Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................./ 18.06.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на осми юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА П,КРАСИМИР В.
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 680
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез Районна прокуратура –
Варна срещу Решение № 175 от 10.01.2020г. по гр.д. № 4996/2019г. по описа на
ВРС, XXVI-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД Държавата,
в лицето на Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л.Н.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата
от 2 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпяни изключително силен стрес и напрежение; неудобство,
несигурност и безпокойство; напрежение в
ежедневието; нарушение на физическото и психическо здраве – безсъние, прояви на
тревожност, вътрешно напрежение и отчаяние, произтичащи от водено срещу него
наказателно производство по обвинение за извършване на тежко умишлено
престъпление по НОХД № 5200/2017г. по описа на ВРС, за което с влязла в сила
присъда е признат за невиновен за повдигнато му на 02.05.2017г. и внесено в
съда обвинение по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал.
1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в
сила на Присъда № 227/05.09.2018г. по НОХД№ 5200/2017г. по описа на ВРС –
21.09.2018г. до окончателното плащане на сумата.
Въззивната
жалба е основА.на оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част,
като постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи, че
твърдяните вреди, както и пряката причинно-следствена връзка между конкретното
наказателно производство и вредите не са доказани – съдът не е обосновал извода
за претърпени от ищеца обичайни вреди за лице, обвинено в извършване на
престъпление с конкретни доказателства. Единствено презумпцията, че висящото и
безрезултатно наказателно производство води до негативни преживявания не е
доказателство за реално понесени вреди. Съдът не е посочил, че кредитира
показанията на свидетеля А., но е формирал правни изводи въз основа на същите,
без да е отчел, че са кратки и неясни. Обстоятелството, че ищецът е бил
разстроен именно поради повдигнатото му обвинение по разглежданото наказателно
дело не е доказано по делото, доколкото успоредно с него са били висящи други
три наказателни производства срещу ищеца, по които същият е осъден, а именно
НОХД № 3475/2017г.; НОХД № 5267/2017г. и НОХД № 3107/2017г. Наред с това
присъденият размер на обезщетението е завишен. Сериозната предходна съдимост на
ищеца е относима към по-малък интензитет на вредите, съобразно справка за
съдимост. Моли в тази връзка да се отмени решението в обжалваната му част, а
предявеният иск бъде отхвърлен в цялост, евентуално бъде постановен
по-справедлив минимален размер на обезщетението.
В отговор на
жалбата Л.Н.Т. оспорва доводите в нея. Излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението в обжалваната му част, което моли
да се потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, въззиваемият поддържа изразената позиция
по спора и претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на решението в обжалваната част, съобразно нормата
на чл. 269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от Л.Н.Т. срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление,
като лицето е било оправдано с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпяни
изключително силен стрес и напрежение; силно безпокойство; мрачни мисли;
обезвереност; безсилие и безнадеждност; накърнено самочувствие; силно
неудобство; напрежение в ежедневието; злепоставяне пред близки, роднини,
приятели и в обществото; нарушение на физическото и психическо здраве –
безсъние, прояви на тревожност, вътрешно напрежение и отчаяние; затруднение при
реализиране правото му на труд; ограничаване на правото му на свободно
придвижване и пребиваване; чувство на несигурност за бъдещето, в причинно-следствена
връзка от повдигнато му от ответника обвинение в
извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, по повод на което е образувано НОХД №
5200/2017г. по описа на ВРС, за което е оправдан, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 21.09.2018г. /датата на влизане в сила на Присъда №
227/05.09.2018г. по НОХД № 5200/2017г. по описа на ВРС/ до окончателното
плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в
следния смисъл: с Постановление за привличане на обвиняем по ДП № 1696/2016г.
по описА.I РУП-Варна и ПП №
12973/2016г. по описа на РП – Варна, на 02.05.2017г. ищецът бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.
