№ 101 / 26.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 26.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.…….…...Т. наказателен състав в публично
заседание на 24 февруари.…………..………….……………………………….
през две хиляди и двадесета година................….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова.....................………....……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова………………………..…....….............АН дело 99 по описа
за 2020г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № АН-01-34/ 09.01.2020г. на Директора на РЗИ – Монтана на „М. к.” ЕООД със седалище и адрес на управление град Монтана, представлявано от С.Г.С., в качеството й на управител и собственик е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 3 000.00 лева на основание чл.218 ал.2 от Закона за здравето.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала С.Г.С., в качеството й на управител и собственик, която обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът й доразвива доводите изложени в жалбата. Представя писмена защита.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя бил съставен АУАН, за това, че на 19.12.2019г. в К. – аперитив „М. К.” находящо се в град Монтана, ул.”Т. м.” № xxxx се установило, че в едно от помещенията, което е обособено с плътни стъклени прегради и покривна конструкция – тента се пуши. Има поставени и пепелници. По време на проверката преградите са затворени, а само малка част от тентата е отворена.
Въз основа на горното административнонаказващият орган е издал атакуваното НП за извършено нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ, с което наложил и съответната санкция по чл.218 ал.2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на производството.
Безспорно е установено, а не се спори и между страните, че на 19.12.2019г. в К. – аперитив „М. К.” находящо се в град Монтана, ул.”Т. м.” № xxxx се установило, че в едно от помещенията, което е обособено с плътни стъклени прегради и покривна конструкция – тента се пуши. Има поставени и пепелници.
Спорното по делото е дали тази част от заведението е закрито обществено място и по отношение на него важат ли правилата на чл.56 ал.1 от Закона за здравето.
В Закона за здравето не е разписана легална дефиниция на понятието „закрито обществено място”. В § 1а от допълнителните разпоредби на Закона за здравето е дадено определение за „обществени места”. Това са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп. Направеното изброяване на обществените места в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно. По пътя на тълкуването за изясняване смисъла на понятието за открито обществено място в съответствие с целта на закона, е всяко обществено място, което не е закрито, проветриво е и има естествена въздушна циркулация. В случая, заведението има три отворяеми стени и навес от тента, който се прибира с дистанционно. Без значение е от какъв материал са изработени стените – стъкло, полиетилен или друго. Достатъчно е те да бъдат отваряеми, какъвто е настоящият случай. В случай, че с отварянето на страничните части на помещението се осигурява естествена циркулация на въздуха, се приема, че обектът е открито обществено място.
По несъмнен начин се доказа в процеса, че две от страничните стени и част от покрива /тентата/ са били отворени, но не изцяло. Според актосъставителя и свидетеля по акта, това отваряне е било толкова недостатъчно, че напрактика ги приели като затворени. Според свидетелката И. – пълномощник на собственика, те били достатъчно отворени. Колко са отворени в конкретния случай е без значение, тъй като изискването е да има в помещението естествена циркулация на въздуха. Съдът намира, че при две частично отворени стени и частично отворен таван би могло да се приеме, че в конкретният случай е имало такава циркулация, поради което и тази част от заведението следва да се приеме, като открито обществено място.
Предвид горното съдът намира, че жалбоподателят не е допуснал нарушение на чл.56 от Закона за здравето, поради което неправилно му е вменена АНО.
Мотивиран от горното съдът намира, че НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № АН-01-34/ 09.01.2020г. на Директора на РЗИ – Монтана, с което на „М. к.” ЕООД със седалище и адрес на управление град Монтана, представлявано от С.Г.С., в качеството й на управител и собственик е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 3 000.00 лева на основание чл.218 ал.2 от Закона за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: