№ 8621
гр. София, 24.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110147129 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Aтина Д. Х. срещу СО.
От ответника в законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор.
По направените доказателствени искания:
Представените с исковата молба и писмения отговор документи са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на правния спор, поради което следва
да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Основателно е искането на
ищеца за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди.
Доказателствените искания на ищеца за издаване на съдебни удостоверения
следва да бъдат уважени, тъй като касаят обстоятелства, относими към предмета на
делото. Искането на ищеца за назначаване на съдебно – техническа експертиза следва
да бъде оставено без уважение, тъй като не е необходимо за правилното решаване на
правния спор. Без уважение следва да бъде оставено и искането на ищеца по реда на
чл. 190, ал. 1 ГПК, тъй като поисканите документи са приложени към писмения
отговор.
Съдът счита, че ответникът е обосновал правния си интерес от привличането на
трето лице – помагач, поради което искането с правно основание по чл. 219, ал. 1 ГПК
следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице – помагач на
ответника – „ГЛ“ ООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ...........
ПРЕПИС от исковата молба, писмения отговор на ответника и настоящото
1
определение да се връчат на третото лице - помагач, което да се призове за съдебно
заседание.
ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи, като
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за датата на насроченото открито съдебно
заседание за установяване на твърдените неимуществени вреди.
ДА БЪДАТ ИЗДАДЕНИ на ищеца поисканите в исковата молба съдебни
удостоверения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за назначаване
на съдебно-техническа експертиза и за задължаване на ответника да представи
посочените в исковата молба документи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.05.2024 г. от 14:45 часа, за което
да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
15.07.2023 г., около 18:30 часа, в град София, излиза на разходка със съпруга си, като
предвид че двамата са с малко дете в количка, на възраст от 7 месеца, решават да
използват близкия общински асансьор, находящ се на кръстовището на ул.„Иван Асен
II” и бул. „Михай Еминеско”, в близост до спирка на столичния градски транспорт.
Излага доводи, че процесният асансьор по вид е външен, метален и нов, наскоро
закупен и поставен от общината, като същият обслужва две нива на достъп и по нищо
не идикира, че ще се окаже негоден за превоз на пътници. Твърди, че след като
натискат избрания бутон, асансьорът тръгва, но само след секунди засяда между двата
етажа, като блокира изходната врата. Отбелязва, че денят е топъл, като температурата
на същата дата, около 18:30 вечерта, е 36-37 градуса по целзий, а тази в асансьорната
клетка момента на влизане в нея е около 45 градуса, предвид че целия ден е
изключително топъл и асансьорът е изложен на непрекъснато пряко огряване от
слънцето. Твърди, че в асансьора не е имало монтиран бутон за връзка с техник по
поддръжката на съоръжението, както и алармен бутон за връзка с аварийна служба.
Сочи, че след почти 15 минути търсене на бутон за двустранна връзка, виждат, че в
асансорната клетка е поставена малка бележка с телефон с големина 5 см на 1см с
изписан на нея телефонен номер, на който звънят, за да уведомят за инцидента, а
непосредствено след това прозвъняват и на телефон 112, за да потърсят помощ от
екипа на спешния телефон. Твърди, че авариен екип пристига 30 минути след
обаждането. Излага доводи, че в резултат на продължителния престой в асансьора и
предвид високите градуси в същия получава клаустрофобия, паник атаки, като изпитва
силни притеснения и за състоянието на своето невръстно дете, което през цялото време
плаче и вика вследствие на високата температура и затвореното пространство. Твърди,
че след процесното събитие изпитва силен страх и ужас от качването си в асансьор,
чувства се безпомощна и изцяло избягва качването и предвижването с асансьора, като
изпитва страдания и тревоги, както и ужас от спомена за случилото се. Сочи, че
съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗОС, имотите и вещите общинска собственост, в частност
асансьорните клетки и кабини, следва да се управляват в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добрия стопанин, поради
което счита, че общината носи отговорността за поддържането в изправност на
2
асансьора и безопасното придвижване на граждани в монтираните съоръжения с
обществен достъп. Твърди, че ответникът неправомерно допуска в експлоатация
асансьор за обществен достъп без необходимата алармена, сигнализационна и
вентилационна система, което има за последица претърпените от нея неимуществени
вреди. Отбелязва, че срокът за възстановяване й след инцидента е продължил около
месец, като психическата травма понася до настоящия момент. Съобразно изложеното
е направено искане ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 2500 лева - частичен иск от общата стойност на
вземането в размер на 5001 лева, които се твърди да са настъпили във връзка с
неосъществен надзор и допускане в експлоатация на негоден асансьор, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 15.07.2023 г.,до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на
предявения иск. Поддържа, че процесният асансьор отговаря на всички
законоустановени изисквания за експлоатация. Сочи, че по силата на сключен договор
№ РСЦ23-ДГ56-30/10.04.2023 г., натоварено със сервизното обслужване и ремонт на
асансьора, е дружеството „ГЛ“ ООД, което има за задача да обозначи и сигнализира, в
случай че асансьорната уредба е компрометирана или технически неизправна. Оспорва
изложената от ищцата фактическа обстановка, както и твърдените неимуществени
вреди. Счита, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му. Твърди, че
размерът на претендираното обезщетение е многократно завишен. Моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално да намали
размера на дължимото обезщетение като прекомерно висок. Релевира възражение по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, вследствие на засядането й в неизправен и необезопасен
асансьор за обществено ползване, стопанисван от СО, предявен като частичен иск за
сума в размер на 2500 лева – част от вземане в общ размер на 5001 лева, ведно със
законна лихва от датата на деликта – 15.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, при условията на пълно и
главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
противоправното деяние от страна на изпълнителите на възложената от ответника
работа по поддръжка и обезопасяване на асансьора за обществено ползване, в който е
заседнала, на територията на СО 2) претърпените неимуществени вреди, вследствие на
засядането й в твърдения за неизправен асансьор, стопанисван от ответника; 3) вида,
продължителността и размера на претърпените неимуществени вреди; 4) наличие на
пряка причинно - следствената връзка между противоправното деяние на ответника –
лош подбор на изпълнител на възложената дейност и/или неосъществен контрол върху
дейността му.
В тежест на ответника е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно
вината на натоварените с поддръжката на процесното съоръжения лица, както и да
докаже, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния
3
резултат.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
безспорно и ненуждаещи се от доказване, общоизвестни или служебно известни на
съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови
презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4