1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че: на 26.08.2016г. в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, отнел чужди движими вещи – 2 броя осветителни тела, тип
3-правоъгълен и 2 броя метал халогенни лампи, всичко на обща стойност 199.20
лв., от владението на А.З.П,– С., собственост на Община Варна, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Наложена му е мярка за
неотклонение „Подписка“. По това време ищецът излежавал наказание „лишаване от
свобода“ в ЗО „Разделна“ към Затвора – Варна. На 02.05.2017г. материалите по
разследването са предявени на обвиняемия. С Обвинителен акт от 09.11.2017г.,
внесен от прокурор при РП – Варна във ВРС, ищецът бил обвинен в извършване на
престъплението, посочено в постановлението за привличането му като обвиняем.
Било образувано НОХД № 5200/2017г. по описа на ВРС, по което са проведени
четири о.с.з., като на последното съдът се произнесъл с Присъда № 227/05.09.2018г.,
влязла в сила на 21.09.2018г., с която ищецът е признат за невиновен в
извършване на престъплението. В периода от 02.05.2017г. до 21.09.2018г.
следователно срещу него е било повдигнато и поддържано незаконно обвинение,
продължило неоправдано дълго време, от което ищецът понесъл описаните
неимуществени вреди. Действително изтърпяното наказание към този момент е било
в размер, достатъчен за започване на процедура по условно предсрочно
освобождаване по реда на чл. 437 от НПК и такава била в ход. Живеел с
надеждата, че ще бъде предсрочно освободен от затвора, ще се върне в обществото
и ще води нормален живот. С оглед предявеното му обвинение била отказА.промяна
на първоначално определения му режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в по-лек, както и условно предсрочно освобождаване. Вследствие на това
не можел да полага труд, което пък го е лишило от възможността да намали
престоя си в затвора на основание чл. 178, ал. 1 от ЗИНЗД. За всяко от четирите
съдебни заседания бил транспортиран от затвора до сградата на ВРС със
специализиран автомобил на „Съдебна охрана“, окован с белезници. Изчаквал
съдебните заседания в помещението за задържане в съда, което било под земята,
изключителното тясно и неудобно, като клетка в зоопарка. Отправил искане в тази
връзка за положително произнасяне и обезвреда на пълния размер на понесените
неимуществени вреди.
В отговор на исковата молба, Прокуратурата на РБ оспорила
иска по основание и по размер. Изложила довод, че твърдяните вреди и техният
интензитет не са доказани по делото, а претендираният размер на обезщетението е
прекомерен. Изтъкнала също доводи, че сериозната предходна съдимост на ищеца
сочи на по-нисък интензитет на сочените вреди. Същевременно докато в хода на
наказателното производство срещу него, са били висящи други три наказателни
производства, по които е бил осъден, а именно: НОХД № 3475/2017г., №
5267/2017г. и № 3107/2017г. Също така наказателното производство е приключило в
разумен срок за по-малко от година и пет месеца, поради което отправила искане
за постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Описаните
в исковата молба факти и обстоятелства не са спорни между страните, а се
установяват и от събраните по делото писмени доказателства – НОХД
№ 5200/2017г. на ВРС. От
съдържанието на последно се установява, че с Постановление от 20.10.2016г. на
прокурор при ВРП-Варна е образувано ДП № 1696/2016г. по описа на I РУП-Варна
и ПП № 12973/2016г. по описа на РП – Варна, по което с Постановление от
02.05.2017г. Л.Н.Т. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че
на 26.08.2016г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 2
броя осветителни тела, тип 3-правоъгълен и 2 броя метал халогенни лампи, всичко
на обща стойност 199.20 лв., от владението на А.З.П,– С. /собственост на Община
Варна/, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Наложена
му е мярка за неотклонение „Подписка“.
С
Обвинителен акт от 09.11.2017г., внесен от прокурор при РП – Варна във ВРС,
ищецът бил обвинен в извършване на описаното в постановлението за привличането
му като обвиняем престъпление. Образувано е НОХД № 5200/2017г. по описа на ВРС,
по което са проведени четири о.с.з. С Присъда № 227/05.09.2018г., влязла в сила
на 21.09.2018г., ищецът е признат за невиновен в извършване на престъплението.
От
Справка за съдимост на Л.Н.Т., ре. № 1942 от 24.04.2019г. се установява, че
лицето е осъждано по 20 наказателни дела за различни престъпления, подробно
описани в справката.
