Р Е Ш Е Н И Е
№:1006
02.08.2022 г. гр.
Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На единадесети юли, две хиляди
двадесет и втора година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Тодор Икономов
Секретар: Вяра Стоянова
като разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно дело № 313 по описа за 2022 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. във вр.
с чл. 107 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1-5, вр. с чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано
е по жалба от Е.Т.Ф., ЕГН **********, подадена чрез адв. З., БАК, против Акт за
установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 3242-1/21.07.2021 г., издаден
от ст. експерт „Ревизии“ към Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Приморско, с искане за прогласяване на нищожността му.
В жалбата са изложени доводи за допуснати
нарушения на материалния закон, административнопроизводствените правила и целта
на закона, които водят до нищожност на издадения АУЗД. Твърди се, че след
28.11.2017 г. жалбоподателката не е
собственик на процесният лек автомобил, поради което е отпаднало задължението й
за плащане на данък върху МПС. Счита, че оспорения АУЗД е издаден в
противоречие с разпоредбата на чл. 53 от ЗМДТ. Излага съображения, че
служителите в Община Приморско не са
изпълнили задълженията си по чл. 60, ал. 9 от ЗМДТ за отписване на МПС от
персоналната и партида и оттегляне на издадения АУЗД. По подробно изложени в
жалбата доводи претендира нищожност на оспорения АА, ведно с присъждане на
направените разноски по делото.
Ответникът
по делото – ст. експерт „Ревизии“ към Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Приморско в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат,
който оспорва жалбата и развива подробни съображения за неоснователност на
същата. Претендира присъждане на направените разноски.
Жалбата
срещу АУЗД № 3242-1/21.07.2021 г., издаден от ст. експерт „Ревизии“ към
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско е подадена пред Административен
съд - Бургас на 24.02.2022 г.(повече от 7 месеца след влизане в сила на
оспорения АУЗД). В тази връзка и предвид обстоятелството, че АУЗД се оспорва с
доводи за нищожност, то на основание § 2 от ДР на ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, приложима е
разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, съгласно
която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без
ограничение във времето.
Жалбоподателят
има правен интерес да иска обявяване нищожността на акта от съда. При искане за
обявяване на нищожност на АУЗД обжалването
по административен ред не е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта
на обжалването по съдебен ред. При липса на специални процесуални правила в дял
ІІІ-ти, глава ХVІІІ от ДОПК, относно
случаите на искания за обявяване на нищожност,
направени след изтичане на срока за обжалване, се прилагат общите правила,
уредени в АПК. Оспорването на административните актове по административен ред,
вкл. и когато изчерпването на този ред за обжалване е процесуална предпоставка
за съдебното обжалване се извършва преди изтичането на установения преклузивен
срок. Само в съдебните производства засегнатите лица разполагат с процесуалната
възможност да оспорват административните актове с искане за обявяване на нищожността им без
ограничение във времето.
С
оглед изложеното по-горе, жалбата е редовна и допустима като отговаряща на
изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК и като
подадена от лице с правен интерес, доколкото с процесният АУЗД са установени
задължения по ЗМДТ, с което се засяга неблагоприятно правната сфера на
жалбоподателя.
Съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С
оспорения АУЗД № 3242-1/21.07.2021 г., издаден от ст. експерт „Ревизии“ към
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско, на Е.Т.Ф. са установени
задължения за данък върху превозните средства и лихви за просрочие в общ размер
на 635,60 лв.(главница – 536,26 лв. и лихви – 99,34 лв.)
За да
издаде процесния АУЗД, административният орган е приел, че от Е.Т.Ф. е подадена декларация по чл. 54 ЗМДТ за притежаван лек автомобил с вх. № **********/11.08.2015 г. марка Ауди,
модел 80, Еко категория, без категория, Евро 1 и Евро 2, мощност 98 кв., година на производство 1993
г. с рег. № А4143АТ. При извършена проверка е констатирано, че не са внесени
дължимите суми за данък върху превозните средства за 2018 г., 2019 г. и 2020
г., поради което с издадения АУЗД са установени задължения за данък върху
превозните средства в общ размер на 635, 60 лв. за процесните години.
По
делото е представено Удостоверение от 13.10.2021 г. издадено от нотариус С.Д.,
в което е посочено, че на дата 28.11.2017 г. е извършено вписване на договор за
продажба на МПС – лек автомобил марка Ауди, модел 80, рег. № А4143АТ, с
продавач Е.Т.Ф. и купувач Х.И.К..
Видно
от материалите по делото процесният АУЗД № 3242-1/21.07.2021 г., издаден от ст.
експерт „Ревизии“ към Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско е
получен от Е.Ф. на 23.07.2021 г. като в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване не е подадена жалба срещу него, поради което същият е влязъл в
законна сила. В тази връзка е образувано и изпълнително дело № 20228000400070/2022
г. по описа на ЧСИ И.Б., за принудително събиране на установените данъчни
задължения.
С
декларация вх. № **********/19.10.2021
г. партидата на автомобила е закрита в информационния масив на дирекцията
автоматизирано по данни от регистъра на МВР/КАТ към 31.10.2021 г.
По
делото е приложен и АУЗД № 3416-1/01.02.2022 г. издаден от мл. Експерт „ДК“ в
качеството му на орган по приходите в Община Приморско, с който на Е.Ф. са
установени задължения за данък върху превозните средства ( за същия лек
автомобил) в общ размер на 165,41 лв. (главница – 158,10 лв. и лихва – 7,31
лв.). Така издадения АУЗД е оспорен в законоустановения 14-дневен срок пред
директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско, който
отменил същия със свое Решение № 0438/31.03.2022 г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Процесният АУЗД № № 3242-1/21.07.2021 г. се оспорва с доводи за неговата нищожност. Като по отношение на
релевираните доводи за незаконосъобразност, съдът счита, че не дължи
произнасяне доколкото от една страна искането е несвоевременно направено, а от
друга, както бе изложено по-горе, депозираната от Ф. *** е извън срока по чл. 156, ал.
5 от ДОПК, поради което в този случай съдът може да
бъде надлежно сезиран само с искане за прогласяване нищожността на оспорения
акт.
Според настоящия съдебен
състав не са налице пороци, водещи до нищожност на оспорения АУЗД.
Нищожността на
административния акт е форма на недействителност. Съгласно константната съдебна
практика, която е непротиворечива, липсата на компетентност на органа при
издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на
нищожност на акта, докато нарушението на административнопроизводствените
правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се
преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на
волеизявлението на административния орган.
Нито в АПК, нито в ДОПК
са регламентирани основанията за нищожност на административните актове. Поради
това в теорията и в съдебната практика е прието, че такива са основанията за
незаконосъобразност на административните актове по чл. 146 от АПК, но в случаите, в които порокът, от който е засегнат актът е толкова тежък
и съществен, че води до невъзможност актът да прояви правните си последици.
Некомпетентността на издателя на административния акт (по материя, по място и
степен) е винаги основание за неговата нищожност. Такова основание е и
издаването на акта при неспазване на задължително изискуемата от закона форма,
както и когато, макар и формата да е привидно спазена, материализираното в съдържанието
му волеизявление на компетентния административен
орган е толкова неясно или противоречиво, че на практика изпълнението на акта е
напълно невъзможно. Видно от чл. 146, т.
3 от АПК, основание за отмяна на незаконосъобразен
акт е и допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, но не
всяко нарушение, а само такова, което се явява съществено. С оглед изложеното,
същественото нарушение на административнопроизводствените правила ще
представлява основание за нищожност на административния акт само в краен случай
– когато разписаната административна процедура за издаването му до такава
степен е опорочена, че на практика е липсваща, при което волеизявлението на
административния орган е опорочено до степен, че не би могло до доведе до
възникване на целените с него правни последици. Противоречието на акта с
материалноправните разпоредби е основание за нищожността му единствено в
случаите, в които изобщо отсъства нормативна опора за издаването му, както и
когато с издаването му са погазени основополагащи правни принципи.
Компетентността в
административноправния смисъл обхваща кръга от въпроси, с които
административният орган е оправомощен да се занимава, както и правомощията, с
които органът разполага за решаването на тези въпроси. Тя може да произтича от
изрична нормативна разпоредба, да следва от функциите и задачите, които са му
възложени с нормативен акт, да е делегирана от по-горестоящ орган или да се
установи чрез посочване на по-горестоящ орган, който да определи съответните
компетентни по-долустоящи органи. Компетентността бива материална, по степен и
по място. Съгласно утвърдената съдебна практика всяка некомпетентност води до
нищожност.
Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства,
регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Данъкът
се заплаща от собствениците на превозните средства ( по аргумент от чл. 53 ЗМДТ), като размерът на данъка се определя от служител на общинската
администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства,
поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно
задълженото лице. (чл. 54, ал. 1 ЗМДТ).
По смисъла на чл. 162, ал.
2, т. 1 ДОПК задълженията за данък върху
превозните средства представляват публични общински вземания, поради което на
основание чл. 166, ал.
1 от ДОПК установяването им е подчинено на реда и
се извършва от органа, определен в съответния закон - за тях това е ЗМДТ.
Съгласно чл. 4, ал.
1, изр. първо от ЗМДТ (в приложимата редакция), установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като според ал. 3 на същия член в производствата по ал. 1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Член 4, ал.
4 от ЗМДТ регламентира като правомощие на кмета на общината
да определи със заповед служителите по ал. 3.
В случая по делото са
представени писмени доказателства, от които по несъмнен начин се установява
компетентността, както материална, така и по степен и място на издателя на
оспорения акт. Видно от доказателствата по делото процесният АУЗД е издаден от
компетентен орган – К.П.И.– назначена на длъжност ст.
експерт „Ревизии“ към Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско
съгласно трудов договор № 21/01.02.2008 г. (л.60), оправомощена със заповед № 260/05.07.2013
г. на кмета на Община Приморско (л.27).
С оглед събраните по
делото писмени доказателства и цитираните по-горе законови разпоредби се налага
извода, че процесният акт е издаден от надлежно оправомощен орган в кръга на
неговите правомощия, поради което актът не е нищожен на това основание.
Порокът във формата води
до нищожност на акта, само когато е толкова съществен, че практически се
равнява на липса на форма, а оттук - до липса на волеизявление, липса на акт.
Такива са случаите не само когато изобщо не е спазена предписаната от закона
форма, а и когато например липсва разпоредителна част - диспозитив. Във всички
останали случаи допуснатото съществено нарушение на формата на акта води до
унищожаемост, а не до нищожност на акта, като форма на недействителност на
същия. Когато допуснатото нарушение е несъществено по своя характер, то изобщо
не се отразява върху действителността на постановения акт. В случая актът е
издаден в съответната писмена форма и на предвиденото в закона основание, което
е установено от представените по делото доказателства.
В глава
четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за
установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за
местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване,
което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация
по чл. 107, ал.
3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с
ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължения за данък върху
превозните средства по реда на чл. 107, ал.
3 от ДОПК, което обстоятелство е изрично упоменато
в самия акт. Следователно, посочена е нормативната разпоредба, представляваща
правно основание за издаване на акта. Проведеното административно производство
по реда на чл. 107, ал.
3 от ДОПК е завършило с издаването на предвидения
акт, който е постановен в изискуемата от закона форма.
В съдържанието му са
посочени напълно ясно размерът на задълженията, данъчните периоди и превозното
средство, за които те се отнасят. В процесния АУЗД е посочено и кой е неговият
адресат. Поради това настоящият състав на съда намира, че материализираното в
него волеизявление на административния орган е достатъчно разбираемо, за да е в
състояние да породи целените правни последици. Това сочи и на отсъствието на
основание по смисъла на чл. 146, т.
2 от АПК за оспорване на акта като нищожен.
По делото няма данни за
издаването на процесния АУЗД при наличието на толкова съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, че те да водят до опорочаване на
обективираното в него волеизявление до степен да не е в състояние да породи
целените правни последици. Съгласно чл. 107 от ДОПК, определящ на основание препращащата норма на чл. 4, ал. 1
от ЗМДТ реда за установяване на местните данъци,
съгласно препращащата към чл. 4 норма на чл. 9б от ЗМДТ, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз
основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на
внасяне в предвидения в съответния закон срок. Съгласно ал. 3 на чл.
107 от ДОПК, когато задължението не е платено в срок
и не е извършена ревизия, органът по приходите може да издаде служебно акт за
установяването му. Именно това е направено в случая, поради което оспореният
АУЗД не е нищожен на основанието по чл. 146, т.
3 от АПК.
Действително при издаването на оспорения АУЗД,
служителите на Община Приморско не са извършили необходимите проверки за да установят дали жалбоподателката е
собственик на процесното МПС, както и не са изпълнили задълженията си по чл.
60, ал. 9 от ЗМДТ, но дали и доколко при издаването му всестранно и правилно са
изяснени релевантните за определяне на данъчните задължения факти е въпрос с
отношение към евентуалното наличие на основание за отмяната на акта като
унищожаем, а не за неговата нищожност.
На следващо място,
нищожен поради материална незаконосъобразност е този административен
акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание
правна норма, основан е на друг нищожен административен
акт или съдържа предписание, което е престъпление или не е възможно да бъде
изпълнено.
В процесния случай не се
установява нито едно от основанията за прогласяване на нищожност на АУЗД.
За нуждите на данъчното
облагане правната връзка между обекта на облагане и субекта се установява въз
основа на декларираното от правния субект. Налице е презумпция за собственост,
тъй като данъчната администрация не извършва проверка за валидността на
придобивното основание.
Дори да се приеме, че
лицето не е собственик на процесното МПС след 28.11.2017 г., това обстоятелство
не съставлява толкова тежко несъответствие на административния акт с
материалноправната разпоредба на чл. 53 ЗМДТ, което да води до нищожност, а единствено би представлявало основание за
незаконосъобразност на акта съгласно чл. 146, т.
4 АПК. Както се установява от данните по преписката, въпреки надлежно
извършеното връчване на АУЗД (л.25), лицето е пропуснало да го оспори по административен
ред в преклузивните срокове, което е абсолютна процесуална предпоставка за
оспорването му като незаконосъобразен по съдебен ред, поради което в резултат
на процесуалното му бездействие той е влязъл в сила.
След като АУЗД е издаден
от компетентен административен орган и в необходимата
писмена форма, както и че съдържащото волеизявление е достатъчно ясно, за да
породи целените с акта правни последици, то не е налице основание за обявяване
нищожност на акта. Изложените в жалбата доводи са дали волеизявлението е направено
при спазване на административнопроизводствените правила, на материалноправните
разпоредби и в съответствие с целта на закона са въпроси, които не са свързани
с преценката за нищожност на АУЗД и каквито основания биха били разглеждани от
съда само в случай, че адресатът на акта бе оспорил същия в преклузивните
срокове по ДОПК.
Актът е издаден при
наличието на нормативна опора за това, като не се установява юридическото му
съществуване да е свързано с тотална липса на визираните в хипотезата на
приложимата материалноправна норма предпоставки. Обективираното в него
волеизявление не влиза в явно противоречие с правни принципи. Поради това
издаването му не е свързано с наличието на толкова тежко и сериозно нарушаване
на материалноправните разпоредби, което да води до изначална юридическа
невъзможност за проявление на правните му последици.
Преценено съвкупно, това
води до извод, че съществуването на акта в правния мир по никакъв начин не
предполага и наличието на толкова съществено и явно негово несъответствие с
целта на закона, че това да обуславя нищожността му от гледна точка на
наличието на основание по чл. 146, т.
5 АПК.
Органът по приходите
също е изложил мотиви как е определил данъка върху превозните средства за 2018
г., 2019 г. и 2020 г., като дали това определяне е извършено правилно отново е
въпрос по законосъобразността на акта, касаещ неговата евентуална унищожаемост
и не представлява въпрос, който да бъде изследван в настоящото съдебно
производство, доколкото както вече се спомена, съдът е сезиран с искане за
прогласяване на нищожност на процесния АУЗД, предвид пропускането на
преклузивния срок за оспорване по съдебен ред.
Изложеното обуславя
извод за неоснователност на оспорването, поради което то следва да бъде
отхвърлено.
При този изход на спора
основателно се явява направеното от процесуалния представител на ответника
искане за присъждане на сторените по делото разноски. Видно от приложения на
лист 52 от делото договор за правна защита и съдействие, е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева, платено в брой, поради което на основание чл. 161, ал.
1 от ДОПК, същото следва да бъде присъдено в полза
на ответника.
С оглед изложеното и на
основание чл. 160, ал.
1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Т.Ф., ЕГН
**********, подадена чрез адв. З., БАК, против Акт за установяване на
задължения по декларация (АУЗД) № 3242-1/21.07.2021 г., издаден от ст. експерт
„Ревизии“ към Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско, с искане
за прогласяване на нищожността му.
ОСЪЖДА Е.Т.Ф.,
ЕГН **********,***, сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
чрез Административен съд - Бургас пред Върховния административен съд.
Препис от него да се
изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.
СЪДИЯ: