№ 16
гр. Ловеч , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тринадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214300600149 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл.345, ал.1 от НПК.
С Разпореждане № 26077509.12.2020 г. постановено по НОХД №
2142/2020 г. по описа на Плевенски районен съд, съдията докладчик е
прекратил на основание чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248 ал.2, т.З, вр. с ал.1 от
НПК съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура -
Плевен за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила.
Постъпил е протест на Районна прокуратура-Плевен, в който е
посочено, че с разпореждане от 09.12.2020г. на Районен съд - Плевен, за
което Районна прокуратура - гр. Плевен е уведомена на 10.12.2020 г. съдията-
докладчик по НОХД № 2142/2020 г. по описа на PC-Плевен е прекратил на
основание чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.2, т.3, вр. с ал.1 от НПК
съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура - гр.
Плевен за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Посочва, че в посоченото разпореждане, в заключителната -
разпореждаща част не са посочени допуснатите процесуални нарушения. В
обстоятелствената част на същото е цитирано въззивно производство на
състав на ОС-Ловеч, който с решение от 15.10.2020 г. е отменил присъда от
1
17.02.2020г. на състав на Районен съд-Плевен и върнал делото за разглеждане
от друг състав на РС-Плевен. Сочи, че настоящият съдебен състав, след като
се е запознал с мотивите на решението е констатирал, че в същото са
посочени пропуски на Р. при изготвяне на
обвинителния акт, обуславящи прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на Р. за отстраняване на пропуските, посочени на л.31 -
л.32 от въззивното производство. ,
Излага, че запознавайки се подробно с НОХД №2142/2020 г. приема, че
се касае за позоваване на настоящия съдебен състав на въззивно Решение
№260010/15.10.2020 г. по ВНОХД №292/2020г. на Ловешки окръжен съд.
Наред с горното приема и, че е допусната техническа грешка при посочване
на основанието за прекратяване на съдебното производство по чл.249, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.248, ал.2, т.З, вр. с ал.1 от НПК, като приема, че са касае за
чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.З от НПК. Последното е свързано с
по-нататъшното изложение.
Според Съда, на досъдебното производство е допуснато отстранимо,
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия. Какво точно е това нарушение,
прокурора е в сферата на предположение. Съобразно разпоредбата на чл.249,
ал.4 от НПК: „Допуснато на досъдебното производство нарушение на
процесуалните правила е отстранимо и съществено, когато са нарушени
правата на - т. 1. обвиняемия — да научи за какво престъпление е привлечен
в това качество да има защитник ..."
Счита, че по досъдебното производство, в настоящия случай Бързо
производство №Б-17/2020г. по описа на РП-Плевен не е допуснато такова
нарушение. Посочва, че на 20.01.2020 г. В. Д. З. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.З, т.1 от НК. В присъствието на
упълномощените защитници - адв. Васил Ушев и адв. Димитър З., при
предявяване на обвинението и провеждане на разпит, обв.В.З. заявява:
„Разбирам в какво съм обвинен и правата ми са разяснени ". След изготвяне
на обвинителен акт спрямо обв. В.З., за извършено престъпление по чл.354а,
ал.З, т.1 от НК и внасянето му в PC-Плевен е образувано НОХД №207/2020г.
по описа на съда. Сочи, че при провеждане на съдебно заседание (протокол
от 11.02.2020г.) подсъдимия В.З., в присъствието на упълномощения
защитник - адв. Антоанета Константинова заявява: „Разбирам обвинението
за какво е. Не мисля да вземам отношение по обвинението ". Отчитайки
изложеното е видно, че не е нарушена разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 вр.
чл.248, ал.1, т.З от НПК. В присъствието на трима различни защитници
единият, от които родител- юрист, да заявиш съзнателно, че разбираш
повдигнатото ти обвинение и съда впоследствие да приеме, че ти не знаеш за
какво си обвинен е недопустимо изкривяване на нормативите определящи
процесуалните права и правила.
На следващо място сочи, че съдът е приел, реципирайки от решението
2
на ОС-Ловеч, че е налице обвинение, което не отговаря на императивните
изисквания на чл.246, ал.2 и 3 от НПК. Счита, че това е неправилно и
незаконосъобразно, доколкото е постановено, както в нарушение (неправилно
приложение) на чл. чл.249, ал.4, т.1 от НПК, така и при неспазване на
задължителните по силата на чл. 130, ал.2 от ЗСВ указания на ВКС,
формулирани в TP №6/2018г. на ОСНК на ВКС, респ. TP №2/2002г. на ОСНК
на ВКС.
Твърди, че чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота
своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Чрез него се
формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по
този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита. Според цитираното тълкувателно
решение в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва
да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните
признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него.
Непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на начина на
извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява
основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако
става въпрос за елементи на престъпния състав. Когато не съставляват
съставомерни признаци на деянието, фактите от тези категории могат да се
установят в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и
съобразяват от съда.
Сочи, че според съда в обстоятелствената част на обвинението спрямо
В.З. не е уточнено мястото на извършване на престъплението. Това не е така.
В самото начало на обвинителния акт е посочено „На 14.01.2020г. вечерта,
около 23.20 часа обв.В.З. бил в района на бул. "Г.К.", №39, до блок „Р" в
гр.Плевен. Носил пликчето с наркотично вещество в себе си, поставено в
десния джоб на анцунговото долнище ". След това в акта е посочено
изпълнителното деяние „държане" на „високо рисково наркотично вещество"
и това как то е установено в случая и кой е закона определящ вида на
веществото. Това са все факти, които обуславят съставомерността на
деянието по чл.354а, ал.З, т.1 от НК и участието на обвиняемия на обв.З. в
осъществяването му.
На следващо място излага, че в диспозитива на обвинението според
съда липсва посочване на нормативните актове и произтичащите от тях
императивни разпоредби, инкриминирани на подсъдимия. Сочи се, че не са
посочени императивните разпоредби на Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекусорите (чл. 16 и чл.30).
Излага, че цитираното тълкувателно решение сочи, че в обстоятелствен
следва да се посочи и приложимата норма от особената част на Наказателния
кодекс, а когато наказателната норма е бланкетна или препращаща, се налага
да са посочат допълнително и нарушените други правни разпоредби. Счита,
3
че в настоящия случай правилно е посочена приложимата норма от НК -
чл.354а, ал.З, т.1 от НК, изпълнителната форма на осъществяване на която е
„държане" на „високо рисково наркотично вещество", т.е. упражняване на
фактическата власт върху инкриминирано наркотично вещество. Фактическо
господство върху наркотичното вещества с възможност да извършва
фактически и правни действия с него. Посочено е и че обвиняемият не е
притежавал надлежно разрешение от компетентните органи, извършващи
контрол върху наркотичните вещества. Счита, че неизписването на
посочените нормативи на Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекусорите (чл.16 и чл.30) в заключителната част на OA, по никакъв начин
не е нарушило правата на обвиняемия, тъй като те не са пряко свързани с
изпълнителното деяние на нормата на НК.
Посочва, че позовавайки се отново на TP №2/2002г. на ОСНК на ВКС
относно изискванията към заключителната част на обвинителния акт, следва
да се отчете, че те са съобразени и съотносими към обстоятелствената част на
същия. Заключителната част на обвинителния акт по отношение на обв. В.З.
съдържа данни за самоличността му, правната квалификация на деянието,
наказателния закон, който трябва да се приложи.
В този ред на изложение, макар и повтарящо се сочи, че следва да се
посочи, че В. Д. З. е привлечен като обвиняем по производството, по
обвинение, което впоследствие е залегнало изцяло и в пълнота в
заключителната част на обвинителния акт. Същото е в абсолютна
съотносимост и еднаквост с изложеното в обстоятелствената част на
прокурорския акт. По време на всички процесуални действия с него, той е бил
с упълномощени защитници. Изявленията на обвиняемия и след това
подсъдим в присъствието на защитници са, че разбира обвинението по което е
привлечен като такъв. Т.е всички процесуални правила в хода на
подготвителната фаза на процеса (досъдебната фаза) са изпълнени и не са
довели до нарушаване на процесуалните права на обвиняемия.
