Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.02.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На двадесет и втори януари Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: МАРИАНА ПЕНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 3252 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано
е наказателно постановление (НП) № 19-1228-002415 от 25.10.2019
год., издадено от началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР
гр.Стара Загора, оправомощен за това със заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателят Д.И.Ч. твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощения си представител поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата
страна ОД на МВР град Стара Загора, редовно призована, взема становище, че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 19-2415 (серия “Д”, бланков № 0287140) от 17.09.2019
год., жалбоподателят е санкциониран за две нарушения по ЗДвП - Закон за
движението по пътищата, извършени на 17.09.2019 год. около 11.30 часа в град
Стара Загора, на ул.“Войвода Черногорски“ до Ф “Дипси“,
при управление на лек автомобил марка “Нисан леаф”, с рег.№ СВ 7542 КР, собственост на “Тандем 1“ ЕООД, в
посока изток.
По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран
на основание чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП (“Наказва се с глоба 50 лв.
водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен
колан или носене на каска
или превозва пътник, който не
изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на
каска”) за
нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон (“Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2
и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани”), изразяващо се в това, че по време на движение не
използвал обезопасителния колан, с който е било
оборудвано МПС.
В случая отразените в АУАН и възпроизведени
в НП фактически констатации се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя И.К.Г. и свидетеля по акта Б.И.Б., като
същевременно жалбоподателят ангажира доказателства. От показанията на
разпитаните по делото свидетели Мария Чукурова и
Красимира Георгиева се установява, че жалбоподателя поради наличие на
здравословен проблем – сърцебиене, сърдечни проблеми и задушаване по време на
управление на МПС свяла колана, отваря прозореца и
много често е сменян по време на пътуване от лицето придружаващо го в
автомобила.
Разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП изрично
регламентира изключенията от правилото, разписано в ал.1. Според хипотезата на
чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан.
За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на
МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се
приеме само състояние, при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън
субективните желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако
поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не
предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото
състояние на водача.
В случая, жалбоподателят ангажира свидетелски показания
сочещи на заболяване при което употребата на колан би причинила силни болки или
неразположение.
От друга страна съдът приема за
неоснователен доводът на жалбоподателя
за наличие на хипотезата по
чл.137а, ал.2, т.3 от ЗДвП,
а не тази по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както е квалифицирано
първото нарушение. Съгласно чл. 137а, ал.2, т.3 от ЗДвП по
изключение могат да не използват
обезопасителни колани лицата с трайни увреждания на горни
крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. Настоящият случай не засяга
цитираната хипотеза, дотолкова, доколкото жалбоподателят не представи доказателства, че страда от такива трайни ужреждания,
с които да се обоснове изключението,
предвидено в закона, нито че е управлявал
автомобил адаптиран съобразно неговите нужди. От представените
в подкрепа на твърденията на жалбоподателя медицински документи –
амбулаторен лист от 11.09.2019 год, и видно от отразената в него констатация се установява, че е налице “Хипертонично
сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, което
в случая се касае за преходно състояние, компенсирана е хипертонията, като
състоянието отразено в представения амбулаторен лист не позволява да се направи
извод за лице с трайни увреждания на горни крайници
и/или опорно-двигателния апарат, което управлява моторно превозно средство и съобразно разпоредбата на чл.137а, ал.2, т.3 от ЗДвП по изключение
да не използва
обезопасителен колан, каквито доказателства не са били известни и към
момента на констатиране на нарушението.
При тези данни съдът намира за доказани описаните
в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя.
В заключение следва да бъде добавено, че
при изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не
констатира нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на
АУАН и/или издаване на НП, опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност и обуславящи отмяната му.
Що се отнася до наложеното с НП наказание –
същото съответства по вид и размер на предвиденото от закона за съответното
нарушение глоба в твърд размер, поради което обсъждането на въпроса съобразено
ли е било наказанието с тежестта на конкретното нарушение се явява
безпредметно.
Изложеното означава, че обжалваното НП в
т.1 е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.181, т.1 от ЗДвП (”Наказва
се с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини
не представи в определения срок превозно средство за технически преглед”) за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП (“Регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на
превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се
определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи”), изразяващо се в това, че управляваното от
него ППС не е било преминало ГТП (годишен технически преглед). В случая
отразените в АУАН фактически констатации се потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, а от друга страна - не
се ангажираха доказателства, които да ги оборят, поради което и съдът намира
конкретното нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани, още
повече, че последният не го и оспорва.
В АУАН и
в наказателното постановление
е посочено, че установеното и проверено ППС не е било преминало ГТП. Следва да се има
предвид, че задължението за представяне на ППС на технически преглед
съобразно с чл.147 и издадената
въз основа на него специална
Наредба е за конкретния собственик на ППС или определено
длъжностно лице, като в тази връзка
в ЗДвП по чл.181 е
предвидена отговорност именно за собственик
или длъжностно лице, което без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.
В случая, изрично и в акта, и в наказателното постановление е посочено, че провереният автомобил не е лична собственост на водача-нарушител, а на ЕООД. Правилно поради това наказващият
орган не е предприел реализиране на отговорността на същия по
изричния текст на чл.181 , а го е санкционирал съобразно общата разпоредба на чл.185 , като е посочил вече различно
изпълнително деяние, което е относимо към водач, но
несобственик, който управлява ППС, което не е представено на технически преглед
в срок. Последното също е нарушение, което действително подлежи на санкциониране
по общия текст на чл.185 , което в случая е съответно на действително установената фактическа обстановка. Не е налице, следователно, противоречие и несъответствие, ето защо и доколкото
по делото се установява по
несъмнен начин (отново от показанията
на актосъставителя и АУАН),
че жалбоподателя е управлявала гореописаното МПС, което не е било представено
в срок за технически преглед, следва да се
приеме че същия е
извършил нарушение на вменената му във вина административна разпоредба.
За това нарушение е наложено наказание
“глоба” в размер на 20 лева, което съответства по вид и размер на предвиденото
в закона за разглежданото нарушение. Ето защо съдът намира, че НП в тази му
част (т.2) е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление (НП) № 19-1228-002415 от
25.10.2019 год., издадено от началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на
МВР гр.Стара Загора, оправомощен за това със заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: