№ 1236
гр. Русе, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520102287 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
П. Х. Д., действаща в качеството на майка и законен представител на
малолетното дете И.С.В. е предявила срещу И. С. В., негов баща, иск за
изменение на дължимата му издръжка, определена с решение №
***/29.06.2022г. по гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе, като бъде
увеличена от 200лв. на 300лв., считано от месец април 2024г., а за месеците
януари, февруари и март 2024г. да бъде осъден да „доплати“ по 100лв.
издръжка. Твърди се, че от постановяване на горното решение е изминал
период от време, в който са се променили съществено обстоятелствата имащи
значение за определяне на издръжката, включително и минималната работна
заплата била значително увеличена. Ответникът разполагал с възможност да
заплаща по-висок размер на издръжка.
В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответника изразява
становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва се наличието
на предпоставки за увеличаване на издръжката за период преди образуване на
настоящото производство (минало време).
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
1
установено от фактическа страна следното:
П. Х. Д. и И. С. В. са родители на детето И.С.В., род. на 12.12.2017г. С
Решение №***/29.06.2022г. по гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе е
прекратен гражданския брак на двамата родители по реда на чл. 50 СК. В
утвърденото със съдебното решение споразумение е уговорена издръжка,
която бащата да заплаща на детето си И. в размер на 200лв. месечно.
Няма данни по делото двамата родители да имат други деца, на които
да дължат издръжка.
Няма спор по делото, че понастоящем детето И. продължава да живее
със своята майка, която полага непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитание.
За целите на настоящото производство ответникът не е открит на
постоянния и настоящия си адрес на територията на страната, не е установено
и негово трудово правоотношение, с оглед на което му е назначен по реда на
чл. 47, ал.6 ГПК особен представител.
П. Х. Д. е установила по делото доходът който е реализирала за период
от два месеца - ноември-декември 2023г. в общ нетен размер от 1072,97лв.
Други доказателства за доходите и имуществото на двамата родители
по делото не са представени.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя
съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. В
настоящия случай искът е за увеличение на издръжката. Предпоставка за
уважаване на иска по чл. 150 СК и промяна размера на издръжката е
наличието на изменение на обстоятелствата, при които тя е била определена.
В конкретния случай предходното определяне на издръжката е
направено със споразумение между двамата родители, поради което не биха
могли да бъдат обсъдени всички съобразени от тях обстоятелства, послужили
за определяне размера на издръжката (в това число доходи и имущество), за да
може да се прецени дали те са се променили. Поради тази причина съдът в
настоящото производство, с оглед възникналия спор, следва да прецени какво
е изменението в онези обстоятелство, които поначало са от значение за
определяне на издръжка, какви са нуждите на ищцата от издръжка и какви са
2
възможностите на ответника и другия родител да и заплаща такава и то към
̀
настоящия момент.
От предходното определяне на издръжката на детето И. са изминали
повече от 2 години, през който период от време са налице инфлационни
процеси в страната в размер над 12,5%, а минималната работна заплата е
увеличена от 710 на 933лв. (с около 32% увеличение), които данни официално
се извличат от НСИ. Налице е и друго съществено изменение на
обстоятелствата – детето е пораснало, започва да посещава училище и с това
са се увеличили и неговите нужди и съответно средствата за тяхното
задоволяване. Съобразявайки тази промяна, както и обстоятелствата, че по
делото няма данни ответникът да има задължение да заплаща издръжка на
други свои деца, намира се в работоспособна възраст, не страда от заболяване,
което да му пречи да реализира доходи, следва да се приеме, че има
възможност да заплаща по-висок размер на издръжка, каквато се претендира в
настоящото производство.
Издръжка в размер от 300лв. месечно надвишава с малко минималната
възможна издръжка, която ответникът дължи на малолетното си дете съгласно
чл. 142, ал.2 СК и за присъждането и не е необходимо по делото да са
̀
установени негови доходи и имущество, които да сочат възможността му да я
заплаща „без особени затруднения“, както и установяването на доходите и на
другия родител, който освен, че издържа, полага и грижите за отглеждането и
възпитанието на детето. Също така размера на претендираната издръжка не
предполага и извод за нейната прекомерност с оглед обичайните нужди на
дете на възрастта на И.. За достигане до този извод съдът не съобразява и
представените от ищцовата страна доказателства за настъпил инцидент с
детето (ухапване от куче) до колкото независимо от наличието му исковата
претенция следва да бъде изцяло уважена (в допустимата си част).
Увеличеният размер на издръжката следва да бъде дължим от момента
на предявяване на исковата претенция – 25.04.2024г. Недопустимо е да бъде
искано увеличаване на издръжка за минало време, независимо, че са били
налице предпоставките за това. Промяната на минималната работна заплата и
съответно увеличаването на минималната издръжка съгласно чл. 142, ал.2 СК
е правна възможност да се поиска увеличаване на дължимата издръжка, но не
настъпва „автоматично“ нито създава право да се претендира увеличение за
минало време. Такава възможност законодателят е предвидил единствено при
3
първоначално присъждане на издръжка – чл. 149 СК. При искова претенция
каквато е предмет на настоящото производство, за увеличаване на присъдена
издръжка, недопустимо е да се претендира увеличение за период преди
предявяване на исковата претенция. По тези съображения искането на ищцата
за осъждане на ответника да „доплати издръжка“ в размер на по 100лв. на
месец за периода от 01.01.2024г. до 24.04.2024г. следва да бъде оставено без
разглеждане.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовата страна разноски в размер на 500лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.6 ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС – Русе 144лв. държавна такса върху увеличения размер на
издръжката и 300лв. възнаграждение за назначения му особения представител,
първоначално платено от бюджета на РС - Русе.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от П. Х. Д.
ЕГН**********, като майка и законен представител на детето И.С.В.
ЕГН********** срещу И. С. В. ЕГН ********** иск за увеличаване на
определената с Решение №***/29.06.2022г. по гр.д.№***/2022г. по описа на
РС – Русе издръжка на детето от 200лв. на 300лв. за периода от 01.01.2024г. до
24.04.2024г. като недопустим.
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение №***/29.06.2022г. по
гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе издръжка, която И. С. В. ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Русе, **** следва да заплаща на дъщеря си
И.С.В. ЕГН**********, чрез нейната майка и законен представител П. Х. Д.
ЕГН**********, като я УВЕЛИЧАВА от 200лв. на 300лв. месечно, считано
от 25.04.2024г., до настъпване на обстоятелства водещи до изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И. С. В. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Русе, ****,
да заплати на П. Х. Д. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ****
сумата от 500лв. разноски за настоящото производство.
4
ОСЪЖДА И. С. В. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Русе, ****
да заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 144лв. държавна
такса върху увеличения размер на издръжката и 300 разноски за особен
представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок считано от 30.09.2024г., а в частта с която е прекратено
производството като недопустимо, имащо характера на определение, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5