№ 892
гр. Бургас, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203367 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление в гр. Бургас, ул. „*” № 15, ет. 10, чрез управителя *, срещу Наказателно
постановление № */27.07.2020 г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на
НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 86, ал.1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 8248,22 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и неправилност, като се излагат подробни доводи.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. *
– БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли за отмяна на НП и
присъждане на разноски по представен списък.
В допълнително представени писмени бележки пълномощникът още веднъж доразвива
съображенията си за незаконосъобразност, като иска отмяна на НП.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която оспорва жалбата.
Посочва, че извършеното нарушение е доказано и моли за потвърждаване на НП изцяло и
присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка НП е връчено на представител на
жалбоподателя на 14.04.2021 г., а жалбата е депозирана на 21.04.2021 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното.
1
Въз основа на извършена проверка от НАП-София на св. К.Д.– гл. данъчен инспектор в
ТД на НАП – Бургас била възложена ПУФО на дружеството „*” ЕООД с ЕИК: *. В хода на
тази допълнителна проверка свидетелката констатирала, че дружеството е получател на
софтуерна услуга по 4бр. фактури с № №, издадени през отчетен период месец юни, както
следва: 1. PL20190611/11.06.2019г. на стойност 51072.00 щатски долара с
левова равностойност по централния курс на БНБ към датата на инвойс фактурата
88240.67лв., издадена от доставчик- AS SERVISE SP.Z.0.0 с VIN ********* /невалиден/; 2.
SG20190610/ 10.06.2019г. на стойност 150758,40 щатски долара с
левова равностойност по централния курс на БНБ към датата на инвойс фактурата
260913.04лв., издадена от доставчик- PRWAVE PTE LTD s VIN ********** /невалиден/; 3.
PL20190618/18.06.2019г. на стойност 137200.00 щатски долара с левова
равностойност по централния курс на БНБ към датата на инвойс фактурата 239868.13лв.,
издадена от доставчик- AS SERVISE SP.Z.0.0 с VIN ********* /невалиден/; 4.
SG20190628/28.06.2019r. на стойност 137200,00 щатски долара с
левова равностойност по централния курс на БНБ към датата на инвойс фактурата
235800.15лв., издадена от доставчик- PRWAVE PTE LTD s VIN ********** /невалиден/.
Приела, че доставката е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, както и че мястото на
изпълнение на услугата съобразно чл. 21 ал. 2 от ЗДДС е мястото , където получателят е
установил независимата си икономическа дейност – т.е. в гр. Бургас.
По фактура PL20190611/11.06.2019г. на стойност 51072.00 щатски долара дружеството
е издало протокол №**********/18.11.2019г. по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС с ДО в размер на
88240.67лв, изчислена към централния курс на БНБ към датата на инвойс фактурата и
начислен ДДС в размер на 17648.13лв. Д. преценила, че дължимият ДДС по тази фактура не
е начислен предвидените в закона срокове, като не включен в справка декларацията и
дневниците за продажби при определяне на резултата за данъчния период, в който данъкът е
изискуем - месец юни 2019г.
По фактура SG20190610/10.06.2019г. на стойност 150758,40 щатски долара дружеството
е издало протокол №**********/18.11.2019г. по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС с ДО в размер на
260913.04лв, изчислена към централния курс на БНБ към датата на инвойс фактурата и
начислен ДДС в размер на 52182.62лв. Д. преценила, че дължимият ДДС по тази фактура не
е начислен предвидените в закона срокове, като не включен в справка декларацията и
дневниците за продажби при определяне на резултата за данъчния период, в който данъкът е
изискуем - месец юни 2019г.
По фактура PL20190618/18.06.2019г. на стойност 137200.00 щатски долара дружеството
не е издало протокол по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС с ДО в размер на 235800.15лв, изчислена
към централния курс на БНБ към датата на инвойс фактурата и начислен ДДС в размер на
47160.03лв. и не е го е отразило в справка декларацията и дневника за продажби при
определяне на резултата за данъчния период, в който данъкът е изискуем - месец юни 2019г.
По фактура SG20190628/28.06.19 г. на стойност 137200.00 щатски долара дружеството
не е издало протокол по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС с ДО в размер на 235800.15лв, изчислена
към централния курс на БНБ към датата на инвойс фактурата и не е го е отразило в справка
декларацията и дневника за продажби при определяне на резултата за данъчния период, в
който данъкът е изискуем - месец юни 2019г.
С оглед горните факти свидетелката приела, че дружеството е извършило нарушение
на чл. 86, ал.1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ЗДДС, поради което и на 15.06.2020 г. съставила срещу него
АУАН с бл. № *. Актът бил връчен на упълномощено лице, което го подписало и получило
препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили
писмени възражения, в които се изразявали доводи за порочност, сходни с тези, изложени в
процесната жалба.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление,
2
издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за
нарушение чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС на основание чл. 180а, ал.1 от ЗДДС на
дружеството-жалбоподател, била наложена имуществена санкция в размер на 8248,22 лева.
В НП всички наведени възражения били разгледани и отхвърлени от АНО.
Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от
показанията на св. К.Д.. Горната фактическа обстановка в нейната цялост не се оспорва и от
жалбоподателя.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018 г.
Съдът не споделя възраженията за изтекли давностни срокове по чл. 34 ЗАНН. Това е
така, доколкото от материалите по делото не може да се направи извод, че процесната
фактура е била представена при първоначалната проверка и поради това е обхваната от нея.
Налице са били единствено протоколи по чл. 117 от ЗДДС, в които обаче не са били
отразени фактурите. НП е издадено в рамките на шестмесечния срок от съставяне на акта,
като липсват данни за антидатиране.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай са налице съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до опорочаване на производството и налагащи отмяна на
санкционния акт.
На първо място нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на извършване на
нарушението и крайния срок (като дата), в който привлеченото към отговорност лице е
следвало да изпълни задължението си по чл. 86, ал. 1, т. 2, и 3 от ЗДДС, тъй като
фактическото описание на нарушението, според наказващия орган е извършено чрез
бездействие. Както в акта, така и в НП е посочено, че лицето не е начислило дължимия
данък ДДС, като не е издало протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, без обаче да посочи в
какъв срок е следвало да бъде начислен. Изпълнителното деяние по чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС е
осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни
задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той
да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган норми. Посочването
на точната дата на нарушението е основен признак от състава на твърдяното нарушение и е
абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП видно от чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Вярно е, че съгласно чл. 86, ал. 2 ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за
данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е
издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през
който данъкът е станал изискуем, но тази законова разпоредба трябва да се запълни с
конкретно съдържание и изрично да се посочи /като дата/, кога в крайна сметка е трябвало
най-късно задълженото лице да начисли данъка.
В конкретния случай този пропуск се допълва и от други неясноти. Така по отношение
на фактура PL20190618/18.06.2019г. се твърди, че данъкът не е начислен като не е издаден
протокол в 15-дневен срок, който обаче изтича 03.07.2019 г., поради което не става ясно
защо е записано, че данъкът по мнение на АНО не е начислен за месец юни 2019 г. Тази
неяснота се засилва и от заявеното от актосъставителя в съдебно заседание на л. 398-гръб, че
по отношение на тази фактура била допусната техническа грешка, като данъкът трябвало да
бъде начислен месец юли и да се включи в резултата за месец август. Същото
актосъставителят заяви и по отношение на последната фактура.
3
Видно е, че постановлението е изпълнено с неясноти, които не могат да бъдат приети за
технически грешки, а поставят в невъзможност дружеството да организира защитата си.
Отделно от това, ако се приеме, че по отношение на последните две фактури
начисляването на данъка е трябвало да стане през месец юли, то би се явил нарушен чл. 18
от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 18 ЗАНН предвижда, че когато с едно деяние са извършени
няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Неспазването на изискванията за начисляване на данък за всеки отделен данъчен период (в
случая става въпрос за месеците юни и юли 2019 г.) съставлява отделно нарушение и е
следвало самостоятелно да се ангажира административно-наказателната отговорност.
Накрая, следва да се отбележи, че докато по отношение на първите три фактури в
наказателното постановление е налице подробно описание какво се е случило, то по
отношение на фактура SG20190628/28.06.19 г. липсва посочване на каквито и да е
обстоятелства. Единствено е посочено на каква стойност е фактурата, нейната дата и
обстоятелството, че контрагентът по нея е с невалиден идентификационен номер по ЗДДС.
От постановлението става ясно, че тази фактура също е взета предвид от АНО при
определяне на санкцията, но липсват каквито и да е твърдения какво е извършено по
отношение на нея, което отново поставя дружеството жалбоподател в невъзможност да
разбере вмененото нарушение.
В обобщение, налице са множество процесуални нарушения при изготвяне на
обжалваното наказателно постановление, водещи до опорочаване на производството до
степен налагаща неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в
производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.
77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските,
само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай,
с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който
своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото са налични доказателства
за реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 840 лева с ДДС, като е направено
възражение за прекомерност. Съставът намира, че така заплатеното възнаграждение не е
прекомерно. Минимално предвиденият размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата минималните
размери на адвокатските възнаграждения съобразно наложената санкция възлиза на 742, 41
лева. Заплатеното по делото възнаграждение надхвърля с по-малко от една осма
минималния размер и по мнение на съда отговаря на големия обем материали, т.е. на
фактическата сложност, поради което следва да се присъди изцяло. Съгласно чл. 19 от Закон
за Националната агенция за приходите, агенцията отговаря за вредите, причинени на
физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни
органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като преди изменението
на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е
прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на
НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение. С оглед горното съдът
намира, че следва да осъди именно НАП-гр. София да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */27.07.2020 г., издадено от директор на
Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 86, ал.1, т. 2 и т. 3
и чл. 86, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност и на основание чл. 180а, ал.1
от ЗДДС на „*” ЕООД с ЕИК: * е наложена имуществена санкция в размер на 8248,22 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „*” ЕООД с
ЕИК: * съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840
(осемстотин и четиридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5