Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                                Година 23.11.2017                            Град ...  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                               Петнадесети  граждански състав

На петнадесети септември                                           Година две хиляди и седемнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                      Председател: Олга Златева

                                                                                             

Секретар Емилия Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 103 по описа за 2015 година.

 

Производството по делото е за делба във втора фаза.

С решение № 453/26.04.2016 г., постановено по настоящото дело, е допусната съдебна делба между Н.З.Н. и П.З.Н. на поземлен имот с площ от 375 км., находящ се в гр. ..., ул. ……, при квоти: 1/2 ид.ч. за Н.З.Н. и 1/2 ид.ч. за П.З.Н..

В съдебно заседание ищецът лично и чрез адвоката си пледира да му ме възложи делбеният имот, като се уравни делът на ответницата с пари.

В съдебно заседание пълномощникът на ответницата пледира да й се възложи имотът. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

По делото е назначена съдебнотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че допуснатият до делба имот е неподеляем. Пазарната му стойност е 79 150 лв. Съдът възприема експертното заключение, тъй като същото е компетентно и мотивирано и не е оспорено от страните по делото. Предвид обстоятелството, че са допуснати до делба неподеляема жилищна сграда, гараж и постройка на допълващо застрояване, е невъзможно да се образуват еднородни реални дялове за всеки от съделителите. Следователно, тегленето на жребий и разпределяне на имотите са неприложими способи за извършването на делбата. Възможността за поделяемост с неравностойни и нееднородни имоти е ирелевантен факт за избора на съда досежно законосъобразния способ за извършване на делбата /Решение № 195 от 23.03.2004г. по гр.д. № 807/2003г., ГК, I г.о. на ВКС/.

Двете страни претендират възлагане на имота.

Съгласно чл. 349 ал. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

Процесният имот е придобит от съделителите по наследство.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели: ... /майка на ищеца/ и …. /майка на ответницата/. От разпита и на двете свидетелки се установява, че към откриването на наследството ответницата не е живяла в процесния имот. Така ... … казва, че ответницата живеела извън България, а свидетелката …, че ответницата е живеела в жилището 20 години, докато се ожени – през 1979-80г. След като ответницата се омъжила, за малко се върнала с детето при баща си – през 1981 година. Стояли там съвсем малко, баща й я изгонил заедно с тримесечното дете. Тя била в чужбина.

Следователно, ответницата не отговаря на едно от кумулативните изисквания на чл. 349 ал. 2 от ГПК – да е живяла в имота към откриването на наследството, и претенцията й за възлагане е неоснователна.

Съдът намира, че от събраните гласни доказателства се установява, че към смъртта на наследодателя – през 2003г., ищецът е живял в имота. Така, свидетелката …. казва, че бащата на страните не се чувствал добре здравословно, нямал съпруга и през 2000г. синът му заживял с него, за да не е сам и да му помага. Понастоящем ищецът живеел там с жената, с която съжителствал на съпружески начала, и със сина си. Детето се родило през 2013г. от две години преди да се роди тримата заживели заедно там. И преди баща му да почине ищецът живял в жилището, живеел и понастоящем, не се бил местил и не бил живял другаде. Живеел при баща си, там спял, нямал жена, докато баща му бил жив. Ответницата живеела извън България. Към момента на смъртта на баща им, страните били в добри отношения. Към момента, когато починал бащата, синът му живеел при него постоянно.

Свидетелката ….. казва, че не знае ищецът да е живял в имота преди да почине баща му, защото никой не й е казал. В жилището имало цигани – квартиранти и след погребението ищецът казал, че ще отиде да живее там и тя и ответницата го пуснали. Тази свидетелка няма непосредствени впечатления относно обстоятелството кой е живял в имота преди и при смъртта на наследодателя на страните. Ходила е до имота /но не е влизала/, когато дъщеря й /ответницата/ си взела багажа, когато баща й я изпъдил с детето /през 1981г./ и след това – на погребението. Следователно, тя не е възприела лично наличието на квартиранти в имота. А и тя не казва, че ответникът не е живял в имота преди и към смъртта на баща му, а прави изводи от не лично възприети от нея обстоятелства, неконкретизирани по време. Предвид изложеното и от подробните и категорични показания на първата свидетелка, съдът приема за установено по делото, че към откриване на наследството в процесния имот е живял ищецът.

            Видно от удостоверението от службата по вписванията, ищецът не притежава друго жилище.

Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна и имотът следва да му бъде възложен на основание чл. 349 ал. 2 от ГПК, като за уравнение на дела на ответницата, той трябва да й заплати половината от пазарната стойност на имота – 39575 лв.

 

Следва да бъдат осъдени страните да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса върху стойността на дяловете си – от по 1583 лв.

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ВЪЗЛАГА на основание чл. 349 ал. 2 от ГПК в дял на Н.З.Н., с ЕГН **********,***, …...

 

 

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 349 ал. 2 от ГПК Н.З.Н., с ЕГН **********,***, да заплати на П.З.Н., с ЕГН **********,***, за уравнение на дела й, сумата от 39575 лв., ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила.

На основание чл. 349 ал. 6 от ГПК указва на съделителя Н.З.Н., че в 6- месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане следва да изплати определеното парично уравнение, заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението по възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

ОСЪЖДА Н.З.Н., с посочен адрес и ЕГН да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, 1583 лв. - държавна такса.

ОСЪЖДА П.З.Н., с посочен адрес и ЕГН, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, 1583 лв. - държавна такса.

 

Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                                          Районен съдия: