том 2. Ищецът се противопоставя на така сключения
договор за наем, като твърди, че по силата на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ договор за наем за
срок над 1 година може да бъде сключен само от съсобственик с дял от собствеността
над 25 на сто, поради което и тъй като по отношение на ПИ с идентификатор
87299.271.5 ответницата Р. притежава дял по-малък от 25 на сто, договорът следва да
има действие само за една стопанска година.
Ищецът поддържа също така, че по отношение на втория имот- ПИ с
идентификатор 87299.260.4, на който той е изключителен собственик, договорът за
наем е непротивопоставим, тъй като приложимия специален закон ЗСПЗЗ не
регламентира нищожност на сключените от несобственик договори за наем на
земеделска земя, поради което съдебната практика приема, че тези договори за
непротивопоставими на собственика.
При тези доводи е поискано по отношение на ответниците да се признае за
установено, че договорът за наем от 27.02.2020г. има действие само за една години по
отношение на ПИ с идентификатор 87299.271.5, както и че този договор е
непротивопоставим на ищеца в частта му по отношение на ПИ с идентификатор
87299.260.4.
С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че вторият от така
предявените искове съставлява иск за съществуването или несъществуването на
факти, който не е допустим, тъй като подлежащият на установяване факт не е
предвиден в закона.
2
Въззивният съдебен състав намира така възприетото от районния съд
становище за неправилно. Съобразно общия принцип на чл.6, ал.2 от ГПК предметът
на делото и обема на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Предметът на делото е спорното материално субективно право и се въвежда в процеса
чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, при което
дължимото съдействие от съда е обусловено от предявения от ищеца иск /твърдените
факти и обстоятелства и заявения петитум/ и предприетата от ответника защита
/релевираните възражения и евентуално предявените инцидентен установителен иск
или насрещен иск/. Доколкото предметът на делото се въвежда чрез твърдяните от
ищеца факти и обстоятелства и заявения петитум, то и правната квалификация на иска,
съответно преценката за неговата допустимост, се извеждат именно от фактическите
твърдения на ищеца и искането, с което сезира съда.
В разглеждания случай ищецът твърди, че е изключителен собственик на ПИ с
идентификатор 87299.260.4, като твърди също, че правата му на собственост са
накърнени със сключения между ответниците договор за наем, имащ за предмет
собствения му имот. Тези твърдения извеждат не само правния интерес от
предявяването на иска, но и квалификацията на последния като положителен
установителен, независимо, че искането е за признаване за установено, че договорът на
наем е непротивопоставим на собственика-ищеца. С този иск се защитава правото на
собственост, като се иска да се признае, че то неоснователно е било засегнато от
сключения между ответниците договор, който не може да обвърже ищеца. По тази
причина и предмет на установяване в процеса следва да бъдат твърденията на ищеца,
че е собственик на имота, както и тези, че договорът за наем е сключен от
несобственик. А дали сключения от несобственик договор е действителен или не,
съответно противопоставим или не, е въпрос по същество на спора и той е обусловен
от установяване на горепосочените обстоятелства.
По тези съображения обжалваното разпореждане ще следва да се отмени и
делото да са върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №87/06.01.2022г.на Районен съд-Враца, постановено
по гр.дело №4014/2021г., с което исковата молба на „Юлстрейд“ООД-гр.София против
„Пепе груп“ООД-гр.София и Ф. Р. Р. от гр.Враца е била върната и производството по
делото е било прекратено В ЧАСТТА, по отношение на искането за признаване за
установено, че договор от 27.02.2020 г. за наем на земеделска земя, сключен между
3
Ф.Р. и „Пепе груп“ ООД, с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №
1902/27.02.2020г. на нотариус В. Т. с рег. № *** в Нотариалната камара, вписан в
Служба по вписванията гр. Лом с дв. вх. рег. № 1449/09.03.2020 г., акт № 299, том 2, в
частта му по отношение на поземлен имот с идентификатор 87299.260.4 с площ 3001
кв.м. в землището на с. ***, област Монтана, няма обвързващо действие по отношение
на ищеца, който е единствен собственик на имота.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4