Р E Ш Е Н И
Е
№ 336 01.02.2016г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД I граждански състав
на двадесети
януари две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Трайкова
Секретар: Цвета
Тошева
като разгледа докладваното от съдия Анета Трайкова гр. дело № 9820 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове
са с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 245
от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.
Ищцата М.Б.Н., ЕГН
*********** *** е предявила искове против „Бламаг” ООД, ЕИК ********* за
осъждането му да й заплати следните суми: неплатени трудови възнаграждения за
месец март 2015 г. в размер на 277,53 лв., за месец май 2015 г. в размер на
113,87 лв., както и обезщетението за забавено плащане на горните главници в общ
размер на 21,98 лв., обезщетение в размер на 100,76 лв. за пет дни неползван
платен годишен отпуск за 2015 г., както и обезщетение за прекратяването на
трудовия договор без предизвестие в размер на 403,06 лв., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че
е работила по трудов договор от **** при ответника на длъжност „****” със
заплата в размер на 385,00лв. Същата твърди, че работодателят не й е заплатил
дължимите трудови възнаграждения, поради което е упражнила правото си да
прекрати едностранно и без предизвестие трудовото си правоотношение. Сочи, че с
констативна заповед № **** работодателят е определил дължимите й обезщетения по
чл. 221 и чл. 224 от КТ, като в удостоверение с изх. № 732/20.05.2015 г. е
посочил размера на неизплатените месечни трудови възнаграждения за месеците
март, април и май 2015 г., като заявява, че впоследствие й било платено само
възнаграждението за месец февруари 2015 г. исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
Ответникът не
оспорва, че ищцата е работила по трудов договор на длъжността „****” и че
трудовото й правоотношение е прекратено на посоченото в исковата молба правно основание.
Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата са били
платени, както следва: на 12.06.2015 г. сумата от 277,53 лв., представляваща
трудово възнаграждение за месец март 2015 г.; на 03.08.2015 г. сумата от 485,28
лв., представляваща трудово възнаграждение за месец април 2015 г., платена по
банковата сметка на ищцата, за което са представени копия от платежни
документи. Относно дължимото трудово възнаграждение за месец май 2015 г. е
направено възражение досежно посочения от ищцата размер в исковата молба. Не
оспорва дължимостта на претендираните обезщетения по чл. 221 и чл. 224 от КТ.
Прави възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско
възнаграждение с правната и фактическата сложност на делото. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на член 235, ал. 2 от ГПК
във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Страните не спорят, че помежду им е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено на основание член
327, ал. 1, т. 2 КТ.
За дължимостта на трудовите
възнаграждения, мораторната лихва и обезщетенията е допусната и изслушана
съдебно - счетоводна експертиза с в.л. Д.С.. Заключението на в.л. не е било
оспорено по същество от страните, изготвено е компетентно въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и такива, съхраняващи се при
ответника.
Въз основа на това заключение е установено, че на ищеца са
начислени трудови възнаграждения за м. март, април и май 2015г. август 2014г. в
размер на 1127,78 лева, обезщетение по член 224, ал. 1 от КТ в размер на 100,76
лева за пет дни неползван платен годишен отпуск; обезщетение по член 221, ал. 1
от КТ в размер на 405,69 лева; мораторна лихва върху сумата от 277,53 лева за
периода от 01.05.2015г. – 05.08.2015г. в размер на 21,98 лева.
От заключението се установява, че ответникът е извършил
частични плащания, като с РКО от 12.06.2015г. са били платени 277,53 лева заплата
за м. март 2015г., а с платежно нареждане от 03.08.2015г. е платена заплатата
за м. април 2015г.. В хода на производството
истинността на РКО за платените суми за труд. възнаграждение за м. март
2015г. е била оспорена, като се установява, че подписът върху РКО е на съпруга
на ищцата. Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение може да се
изплаща на близки на работника, ако е налице писмено искане от работника. Такова писмено искане от ищцата няма, поради
което извършеното плащане на нейния съпруг не освобождава от отговорност работодателя,
тъй като той е платил на лице, което не е било овластено да действа от името и
за сметка на ищцата, в качеството й на кредитор.
Въз основа на изложеното, исковете ще се уважат като
основателни и доказани.
Възражението за прекомерност на платеното адв.
възнаграждение от ищцата е неоснователно, тъй като минимума по наредбата е 300
лева, а превишението е със 100 лева повече, което обаче не е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
На осн. член 78, ал. 1 от ГПК на ищеца ще се присъдят
разноски в размер на 400 лева платено адвокатско възнаграждение.
На осн. член 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще бъде осъден да
заплати по сметка на ПРС държавна такса от 200 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Бламаг”
ООД, ЕИК ********* да заплати на М.Б.Н., ЕГН *********** *** следните суми: трудово възнаграждение
за месец март 2015 г. в размер на 277,53 лв. и за месец май 2015 г. в размер на
113,87 лв., както и обезщетение за забавено плащане на горните две главници в
общ размер на 21,98 лева за периода от 01.05.2015г.-05.08.2015г.; обезщетение по
член 224, ал. 1 КТ в размер на 100,76 лв. за пет дни неползван платен годишен
отпуск за 2015 г., както и обезщетение по член 221, ал. 1 КТ за прекратяването
на трудовия договор без предизвестие в размер на 403,06 лв., ведно със
законната лихва върху всички главници, считано
от подаване на исковата молба в съда – 05.08.2015г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ”Бламаг” ООД, ЕИК ********* да заплати на М.Б.Н., ЕГН
*********** *** сумата от 400
лева платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ”Бламаг” ООД,
ЕИК ********* да заплати на ПРС държавна такса от 200 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Анета Трайкова/
Вярно
с оригинала.
РС