Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 25.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Албена Палова
Членове: Димитър Бозаджиев
Мариана Димитрова
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова в.гр.д.№784 по описа на съда за 2018г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 и 248 от ГПК.
С молба вх.№2038/07.03.2019г.,
подадена от адв.К. – пълномощник на Н. М.Х. е поискано да бъде допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение
№54/20.02.2019г. Твърди се, че погрешно е осъдена Н. Х. да заплати на С.М.Р. пълната
сума от 5 192,52лв., а не ½ ид.ч. от тази сума – 2 596,26лв.
Излага подробни съображения и моли за произнасяне в посочения смисъл.
В срока по
чл.247, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна С.Р., в който е заявено
становище за неоснователност.
Постъпили са молби
и от двете страни по правния спор с правно основание чл.248 ГПК за допълване на
постановеното по делото решение №54/20.02.2019г. в частта му за разноските.
Пазарджишкият окръжен съд, като провери
данните по делото, намира за установено следното:
Производството
по в.гр.д.№784/2018г. на ПзОС е образувано по въззивна жалба, подадена от Н.Х.
чрез адв.К. и насрещна жалба от С.Р. чрез адв.У. против решение №432/18.06.2018г., постановено по гр.д.№633/2017г.
по описа на РС – П., с което е отхвърлен предявения от С.Р. против Н.Х. иск за
установяване нищожност на основание чл.42б“б“ вр.с чл.25, ал.1 ЗН на саморъчно
завещание от 10.03.2015г., съставено от Р.Г.Б.в полза на Н.Х. относно следния
недвижим имот апартамент №.., вход Б, етаж втори, ведно с избено помещение №5,
находящи се в жилищен блок, построен в УПИ Х-Жилищен комплекс в гр.Б., ул.“А.П.“
№.., като неоснователен. Предявените при условията на евентуалност искове за
нищожност на завещанието, поради това че същото е извършено от завещателката,
когато тя не е била способна да завещава или поради това, че същото е извършено
от завещателката, поради изпадане в състояние на крайна нужда и при явно
неизгодни за нея условия, са отхвърлени като неоснователни. Присъдени са
разноски.
С решение №54/20.02.2019г.
по в.гр.д.№784/2018г. на ПзОС е отменено обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която Н.М.Х. е осъдена да заплати на С.М.Р. разликата над 5 192,52лв. до 5 327,58лв. - на основание чл.36,
ал.1 ЗН. Потвърдено е решението в останалата му обжалвана част.
Като взе предвид
доводите на молителите и данните по делото, съобразно правомощията си в
производството по чл.247 и чл.248 ГПК,
Пазарджишки окръжен съд, намира следното:
По молбата с правно основание чл.247 ГПК:
Молбата е
процесуално допустима.
Съдът счита, че
случая не предполага призоваване на страните в открито заседание съгласно чл.247,
ал.3 ГПК, поради което се произнася с настоящето решение в закрито заседание.
Разгледана по
същество, молбата е неоснователна
Очевидна
фактическа грешка (ОФГ) е всяко несъответствие между формираната истинска воля
на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението и затова е
недопустимо чрез поправка на ОФГ да се замести формираната воля на съда, защото
по този ред – чл.247 ГПК, не могат да
се поправят грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля.
Държим ли сметка за същността на ОФГ, важно е, че нейното поправяне никога не
представлява изменяне или отменяне на формираната воля на съда.
В
случая, така както са изложени съображенията целят промяна на резултата по
постановеното решение в производството по чл.258 ГПК и касаят спора по
същество. Освен това по същество исканата промяна цели да промени
действителната воля на съда, изразена както в мотивите, така и в диспозитива на
решението, между които няма несъответствие.
По
тези съображения съдът намира, че исканата поправка цели и касае промяна на
истинската воля на съда, което не може да бъде направено по реда на поправка на
ОФГ, а единствено по пътя на инстанционния контрол, поради което молбата по чл.247 ГПК следва да се остави без уважение.
Същевременно,
съдът установи, че е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на
постановеното от него решение №54/20.02.2019г., изразяваща се в погрешно
изписване собственото име на една от страните по делото, именно вместо С.М.Р.,
е изписано С. М.Р..
В изложения
смисъл допуснатата техническа грешка следва да бъде поправена, като в
диспозитива на съдебното решение вместо С. М.Р. се чете С.М.Р..
По молбите с правно основание чл.248 ГПК
Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предвижда възможност в
срока за обжалване, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяване
на решението, по искане на страните съдът да допълни или да измени решението в
частта му за разноските.
В
този смисъл, молбите, като подадени в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от
надлежни страни, се явяват процесуално допустими.
Разгледани
по същество са неоснователни по следните съображения:
Отговорността
за разноските по делото е право на едната страна да иска и задължението на
другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е
решил делото, т.е. по правило отговорността за разноски се понася от страната,
срещу която е постановено решението, спрямо която то се явява санкция за
неоснователно предизвикания правен спор.
В конкретния
случай, в своето решение въззивният съд е посочил, че правните изводи на
първинстанционния съд са правилни и изцяло се споделят от настоящия състав на
въззивната инстанция, от което следва че и двете жалби са приети за
неоснователни. Отмяната на решението в частта с която Н. Х. е осъдена да
заплати на С.Р. разликата над 5 192,52лв. до 5 327,58лв., е
вследствие допусната от районния съд математическа грешка при изчисляване
размера на наследствената маса, поради което за настоящата инстанция не следва
да се присъждат разноски в полза на която и да е от страните по делото, още
повече, че оплаквания в посочения смисъл не са релевирани в жалбата на Н. Х..
Освен това, ако
някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената
от другата страна жалба, то тези разноски следва да бъдат изрично диференцирани.
Видно от приложените по делото писмени доказателства за сторени разноски,
платеното от страните адвокатско възнаграждение не е разграничено по размер за
въззивна жалба, насрещна жалба и отговор на съответната жалба.
Предвид
изложеното и съобразно изхода на въззивното производство сторените разноски за
настоящата инстанция следва да се понесат от страните, така, както са сторени в
процеса.
По изложените
съображения молбите по чл.248 ГПК следва да се оставят без уважение.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА
ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на
решение №54/20.02.2019г. по в.гр.д.№784/2018г. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик, като ВМЕСТО „С. М.Р.“ СЕ ЧЕТЕ „С.М.Р.“.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх.№2038/07.03.2019г., подадена от адв.К.
– пълномощник на Н. М.Х. за поправка на ОФГ в решение №54/20.02.2019г.,
постановено по в.гр.д.№784/2018г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по
чл.248 ГПК на С.М.Р. с вх.№2418/18.03.2019г. за допълване на решение
№54/20.02.2019г., постановено по в.гр.д.№784/2018г. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик, в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по
чл.248 ГПК на Н. М.Р. с вх.№2730/27.03.2019г. за допълване на решение
№54/20.02.2019г., постановено по в.гр.д.№784/2018г. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик, в частта за разноските.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Решението, имащо
характер на определение, в частта, с която са оставени без уважение молбите по
чл.248 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.