РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 904/18.5.2022г.
гр.Пловдив, 18.05. 2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора
година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове: Величка Георгиева
Светлана Методиева
при секретаря В.П. и с участието на
прокурор Д.Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Диева
касационно административно дело № 751/2022г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
А.С.К., в качеството му на Кмет на
Община Кричим, представляван от адв.И.К. обжалва
Решение № 315/10.02.2022г., постановено по АНД № 5713 по описа за 2021г. на
Районен съд-Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
55/16.08.2021г. на Директора на РИОСВ-Пловдив за наложена му глоба в размер на
3000 лв. за нарушение чл.151 ал.2 т.6 вр. с чл.19
ал.3 т.15 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.
Решението е обжалвано като
неправилно и незаконосъобразно с искане да бъде отменено ведно с отмяна на НП.
Считат се за неправилни изводите на ПРС за : - спазване изискванията при
съставяне на АУАН и издаване на НП, визирани в чл.42 и чл.57 ЗАНН за минимално
съдържание; - правилно посочена правна квалификация на нарушението и правилно
описание на изпълнителното деяние; - спазена процедура при връчване на АУАН на
надлежно упълномощен представител на нарушителя /неправилно лицето В.Б. е
възприета за представител, тъй като според съдържанието на пълномощното в
преписката, това лице не е имало право да представлява кмета на общината, вкл.
в адм.-нак.производство – в
пълномощното са предоставени права за представляване на общината, а не на кмета
на общината, като в случая страна в адм.-нак.производство е кметът, а не общината/; - допустима
промяна от административно-наказващият орган на констатациите и правните
квалификации в АУАН, вкл. за възможност на допустима промяна и последващо уточнение до степен саниране пороци на
установяването в АУАН – да прави и съдът. Посоченото в АУАН и в НП, че
нарушението е извършено на 04.02.2021г. противоречи на фактическата обстановка
– на 04.02.2021г. е извършена проверка с констатация за наличие на битови,
строителни и едрогабаритни отпадъци в участък от р.Въча, като на 12.02.2021г. е
връчено предписание за отстраняването им до 19.02.2021г. и с протокол от 22.02.2021г.
е установено неизпълнение на предписанията, но в случая е възприето нарушение
по чл.151 ал.2 т.6 пр.3-то ЗУО /непредприемане на мерки за организиране
почистването на отпадъците/ и не е възможно на 04.02.2021г. да е извършено
нарушение, след като действията е следвало да бъдат извършени до 19.02.2021г.,
като описанието в АУАН и в НП касае непредприемане на мерки за отстраняване на
отпадъците. Счита се за съществено нарушение на административно-наказателното
производство посочването на различни нарушени правни норми в АУАН и в НП – в
АУАН на чл.151 ал.2 т.6, пр.3-то ЗУО, в НП – само чл.151 ал.2 т.6 ЗУО.
Посоченото е от значение за защитата на жалбоподателя, тъй като чл.151 ал.2 т.6
ЗУО съдържа три нарушения и не е ясно за кое от тях е наложено наказание / не е
предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци; за предотвратяване
създаването на незаконни сметища; не е предприел организиране на почистването
на такива отпадъци/сметища/. Поддържа се, че в случая от съдържанието на НП не
може да бъде направен извод за волята на наказващия орган – наказващият орган е
посочил като извършени всички възможни форми на нарушение, предвидени в чл.151
ал.2 т.6 ЗУО, тъй като всички те са изписани словесно след нормата, но в АУАН
не са отразени трите. В хипотеза на преценка на наказващият орган за три
нарушения е било необходимо анализиране на факти и обстоятелства по отношение
на всяко нарушение поотделно. От друга страна, при възприемане от наказващият
орган на три нарушения, е наложено едно наказание по чл.151 ал.2 т.6 пр.3-то
ЗУО. Счита се за недопустимо описаните пороци в АУАН и в НП да бъдат последващо санирани по пътя на
тълкуване на санкционните норми или чрез извод, че съдът има право да коригира
непълноти в НП. Извън посоченото, в
АУАН и в НП не са конкретизирани видовете и количествата отпадъци, констатирани
при проверката на 04.02.2021г., което е нарушение на чл.42 ал.1 т.4 ЗАНН и
допълване на тези констатации е недопустимо да се прави чрез свидетелски
показания във фазата на съдебното оспорване. Изтъкнато е, че в НП са добавени
констатации, каквито не са отразени в АУАН – по отношение на двата проверени
участъка, като фактическата установеност при издаване на НП следва да е
идентична на посочената в АУАН. Това се отразява и на преценката по чл.28 ЗАНН.
Поискано е при отмяна на решението и на НП да бъдат присъдени разноски за двете
съдебни инстанции.
Ответникът РИОСВ – Пловдив,
представлявана от Директора с процесуален представител юрисконсулт Г.С. оспорва
касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Поддържа
законосъобразност на решението на ПРС, съдържащо отговори на всички възражения
в жалбата. По отношение на пълномощното за лицето Б. е посочено, че същото е
изпратено от кмета като пълномощник. Относно отсъствието на описание на
отпадъците и количество е заявено, че обстоятелствата нямат отношение към съставомерността на нарушението. За уточнението в НП спрямо
„двата участъка” се счита, че е възможно на основание чл.52 ал.4 ЗАНН и се
прилага нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН. За липсата на мотиви в НП по чл.28 ЗАНН е
посочено, че те не са изискуеми според нормативното съдържание на наказателното
постановление.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от прокурор Стоянова предлага решението да бъде оставено в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване на неблагоприятно
решение. По същество е основателна.
1. ПРС е обсъдил всички приети по
делото доказателства и е отговорил на възраженията в жалбата. Приел е, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП като цяло са спазени изискванията на чл.42 и
чл.57 ЗАНН за минимално съдържание на актовете на административно-наказателното
производство и не е налице нарушение на процедурата по съставяне на АУАН, което
да е съществено. Нарушението е с правна квалификация чл.19 ал.3 т.15 ЗУО, а не
неизпълнение на дадено предписание. Съдът с основание е посочил, че правната
квалификация на деянието се изчерпва с посочване на член, алинея, точка и
буква, в какъвто смисъл е структурата на нормативния акт съгл. чл.26 ал.1 и ал.2
ЗНА и УПЗНА и посочването на предложение или изречение е само с пояснително
значение. Правилно ПРС се е позовал и на Т.Р. № 8/2021г. по т.д. № 1/2020г. на
ВАС, според което съдът служебно следва да приложи правилната нарушена норма. В
тази вр. е прието, че законът формира задължение на
кмета на общината да отговаря за създаването на мерки за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани за това места, създаване на
незаконни сметища и организиране на почистването им в чл.19 ал.3 т.15 ЗУО,
тоест – това е хипотезата на нормата и тя предписва спазване на такова
поведение, затова при отклонение от нея тя ще е нарушената и нарушението следва
да се квалифицира единствено по чл.19 ал.3 т.15 ЗУО, докато чл.151 ал.2 т.6 ЗУО
представлява диспозиция и санкция на нормата, а оттам и не може да бъде
нарушена и тя следва да е единственото основание за налагане на наказанието. В случая отговорността на нарушителя е
ангажирана за неизпълнение на пряко произтичащи от закона безсрочни задължения,
касаещи предприемането на такива мерки, в резултат на които да се попречи на
изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места, а в случай че тази
превенция е неефективна, да се организира почистване от нерегламентираното замърсяване,
поради което чл.19 ал.3 т.15 ЗУО не предвижда три отделни състава на различни
нарушения, а три проявни форми на едно и също
нарушение, доколкото се преследват едни и същи цели чрез едни и същи мерки,
формулирани в чл.1 ЗУО. Според съда
не е необходимо да бъдат посочвани конкретни количества и видове отпадъци, тъй
като това не представлява признак от фактическия състав на нарушение.
2. Съгласно чл. 218 АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
НП е издадено от
административно-наказващ орган, компетентността на който произтича пряко от
закона – чл.157 ал.4 ЗУО. АУАН № 33 / 14.05.2021г. е съставен от И.К., началник
отдел Управление на отпадъците и опазване на почвите в РИОСВ, оправомощен със Заповед № РД-72/19.04.2021г. на Директор
РИОСВ – Пловдив – в съответствие с чл.157 ал.2 ЗУО. Цитираната заповед е приложена
в административно-наказателната преписка.
Описаното в НП нарушение е по чл. 19
ал. 3 т. 15 ЗУО, която норма въвежда задължение за кмета на общината да
отговаря за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това
места и/или създаването на незаконни сметища и за организиране на почистването
им, като предприеме съответните мерки за това /„Кметът на общината отговаря за:
т.15 - предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това
места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им.“/
- макар в НП не е отразено изрично, че тази норма е нарушената, като същата
само е цитирана и обвързана с приложената санкция /”…е осъществен състава на
чл.151 ал.2 т.6 във връзка с чл.19 ал.3 т.15 от Закона за управление на
отпадъците…”/.
За съставяне на АУАН е изпратена
покана до кмета на община Кричим, получена редовно с куриерска услуга. В
поканата е посочено, че при невъзможност от лично явяване, може да присъства
упълномощено лице от кмета на общината, което да представи изрично пълномощно
за подписване и получаване на АУАН, съставен от РИОСВ – Пловдив. АУАН е връчен
на В.Б. в качеството й на пълномощник на Кмета на Община Кричим. Както е
посочено в касационната жалба, пълномощното от кмета на общината, с което е
упълномощено лицето В.Б. – секретар на общината, е за представителство на
община Кричим, а не на кмета на община Кричим. Представителната власт включва
общо подписване и получаване на актове за установяване на административни
нарушения, а не конкретно на АУАН, съставен от РИОСВ-Пловдив според изричното
указание в поканата. Представеното пълномощно пред РИОСВ-Пловдив не е за
упълномощаване на лице за представителство на кмета на общината в това му
длъжностно качество. Тоест, АУАН е връчен на лице, което не представлява кмета
на общината, а общината, при което е налице нарушение в процедурата при
връчване на АУАН. Същото при конкретните данни не следва да бъде квалифицирано
на съществено, тъй като правото на защита на наказаното длъжностно лице не е
нарушено или ограничено – кметът е ангажирал именно В.Б. да го представлява
пред РИОСВ-Пловдив за съставяне и връчване на АУАН.
Според фактическата установеност в
АУАН: На 04.02.2021г. Ат.К. в качеството му на Кмет на община Кричим е
осъществил състава на чл.151 ал.2 т.6, пр.3-то вр. с
чл.19 ал.3 т.15 ЗУО, „като не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето
на отпадъци на нерегламентирани за това места, създаването на незаконни сметища
и организиране на почистването им”. Изводът е основан на данни от обход, при
който са констатирани нерегламентирани замърсявания с отпадъци в два района,
дефинирани с GPS
координати по течението на р.Въча – на първия участък са установени „малки
участъци на купчини смесени битови отпадъци, основно пластмасови опаковки”, а
на втория – на територия около 150м. епизодично – купчини на смесени битови
отпадъци, строителни отпадъци, едрогабаритни отпадъци /дивани и фотьойли/,
смесени опаковки, излезли от употреба гуми и пластмасови опаковки. В АУАН не са
индивидуализирани количества отпадъци в първия участък, като за втория участък
не е посочено колко са били купчините, вкл. отсъстват данни за брой гуми и
едрогабаритни отпадъци. Това действително не представлява признак от
фактическия състав на нарушението - както е приел ПРС, но е от значение за
преценка от прилагане нормата на чл.28 ЗАНН. В случая констатациите не са в
необходимата степен на конкретизация, позволяваща проверка за прилагане на
чл.28 ЗАНН, която не е отречена от формалното нарушение вр.
с §1 т.4 ДР ЗАНН.
Отразено е в АУАН, че в съответствие
със задълженията на Кмета на общината, регламентирани в чл.19 ЗУО, е дадено
предписание – в срок до 19.02.2021г. да се извърши почистване на упоменатите
участъци на речното легло и прилежащите територии и да се предприемат мерки за
недопускане на последващо замърсяване. При последващ контрол на 22.02.2021г., обективиран
в протокол от 22.02.2021г., осъществен от длъжностни лица И.К. и Н.А., се
установило, че нерегламентираните замърсявания с отпадъци не са почистени. Вписано
е, че съгл. чл.19 ал.3 т.15 ЗУО – Кметът на община отговаря за предотвратяване
на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на
незаконни сметища и организира почистването им и нарушението е извършено на
04.02.2021г. Следва да бъде отбелязано, че фактическата констатация в АУАН
касае наличие на отпадъци, за което е дадено предписание за почистването им и
предприемане на мерки за недопускане на последващо
замърсяване. Неизпълнение на предписание по чл.113 ал.3 ЗУО е самостоятелно административно
нарушение, предвидено за санкциониране с нормата на чл.156 ЗУО. С възприета
дата на извършване на нарушението – 04.02.2021г., нарушението в АУАН е
квалифицирано по см. на чл.151 ал.2 т.6 пр.3-то ЗУО : „Наказва се с глоба от
3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или
длъжностно лице, което: 6. не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето
на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища
и/или организиране на почистването им;”.
Принципно правилни са съображенията на
ПРС за това, че чл.19 ал.3 т.15 ЗУО не предвижда три отделни състава на
различни нарушения, а три проявни форми на едно и
също нарушение, доколкото се преследват едни и същи цели чрез едни и същи
мерки, формулирани в чл.1 ЗУО. Това не отрича задължението на административно -наказващият
орган да индивидуализира приложимата за всеки конкретен случай проявна форма, което задължение е обвързано с правото на
защита, тъй като мерките за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или
организиране на почистването им са различни поради естеството на трите проявни форми – също различни. Фактическата установеност в
обстоятелствената част от АУАН според описанието ориентира към извод за
нарушение – „не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места”, тъй като са констатирани изхвърлени отпадъци, вкл.
„не предприема мерки за организиране почистването им” /отсъства констатация за
създадено незаконно сметище/, което нарушение обективно не е възможно да бъде
извършено на 04.02.2021г., тъй като е даден срок за почистване до 19.02.2021г.
Извън това, по отношение последващия контрол,
осъществен на 22.02.2021г., за което е съставен констативен протокол, следва да
се съобрази отразеното в протокола присъствие при проверката на лицето Г.Г. –
специалист Управление на отпадъците от община Кричим, което лице в писмено
обяснение е отрекло посещение на място съвместно със служителите на РИОСВ.
Посоченото поставя под съмнение достоверността на констатациите, обективирани в протокола от 22.02.2021г., но същия не е относим доколкото нарушението не е неизпълнение на
предписание. В случая от значение е и неизяснено без съмнение обстоятелство - актосъставителят като свидетел заявил, че „Самите терени не
са в регулацията на община Кричим. GPS координатите сочиха, че са извън
регулацията…Теренът, който проверихме не е в рамките на града, но е в рамките
на община Кричим, а от скиците, които кмета ни представени се установи, че не е
общинска собственост”. Приложенията към Констативния протокол от проверката на
04.02.2021г. не се съдържат в преписката и не са допълнително представени по
делото – копие от действащ регулационен план на гр.Кричим и извадка от
кадастралната карта. Обстоятелството не е изяснено в пълнота и следва извод за
необоснованост на НП.
В НП е възприета фактическата
установеност от АУАН, като е допълнено, че нарушението е извършено на
04.02.2021г. на двата участъка. Цитирана е в цялост нормата на чл.19 ал.3 т.15
ЗУО, без да е отразено ясно, че това е нарушената норма. Вписано е, че Ат.К. в
качеството му на Кмет на община Кричим е осъществил състава на чл.151 ал.2 т.6 вр. с чл.19 ал.3 т.15 ЗУО, „като не е предприел мерки за
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на нерегламентирани за това места,
създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им”. Тоест,
отпаднала е конкретизацията от АУАН в насока – чл.151 ал.2 т.6 пр.3-то ЗУО, но
без преписката да съдържа документация, съдържаща констатации за трите проявни форми на нарушението. Както бе посочено, в НП не е
изрично посочено, че предвид фактическата установеност се приема за нарушена
нормата на чл.19 ал.3 т.15 ЗУО. В тази вр. се
отбелязва, че съдържанието на НП е дефинирано по закон и не поставя под
съмнение необходимостта от пълно описание на посочените в чл.57 ЗАНН реквизити
– задължението не е изпълнено в цялост, като волята на административния орган
следва да е конкретизирана в степен, позволяваща разбиране относно юридическите
факти на упражненото правомощие.
По отношение възражението за
несъответствие между правната квалификация на нарушението в АУАН и в НП : В
случая отсъства несъответствие между правната квалификация, като в НП е
отпаднало „пр.3-то” от чл.151 ал.2 т.6 ЗУО. Съгласно Т.Р. № 3 от 10.05.2011г.
по т.д.№ 7/2010г., ОСК, ВАС : „Неточната квалификация на нарушението в акта за
установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно
посочена в наказателното постановление.”. Критерий за същественост на
процесуално нарушение е доколко и дали ограничава правото на защита на
санкционираното лице, а защитата против квалификацията е пред съда. Правилно е
позоваването в решението и на Т.Р. № 8/2021г. по т.д. № 1/2020г. на ВАС. Предвид
твърдението в отговор на касационната жалба се отбелязва, че в случая не е
налице хипотеза на чл.52 ал.4 ЗАНН, тъй като преписката не съдържа
доказателства за разследване на спорни обстоятелства.
Предвид изложеното за пропуските в
съдържанието на НП при конкретните данни, същото е следвало да бъде отменено
като незаконосъобразно. Претенцията за присъждане на разноски е основателна и
размерът им – 440лв. поотделно за производствата пред ПРС и АС – Пловдив е
минимален във вр. с размер на санкцията от 3000лв.
/чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Мотивиран така и на основание чл.222
ал.1 АПК, Административен съд – Пловдив
Р
Е Ш И :
Отменя Решение № 315/10.02.2022г.,
постановено по АНД № 5713 по описа за 2021г. на Районен съд-Пловдив.
Отменя Наказателно постановление №
55/16.08.2021г. на Директора на РИОСВ -Пловдив.
Осъжда РИОСВ –Пловдив да заплати на А.С.К.,
ЕГН **********, в качеството му на Кмет
на Община Кричим, съдебни разноски в размер на общо 880лв. за двете съдебни
инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :