Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.08.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На деветнадесети юни година
2018
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 16 994 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, приложим съгл.
§ 22 от КЗ.
Образувано
е по искова молба на Ю. Ж.Д.-Ц.против З. “Б.И.“ АД, ***, по частични искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 25 500 лв. при общ размер 50 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 27.11.2015
год., и частичен иск за сумата от 100
лв. при общ размер 2600 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху
двете суми, считано от датата на ПТП – 27.11.2015 год., до окончателното им
изплащане. Претендира присъждане на разноските, сторени в настоящото
производство.
Ищцата твърди,
че на 27.11.2015г., около 18.30 часа, в гр. Видин, на кръстовище с ул. „Широка“
и бул. „Панония“, водачът на л.а. „Ауди 80“ с per. № *******,
М.П.И., нарушил правилата за движение, като отнел предимство в кръстовището, в
резултата на което причинил вреди на ищцата. По случая е съставен АУАН №
166166/27.11.15г.27.06.2015 г.
Навежда
твърдения, че за автомобила, управляван от виновния водач има сключена
Застрахователна полица № 02115001049101, валидна от 14.04.2015 г. до
13.04.2015г, с ответното дружество - З. „Б.и.”АД.
Сочи,
че в резултат пътния инцидент ищцата е получила множество охлузвания,
натъртвания и наранявания по цялото тяло, крайници и глава, констатирана е
фрактура на ляво коляно, поставена диагноза счупване на горния край на тибия /голям пищял/, закрито вляво. Настанена е по спешност
в МБАЛ „Св. Петка“ АД, гр. Видин, с оплакване от силни болки и невъзможност за
самостоятелно движение. Извършена е хирургични интервенция- открито наместване
фрактура с вътрешна фиксация- тибия
и фибула.
Твърди,
че към момента ищцата не е възстановена и все още не се знае колко време ще и
бъде необходимо за възстановяване при правилно протичане на оЗ.равителния процес. За един продължителен период след процесното ПТП пострадалата не може да се самообслужва и е
принудена да ползва чужда помощ като ангажира непрекъснато близките си.
Вследствие на причинените телесни увреждания ищцата търпи изключително много
болки и страдания, към момента не се е възстановила, предстои процес по
раздвижване и рехабилитация свързан с допълнителни болки, усилия и средства.
Заявява,
че за лечение, хирургични интервенции, рехабилитации и др. ищцата е заплатила
сума около 2 000 лв., предстоят и допълнителни разходи за рехабилитация в
размер на около 600лв.
Ответното
дружество ЗД „Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не
е налице деликт,
а случайно деяние. Същевременно оспорва твърденията в исковата молба,
сочейки, че от представените към нея доказателства – Констативен протокол за
ПТП и Епикриза, не се установявало изобщо да е
настъпвало ПТП на твърдяната дата, тъй като посочените документи били по- късно
издадени. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. При
условията на евентуалност заявява бланкетно
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата, като сочи, че ще уточни същото след представяне по делото на надлежни
доказателства, които да установят имало ли е въобще ПТП и в какво качество е
участвала ищцата в него – като пешеходец, водач и т.н. Уточнява, че ако ищцата
е била пешеходка, тогава твърди, че същата е пресичала на необозначено за това
място, без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на приближаващия я
автомобил. Оспорва иска за обезщетение на неимуществени вреди като завишен по
размер и несъответстващ на чл. 52 ЗЗД, установените от съдебната практика
обезщетения за телесни повреди, както и предвид липсата на данни как е протекъл
възстановителния период.
С допълнителна
искова молба, вх. № 117578 от 16.09.2016 г., ищцата е заявила увеличение на
иска в частта, относно претендираните имуществени
вреди, като моли същия да се счита предявен за сумата от 780 лева.
В
проведеното на 19.06.2018г. е допуснато на основание чл.214, ал.1 ГПК увеличение размера на иска за неимуществени вреди, от 25 500лв на 70 000 лева.
В
съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв. Б.
поддържа предявения иск. Представя списък на разноски.
Ответното
дружество, чрез адв.И.оспорва предявените искове по
основание и размер.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при застраховка “Гражданска отговорност” увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният размер.