От
Справка, изготвена от Завеждащ служба „РД“ при РП – Варна се установява, че по
отношение на Л.Т. са образувани три НОХД, както следва: НОХД № 3475/2016г. по
описа на ВРС – образувано на 28.07.2016г. и с Присъда, влязла в сила на
26.10.2017г. лицето е осъдено на ЛС; НОХД № 5267/2017г. по описа на ВРС –
образувано на 05.01.2017г. и с Присъда, влязла в сила 17.05.2018г. лицето е
осъдено на ЛС и НОХД № 5267/2017г. по описа на ВРС – образувано на 25.12.2016г.
и с Присъда, влязла в сила на 03.11.2018г. лицето е осъдено на ЛС.
За
установяване вида и размера на твърдяните неимуществени вреди ищецът е
ангажирал гласни доказателства по делото посредством показанията на свидетеля М.В.А..
В показанията си свидетелят установява, че през 2017г. заедно с ищеца
изтърпявали наказание лишаване от свобода в Затвора Разделна, където били в
съседни килии. След повдигане на процесното обвинение и след проведен разпит, Л.
бил разстроен, притеснен, всеки ден говорил за това дело и твърдял, че е
невинен в извършване на престъплението, в което го обвинявали; спрял да полага
труд, а преди това всеки ден бил на работа; започнал да употребява наркотици в
затвора.
В
решението си, в обжалваната му част, ВРС приел, че справедливият размер на
обезщетението за доказаните обичайни вреди възлиза на 2 500 лв., до който
размер уважил предявения иск. За разликата до пълния предявен размер искът е
отхвърлен, а решението в тази част – стабилизирано.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано.
В практиката
си ВКС се придържа към разбирането, че при претендирА.отговорност на държавата
за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в
тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането
на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа
неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация,
на общностна интеграция и пр./, и с това, ако са доказани останалите елементи
от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в
своето основание. Обстоятелството, че ищецът е бил обект на други наказателни
производства и че е осъждан, като дори в момента изтърпява наказанието "доживотен
затвор", не обосновава извод, че от процесното незаконно наказателно
преследване за него не са произтекли вреди. И в този случай съдът по общо
правило следва да подложи на преценка събраните по делото доказателства във
връзка с твърденията на ищеца за конкретно претърпените от него страдания по
повод наказателното преследване. Ето защо са неоснователни доводите в жалбата
обосноваващи липса на пряка причинна връзка между вредите и конкретното
незаконно обвинение, с аргумент висящи други три наказателни производства срещу
ищеца, както и сериозната предходна съдимост на същия.
Установено
е в конкретния случай, че срещу Л.Т. е образувано наказателно производство по ДП
№ 1696/2016г. по описа на I РУП
Варна за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т.
3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК за отнемане на чужди движими вещи, при условията на опасен
рецидив. Образуваното НОХД № 5200/2017г. по описа на ВРС е разгледано в
насрочени четири открити съдебни заседания, като с присъда от 05.09.2018г.,
влязла в сила на 21.09.2018г. подсъдимият е признат за невиновен в извършване
на престъплението, като е прието за неустановено, че Т. е осъществил състава на
визираното престъпление. Не е спорно, че в периода, за който се претендира
обезщетението за претърпени неимуществени вреди 02.05.2017г. – 21.09.2018г.,
срещу въззиваемия са водени и други наказателни производства. Следователно, елементи
от фактическия състав за ангажиране на обективната гаранционна отговорност на
Прокуратурата в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са установени и искът
за обезщетение е доказан в своето основание.
При
търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ на следващо
място, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено,
а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване /Решение № 388 по гр.д. №
1030/2012г. на ВКС, IV ГО/.
В конкретния случай не се твърди причиняване на болки и страдания, над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, които съдът може да обезщети само
при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
Ищецът
– въззиваем в случая несъмнено е претърпял неимуществени вреди от воденото
срещу него наказателно производство – изпитал е притеснения и безпокойство,
присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът
сочи, че е изпитал затруднение при реализиране правото му на труд; ограничаване
на правото му на свободно придвижване и пребиваване; чувство на несигурност за
бъдещето и нарушение на физическото и психическо здраве.
Свидетелят
М.А., пребиваващ в същия затвор като въззиваемия и споделящ за известно време съседна
килия с него, установява в показанията си, че след повдигане на процесното
обвинение и след проведен разпит, Л. бил разстроен, притеснен, всеки ден
говорил за това дело и твърдял, че е невинен в извършване на престъплението, в
което го обвинявали; спрял да полага труд, а преди това всеки ден бил на
работа; започнал да употребява наркотици в затвора.
Свидетелските
показания, преценявани по реда на чл. 172 от ГПК, установяват изпитваните от ищеца
страх, напрежение, безпокойство, накърнено самочувствие, психическо напрежение.
Доказателства обаче, че невъзможността за престиране на труд е в пряка причинна
връзка с незаконното обвинение, както и за влошаване на здравословното
състояние на въззиваемия не са събрани по делото и твърденията в тази насока остават
недоказани.
Предвид
тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение /за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК/; продължителността на наказателното преследване
/приблизително година и 5 месеца/; проведените в съдебната фаза 4 открити
съдебни заседания; възрастта на увредения /към момента на привличането му като
обвиняем, ищецът е бил на 36 години/ и социалното му положение, претърпените
естествено страх и неудобство, компрометираното му име като член на обществото,
които не са в размер, надхвърлящ обичайния, както и отчитане като основателен релевираният
от въззивника довод, че цялото наказателно производство в двете му фази
/досъдебна и съдебна/ е приключило в разумен срок и че по отношение на въззиваемия
не е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража", а
„подписка“, както и че не са доказани част от твърдяните вреди касаещи
възможността за престиране на труд и влошено здравословно състояние на ищеца, ВОС
в настоящия си състав приема, че за сочения период Т. е претърпял неимуществени
вреди, които могат да бъдат обезщетени със сумата от 1 500 лева. Поддържаното
от прокуратурата възражение за завишеност на размера на присъденото от ВРС обезщетение
от 2 500 лв. е основателно. Следва да се отбележи в тази връзка, че
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично
обезщетение по- голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. По
тези съображения решението на ВРС следва да се отмени в частта, с която
предявеният иск е уважен за разликата над 1 500 лв. до 2 500 лв. и в
тази част искът като недоказан по размер следва да се отхвърли.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция, въззиваемата стрА.има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част на жалбата. Разноските под формата на адвокатско възнаграждение следва да
се присъдят в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА съгласно уговореното в
договор от 18.07.2019г. /л. 92 от първоинстанционното дело/.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 175 от
10.01.2020г. по гр.д. № 4996/2019г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД Държавата, в лицето
на Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л.Н.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата
от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпяни изключително силен стрес и напрежение; неудобство,
несигурност и безпокойство; напрежение в
ежедневието; прояви на тревожност, вътрешно напрежение и отчаяние, произтичащи
от водено срещу него наказателно производство по обвинение за извършване на
тежко умишлено престъпление по НОХД № 5200/2017г. по описа на ВРС, за което с
влязла в сила присъда е признат за невиновен по повдигнато му на 02.05.2017г. и
внесено в съда обвинение в престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.
1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на влизане в сила на Присъда № 227/05.09.2018г. по НОХД№
5200/2017г. по описа на ВРС – 21.09.2018г. до окончателното плащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 175
от 10.01.2020г. по гр.д. № 4996/2019г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав, В ЧАСТТА,
с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД Държавата, в лицето на Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на Л.Н.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата над 1 500 лева до
2 500 лева, представляваща обезщетение за описаните неимуществени вреди,
произтекли от незаконното обвинение по НОХД № 5200/2017г. по описа на ВРС, за
което с влязла в сила присъда е признат за невиновен за повдигнато му на
02.05.2017г. и внесено в съда обвинение по чл.196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.
1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на влизане в сила на Присъда № 227/05.09.2018г. по НОХД№
5200/2017г. по описа на ВРС – 21.09.2018г. до окончателното плащане на сумата И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД предявения
от Л.Н.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** срещу Държавата, в лицето на Прокуратурата
на Република България иск за осъждане на ответника да му заплати сумата над
1 500 лева до 2 500 лева, представляваща обезщетение за описаните
неимуществени вреди, произтекли от незаконосъобразното обвинение по НОХД №
5200/2017г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА Държавата, в лицето на
Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.Д. сумата от 230
/двеста и тридесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, който за страните
започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.