МОТИВИ към Присъда №
3/14.01.2020г. по ВНОХД № 134 /2019 год.по описа на Окръжен съд – Хасково.
Производството е по реда
на чл. 313 и сл. от глава XXI от НПК.
С Присъда № 1/22.01.2019 год.,
постановена по НОХД № 131/2017г. по описа на Районен съд – Харманли, подсъдимия
Р.М.И. ***, е осъден за престъпление по чл. 201 вр. чл. 20 ал. 2 от НК - за това, че на 20.03.2013г. в землището на общ. Х., обл.Х. в междугарието гр.С. - гр.Х. от дизелов
локомотив № *****.* в качеството си
на длъжностно лице – „****** ********”, в съучастие с П.Ж.К. ***- „******
****** *******” /съизвършител/ и В.Ж.Д. от гр.С.
/помагач/,
като извършител, чрез използване на лек автомобил „Лада Нива” с рег. № ******* /собственост на В.Ж.Д. от гр.С./, присвоил чужди вещи – 156.300 литра дизелово
гориво на стойност 411.07 лв., собственост на “БДЖ - Товарни превози” ЕООД -
гр. София, връчени в това му качество да ги пази и управлява, за което на
осн.чл.201 вр.чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК, му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично,
за срок 1 година и 6 месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за същия срок .
Със
същата присъда, подсъдимия П.Ж.К. ***, е осъден за същото престъпление по чл.201 вр. чл.20 ал. 2 от НК- за това, че на 20.03.2013г. в землището на общ.Х.,
обл.Х., в междугарието
гр. С. - гр. Х. от дизелов локомотив
№ *****.* в качеството си
на длъжностно лице - „***** ******
*******”,
в съучастие с Р.М.И. *** - „**** *******” /съизвършител/
и В.Ж. Д. от гр. С. /помагач/, като извършител чрез използване на лек
автомобил „Лада Нива” с рег. № ******* /собственост на В. Ж. Д.
от гр. С./, присвоил чужди вещи – 156.300 литра дизелово
гориво на стойност 411.07 лв., собственост на “БДЖ-Товарни превози” ЕООД - гр. София,
връчени в това му качество да ги пази и управлява, за което на осн.чл.201
вр.чл.20 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК, му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки-
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ , двете за срок от 1
година и 6 месеца,
. С
присъдата, двамата подсъдими са осъдени да заплатят и разноски по сметка на ОД МВР
– Хасково и по сметка на съда.
Недоволен от присъдата останал защитникът
на подсъдимите, адв. М., който я обжалва в срок с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че от доказателствата не се
установили несъмнено вината на подсъдимите и механизма на деянието, твърдян от прокурора.
Сочи се, че били допуснати множество съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото им на защита, както чрез одобреното от първата
инстанция споразумение, за В.Д., без съгласието на подсъдимите И. и К., така и
с обвинителния акт който бил нередовен, поради излагането в него на неотносими
към предмета на делото, факти. С жалбата се иска, отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане на прокурора или съда, или постановяване на нова
присъда, с която подсъдимите да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение .
Окръжна
прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира жалбата за неоснователна.
В пледоарията си прокурорът посочва, че споделял изцяло мотивите на
първоинстанционния съд относно авторството на деянието и вината на двамата
подсъдими. По възражението на защитата за липсата в диспозитива на присъдата, на
думата „виновен“, прокурорът счита че не съставлявало съществено процесуално
нарушение, поради единството на присъдата от диспозитив и мотиви, от чието съдържание
се установявала волята на първата инстанция, да признае подсъдимите за виновни.
Прокурорът намира, че от събраните доказателства, включително пред въззивната
инстанция не се опровергал главния факт на доказване - извършеното престъпление
и неговото авторство от подсъдимите. Процесуално следствените действия на
досъдебното производство, били съобразени с формалните изисквания на закона и
протоколите за тяхното извършване съдържали необходимите реквизити. Доказало се
и длъжностното качество на машиниста и помощник-машиниста, от заключението по
техническата експертиза се установила и възможността за източване на гориво при
движение на локомотива. Прокурорът намира наложените на подсъдимите наказания
за справедливи и иска, първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и
законосъобразна, да бъде потвърдена.
Подсъдимите се явяват пред настоящата
инстанция със защитникът си адв.М., който намира
жалбата за основателна и иска да бъдат оправдани. В пледорията си заявява, че били
осъдени с присъдата, без да са признати за виновни. Твърдения механизъм на
деянието не се установил и в съдебното производството и прокурора се позовавал на
предположения. Процесуално следствените действия по разследването били
опорочени и не могли да се приемат за годни,а събраните доказателства, не установявали
вината на подсъдимите. Подсъдимите в обясненията си и пред въззивната инстанция
отричат деянието и познанството със св.Д..
Заявяват, че познават лица също командировани машинисти от гр.Д. В личната си
защита, се присъединяват към заявеното от защитникът си, а в последната си дума
искат да бъдат оправдани.
Делото
се разглежда за втори път от Окръжен съд Хасково, като въззивна инстанция.
Съдебното
производство пред РС – Харманли, е образувано по обвинителен акт на РП -Харманли
с който против подсъдимите И. и К., е повдигнато обвинението за престъплението
по чл.201 вр.чл.20 ал.2 от НК, по което са осъдени с обжалваната присъда. Освен
на тях, с обвинителния акт е било повдигнато обвинение и на В.Ж.Д., за
престъпление по чл.201 вр. чл. 20 ал.4 от НК – че на същата дата и място, в съучастие като помагач
с подсъдимите И. и К. – те като длъжностни лица / И. ***** ******, К. ***** ******** ******/ и извършители, умишлено улеснил чрез
набавяне на средства /5 бр. пластмасови туби с вместимост от по 30 л. и
собственият си лек автомобил „Лада Нива” с
рег. № ******* /, присвояването на връченото им за
пазене и управление чуждо имущество - инкриминирано дизелово гориво 156.300л.
на стойност 411.07 лв., собственост на “БДЖ-Товарни превози” ЕООД - гр. София.
След внасянето на обвинителния акт,
първоначално било образувано НОХД № 134/2015г. по описа на РС – Харманли. В
проведеното по същото на 08.06.2015г. съдебно заседание, не бил приет за
съвместно разглеждане гражданския иск на БДЖ „Товарни превози“ ЕООД - София, предявен
солидарно против тримата за обезщетение на причинените на дружеството в
резултат на деянието по обвинението, имуществени вреди в размер стойността на
присвоеното гориво и лихвата. В това съдебно заседание било одобрено споразумение,
постигнато между РП – Харманли и защитника на В.Д. с което последния е признат
за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, за престъплението по чл.201
вр.чл.20 ал.4 от НК като е прието, че имуществените вреди от престъплението са
обезпечени, чрез задържането на горивото като веществено доказателство. След
одобрението на споразумението, наказателното производство за В.Д. на осн. чл.24 ал.3 от НПК е прекратено и делото продължило от
друг съдебен състав, за подсъдимите И. и К., а Д. участвал като свидетел. С Присъда
№ 24 /19.10.2016г. по НОХД № 134/2015г. на РС – Харманли, подсъдимите И. и К. са
признати за виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение за престъплението по
чл.201 вр. чл.20 ал.2 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „Б“ от НК, им
е наложено същото по вид наказание „пробация“ със същите пробационни мерки за
същия срок, осъдени са и за разноски. Присъдата е обжалвана от защитникът им със
същите оплаквания, предмет и на настоящата жалба. С Решение № 22 /16.02.2017г.