От
приетото влязло в сила Решение № 305/05.07.2016г. по АНД № 803/2016г. по описа
на Видинския районен съд, се установи, че М.П.И. е признат за виновен в това на
27.11.2015г. в гр. Видин, при управлението на лек автомобил, марка „Ауди“,
модел „80“ с ДК № *******, негова собственост в посока от ул. „Широка“ към бул.
„Панония“, на кръстовище с Кръгово движение на бул. „Панония“ и ул. „Широка“,
обозначено с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ не
пропуснал движещата се с предимство в кръстовище с „Кръгово движение“ велосипедистка Ю.Ж.Д., при което я блъснал, с
което нарушил чл.50, ал.1 от З.вП и по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение движението на ляв долен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, във вр. с чл. 342, ал. 1от НК, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл.
78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Настоящият
съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила
на влязлото в сила решение на наказателния съд, тъй като същото на основание
чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл.
причинната връзка между ПТП и причинените травми. С оглед на това, по делото е установено, че водачът на лек
автомобил марка „Ауди 80“ с рег. № ******* М.П.И. е извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаните по –
горе разпоредби на ЗДвП.
Безспорно
е между страните, че към датата на процесното ПТП по
отношение на процесния лек автомобил „Ауди 80“ е бил
сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилисти“, страна по който е ЗД „Б.и.“ АД, в качеството му на
застраховател.
Обект
на застраховане по посочената задължителна застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл. 257, ал.1 от КЗ /отм./.
Нормата
на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ регламентира прякото право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид
обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от
ответника, същият дължи заплащането на застрахователното обезщетение на ищцата
за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди.
В
тежест на ищцата е да докаже твърдените от нея неимуществени и имуществени
вреди причинените й в резултата от процесното пътно –
транспортно произшествие, а в тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, на който се позовава, доколкото установяването на последното е
основание за намаляване на отговорността на ответника, на основание чл. 51,
ал.2 от ЗЗД.
От
заключението на приетата по делото съдебно–медицинска експертиза с вещо лице д-р Т.Д. се установи, че Ю. Д.е
получила при процесното ПТП следните травматични
увреждания: СЧУПВАНЕ на ВЪНШНИЯ КОНДИЛ
на ЛЯВАТА ГОЛЯМОПШЦЯЛНА КОСТ; ОСТЕИТ - ГНОЙНО ВЪЗПАЛЕНИЕ на ЛЯВАТА
ГОЛЯМОПШЦЯЛНА КОСТ. Проведено е болнично лечение, както следва: от 30.11.2015
г. до 10.12.2015 г. или 10 дни и от 21.11.2016. до 25.11.2016г. - 4 дни или
общо 14 дни; Домашно-амбулаторно - от 27.11.2015г. до 29.11.2015г. и
10.12.2015г. до 30.07.2016г. – 7 месеца и 20 дни и от 25.11.2016г. до
25.12.2016г. – 1 месец. Вещото лице посочва, че по време на болничното лечение
е оперирана, както следва: на 02.12.2015г., като е извършено открито наместване
и фиксация с метални импланти
- пластина и винтове; на 22.11.2016 г. е извършена операция за отстраняване на
нежизнени кости фрагменти от голямата пищялна кост и
поставяне на АБ перли. Сочи още, че по време на домашно-амбулаторното лечение е
ходила на прегледи, превръзки и провеждала раЗ.вижване на крака. Вещото лице заявява, че след извършената на
02.12.2015г. операция е настъпило усложнение в здравословното състояние на
ищцата - инфекция на голямопищялната кост, която е
довела до отваряне на оперативната рана и образуване на гнойна фистула. Въпреки
проведеното повторно оперативно лечение на 22.11.2016 г. - изрязване на
нежизнените кост ни фрагменти и поставяне на антибиотични
перли в крака, възпалителният процес не е овладян и фистулата продължава да
тече и понастоящем. Експертът посочва, че на ищцата й предстои нова операция за
изваждане на металните тела от костта и лечение на възпалителния процес на
лявата подбедрица. Заявява, че ищцата се е нуждаела от
чужда помощ за около 2 - 2,5 месеца през периода, когато се е движела е
патерици.
Започнала е да
провежда рехабилитация още по време на престоя й в болницата във Видин и е
продължила това лечение през месеците - март, април, май и юни 2016г.
Вещото лице др.
Димитрова сочи още, че разходите описани във фактура № ********** от
29.11.2016г. в размер на 13.76 лева, фактура № ********** от 29.11.2016г. в
размер на 35.54 лева, фактура № 4 от 01.12.2016г. в размер на 60.11 лева,
фактура № ********** от 10.12.2015г. в размер на 58.00 лева, фактура №
********** от 11.02.2017г. в размер на 21.78 лева, както и вносна бележка от
07.12.2015г. за фибуларна пластина в размер на 780.00
лева са направени за лечение на получените травматични увреждания при процесното ПТП. Вещото лице сочи, че от Фиш за спешна
медицинска помощ от Център за спешна медицинска помощ - Видин № 71118 от 27.11.2015г.
се установява, че Ю. Д.има СЧУПВАНЕ на ЛЯВОТО КОЛЯНО получено при ПТП.
В о.с.з. проведено на 04.07.2017г.
вещото лице др. Д. пояснява, че възпалението е на големия пищял на костта с
отделяне на гной, секреция и образуване на фистула на оперативната рана, която
продължава да тече. На ищцата й предстои нова операция и никога не се знае
какъв ще бъде периода след операцията. Трябва металните тела да бъдат извадени,
трябва да се проведе лечение за изчистване на костта, ако има костни фрагменти
да се извадят, и след това трябва дълготрайно антибиотично
лечение. Вещото лице допълва още, че не може да посочи за какъв период от
време. Заявява, че може да приключи за три месеца, но може да приключи и за
година-две, зависи от много неща. Един възпалителен процес на костта се лекува
трудно и продължително. Стигне ли се до възпаление на костта значи работата не
е на добре. Допълва още, че като се вземе предвид фиш за спешна медицинска
помощ от болницата във Видин, се установява, че счупването е станало на 27
ноември 2015 г. Тя е приета три дни след датата на произшествието и след датата
на получаване на счупването и след два дни, на 2 декември, е оперирана. Посочва,
че лечението малко е закъсняло, но няма данни в медицинската документация, че е
настъпило разместване. Добре са я направили, добре са я наместили, добре са я
оперирали, но е настъпило възпаление на костта, настъпила е инфекция. Организма
на жената не може да понесе металните импланти, които
са поставени и иска да ги изхвърли и по този начин прави тази фистула и това
възпаление. Когато е прегледана на 27 ноември, деня на травмата, и й е сложена
гипсова шина, което до известна степен не е довело до допълнително разместване
на счупването. Като се има предвид, че тя не е могла да стъпва на този крак,
защото има болки и не може да стъпва, така че това забавяне от три дни не е
изиграло някаква голяма, фатална роля.
В допълнителната СМЕ, изготвена от вещото
лице др. Димитрова –Стефанова обобщава, че при ПТП на 27.11.2015г. ищцата е
получила СЧУПВАНЕ на ВЪНШНИЯ КОНДИЛ на ЛЯВАТА ГОЛЯМОПИЩЯЛНА КОСТ. На 02.12.2015
г. е оперирана - открито наместване и фиксация с
метална пластина и винтове на костта. Поради настъпила инфекция на крака е
започнало възпаление на голямопищялната кост и се е
образувала фистула със секреция, което наложило извършването на втора операция
на 22.11.2016 г. Настъпило подобрение и лечението продължило е антибиотици. На
15.09.2017г. състоянието на пострадалата се влошило поради изостряне на
възпалителният процес на лявата подбедрица, което се
проявило с болки, оток и зачервяване на крака. Това наложило тя отново да бъде
приета в Гнойно - септична хирургия на „Пирогов” и на 04.10.2017г. да бъде
оперирана за трети път. Направено е изчистване на нежизнените костни фрагменти,
измиване на гнойния участък и дрениране за изтичане на гнойта и секрецията. На
09.10.2017 г. ищцата е изписана, тъй като острия възпалителен процес е утихнал.
Издаден й е болничен лист за 30 дни до 31.10.2017 г.
Вещото
лице посочва, че заболяването ОСТЕИТ - възпаление на костта - е хронично
протичащо заболяване с редуващи се периоди за затихване и изостряне на
възпалителния процес. При ищцата такова изостряне се наблюдава два пъти - през
м. 11.2016г. и през м. 10.2017г. И двата пъти е лекувана в Гнойно-септична
хирургия в болница „Пирогов“ и двата пъти е оперирана — изчистване на
нежизнените костни фрагменти, измиване на засегнатата област и дрениране.
Провеждано е и лечение е антибиотици и други лекарства. Описаното заболяване е
резултат от извършената на 02.12.2015г. операция - наместване на счупването и фиксация с метални импланти на голямопищялната кост, когато е вкарана инфекция в костта.
Експертът заявява, че от цялата медицинска документация по делото и
представената допълнително е видно, че проведеното болнично лечение от 02.10.2017г.
до 09.10.2017 г. и извършената операция на 04.10.2017г. на ищцата, се намира
във връзка с травмата, получена при процесното ПТП и
съставлява усложнение на състоянието й.
Съдът
възприема заключението на съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р Д.,
като обективно и кореспондиращо на приетите неоспорени писмени доказателства.
От
заключението на приетата по делото съдебно – автотехническа
експертиза с в.л. инж. А.А. се установява следния
механизъм на ПТП:
на 24.11.2015 около 18,30 часа в гр.Видин, по
ул. „Широка“ се е движил л.а. Ауди 80, с ДК № *******, управляван от М.П.И.,
който се е приближавал към кръговото кръстовище с бул. „Панония“ в условия на
тъмнина при работещо улично осветление и включени фарове на къси светлини. Водачът
И. е намалил скоростта си до комфортната около 16 км/ч, за завиване и навлизане
в кръговото движение и е навлязъл в зоната на кръстовището. В същото време в
десния край на платното, в дясната кръгова лента се е движил дамски велосипед,
управляван от пострадалата Ю.Ж.Д. със скорост около 8-10 км/ч. Водачът И.,
независимо от валежа на сняг във всички случаи е имал възможност да види
велосипедистката от разстояние по-голямо от опасната си зона за спиране 8
метра. Сочи, че при навлизане в кръстовището, вероятно поради неправилна
преценка на ситуацията автомобилът е застигнал и ударил велосипеда в задното
колело в посока отзад напред и от дясно наляво. От удара велосипедът, заедно с
велосипедистката е бил съборен и са паднали наляво върху платното за движение.
По късно велосипедът е бил преместен и поставен на десния бордюр подпрян на
ориентира електрически стълб. Вещото лице посочва, че според протокола за ПТП
условията на видимост са в тъмнина и обилен снеговалеж. Инж. А. заявява още, че
няма данни за наличната маркировка, но платното за движение е било покрито
частично със сняг няколко сантиметра. В коридорите, в които са се движили
автомобилите снегът е бил отъпкан и частично разтопен. Посочва, че водачът на
л.а. „Ауди 80“, независимо от климатичните условия, във всички случаи е имал
видимост по-голяма от опасната си зона за спиране 8 м. и е имал възможност да
вижда движещия се в дясната кръгова лента велосипеда, имал е възможност да
прецени скоростта му и да предприеме мерки за да не го удари, като намали
скоростта си своевременно и пропусне велосипеда, без да го застигне. Велосипедистката
се е движила в кръга и е с предимство, освен това тя е преминала пред
автомобила, който я е застигнал и е ударил велосипеда отзад, поради което тя не
е имала възможност да предотврати удара и ПТП. Експертът заявява, че причината
за настъпване на произшествието е в неправилната преценка на ситуацията при
навлизане в кръговото кръстовище от страна на водача на л.а. „Ауди 80“, който
не е преценил правилно движението на велосипеда и е допуснал да го застигне и
удари отзад. Вещото лице сочи още, че водачът на л.а. „Ауди 80“, въпреки лошите
атмосферни условия е имал достатъчна видимост, по-голяма от опасната си зона за
спиране 8 м. и е могъл да прецени траекторията и скоростта на движение на
велосипеда, за да намали скоростта си своевременно така, че да не застигне
велосипеда. Велосипедистката се е движила в кръга със предимство и тя е
преминал пред автомобила, който вътре в кръга е застигнал велосипеда и го е
ударил отзад в задния калник и задното колело.