Излага, че в хода на досъдебното производство и при изготвянето на
обвинителния акт не е било ограничено нито едно от подробно изброените в
чл. 55 от НПК процесуални права на обвиняемия В.З..
С оглед изложеното счита, че по никакъв начин не са нарушени
процесуалните правила, което да води до ограничаване на правата като
обвиняем на В. Д. З..
Постъпило е възражение от адв. Димитър Николов З. от АК – Бургас, в
което излага в качеството на процесуален представител – защитник и родител
на В. Д. З. по смисъла на чл. 91 ал.1, 2 и чл.99 ал.1 от НПК и след запознаване
с материалите по НОХД №2142/2020 г. на PC-Плевен - конкретно
Разпореждането на PC -Плевен № 260775/09.12.2020г/връчено на подс. Вл.З.
на 08.01.2020г/ и постъпилия срещу съдебния акт Частен протест на РП-
4
Плевен от 16.12.2020 г., че депозира следните фактически и правни
възражения:
Твърди, че Разпореждането на PC -Плевен №260775/09.12.2020г по
НОХД №2142/2020г, с което на основание чл. 249 ал.2 от НПК е прекратено
съдебното производство и делото върнато на РП-Плевен за отстраняване на
допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
досъдебното производство и изготвяне на Обвинителния акт, е съдебен акт по
смисъла на чл. 32 ал.2 от НПК, който не подлежи на протестиране или
обжалване отделно от присъдата, съгласно разпоредбата на чл. 341, ал. 3 от
НПК.
Сочи, че на проверка по реда на чл. 341, ал.1, глава 22 -ра от НПК
подлежат Определения и Разпореждания, с които се прекратява
наказателното преследване/производство/, а не горепосочените актове с които
се прекратява съдебното производство.
Допълнителен аргумент в развитите по горе съображения, е че нормата
на чл. 249 ал.2, във вр. с ал.1 от НПК регламентираща прекратяването на
съдебното производство е намерила своето систематично място в част 4,
Глава деветнадесета и по своята същност и правни последици е различна от
нормата на чл. 250, касаеща прекратяване на наказателното производство.
Посочва, че Разпореждането на първоинстанционния съд – РС Плевен е
издадено в съответствие с нормата на чл. 249 ал.2 , във вр. с ал. 1 от НПК и с
дадените задължителни за изпълнение указания с Решение на ОС-Ловеч №
260010/15.10.2020 г. по ВНОХД 292/2020 г., с което на основание чл. 335 ал.2
вр. с 348 ал.3 от НПК е отменена присъдата на PC-Плевен от 17.02.2020 г. по
НОХД 207/20220 г.
Посочва, че по НОХД № 2142/2020 г. на PC-Плевен не е провеждано
Разпоредително заседание по реда на чл. 248 ал.1 и сл. от НПК, за да се
приеме, че е налице Акт на съда по смисъла на ал.3, подлежащ на обжалване
по реда на глава 22-ра от НПК
Съгласно чл. 341 ал.2 от НПК по реда на тази глава се проверяват
определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в този
кодекс.
Приема, че изготвения Частен протест от РП-Плевен, не само е
недопустим, а е и незаконосъобразен, тъй като Разпореждането с което се
прекратява съдебното производство, не е Определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 и
5
6, както и по чл. 248, ал. 5, т. 4, от категорията съдебни актове подлежащи на
обжалване отделно от присъдата по гл.22 - ра НПК.
Счита, че единствения допустим процесуален способ за проверка на
Разпореждането на PC-Плевен № 260775/09.12.2020 г. по НОХД №2142/2020
г. по описа на същия съд е по реда на глава 21 от НПК, заедно с проверка на
навлязла в сила присъда.