по ВНОХД № 957/2016г. на Окръжен съд – Хасково присъдата е отменена на
процесуално основание и делото върнато за ново разглеждане, от друг състав на
първоинстанционния съд. След връщането е образувано НОХД № 131/2017г. на РС –
Харманли, по което е постановена присъдата, предмет на настоящата проверка. При
повторното разглеждане, граждански иск от ощетеното юридическо лице БДЖ „Товарни превози ЕООД“ - София не е предявяван.
Постъпила е молба от св.Р. – ****** ******* и процесуален
представител на дружеството според която, последното не понесло щети от
деянието / л.21 НОХД 131/17 г./
Протест против
присъдата не е подаван, включително при предходното разглеждане на делото.
Пред настоящата инстанция, бяха
допуснати и разпитани свидетелите И.К., двама свидетели с имената А.Г.А., свидетелите
В.Х., Г.Г., както и преразпитани
свидетелите Т.Т., П.М., Р.Р.,
Ц.Б., включително прочетени показанията им от досъдебното производство, на
последната и дадените при първото разглеждане на делото пред РС – Харманли. Бяха
изискани и приобщени писмени доказателства, включително длъжностна
характеристика, за длъжността „******** – *******“.
Хасковският окръжен съд, като
провери правилността на обжалваната присъда по посочените оплаквания,
наведените доводи и служебно изцяло и като взе предвид, събраните пред първата
и настоящата инстанция доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимите Р.М.И.
и П.Ж.К., работели с трудови договори на длъжността „******* ****** ******* работа III гр.“
в „БДЖ Товарни превози ЕООД“ – София, локомотивен район Д. Подписали в тази
насока допълнителни споразумения с работодателя № 4148/06.11.2012г. за първия и
№ 4188/ 07. 11.2012г.,за втория. На 13.11.2012г. подс.И.,
а на 14.11.2012г. подс. К., подписали длъжностни характеристики за посочената
длъжност, с които им било вменено в служебно задължение: да извършват
технически преглед на локомотива преди започване на работа и го екипират с
гориво, смазочни и помощни материали, приемащия и предаващия локомотивен
машинист съвместно да проверяват действителното налично количество гориво в
локомотива, правят записи в пътния лист и бордовия му дневник и ги заверяват с
подписа си, при констатирани разлики незабавно да уведомяват дежурния
депомайстор, да отчитат наличното в резервоара на локомотива гориво преди и
след зареждане, разхода на гориво за дежурство по пътен лист, да вземат мерки
за недопускане неконтролирано източване на гориво. Съгласно „Обхвата на
отговорностите“ в т.3 на длъжностната характеристика, машиниста отговарял за
наличното гориво в резервоара на локомотива, за работата на помощник машиниста
и стажанта, повереното му имущество или такова с което е в досег, при
изпълнение на възложената работа. /106- 113 т. 3 д.п. /.
През месец януари 2013г. в РУ „Транспортна
полиция“ – Стара Загора постъпила информация, че машинисти и помощник машинисти
от локомотивно депо – Д., източвали дизелово
гориво от товарни влакове на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД - София. За проверка
на сигнала била сформирана група, в която участвали
и свидетелите М. Б. и З.
Т. – двамата ***** *****. При проверката се установило, че
източването на горивото се извършвало основно от локомотиви 7-ма серия, в участъка
от ж.п. линията Д.- С. - С. Горивото се купувало от две лица от
гр.С. - св. И. Д.
и св. В. Д.. По отношение на Д., след надлежно
разрешение от съответния съд започнало от средата на месец януари на същата
година, прилагане на СРС по които впоследствие се изготвили ВДС приложени в
класифицирания том по делото. Установило се, че посочените лица от гр. С. и основно Д., се уговаряли с машинистите на
товарните влакове по телефона, а в района на и около гара С., им подавали празни туби закрепени на
приспособление от въжета, кабели и тиксо с парите за горивото, които машинистите
пълнели в движение от локомотивите и след това пак в движение, ги спущали обикновено
от дясно по трасето, а двамата свидетели с помощта и на други лица, ги вземали.
За установеното, около средата на март 2013г. св. Б.
изготвил справка, в която посочил лицата от БДЖ с които Д. контактувал за горивото.
Сред тях били М. Т., М. С., Ш. Ю., Ц. Ц., Я. Н.. По повод събраните достатъчно данни за извършено
престъпление на 15.03.2013г. от РП – Харманли било образувано досъдебното
производство, водено първоначално под № 83/13г. на РУТП – Ст. Загора,
впоследствие под № 314/14 г. на РУ МВР Харманли, срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК- за квалифицирана кражба
на дизелово гориво от БДЖ „Товарни превози“ ЕООД. Взело се решение за задържане
на участниците в престъплението и се сформирали полицейски екипи, които да
наблюдават на различни места ж.п линията, около гр.С. В началото на месец март
2103г. двамата подсъдими били командировани от локомотивен район- Д., в локомотивното депо-Д. Почти незабавно след
командироването си подс. И. чрез мобилния си телефон с номер **********, влязъл в контакт със св.И. Д. / ***** *********/ на телефонът
му с номер ********** и основно в контакт със св. В.Д. ползващ
мобилен телефон с **********. Контактите им касаели
източване на дизелово гориво от локомотивните машини, на които подс.И. бил ********. Последния дал
телефона на Д. за същите цели и на други лица, включително на К. К.
използващ телефон ********** и В. Б.
с №
********** - също командировани ******, от Д.
На инкриминираната
дата - 20.03.2013г. подсъдимите И. и К., били определени като локомотивна
бригада на локомотив №*****.*. След като били инструктирани, подс. И. като
първи машинист получил срещу подпис с пътен
лист № 1346 / 20.03.2013г. локомотива, зареден с 3600 литра дизелово гориво и двамата
в 03.30ч. потеглили с локомотива, чиято джи пи ес система не работела, от гр.Д., до гр. П. От там взели товарен влак №40821 и с
него потеглили към ж.п. гара С. Малко преди да стигнат ж.п. гара С., подс.И. се обадил по
мобилния си телефон на св.Д. и двамата се разбрали, да му остави пет туби с дизелово
гориво на място по ж.п трасето, което им било известно от предходните им такива
действия, няколко дни преди инкриминираната дата. Според уговорката, четири от
тубите били за Д. , а една за подс.И.. Въпросното място на което подс.И.
трябвало да остави тубите, било на около 10 км. в посока към гр.Х. и с. П., в близост до
мост където имало черен път, стигащ до ж.п линията. Това място било известно и на
органите на МВР, но на инкриминираната дата било кално и там нямало пост. След
като наближил гр. С., подс.И. отново се обадил на св.Д. и го уведомил, че е в
града. От своя страна след обаждането, св.Д. с автомобилът си „Лада Нива“ с
рег. № ******* тъмночервен на цвят, отишъл до гробщния парк до ж.п. прелеза на гарата, за да му даде петте
празни туби, които И. да напълни с гориво от локомотива. Уговорката им била
установена от прилаганите в момента СРС и за нея незабавно уведомени полицейските
служители, включително свидетелите Т. и Б., които в същия момент се намирали близо до ж.п гара
С.. Понеже едно от местата на предаване на тубите с
гориво бил въпросния ж.п прелез до гробищния парк, там на пост на около 50-60
м. от ж.п. прелеза, стоял св.Т. Свидетеля преди идването на влака управляван от
подсъдимите, видял минаването на още два - товарен и пътнически, но с тях не се
случило нищо нередно. Св.Б. бил разпределен
в друг екип. Било на разсъмване, уличното осветление работело и св.Т. видял пристигането на лекия автомобил „Лада
Нива“ управляван от св.Д.. Последния бил сам, управлявал автомобила със
загасени светлини и след като спрял, слязъл и свалил от багажника на автомобила
5 сини празни пластмасови туби от по около 30 литра. В същото време към него,
по ж.п. линията се приближил изключително бавно влака, теглен от управлявания
от подсъдимите локомотив, който се движел с високи обороти на двигателя и като
достигнал до св. Д., почти спрял. Тогава св.Д. подал тубите завързани заедно, на
лице от локомотива което отворило лявата му врата по посока на движението и ги
взело. След това влака потеглил и ускорил. Св. Т.
който
наблюдавал случващото се, не забелязал кой от подсъдимите взел тубите. След
това, св. Д. потеглил с автомобилът си в посока гр. Х.
и с. П., към мястото на което с подс.И.
се уговорили, последния да му остави тубите пълни с гориво. През това време,
подс. И. напълнил в движение на влака въпросните пет сини пластмасови туби, с общо
156.300 л. дизелово гориво от горивната система на локомотива и ги оставил на
уговореното със св. Д. място, като продължил с влака към гара С. От своя страна
св.Д. отишъл до това място с лекия си автомобил „ Лада Нива“ с рег. № *******, натоварил тубите с горивото, в
автомобила и тръгнал да се връща към гр.С.,
движейки се по главния път. Св.Т. заедно с други
негови колеги и св.Б., също били тръгнали
към същото място в посока с.П., но им било съобщено,
че св. Д. взел тубите и се връщал и преди гр. С.
го
спрели за проверка. При проверката намерили тубите в автомобилът му, пълни с
дизелово гориво и на същата дата - 20.03.2013г. в присъствието на свидетелите И.
Т. и Ж. Д. като поемни лица, бил извършен оглед на автомобила „Лада
Нива“ с рег. № ******* на св. Д., за
което е съставен протокол и фотоалбум. При огледа, намерените в автомобилът му,
пет сини пластмасови туби с вместимост от по 30 л. пълни до горе с течност с
мирис на нафта, както и автомобила, били описани, едната туба се намерила в купето
пред предната дясна седалка, останалите в багажника. В автомобила се намерило и
приспособление от кабели увити с тиксо и въжета с дължина 3м.,за подаване на
тубите и мобилния телефон на св. Д. „Nokia Xperess Musik” със SIM карта с
мобилен № **********, също описани. С протокола посочените
вещи включително автомобила били иззети, както и проби в 5 ПВЦ бутилки от по
500 мл., от дизеловото гориво в тубите
/л. 20-26 т.1 д.п /.
След това пак на същата дата - 20.03.2013г.,
след предварително дадено разрешение от съответния съд по повод разследването,
били извършени множество процесуално следствени действия по претърсване и
изземване насочени към лицата за които имало подозрения за участие в
източването на дизелово гориво от товарните влакове, посочени в справката на
св.Б., както и предвид задържането с горивото на св. Д..
Така, в присъствието на свидетелите А.И. и Г.
Д.
като поемни лица, били претърсени два имота на св.Д. в гр.С. Единия на ул.”А. І“ №*, където били
намерени и иззети синя пластмасова туба 30л., две пластмасови бутилки по 11л. и
една 10л. - пълни с течност с мирис на нафта, както и празни 18 бр. сини
пластмасови туби по 30 л. и жълта туба
20л. с мирис на нафта, гумен маркуч . От втория му имот на ул. „Х. А.” № ** се намерило и иззело приспособление от тел, кабели
и маркучи увити с тиксо, свързани с въжета с дължина - 2.5м. За вещите,
включително горивото св. Д. посочил, че били негови. От жилището на св. И. *** *-*-**, се иззели синя туба 30 л. - празна с мирис на
дизелово гориво, 2 бр. маркучи и 9 бр.пластмасови капачки за които посочил, че
са негови. Този свидетел предал доброволно и два мобилни телефона – единия
„НТС” със счупен дисплей, батерия и SIМ карта, втория "Samsung“ с два имеа
и две сим карти – едната на „М Тел“, другата на „Глобул“. От имота на Ц. Л. Ц. - ***** *******, в гр. С. ул. „ Х.Б.“ № ** се иззели празни съдове с мирис на нафта, въжета
едното от които метално със закачени на него карабинери, маркучи единия с „Г“
образен щуцер и мобилен телефон „ Водафон“ с батерия
и сим карта, които лицето предало и посочило, че е с
номер **********. От жилището на М. М. С. /локомотивен машинист/ в гр.Х. ул. „З.“ № **, били иззети 2 бр. бутилки по 10 литра облепени с
тиксо /ленти/, пълни с дизелово гориво и номерирани с №1 и № 2 от които се
иззели две проби - № 1 и № 2,маркучи, пластмасова помпа с гофриран накрайник,
кран с нипел и пластмасов „Г“ образен накрайник. На същата дата лицето предало
доброволно и мобилен телефон „Нокиа“. От дома на св.Ш.
Ю. / също ****** ****** / в гр.Х. ул. „Д.“, били намерени
и иззети мобилен телефон „Samsung GTS” черен на цвят с 2 бр. SIМ карти с номера
********* и **********
и карта памет 2 GВ за които посочил, че са негови. Лицето М. Т. /**** ******/ предал доброволно мобилен телефон „Нокиа“ със сим карта с № **********. В имота на св. Я. Н. / ***** *******
********
/ в с. К., общ. П., били намерени
и иззети мобилен телефон „Nokia” с батерия и SIМ
карта № ************, маркуч, метално изделие с „Г-образна”
форма с гумиран пръстен, газов револвер, бинокъл, метални кранове, тръба,
гаечен ключ 30/32, маркучи, както и черна чанта с 10 бр. метални пломби, 2 бр.
метални изделия едното с надпис 55/V, второто с надпис „БДЖ”, 7 бр.пластмасови
прозрачни пръстени, 3 бр. метални пръстени, клещи за пломбиране № 28 РПЖ/ПТ,
метални изделия едното Г-образно, бяла тел,
два мобилни телефона без сим карти.
Междувременно от
своя страна подсъдимите И. и К., пристигнали в 06.53 ч. на гара С. и до 09.30 часа извършвали с локомотива
07049.0 престой и маневри с друг влак № 40770, като се установили на трети
коловоз. Св. В.Х. - тогава ******** служител на ж.п.
гара С., бил уведомен от колегите си да запази локомотива за
оглед, което направил. На същата дата -20.03.2013г. за времето от 09.45ч. до
10.40ч. локомотивът бил огледан, за което е съставен протокол и фотоалбум /
л.28 - 33 т.1 д.п/. Според протокола, огледът се провел в присъствието на поемните лица - св.Т.Т., св.И.Г.И.,
специалиста технически помощник НТЛ - св. Г. Г., за запазил местопроизшествието е посочен
св.В.Х.. Според протокола се огледало машинното отделение на локомотива за
установяване изправността на пломбите, по възлите на горивната система. В
протокола е посочено, че пломбата на горивния резервоар била изправна.Мерителната
щека показвала 2900 л. гориво в резервоара от което се иззели две проби по 250
мл. и локомотива бил откаран в депо – С..
Протокола е подписан от разследващия, поемните лица и специалиста технически
помощник. След огледа локомотива бил предвижен в депото на ж.п. гара С. и там, подс. И. го издал на св.А.Г.А. в 10.50 ч., с
3050 л. гориво, според отразеното в пътния лист № 1346/20.03.2013г. за което св.А.,
се подписал. Впоследствие локомотива бил предаден на св.И.К. в 20.30 ч. на
същата дата, от лице на име А. - ********, според пътен лист № 1361/
20.03.2013г., с 2900 литра гориво. Пътен лист, за предаването на локомотива от св.А.,
на А., не бил изискан на досъдебното производство и такъв
не бе установен. Според отговора на БДЖ, явно е унищожен поради изтичане срока
на съхранението му който е 5 годишен. По късно св. К. придвижил локомотива до
депото в Д. За случилото се бил уведомен и св. П.М., тогава депо-майстор в
локомотивно депо Д. Последния разговарял с полицейските служители и поискал
локомотива да се остави в депото в гр. С. Св. М. разговарял и с подс. И., който
го уведомил, че издал локомотива с 3050 литра гориво. За случилото се св.М. разговарял
и със служител на БДЖ от П. Бил уведомен и св. Д.Д. -
главен експерт „Експлоатация“ в локомотивен район – Д.
при „БДЖ Товарни превози“ ЕООД. Последния на 21.03.2013г. подал пред
полицейските органи сигнал за липсата на 150 литра дизелово гориво от
локомотива *****.* и поиска да му
се върне. В сигнала посочил, че липса била установена предния ден - 20.03.2013г.
от служители на „Транспортна полиция“. На същата дата 20.03.2013г. от 10.45 ч.
до 11.10ч. в гр. С. според
съставения протокол, одобрен от съответния съд, в присъствието на свидетелите Г.
С. и Л. В. като поемни лица, бил извършен обиск на подс.И., при което е иззет мобилния му телефон “Samsung Galaxy
ACE 2“ черен на цвят, със сим карта
с № ********** и карта памет. В протокола подсъдимия
посочил, че телефона бил негов, както и картата, но основно я ползвала ******** му, а на инкриминираната дата той я
ползвал по изключение. След това двамата подсъдими се придвижили до гр.Д., където било извършено претърсване в л.а. „Ауди“ на
подс.И., но в автомобила не се намерили вещи от
значение за разследването. На същата дата двамата подсъдими, както и останалите
лица чиито имоти били претърсени, били задържани за 24 часа по ЗМВР. На
следващия ден били освободени. След освобождаването, на 21.03.2013г. подс.И. представил в локомотивното депо – Д., пътния лист № 1346/20.03.2013 и контролната лента
на локомотива, които останали у него. Контролната лента била разшифрована и от
нея установено движението на локомотива по маршрута. Според разшифровката,
влака с локомотива *****.*, пристигнал в гара С.
в 05.56ч., имал престой 1 минута, след това пристигнал в гара С. в 06.53 ч., където извършвал престой и кратки
маневри до 9.30 ч., бил в престой до 10.40 ч. и след това в движение до 10.47ч.
Графата „Енергийна отчетност“ в пътния лист, която била задължителна за
попълване от инженер топлоенергетик в локомотивното депо, за установяване
рахода на гориво, не била попълнена. Към инкриминираната дата, св.Ц.Б. заемала посочената
длъжност, преглеждала пътните листове и при преразход, уведомявала енергийната
комисия на дружеството. В конкретния случай се провело заседание на тази
комисия, в която свидетелката участвала. За заседанието, се съставил Протокол
№70/21.03.2013г., въз основа на който свидетелката изготвила доклад. Последния като
несъбран до момента, бе изискан от въззивната инстанция. Според доклада, комисията
изследвала пътния лист № 1346/ 20.03.2013г. и контролната лента на локомотива и
констатирала, че по разчетни норми разхода на гориво бил 581 литра, по пътен
лист 550 литра и се явявала положителна разлика 31 литра. Нямало преразход на
дизелово гориво спрямо техническата норма, но е поставена забележка, че според
други пътни листове на локомотиви от същата 7 –ма серия, движещи се по същия
маршрут, максималния разход на гориво бил 350л. За случилото се била уведомена и
св.Р., която първоначално от органите на МВР разбрала, че от деянието е
причинена щета на дружеството в размер на инкриминираното гориво. Впоследствие не
установила счетоводни документи за това в самото дружество, както и подсъдимите
да са санкционирани имуществено от работодателя. В хода на разследването, с
протокол от 12.05.2014 г. /л.94 т.3 д.п/ бил извършен оглед на петте туби с
дизелово гориво иззети от автомобила „Лада Нива“ с рег. № ******* управляван от св. Д. на 20.03.2013 г. и
установено, че общото количество на горивото е 156.300 литра. Съгласно
заключението на оценителната експертиза, изготвена от вещото лице Д. Б. което първата
инстанция изслушала, към инкриминираната дата стойността на 156.300 л. дизелово
гориво, била 411.07 лв.
Иззетите
при извършените претърсвания контролни проби от дизеловото гориво, включително
пробите от резервоара на локомотива, общо 13 на брой, били огледани като веществени
доказателства и разделени на серий - № 1, № 2, № 3 и № 4. Серия № 1 съдържала 2
бутилки с контролна проба от локомотива № 07049.0. Серия № 2 съдържала 4 бутилки
с контролни проби от тубите с гориво, иззети от дома на св.Д. ***. Серия № 3 имала
2 бутилки с контролни проби иззети от намереното гориво в гр.Х. ул.” З.“ № ** на М.
С. Серия № 4 съдържала 5 бутилки с контролни проби от 5-те туби, иззети от лекия
автомобил „Лада Нива” с рег.№ *******,
при задържането на св. Д. на 20.03.2013г. Всички контролни проби били изследвани
чрез назначената физико химическа експертиза, изготвена от вещото лице Т. Л., която първата
инстанция изслушала. Съгласно заключението, всички 13 бр. проби били от гориво
за дизелови двигатели, предназначено за използване единствено в БДЖ, защото
нямали добавка на биокомпонент FAME. Пробите от
серия № 2 / в нея обекти 3 и 4/, серия № 3 и серия № 4, били от едно и също
гориво за дизелови двигатели, идентично с горивото от серия № 1 - т.е с това на
локомотива № 07049.0. За обектите 1 и 2 от серия № 2, такава идентичност не се установила.
При изслушването си пред първата инстанция, вещото лице посочило, че
биокомпонента FAME не се слагал единствено в дизеловото горивото
за БДЖ и това го отличавало от останалото такова. Пред първата инстанция е
назначена съдебно-техническа експертиза заключението по която, онагледено и с
примерни снимки на вещото лице инж. В. Н., е излушано. От заключението е установено, че не било
възможно в движение да се източи гориво директно от резервоара на локомотива, защото
е отвън. Вещото лице описало механизма на действие на локомотивния двигател и посочило
множество места, даващи възможност за
източване на гориво в движение, без нарушаване работата на двигателя, основно
от горивния колектор състоящ се от множество тръби и съединения, чрез
отвинтване на гайки-щуцери с помощта на гаечен ключ и поставяне на маркуч с
накрайник. Посочило, че най-удобно било източване от филтрите за фино очистване
на горивото, на които били монтирани пробки в горната част, за обезвъздушаване
на системата. Описало възможните
механизми за източване и, че за разстоянието от гр.С.
до спирка П., което било около 8 минути от горивната система на
локомотива, било възможно източване на 260 литра гориво. По отношение измерване
на горивото с нивомерната щека, вещото лице посочило, че с нея то могло да се
измери с точност до 100 литра и на око до около 50 литра, между отделните
маркировки но локомотивът трябвало да е на хоризонтален участък, в депо или на коловоз
с равнинен профил. Първоинстанционния съд назначил и съдебно-фоноскопска експертиза, която да установи дали на разговорите № 238 и №
239 от оптичния носител ВДС, се разпознават гласовете на подсъдимите И. и К.. Според
заключението, вещите лица не могли да отговорят на въпроса, поради кратката
продължителност на звукозаписите, кратките и ограничени на брой реплики на
говорещите и наличието на силен фонов шум. При разпитът си като свидетел на осн.
чл.118 ал.1 т.1 от НПК, В.Д. заявил, че намерил въпросните пет туби с гориво и
не познавал подсъдимите. В последната насока са и показанията на св.И. Д. В
обясненията си пред първата инстанция, двамата подсъдими описали действията си
по придвижване с локомотива от гр.Д., до гр.С. В
обясненията си пред настоящата инстанция, подсъдимите отричат познанство със
св. Д.. Подс.К. посочва, че вероятно това им бил
първия съвместен курс, не работели заедно и нямали достъп до филтрите за фино
очистване на гориво, които били пломбирани. Заявяват, че познавали и другите
командировани с тях от гр. Д. ********, сред които и К.,
подс. К. и В. Б.
Подсъдимия Р.М.И.
е роден на ***г***, живущ ***, ******* гражданин, ********, ********,
с ЕГН **********. В личната си декларация посочил, че има **** ***,
притежава * леки автомобила, *****
недвижими
имоти. Подсъдимия П.Ж.К. е роден на ***г***, с ЕГН **********,***, *******. Според справката му за съдимост, за осъждането
по НОХД № 93/90 г. на РС – Д. е *******, за това по НОХД № 123/95 г. на РС – Д. за престъпление по чл.195 от НК, е *******, по НОХД № 260/2001г. на РС – Д. за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, е ******* на глоба . В личната си декларация
посочил, че е ***** с *** *******,
****** МПС, ****** недвижими имоти.
Двамата подсъдими са с ****** характеристични
данни.
Описаната фактическа
обстановка е установена от събраните пред първата инстанция доказателства, чрез
показанията на свидетелите М. Б., З. Т. прочетените му такива и на свидетелите Д.К.Д. и И.Г.И.
по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.4 от НПК / за последните двама/, дадени при
предходното разглеждане на делото. От показанията на св.Г. Д. и прочетените му след съгласие на
страните показания от досъдебното производство, тези на св.Г. С., св.А.И., св.Я. Н., св.И. Д., св.Р.Р., св.В.Д., св.П.М.,
св.Ц.Б. и прочетените и след съгласието на страните показания от досъдебното
производство както и тези при предходното разглеждане на делото. От показанията
на свидетелите Ш. Ю., Ж. Д., Л. В., Т.Т., заключения на
вещите лица по изслушаните експертизи, прочетените и приобщени по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, включително ВДС от приложения класифициран
том, предявените веществени доказателства. Освен от изброените доказателства,
фактите се установяват и от събраните пред настоящата инстанция такива чрез
разпита на свидетелите И.К., А.Г.А. получил локомотива от подс.И.,
свидетелите В.Х., Г.Г., от преразпита
на свидетелите Т.Т., П.М., Р.Р.,
Ц.Б., включително прочетени им показания от досъдебното производство и пред
първата инстанция, от изисканите и приобщени писмени доказателства, които
допринесоха за цялостното изясняване на фактите по делото.
В мотивите си
първоинстанционния съд не извършил цялостен анализ
на доказателствата като посочил, че кредитира показанията на свидетелите М. Б., З. Т., Р.Р. и Ц.Б., като кореспондиращи помежду си, със заключенията
на вещите лица и писмените доказателства, установявящи авторството на деянието в
лицето на подсъдимите. Доколкото делото се разглежда за втори път от въззивната
инстанция и предвид забраната по чл.335 ал.3 от НПК, следва този анализ да се извърши
от настоящата инстанция, която е втора, но с правомощията на първа по
съществото на делото. Така, по отношение показанията на свидетелите Ж. Д., И. Т., А.И. и Г. Д., дадени пред първоинстанционния съд,
то настоящата инстанция ги кредитира като достоверни. Чрез показанията на
посочените свидетели е установено, че отразеното в огледния протокол от
20.03.2013г. на лекия автомобил „Лада Нива“ с рег № ******* управляван от св. Д., в който са намерени тубите с
инкриминирано гориво непосредствено след деянието, както и отразеното в
протоколите за извършените претърсвания и изземвания в обитаваните от св.Д.
имоти в гр. С., където е намерно дизелово гориво на БДЖ от същата
партида и от друга също на БДЖ, съответства обективно на случилото се. Посочените
протоколи отговарят и на формалните изискванията на НПК и представляват доказателствено
средство за удостоверените в тях действия и събрани доказателства, поради което
настоящата инстанция, ги кредитира. Същото се отнася и за протокола за обиск на
подс.И., при който е иззет мобилния му телефон с
номер **********. За този протокол макар свидетелите В. и С. участвали като
поемни лица при обиска да твърдят в показанията си, че останали с впечатление,
че полицейските служители не иззели, а върнали мобилния телефон на подсъдимия,
то обстоятелството че телефонът е иззет, а не върнат е обективно установено от
обясненията на самия подс.И. в тази насока и от факта,
че преди това телефонът не бил иззет, за да му се връща. На практика в
показанията си свидетелите пресъздават не случилото се което възприели и е
отразено в протокола, а изопачените си от времето впечатления. Предвид
изложеното, не се споделят оплакванията, че посочените процесуално следствените
действия по оглед, обиск, претърсване и изземване, са опорочени. Това оплакване
е основателно единствено за протокола за оглед на локомотива *****.* извършен на ж.п.
гара С., но само в частта сочеща, че в резервоарът му са
измерени 2900 литра гориво, чрез нивомерната щека. Единствено това
обстоятелство не се установява от показанията на св.Т. и прочетените от първата
инстанция показания на св.И., дадени от него при първото разглеждане на делото
пред РС – Харманли. Тези свидетели са посочени в протокола за оглед като поемни
лица, но в показанията си заявяват, че възприели единствено разпломбирането на
резервоара, не и измереното горивото с нивомерната щека, както е отразено в
огледния протокол. Обратното, че въззприели и измереното гориво в резевоара на
локомотива, е отразено в показанията им на досъдебното производство. Предвид тези
противоречия, бе допуснат преразпит на св.Т., но и
пред въззивната инстанция той не излага обстоятелства, различни от заявените
пред първата. Доколкото последната е пропуснала да прочете показанията му от
досъдебното производство, това бе сторено по реда на чл.281 ал.4 вр ал.1 т.1 от НК от настоящата инстанция. След прочита, св. Т. заявява че не твърдял такова обстоятелство за измерване на
горивото в резервоара, пред разследващите. Не прочел протокола преди да го подпише,
а за огледният протокол заявява, че го подписал преди попълването му, защото
влакът на който бил началник, потеглял. Не се установи този свидетел да е
предубеден или заинтересован и няма пречка, показанията му дадени пред съда,
включително пред първата инстанция да се кредитират, както и прочетените от
първата инстанция показания на св.И., дадени по НОХД 134/2015 г. на РС –
Харманли. Този свидетел при повторното разглеждане на делото от първата
инстанция, не бил намерен. Не бе намерен и от настоящата, въпреки положените в
тази насока усилия, с оглед отстраняване на същите противоречия. Установеното
от кредитираните показания на тези свидетели, кореспондира с показанията на св.Х.
дадени за пръв път пред въззивната инстанция, които се кредитират. Този
свидетел запазил локомотива до огледа и също видял разпломбирането на
резервоара и вземането на пробите от него, но не и да е измервано горивото в резервоара, чрез щеката на
локомотива. В същата насока са и кредитираните показания на св.Г. дадени също
пред въззивния съд, който участвал в огледа като специалист технически помощник.
Ето защо в посочената част протокола за оглед на локомотива, не следва да се
кредитира, а в останалата е достоверен защото кореспондира с изложеното от
цитираните свидетели и следва да бъде кредитиран. Останалите протоколи по
претърсване и изземване, отговарящи на формалните изисквания на НПК, чието
съдържание не бе оспорено и не бе установено да е необективно, съдът кредитира,
на осн. чл.131 от НПК. Относно показанията на свидетелите Я. Н. и Ш. Ю., дадени пред
първата инстанция, същите няма пречка да се кредитират, но в тях, те не излагат
релевантни за случая, обстоятелства. Същевременно двамата свидетели, попадали сред
заподозрените по разследването, като от дома на св.Н.
освен
другите вещи са иззети и пломби, пръстени, тел и пломбажни клещи на БДЖ, чрез
които е възможна подмяна на пломбите на горивната система на локомотивите и евентуално
присвояване на гориво, а от ВДС са установени негови контакти със св.Д. в
същата, като инкриминираната, насока. По отношение показанията на св. Д.Д., събрани от първоинстанционния
съд по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК чрез прочита на показанията му дадени при
първото разглеждане на делото пред съда, то те няма пречка да се кредитират,
както и тези на свидетелите П.М., Ц.Б. и Р.Р., за
последните трима дадените пред първата и настоящата инстанция, а на първия и
прочетените му показания от досъдебното производство, които като верни потвърждава.
Показанията на свидетелите М. Б. и З. Т. правилно са кредитирани като достоверни, като
такива се ценят и от настоящата инстанция, защото кореспондират с останалите
събрани доказателства, включително писмените, ВДС и веществените доказателства,
които съдът кредитира също с доверие. Св. Б.
е очевидец на задържането на св. Д. с тубите гориво, непосредствено след
деянието. Св.Т. също е очевидец както на това, така и на
предаването преди това на същите туби, но празни от св.Д., в локомотива
управляван от подсъдимите. Заключенията по приетите от първата инстанция експертизи,
както и показанията на свидетелите И.К. и А.А. /
който получил локомотива от под.И./ дадени пред настоящата инстанция, съдът
също кредитира. Обстоятелството, че горивото в петте туби с които св.Д. е
заловен на инкриминираната дата, е от локомотива, безспорно е установено от заключението
на вещото лице Л. по физико
химическата експертиза. По отношение показанията на св. Д. в които отрекъл
случилото се и заявил, че намерил тубите с гориво случайно, то същите са
недостоверни и не следва да се кредитират, като некореспондиращи с останалите
събрани и приети с доверие доказателства, включително обективно установеното
при огледа, когато е заловен с горивото, както и от ВДС. По отношение обясненията
на подсъдимите и конкретно тези на подс.И., в които
отрича действията си по присвояване на горивото и познанството си въобще със
св. Д. и св. Д., съдът в тази им част не ги кредитира, като намира
че те са защитна версия, оборена от останалите доверени доказателства,
включително ВДС. В останалата част в която подс. И. посочва, че познавал лицата
К., както и други командировани локомотивни машинисти
от гр.Д., обясненията му и тези на подс. К. в тази насока,
следва да се кредитират като кореспондиращи с останалите събрани и доверени
доказателства. Установеното от самите ВДС досежно случилото се съдът кредитира,
защото то се подкрепя изцяло както от показанията на свидетелите Б. и Т.,
така и от останалите кредитирани доказателства, включително обективно
установеното чрез иззетите веществени доказателства.
Престъплението
по чл. 201 от НК в чието извършване подсъдимите са обвинени, е против
собствеността. Извършител на това престъпление може да бъде само длъжностно
лице, по см. на чл.93 т.1 б. „А“ и „Б“ от НК, което упражнява владение на
правно основание върху чуждо имущество, поверено му по служба за пазене или
управление. Изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в разпореждане / фактическо или юридическо/ от
длъжностното лице, с повереното му имущество, като със свое. От субективна
страна, престъплението се извършва при пряк умисъл, като форма на вината.
В случая е безспорно,
че двамата подсъдими Р.И. и П.К. към инкриминираната дата, били назначени на
трудов договор срещу заплата, на длъжността „******* ******* ******* работа III гр.“ в „БДЖ
Товарни превози ЕООД“ - София, локомотивен район Д. Подписали и длъжностни
характеристики за посочената длъжност, с които им било вменено в задължение по
служба да пазят и управляват повереното им при конкретните курсове като
машинисти, имущество на БДЖ включително локомотива с горивото и
принадлежностите, върху което при изпълнение на службата си, упражнявали
владение и за което носели отговорност, включително за правомерното разходване
на горивото и недопускане на източването му.
На
инкриминираната дата, при изпълнение задълженията си като машинисти по курса с
повереният им локомотив № *****.* ведно с горивото в него - 3600 литра и
принадлежностите, собственост на БДЖ „Товарни превози“ ЕООД - София , двамата били
длъжностни лица по смисъла на чл. 93 т.1 б. „ Б“ от НК. На подс.И.,
който бил назначен за ******** титуляр на
локомотива, последния с горивото от 3600 литра, му били връчени за пазене и
управление, в качеството му на длъжностно лице „***** ******“, формално с
подписания от него пътен лист № 1346/20.03.2013г., който лист е едновременно заприходяващ
и разходоотчетен документ, според вътрешните правила на дружеството. Подс. К.
макар да не подписал пътния лист, локомотива и горивото също му били връчени за
пазене и управление, но фактически и той при курса имал също качеството длъжностно
лице „****** *******“ – втори на практика, а не „****** *****“ както е прието
в обвинението и в обжалваната присъда. Това е така, защото не се установи, той да
е бил преназначаван на длъжността „********
****** ********“, каквато
съществувала в структурата на предприятието, или поставянето му на
инкриминираната дата на тази длъжност, да е сторено от длъжностно лице, което
може да го назначи на нея. От доказателствата се установи обаче, че действията по
присвояване на дизеловото гориво 156.300 литра от локомотива, са извършени единствено
от подс.И., в съучастие със св.Д., който не е
длъжностно лице и действал като негов помагач по смисъла на чл.20 ал.4 от НК. В
тази насока е налице верига от косвени доказателства, водещи до този единствен,
категоричен и безспорен извод. За подс.И., от ВДС и
изисканите разпечатки на мобилните оператори е установено, че контактите между него
и св. Д. датират не само на инкриминираната дата, когато провели два разговора,
при които се договорили за петте туби гориво предмет на обвинението, от които И.
казал на Д. да задържи четири, а една да остави за него. Именно тези два разговора
изследвала фоноскопската експертиза която не отговорила на поставените и задачи,
поради невъзможността за изследване на разговорите, обусловена от силния фонов шум.
Липсата на отговор от вещите лица обаче, не опровергава изводът за участие на подс.И. в престъплението, защото е безспорно, че тези
разговори са водени от неговият мобилен телефон. Не се установи той да го е
давал на другия подсъдим на инкриминираната дата, който да контактува със св. Д.,
а в локомотива е нямало трето лице. Приобщените ВДС и разпечатките на мобилни
оператори сочат още, че отношенията на подс. И. и св.Д. по повод присвояване на
дизелово гориво на БДЖ, в случаите когато машинист е подс.И.,
датират от 05.03.2013г. непосредствено след командироването му в локомотивно
депо Д. и проведените между тях разговори, са над 20. На 05.03.2013г.
подс.И. разговарял освен със св.Д. и със св.Д. След
това контактите му продължили основно със св.Д. и касаят единствено присвояване
на дизелово гориво от локомотивите, а при един от случаите св.Д. показал на подс.
И. и мястото, на което да изхвърля тубите с гориво и на същото място, последния
на инкриминираната дата изхвърлил петте сини туби с дизелово гориво – 156.300
л. което източил при движението на локомотива
от гара С. / когато получил тубите от Д./, до мястото на
изхвърлянето им – за около 8 минути. Именно със същите туби свидетелите Б. и Т. заловили Д. почти
непосредствено след изхвърлянето им от подс. И., а преди това очевидеца - св.Т., видял подаването им от св.Д. на лице от локомотива
от лявата му страна, което настоящата инстанция намира, че е подс. И.. Тези
обстоятелства подкрепят обективно, установеното чрез ВДС, включително и че
тубите се подавали празни от св.Д., обикновено от лявата страна на локомотива,
а се изхвърляли от дясната. В тази насока са и установените други туби с
дизелово гориво на БДЖ в единия от имотите на св. Д., а част от това гориво е от
същата партида с която бил зареден локомотива, на инкриминираната дата. Това също
обективно потвърждава установеното чрез ВДС за предаване на такова гориво на
св.Д. както от подс. И., няколко дни преди инкриминираната дата, така и от
други лица също командировани локомотивни машинисти, които подс.И.
познавал и на които дал телефона на св. Д.. Особено показателен е разговор
случил се два дни преди деянието в който, подс.И. и
св. Д. коментирали поставените вече пломби с жълта боя, по горивната система на
локомотива, което тогава затруднило подс.И. при вземането
на гориво от локомотива който тогава управлявал. Същото такова оцветяване по
горивната система на локомотива е отразено и на снимките на фотоалбума към
протокола за оглед. На тях освен жълтото оцветяване, се виждат и здрави пломби
по част от горивна система. Снимани са и нафтови филтри /сн.6/ с пломби, но в
долната им част, не в горната, където според заключението на вещото лице Н., са пробките и е най - удобно източването на
горивото в движение. Това вещо лице не изключва останалите места посочени в
заключението му, от които такова източване в движение също е възможно и в тази
насока на снимка № 8 се вижда щуцер / гайка с резба/ на тръбопровода от
горивната система, чието жълто боядисване е видимо наранено и е сред местата за
източване, обяснени от вещото лице. Последното също е категорично, че за
отвинтване на гайките са необходими гаечни ключове, а че такива в локомотива имало
и подс.И. разполагал с тях, също е установено от фотоалбума
направен при огледа на локомотива, който фотоалбум съдът като достоверен
кредитира, предвид изложеното от св.Г.-служителя направил въпросните снимки при
огледа. Според заключението на вещото лице, източването на горивото е възможно
за времето на придвижване на влака от гр. С.,
до П. - за около 8 минути и за това време, от горивната
система на локомотива е възможно да се източат, до 260 литра. Ето защо съдът
намери, че участието на подс.И. в престъплението не
се установява само от ВДС в резултат на прилаганите СРС, а установеното от тях
в тази насока, е подкрепено обективно от останалите посочени и обсъдени
доказателства, включително залавянето на св.Д. с инкриминираното гориво,
непосредствено след източването му от локомотива и оставянето му от подс. И.. Обстоятелството,
че подс.И. след като приел локомотива с гориво 3600 л.,
го издал по – късно на св.А. с 3050 л. гориво, както и че БДЖ не отчело
формално преразход, не изключва присвояването на инкримираните 156,300 л.
дизелово гориво. Съдът кредитира показанията на св.А. като достоверни. В тях
този свидетел твърди, че приел локомотива на депо с посоченото в пътния лист
гориво - 3050 л. Огледът преди това е проведен на коловоз с наклон, както сочи
св.Т., което също изключва възможността за точно измерване на горивото при самия
оглед, протокола за който в тази част не бе кредитиран. Това, че вечерта на
инкриминираната дата, св.К. приел локомотива с 2900 л. гориво от лице на име А. с пътен лист № 1361, също не води до достоверност
на огледния протокол, за наличното в локомотива гориво. Това е така и защото
липсва яснота, дали след като св.А. приел локомотива, последният бил в движение.
Самия св. А. твърди, че го приел за да работи. При това положение не може да се
приеме, че пътния лист № 1346 е недостоверен. В същата насока са и показанията
на свидетелите Р. и Б., дадени пред съда, включително пред настоящата инстанция.
На практика в случая от подс. И. е присвоен излишъка гориво от курса, което е
установено от представения доклад пред въззивната инстанция за който св. Б.,
свидетелства и за който излишък, подс.И. знаел. В
този доклад е констатирано, че при въпросния курс са изразходени 550 л. гориво,
по технически норми разходът бил 581 л. и е констатирана икономия 31 л. Същевременно
пак в доклада е отразено като забележка, че останалите локомотиви от същата 7-
ма серия, извършвали същия курс с максимален разход 350 л. гориво. В
показанията си св.Б. сочи, че в случая не било налице преразход на гориво, а
завишен разход в рамките на техническите норми. След като обикновено този курс
се извършвал максимално с 350л. гориво от същите локомотиви, завишаването му с 200 л. в пътния
лист № 1346 в конкретния случай, е сторено от подс. И. за оправдаване на
присвоеното от него гориво, с което е заловен св.Д., а не защото то е
изразходено. Това е така защото след приспадане на това присвоено гориво от
отчетеното по пътния лист № 1346, се получава разход, почти близък до обичайния
от 350 литра, като го надвишава с 50 л., която разлика се дължи на извършените
маневри на гара С., отчетени от
контролната лента на локомотива.
Предвид
изложеното, оплакването в жалбата, че участието на подс.И.
в престъплението не е доказано, е неоснователно. Настоящата инстанция споделя изцяло
изводът на първата, че от събраните доказателства категорично е установено, че подс.
И. е осъществил от обективна и субективна страна при пряк умисъл, установен от
действията му, престъплението по чл.201 вр. чл. 20 ал.2 от НК в което е обвинен,
но в съучастие единствено с осъдения с одобреното споразумение св.Д., който
действал като негов помагач по смисъла на чл.20 ал.4 от НК. Не може да се
приеме и, че са налице предпоставките на привилигирования състав по чл. 205
ал.1 т.1 от НК, защото инкриминираното гориво е иззето от органите на МВР при залавянето
на Д., а не е върнато доброволно от дейците.
За подс. К.
настоящата инстанция намери жалбата за основателна. Това е така защото освен
присъствието му в локомотива, не се установиха никакви доказателства
включително косвени и чрез ВДС, да е участвал в извършване на престъплението и присвояването
на горивото. Установени между него и св.Д. контакти няма, както на инкриминираната
дата, така и преди това. Явно командироването на двамата подсъдими е било
инцидентно както твърди подс.К. и не се установи да е
бил командирован друг път заедно с подс.И., когато той
контактувал със св. Д. за присвояване на дизелово гориво. Единствено
присъствието на едно лице на местопрестъплението, не може да го превърне в съучастник,
след като не е доказано участието му в самото престъпление. По делото не се
установи подс.К. да е извършил действие по
присвояване на горивото, да е подпомагал другия подсъдим в това или да е
съгласувал включително мълчаливо, волята си с неговата и да се е съгласил да
участва в престъплението или у двамата, да възникнал и съществувал общ умисъл,
за присвояването на горивото. На практика подс.К. не
извършил действия на разпореждане с инкриминираното гориво, каквито се установи
че извършил подс. И., който бил основен машинист на локомотива и подс. К. съобразявал поведението си с това, а
като не го разкрил на органите на разследването, го прикрил. От това обаче също
не може да се приеме, че участвал в престъплението, още повече че имал право на
защита, включително да не дава обяснения предвид задържането му за деянието на
инкриминираната дата и повдигнатото му обвинение, след това. Осъдителната
присъда не може да почива на предположения и поради изложеното настоящата
инстанция не сподели изводите на първата, че подс. К. също е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл.201 вр.чл.20 ал.2 от НК като
съизвършител, в съучастие с подс.И. – извършител и
св.Д. – помагач, в чието извършване е бил обвинен и е осъден. Ето защо за този
подсъдим жалбата против присъдата е основателна, поради което настоящата
инстанция отмени първоинстанционната присъда в посочената част, включително за
разноските, като призна подс.К. за невинен и на осн.чл.304
от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за посоченото престъпление. Предвид
оправдаването на подс.К., настоящата инстанция измени
първоинстанционната присъда и в частта в която, подс. И. е осъден, че извършил
престъплението по чл.201 вр. чл.20 ал.2 от НК, в съучастие като съизвършител с подс.К. и като приложи
на осн. чл. 337 ал.1 т.2 от НПК, закон за същото наказуемо престъпление, призна
подс.И. за невинен и го оправда, по повдигнатото му
обвинение, в тази му част.
При определяне
на наказанието на подс. И., първоинстанционния съд е отчел, че при първото
разглеждане на делото, наказанието му е определено по реда на чл.55 ал.1 т.2
б.“Б“ от НК. Отмяната на първата присъда не е по протест, а по жалба на
подсъдимите и при повторното разглеждане на делото от първата инстанция, правилно
наказанието на подс.И. е определено по същия ред. Макар
в обжалваната присъда да е посочено неправилно, че това е станало по реда на
чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК, в мотивите към нея е заявено, че наказанието му е определено
по реда на чл. 55 ал.1 т.2 б. „Б“ от НК и доколкото за престъплението не е
предвиден долен минимум на наказанието „лишаване от свобода“, волята на съда в
тази насока е ясна. Отчетени са смекчаващите вината на подс. И. обстоятелства,
за каквито са приети чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни,
сравнително ниската стойност на предмета на престъплението, а като отегчаващи -
вида на самото престъпление. Освен приетите от първата инстанция смекчаващи
вината обстоятелства, настоящата инстанция намира за такива и изтеклия период
от време, от деянието до реализиране на наказателната отговорност на подс. И.,
който не е малък и това не е по негова вина, както и доброто му процесуално
поведение. Ето защо въззивния съд намери, че срока на пробационните мерки, включени
в определеното му от първата инстанция наказание „Пробация“ по чл. 42 а ал.2
т.1 и 2 от НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2
пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, от 1
година и 6 месеца, е завишен, поради което измени присъдата в частта за
наказанието и намали размера на наложеното на подс.И.
наказание „Пробация“, от 1 година и 6 месеца, на 1 година.
По отношение на
другите оплаквания в жалбата, настоящата инстанция не споделя това, че обвинителният
акт е негоден. Напротив, същия отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и е
годен да формулира обвинението за инкриминираното деяние, против подсъдимите, а изложените в него фактически твърдения по
претърсване и изземване на вещи и на други лица, стоящи извън тези на
подсъдимите, са касаели деятелността на св. Д. / тогава също обвиняем/, поради
което са били относими. По отношение на оплакването,
че в диспозитива на обжалваната присъда липсва думата „виновен“, това
действително е така и за двамата подсъдими. Доколкото обаче настоящата
инстанция оправда подс. П.К. по повдигнатото му обвинение, това нарушение за
него, не стои. За подс. Р.И. последното също не би могло да се приеме като
нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК налагащо отмяна на присъдата и ново
връщане на делото на първата инстанция за отстраняването му. Това е така защото
освен забраната по чл.335 ал.3 от НПК за повторно връщане на делото, цитираното
не е довело до неяснота на волята на първата инстанция, относно въпроса за вината,
който е основен. Присъдата е единство между мотиви и диспозитив. В случая,
както от самия диспозитив на присъдата, чрез определяне и налагане на подс. И.
на наказание за престъплението по чл.201 вр.чл.20 ал.2 от НК за което е
предаден на съда, така и от мотивите към присъдата, волята на
първоинстанционният съд в тази насока е ясна, като е прието за безспорно
установено, че подс. И. извършил престъплението виновно при пряк умисъл, като
форма на вината. Посочената неяснота в
диспозитива на присъдата, е отстранима от първата инстанция по реда на чл.414
ал.1 от НПК. Правилно е също произнасянето по разноските, като такова по
останалите и веществените доказателства няма пречка да стане, по реда на чл.306
ал.1 т.4 от НПК. Досежно оплакването за одобрено споразумение касаещо св. Д.,
то това не е в правомощията на настоящата инстанция и произнасяне по него е
невъзможно. Предвид изложеното и доколкото не се установиха други основания, за
отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата като правилна, обоснована и
законосъобразна, бе потвърдена в останалата част .
Мотивиран така,
съдът постанови присъдата си.
Председател: Членове:
1. 2.