Съдът
възприема заключението на съдебно автотехническата
експертиза с вещо лице инж. А., като обективно и кореспондиращо на приетите
неоспорени писмени доказателства.
От
показанията на разпитания по делото свидетел М. Ч.Ц., син на пострадалата, се
установи, че разбрал за инцидента с майка му на 27 ноември 2015 г. Видял я 15
минути по-късно в болницата в гр. Видин. Била със счупен крак, на носилка,
бинтована. Заявява, че не е останала в болницата. Прибрал я в същата вечер в
лошо състояние и се наложило след 4 дни да й се направи операция. На 2 декември
2015 г. докторите казали, че трябва да се сложи пластина и винтове, за да може
да ходи. В болницата останала 4 дни. През това време тя не можела да се движи,
да се обслужва до тоалетна, носел й храна, плодове и зеленчуци. Притеснявала се
да ходи до тоалетно, тъй като свидетелят й помагал. След изписването била в
много тежко състояние, тъй като не е могла да става от леглото, да се мие,
силно била разстроена, най-вече психически, тъй като я болял много кракът, от
болките вдигнала висока температура. Четири месеца била на легло, след
четвъртия месец започнала да се движи с две патерици. Страхувала се да стъпва
на крака. Той и баба му, която починала й помагали. Свидетелят Ц.посочва, че преди
инцидента майка му не е имала здравословни проблеми. Работила като възпитател в
детска градина, била физически здрава, пътувала с колело и била съвсем друг
човек. През м. септември 2016 г. се върнала на работа. От м. юли 2016г. започнал
да й тече кракът. Консултирала се с доктор в София, който казал, че пластината,
която е сложена кракът й не я приема и се налага да се сложат антибиотични перли, които намерили от Германия. Предстояло
й още една операция на махането на перлите. И в момента накуцва и я боли кракът
много. Психически й се отразило много, станала раздразнителна, постоянно плаче,
майка й починала. Свидетелят уточнява, че инцидента станал на 27 ноември 2015
г. Веднага я приели в болница. Интересувала се дали е необходима тази операция,
но докторите й казали, че в противен случай няма да може да ходи изобщо.
Показанията
на свидетелят М. Ц., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със неоспорено
заключение на съдебно медицинската експертиза.
От
показанията на разпитания по делото свидетел И.П. И. /48г., без родство/, се установи,
че познава ищцата, с брат й работил в полицията. В края на ноември 2015 г.
дъщеря й му се обадила, че е станал инцидент с майка й. Видял я в болницата във
Видин. Била на легло, обездвижена, плакала. Коляното на левия крак било
счупено. Лекарите казали, че се нуждае от спешна операция. Направили операцията
след няколко дни, изписали я, няколко месеца била на легло, непрекъснато била обгрижвана от сина й, от съпруга й и майка й. Имала нужда
от най-елементарна помощ – хранене, ставане, измиване, къпане, тоалетна. Четири
месеца била в неподвижно състояние, след петия месец
започнала да ходи. Свидетелят И., заявява че познава ищцата доста преди инцидента.
Била много жизнена жена, интелигентна, скромно живеели със съпруга си и майка
си. На работа ходела с велосипед. След инцидента била много променена. Плачела.
Инцидентът докарал доста главоболия на цялото й домакинство. Следствие на този
тормоз и това обгрижване мъжът й получил два инсулта
около Нова година. Често контактувал с нея, още в процеса на възстановяването
дъщеря й в един от разговорите го помолила свидетеля да съдейства за лекарства,
които ги няма в България. Това се налагало, тъй като импланта
не се приемал от организма и се появяват възпалителни процеси и раната не може
да заздравее и има гнойно течение. Лекарството струвало над 200 лв., с големи
усилия го доставили от Германия, на практика спасило кракът й от ампутация. Все
още не е възстановена, а й предстояла нова операция за изваждане на имплантите. С разрушено психическо здраве е.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени
от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка
с деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 27.11.2015 г. Съвкупния
анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е
налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на З.вП, извършено виновно; процесните
неимуществени вреди и причинно –
следствена връзка между деянието и вредите. Установи се, че с Решение № 305/05.07.2016г.
по АНД № 803/2016г.
