№ 512
гр. Варна, 19.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500516 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Н. Н. против определение №
2520/15.07.2021г. на ОС – Варна, постановеното по гр.д. № 1728/2021г., с
което исковата молба на жалбоподателя е върната поради недопустимост на
предявения иск и производството по делото е прекратено.
По подробно изложени в жалбата доводи се иска отмяна на атакувания
съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл.130 ГПК препис от частната жалба не е връчван на
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от
жалбоподателя В.Н. против Прокуратурата на РБ иск за заплащане на сумата
от 150 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в резултат от действия и бездействия на прокурори от
1
РП – Варна, ОП – Варна, Апелативна прокуратура – Варна и ВКП, които са
отказали да образуват наказателно производство срещу лица, за които ищецът
твърди, че в качеството им на вещи лица по АНД № 2537/2019г. на РС –
Варна, са представили невярно заключение.
За да приеме, че така предявеният иск е недопустим първостепенният
съд е посочил, че исковете по ЗОДОВ и по чл.7 от Конституцията не могат да
бъдат използвани като косвено средство да се издейства прокурорски акт, тъй
като това би било намеса на гражданския съд в работата на Прокуратурата.
Приел е, че ищецът разполага с право на защита срещу действията и
бездействията на прокурорите само в рамките на наказателното производство,
но няма право на иск.
Настоящият състав намира така направения извод за недопустимост на
исковата претенция поради липса на право на иск в сочената в исковата молба
хипотеза за неправилен.
По силата на чл.7 от Конституцията на РБ Държавата отговаря винаги за
вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконните
актове или действия на нейните органи, като в случаите, които не попадат в
хипотезите на специалния закон /ЗОДОВ/, отговорността й се реализира по
общия ред, на основание чл.49 ЗЗД. Въпросът дали гражданският съд, който е
компетентен да разгледа предявената искова претенция може да прави
проверка на законосъобразността на актовете на Прокуратурата, с които е
отказано възбуждането на наказателно производство е въпрос, относим към
основателността на предявения иск, но не лишава лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия,
обусловили постановяването на този отказ от правото на иск по см. на чл.7 от
КРБ.
Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2520/15.07.2021г. на ОС – Варна,
постановеното по гр.д. № 1728/2021г. И ВРЪЩА делото на
2
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3