Посочва, че освен абсолютната недопустимост на Частния протест на
РП-Плевен, следва да се отбележи и наличието на основанията за самоотвод
на прокурора по реда на чл. 47 ал.2 във вр. с чл. 29 ал.2 от НПК -
предубеденост.
В хода на разследването по БП№ 17/2020 г. на РП-Плевен /ЗМ №
38/2020г на Първо РУ на МВР - Плевен/, многократно са сочени процесуални
нарушения на разследващия орган, поискан е бил отвода му, по което искане
има произнасяне на наблюдаващия прокурор Стефан Димитров, което и към
днешна дата не е било връчено на страните по реда на НПК . за да може да
бъде обжалвано прел горестоящата прокуратура - ОП-Плевен. респективно да
бъде поискан отвод и на представителя на РП-Плевен.
Сочени са и нарушения свързани с удължаване срока на разследването
по БП по недопустим процесуален ред.
Гореизложените обстоятелства и други развити от защитата на подс. В.З.
груби процесуални нарушения в хода на съдебното производство по НОХД №
207/2020г от страна на прокурора от РП-Плевен, обосновават извода за
явната му предубеденост като прокурор осъществяват надзор за законност
върху Досъдебното производство и в качеството му на участващ представител
на ПРБ в съдебното такова.
Твърди, че прокурор Стефан Димитров е бил в служебна и йерархична
зависимост от мен като бивш и.ф.Административен ръководител - Районен
прокурор на РП-Плевен, Зам.Административен ръководител-Зам. Районен
прокурор на РП-Плевен и Зам.Административен ръководител – Зам. Окръжен
прокурор на ОП-Плевен, с изградени между нас колегиални отношения, при
условията на власт и подчинение.
Посочва, че тези отношения в периода 2001 г. – 2015 г. докато е заемал
съответните административно-ръководни длъжности, са били обективирани
неминуемо с горестоящ контрол и надзор по отношение на
законосъобразността и правилността на актовете на следователя от ОСлО на
ОП-Плевен и прокурора от РП-Плевен -Стефан Димитров.
Тези йерархични действия на административна зависимост са се
намирали обективна проява и при изготвяне на графици за дежурства,
произнасяне по молби за отпуски, атестационни оценки за работата на
6
съответния прокурор и др.
Значително по различни, но абсолютно правилни и основателни са
съображенията развити от всички съдии от Наказателната колегия на ОС-
Плевен довели до самоотвод на същите, с оглед обстоятелството, че
подсъдимият В.З. е мой син.
Тези съображения са били споделени и от множество съдии от
наказателната колегия на РС-Плевен.
Въпреки тези обстоятелства прокурора от РП-Плевен Стефан Димитров
в нарушение на всички процесуални и морални норми, упорито отказва да
приеме наличието на основания за самоотвод от негова страна, с оглед
императивната норма на чл. 47 ал.2 във вр. с чл. 29 ал.2 от НПК.
Твърди, че тези действия на прокурора Стефан Димитров от РП-Плевен
представляват нарушения, свързани с правото на подсъдимия на справедлив и
обективно от безпристрастен прокурор. Правото на справедлив разследване и
съдебен процес, така както е уредено в чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 47 от Хартата на
основните права на ЕС, заема първостепенно място в едно демократично
общество, но освен това, що се отнася до наказателното производство,
включва най-съществените процесуални гаранции за правото на защита на
подсъдимия. Едни от елементите на справедливия наказателен процес са:
равенство на средствата при събиране на доказателствата и право на
независим и безпристрастен прокурор и съд. Безпристрастността означава
липса на предубеждение или пристрастие. За първи път критерият е бил
формулиран в делото Piersack v В. (1982). По делото Kyprianou срещу К.
съдът в Страсбург разграничава два вида случаи, при които е възможно да
има нарушение на изискването за безпристрастност, а именно такива, при
които е налице или „функционално, или лично" пристрастие. При първата
хипотеза се поставя въпросът за това дали „упражняването на различни
функции в рамките на съдебния процес от едно и също лице има или е имало
йерархични или други връзки с друг участник в производството" повдига
основателно съмнение относно обективната безпристрастност на прокурора.
При втория случай въпросът е дали личното поведение на прокурора или
съдията повдига такова съмнение или сочи на действително пристрастие, така
че да засяга както обективната, така и субективната безпристрастност.
Счита, че при оценка на безпристрастността на прокуратурата и съда от
значение е ролята на наказателното правосъдие - в едно демократично
общество от първостепенна важност е тези правоприлагащи органи да
внушават доверие, най-вече у обвиняемия/подсъдимия, когато се касае за
наказателното производство -Падовани срещу Италия (1993).
Обективният критерий е сравним с английската правна доктрина, че
7
правосъдието/правоприлагането/ не само трябва да се раздава, но е
необходимо да се вижда как то се раздава". В тази връзка ЕСПЧ подчертава
важността на „външните прояви" - Sramek v A. (1984). Става въпрос за
доверието, което правоприлагащите органи - съд и прокуратура трябва да
вдъхват в обществото и най-вече, доколкото се отнася до наказателно
производство, в обвиняемия/подсъдимия - Feyv А. (1993).
Сочи, че между двата подхода към безпристрастността - обективния и
субективния тест, не съществува точна граница, тъй като поведение на един
прокурор или съдия може да поражда не само обективно оправдани опасения
от гледна точка на външния наблюдател, но може да засяга и личното му
убеждение. Извод за предубеденост на един прокурор или съдия може да се
направи, само ако тя става съвсем ясна от поведението му по време на
производството или от съдържанието на актовете му.
Излага, че при всички положения заключението за пристрастност на
прокурора или съдията, следва да е резултат от цялостна оценка на неговото
поведение в наказателното производство и как това поведение и процесуални
действия са се отразили на общата представа за справедливост.
Като се има предвид изложеното по-горе относно действията на
прокурора Стефан Димитров, се обосновава извода че същите водят до
процесуални нарушения на правото на защита на подсъдимия В.З.,
разглеждано като съставна част от правото му на справедлив съдебен процес
от безпристрастен съд и прокуратура.
Твърди, че в хода на досъдебното производство и съдебното до
настоящия момент, с действията си прокурора Стефан Димитров е допуснал
ограничения на адвокатите на подс.Вл.З. за ефективно упражняване на
функцията по защита в наказателното производство, респ. правото на защита
на обвиняемия респ./ подсъдимия/.
С оглед гореизложеното, моли Въззивният съд -Окръжен съд гр.Плевен
да остави Частния Протест на РП-Плевен от 16.12.2020г, срещу
Разпореждането на PC -Плевен №260775/09.12.2020г по НОХД №2142/2020г,
с което на основание чл. 249 ал.2 от НПК е прекратено съдебното
производство и делото върнато на РП-Плевен
за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на досъдебното производство и изготвяне на Обвинителния
акт без уважение като недопустим и незаконосъобразен.
Въззивната инстанция, като взе предвид възраженията в частния
протест, възражението от адв. Димитър З. и събраните по делото
доказателства, счете за установено следното:
С Разпореждане № 260775/09.12.2020 г. постановено по НОХД №
8
2142/2020 г. по описа на Плевенски районен съд, съдията докладчик е
прекратил на основание чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248 ал.2, т.З, вр. с ал.1 от
НПК съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура -
Плевен за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила.
Протеста на Районна прокуратура – Плевен е подаден в
законоустановения срок срещу акт на съда, който е процесуално допустимо да
бъде протестиран, но разгледан по същество е неоснователен и следва като
такъв да бъде оставен без уважение .
Съгласно разпоредбата на чл.243,ал.6,т.3 от НПК указанията на съда
относно прилагане на закона са задължителни .По-точно с Решение на ОС-
Ловеч № 260010/15.10.2020 г. по ВНОХД 292/2020 г., на основание чл. 335
ал.2 вр. с 348 ал.3 от НПК е отмененил присъдата на PC-Плевен от 17.02.2020
г. по НОХД 207/20220 г.Следва да бъде посочено,че в решението си
въззивния съд е посочил подробно допуснатите от страна на обвинението
пропуски и касаещи поначало съставомерността на инкриминираното
деяние.Нещо повече, въззивният съд с посоченото решение от 15 октомври,
2020 година, много конкретно е посочил на страница 31 и сл. в какво се
състои липсата на основни елементи от фактическия състав на така
предявеното в диспозитива на обвинителния акт обвинение, поради което и
настоящата инстанция приема изводите в тази насока за обосновани , разбира
се с уточнението, че не е ревизира влезлия в сила съдебен акт на Окръжен
съд-Ловеч по въззивно наказателно общ характер дело 292 от 15 октомври
2012 година. Настоящата инстанция съобразява ,че поначало няма такова
процесуално правомощие, но така или иначе към настоящия етап посочените
в решението на Окръжен съд-Ловеч процесуални пропуски не са отстранени
от страна на прокурора,както е констатирано и от съдията –докладчик в
процесното разпореждане.
С оглед на което и настоящата инстанция приема протеста за необоснован
поради което и следва да бъде оставен без уважение.
За процесуална чистота настоящата инстанция счита за необходимо да
отбележи, че и както е посочил предишния въззивен състав при налични
доказателства относно местоизвиршването на обвинението, определено
такива следва да бъдат посочени в диспозитива на обвинението.По-точно ако
9
прокурорът приема че от страна на подсъдимия В. Д. З. е осъществен състав
на престъплението по чл. 354а ал. 3.т. 1 от НК,то за местоизвършване на
престъплението не е достатъчно да се конкретизира като извършено само в
град Плевен,както се възразява от страна на прокурора в протеста.Още
повече,че в обстоятелствена част на обвинителния акт е посочено че
„държането“ на процесното наркотично вещество е констатирано от страна на
полицейските служители в град Плевен, булевард“ Г.К.“, номер 39, до блок
Р.Всъщност така както е приел и предходния въззивен състав и в този смисъл
възраженията в частния протест, че достатъчно е конкретизирано така
предявеното обвинение в диспозитива на обвинителния акт и според
настоящата инстанция е неоснователно.Още повече,че обстоятелствената част
на обвинителния акт,така както е описано местоизвиршването,не съответства
на диспозитива на обвинението. Също така определено е основателно и
посоченото като непълнота на обвинението посочване на нормативните
актове целящи да уточнят съответно липсата на надлежно разрешение за
държанието на процесното наркотично вещество, респективно разпоредбата
която е нарушена от страна на подсъдимия. С оглед на тези съображения и
настоящата инстанция приема за неоснователен подадения протест, а
разпореждането на Районен съд-Плевен за обосновано и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде посочено, че както се възразява от страна на защитника
адвокат Димитър З. в конкретния казус съдията-докладчик е постановил
разпореждане, като се е позовал на разпоредбата на чл. 249 ал. 2 от НПК, без
да съобрази, че в това производство следва да се произнесе с определение,
което поначало е процесуално нарушение, но същото не е съществено според
настоящата инстанция, тъй като както вече се посочи и по-горе в процесното
разпореждане съдията-докладчик е прекратил производството за
отстраняване именно на посочените процесуални нарушения и констатирани
от въззивния съд.
Колкото до направените възражения на адвокат Д.З. относно наличието на
основанията за самоотвод на прокурора по реда на чл. 47 ал.2 във вр. с чл. 29
ал.2 от НПК – предубеденост,настоящата инстанция приема,че не е
процесуално компетентна да се произнесе и съответно съгласно разпоредбата
на чл.47,ал.2 от НПК,прокурора е длъжен сам да си направи отвод при
10
наличие на основанията по чл.29,ал.1,т.1,4-8 и ал.2 от НК .
Водим от гореизложеното и на основание чл.345,ал.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 26077509.12.2020 г. постановено по
НОХД № 2142/2020 г. по описа на Плевенски районен съд, с което е
прекратено на основание чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248 ал.2, т.3, вр. с ал.1 от
НПК съдебното производство и е върнато делото на Районна прокуратура -
Плевен за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11