на РС Видин, влязло в сила на 20.07.2016г., че М.П.И. е
признат за виновен, за това, че на 27.11.2015г., при управление
на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с ДК № *******, в посока от ул.
„Широка“ към бул. „Панония“, на кръстовище с Кръгово движение на бул. „Панония“
и ул. „Широка“, обозначено с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ не пропуснал движещата се с предимство в кръстовище с „Кръгово
движение“ велосипедистка Ю.Ж.Д., при което я блъснал, с което нарушил чл.50,
ал.1 от З.вП и по непредпазливост й причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв долен
крайник.
Предвид горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗ. на
прекия причинител на вредата.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: поради изричното изявление на ответното
застрахователно дружество съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото обстоятелството, че З. „Б.и.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния
период на водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което
исковете с правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ за доказани
по основание.
Относно размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗ. се определя от съда в съответствие с
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите, възрастта на ищцата към момента на настъпване
на увреждането – 56г., проведеното
болнично и домашно амбулаторно лечение, като оздравителния процес не е
приключил, настъпилото усложнение в здравословното състояние на ищцата-
инфекция на голямопищялната кост, която е довела до
отваряне на оперативната рана и образуване на гнойна фистула, възпалителния
процес не е овладян и фистулата продължава да тече и към момента, предстоящата
нова операция за изваждане на металните тела от костта и лечение на възпалителния
процес на лявата подбедрица. Следва да се отчете и необходимостта от чужда помощ за около
2-2.5 месеца през периода, когато се е движела с патерици, започнала е рехабилитация
още по време на престоя си в болницата. Изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, включително и
тези, свързани със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни
действия, отражението на произшествието върху психо-емоционалното
й състояние, както и факта, че и към момента ищцата все още не се е
възстановила, съдът намира, че сумата от 40 000 лв., представлява справедлИ.обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно
което понятието „ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания.
Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и утвърдената практика на
ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като съобразно Решение
№ 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се
съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността
на търпените от ищеца болки и страдания, общественото възприемане на
справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и
икономическата конюнктура в страната. Съдът намира, че посоченият размер не е
прекомерен, както се твърди от ответника, тъй като съобразно изложените в
трайната съдебна практика критерии се налага изводът, че претендираното
обезщетение би било справедлива компенсация за претърпените от ищеца болки и
страдания.
С
оглед наведеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат следва да бъде изследван въпроса налице ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване на
вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение
по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е
налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалия, като участник -
пешеходец в движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с
което то обективно да е способствало за настъпването на вредите /Решение
99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г.
по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай, ответното дружество
е направило бланкетно възражение за съпричиняване, с оглед на което в хода на процеса същото не
конкретизира с какво пострадала е допринесла за вредоносния резултат. От
представените по делото писмени доказателства и от изготвената и приета по
делото автотехническа експертиза се установи, че на
24.11.2015 около 18,30 часа в гр.Видин, по ул. „Широка“ се е движил л.а. Ауди
80, с ДК № *******, управляван от М.П.И., който се е приближавал към кръговото
кръстовище с бул. „Панония“ в условия на тъмнина при работещо улично осветление
и включени фарове на къси светлини. Водачът И. е намалил скоростта си до
комфортната около 16 км/ч, за завиване и навлизане в кръговото движение и е
навлязъл в зоната на кръстовището. В същото време в десния край на платното, в
дясната кръгова лента се е движил дамски велосипед, управляван от ищцата със
скорост около 8-10 км/ч. В заключението е прието, че водачът И., независимо от
валежа на сняг във всички случаи е имал възможност да види велосипедистката от
разстояние по-голямо от опасната си зона за спиране 8 метра. Установи се, че при
навлизане в кръстовището, вероятно поради
неправилна преценка на ситуацията автомобилът е застигнал и ударил велосипеда в
задното колело в посока отзад напред и от дясно наляво. От удара
велосипедът, заедно с велосипедистката е бил съборен и са паднали наляво върху
платното за движение. В заключението е посочено, че водачът на „л.а. Ауди 80“ ,
независимо от климатичните условия, във всички случаи е имал видимост по-голяма
от опасната си зона за спиране 8 м. и е имал възможност да вижда движещия се в
дясната кръгова лента велосипеда, имал е възможност да прецени скоростта му и
да предприеме мерки за да не го удари, като намали скоростта си своевременно и
пропусне велосипеда, без да го застигне. Велосипедистката се е движила в кръга и е с предимство, освен това тя е
преминала пред автомобила който я е застигнал и е ударил велосипеда отзад, поради
което тя не е имала възможност да предотврати удара и ПТП. От така установеното съдът намира, че от бланкетното
възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата е неоснователно и недоказано,
поради следните обстоятелства: От доказателствата по делото безспорно се
установи, че причината за настъпване на произшествието е в неправилната
преценка на ситуацията при навлизане в кръговото кръстовище от страна на водача
на л.а. „Ауди 80“, който не е преценил правилно движението на велосипеда и е
допуснал да го застигне и удари е отзад. Въз основа на така изложеното, съдът
намира, че направеното в настоящото производство възражение за съпричиняване е неоснователно, с оглед на което и
присъденото обезщетение за неимуществени вреди по – горе не следва да бъде
намалявано. Посоченият размер от 40 000
лв.
не е прекомерен и би бил справедлива компенсация за претърпените от ищцата
болки и страдания. С оглед на това, искът за разликата до пълния предявен
размер от 70 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По
предявеният иск за сумата от 780 лв., претендирана като обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и закупуване на
медикаменти, свързани с процесния инцидент, съдът
намира следното:
Претендираните имуществени и
неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което
изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и
спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства – фактури за
закупуване на различни видове медикаменти, свързани с лечението на причинената
травма от пътния инцидент се установи, че ищцата действително е направил такива
разходи на обща стойност от 780 лв. Вещото лице сочи, че разходите описани във
фактура № ********** от 29.11.2016г. в размер на 13.76 лева, фактура №
********** от 29.11.2016г. в размер на 35.54 лева, фактура № 4 от 01.12.2016г.
в размер на 60.11 лева, фактура № ********** от 10.12.2015г. в размер на 58.00
лева, фактура № ********** от 11.02.2017г. в размер на 21.78 лева, както и
вносна бележка от 07.12.2015г. за фибуларна пластина
в размер на 780.00 лева са направени за лечение на получените травматични
увреждания при процесното ПТП. Предвид изложеното
съдът приема, че предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 780 лв.
С
оглед на така изложеното, искът за неимуществени вреди по чл. 226, ал.1 от КЗ
(отм.) следва да бъде уважен за сумата от – 40 000 лв. и отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 70 000 лв., а искът за имуществени вреди да бъде
уважен за сумата от 780 лева.
По
правилото на чл. 84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита
в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на
увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на
застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят.
Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение
за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично
задължение до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход
на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца адв. П.К. –САК сумата от 1483,85
лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете.
В
полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 1105,70лв. /общо
сторените от ответника разноски са 5000лв за адвокатско възнаграждение 400лв. депозит
за АТЕ и СМЕ./ Съдът
намира за основателно въведеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. При
отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото и минималния
размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /2100 лева/, съдът
намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 934,28 лева и 171,42 лв. разноски за депозити или
общо 1105,70лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски, ответникът ЗД „Б.и.“ АД следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1631,20 лв.
и 343 лв. разноски за СМЕ и АТЕ,
съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд, І ГО, VII -ми състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Ю.Ж.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./ сумата 40 000/четиридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от травматични увреди в резултат на ПТП,
реализирано на 27.11.2015г. по вина на М.П.И., чиято гражданска отговорност,
като автомобилист за вреди, причинени при управлението на л.а. марка „Ауди 80“,
с рег. № ******* е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 27.11.2015
г. до окончателното изплащане, както и сумата 780 лв., частично от глобалната сума 2600лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечение и медикаменти, ведно със законна лихва, считано от 27.11.2015г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 70
000 лв.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК
******* да заплати на адв. П.К.
–САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата 1483,85 лв. – адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Ю.Ж.Д., ЕГН
********** да заплати на ЗД „Б.и.“
АД, ЕИК ******* на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1105,70
лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1631,20 лв.
– държавна
такса и сумата 343
лв. – разноски за възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на
съда, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: