Решение по дело №2560/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1634

 

Град Пловдив, 17 септември 2020 година

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА административно дело № 2560 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:    

 

Производството е по реда на чл.176 от АПК.

Образувано е във връзка с Решение № 8157/24.06.2020 г., постановено по адм. дело № 4614/2020г. по описа на ВАС, Първо отделение, с което делото е върнато за постановяване на решение за допълване по реда на чл. 176 от АПК по отношение на установените с акта задължения за периода 2011 г. – 2013 г. за разликата над 201 512,76 лв. до 235 700,12 лв. и съответните лихви за забава.

В хода на това производство, Пловдивският административен съд намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото е образувано по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” № 250, представлявано от С.Н. - управител, срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 141/22.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ - гр. Пловдив към Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на дружеството са установени задължения, представляващи такси за водовземане за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2016 г. по разрешително за водоползване № 300318 от 30.03.2004 г. в размер на 235 700,12 лв. и лихва за забава в размер на 72 552,41 лв.

Със свое решение № 308/05.02.2020 г., съдът е отхвърлил жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 141/22.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - гр. Пловдив към Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на дружеството са установени задължения, представляващи такси за водовземане за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г. по разрешително за водоползване № 300318 от 30.03.2004 г. в размер на 235 700,12 лв. и лихва за забава в размер на 72 552,41 лв.

Така постановеното решение е оспорено от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД пред ВАС, по повод на което е образувано адм. дело № 4614/2020 г., приключило с окончателно решение № 8157/24.06.2020 г., с което съдът е обезсилил решение № 308 от 05.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2560/2019 г. на Административен съд – Пловдив в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против АУПДВ № 141/22.07.2019 г., издаден от Директора на БДИБР – гр. Пловдив, с който е установено задължение за такса за водовземане и лихви за забава по разрешително № 300318 от 30.03.2004 г. за 2017 г. и е прекратил делото в тази му част.

Със същото решение е оставено в сила решение № 308 от 05.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2560/2019 г. на Административен съд – Пловдив в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против АУПДВ № 141/22.07.2019 г., издаден от Директора на БДИБР – гр. Пловдив, с който е установено задължение за такса за водовземане за периода 2014 г. – 2016 г. в общ размер на 201 512,76 лв. и лихва 68 012,73 лв. по разрешително № 300318 от 30.03.2004 г. и е върнато делото за постановяване на решение за допълване по реда на чл. 176 от АПК по отношение на установените с акта задължения за периода 2011 г. – 2013 г. за разликата над 201 512,76 лв. до 235 700,12 лв. и съответните лихви за забава.

Видно от представения по делото и оспорен от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД в неговата цялост АУПДВ, по отношение на дружеството са определени задължения в общ размер на 235 700,12 лв. – главница и 72 552,41 лв. -  лихви, които се сочи да са за периода 2011 г. – 2016 г.

С приетото и неоспорено от страните заключение по ССЕ е установено, че на 31.01.2014 г. е заплатена такса за 2011 г. в размер на 100 000 лв., но не са налице конкретно данни за това дали тази сума включва таксата по посоченото разрешително в размер на 56 967,50 лв., задълженията за 2012 г. и 2013 г. са заплатени, а за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. не са платени и са в размер съответно 66 803,74 лв. – главница и 29 222,03 лв. – лихви /за 2014 г./, 71 420,92 лв. – главница и 23 969,55 лв. – лихви /за 2015 г./ и 63 288,10 лв. – главница и 14 821,15 лв. – лихви /за 2016 г./.

В тази връзка и на страните са дадени указания, като в съдебно заседание процесуалният представител на ответника юриск. Г. изрично заявява, че задълженията на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за периода 2011 г. – 2013 г. са заплатени изцяло, в т.ч. и тези по процесното разрешително. Твърди, че не е заплатена само таксата за периода 2014 г. – 2017 г., както и че в установителната част на акта е допусната техническа грешка, като е изписано 2011 г. – 2016 г. Същевременно обаче се иска постановяване на допълнително решение съгласно указанията на ВАС.

Тук е мястото да се посочи, че въпреки изричното волеизявление на процесуалния представител на ответника, данни за постановяване на акт, с който допуснатата очевидна фактическа грешка да е поправена по реда на чл. 62 от АПК, липсват.

На следващо място следва да бъде съобразено, че по отношение на задълженията за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. съдът се е произнесъл, като е отхвърлил жалбата, като в тази част решението е оставено в сила от ВАС. Съдът обаче, както в мотивите, така и в диспозитива на решението си е пропуснал да се произнесе по задълженията за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., по отношение на които, въпреки че липсва установявания в мотивната част на оспорения АУПДВ, фигурират в неговия диспозитив. И доколкото се установява, както от настоящия съдебен състав, така и от ВАС, че в мотивите си административният орган е изследвал задълженията на лицето за 2017 г., които са в размер на 34 187,36 лв. – главница и 4539,68 лв. - лихви, но за 2017 г. липсва произнасяне в диспозитива, като вместо това фигурира периодът 2011-2013 г., следва да се приеме, че този размер, а именно 34 187,36 лв. – главница и 4539,68 лв. – лихви, касае задълженията на лицето за 2011 г., 2012 г. и 2013 г.

Тези задължения, както вече се посочи, са заплатени от жалбоподателя, поради което и АУПДВ следва в тази част да бъде отменен.

Предвид изложените съображения в разглежданата част обжалваният АУПДВ за определени задължения за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в размер на 34 187,36 лв. и лихви от 4539,68 лв. се явява необоснован и незаконосъобразен.

При този изход на спора и своевременно сторена претенция за разноски от страна на жалбоподателя, Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - гр. Пловдив, съобразно правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с чл. 2, ал. 2 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, следва да заплати в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Пловдив разноски в размер на 50,25 лева, представляващи заплатени държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от жалбата.

Затова и на основание чл. 176 от АПК, Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав,

                                  

Р Е Ш И :

 

ДОПЪЛВА Решение № 308 от 05.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2560/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 141/22.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - гр. Пловдив към Министерство на околната среда и водите, в частта, с която по отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД са установени задължения, представляващи такси за водовземане за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2013 г. по разрешително за водоползване № 300318 от 30.03.2004 г. в размер на 34 187,36 лв. и лихва за забава в размер на 4539,68 лв.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. Пловдив да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” № 250, представлявано от С.Н. - управител, сумата от 50,25 /петдесет лева и двадесет и пет стотинки/ лева, разноски.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: