№ 193
гр. Варна, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20233000500311 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В. Н. Н.
срещу решение № 665/2.06.2023 г. по гр.д.№ 270/2021 г. на Окръжен съд –
Варна, с което е отхвърлен иска против МБАЛ „Св.Анна-Варна“ ЕАД за
заплащане на сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от извършени неправомерни действия от д-р М., в
качеството й на лице, на което ответникът е възложил работа, на основание
чл.49 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона,
с молба за отмяна и за уважаване на иска.
Ответникът оспорва въззивната жалба и изразява становище за
правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема
следното:
Предявен е иск от В. Н. Н. от с.Кичево, срещу МБАЛ „Св. Анна-Варна"
ЕАД с правно основание чл.49 от ЗЗД и цена на иска 50 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от извършени неправомерни
действия от д-р М., на която ответникът е възложител на работа, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 07.06.2018 год.
1
Оспорвайки изцяло иска, ответната страна твърди, че диагноза
„параноидна шизофрения“ на ищеца не е поставяна. Изписването на думата
„обсервацио“ пред диагнозата, означава „съмнение“, но не поставяне на точна
диагноза; оспорва наличието на противоправно деяние от страна на
медицинския специалист - д-р М..
Третото лице-помагач Застрахователно акционерно дружество „Дал Бог
Живот и Здраве" АД оспорва иска.
Не се спори по делото, установява се от приложените писмени
доказателства, че на 04.06.2018 год. В. Н. Н. е бил приет по спешност в
ответното болнично заведение след възникнало ПТП с „фрактура на черепа -
инпресонно-деприсионна. Епитурален хематом /операция/. В придружаващи
заболявания е описано, че той страда от „obs параноидна шизофрения“ -
/история на заболяването № 9035 кл.п.209/. На 08.04.2018 год. пациентът е
изписан с подобрение, като преди това - на 07.06.2018 год., по искане на
лекуващия лекар, е консултиран от специалист психиатър - д-р М., а данните
от анамнезата са събрани от пациента и сестра му - негов придружител. В
история на заболяването е записана консултацията Dg.0bs „Параноидна
шизофрения, ДД. Параноя. Отбелязано е това да не се пише в епикризата,
поради необходимост от време и обст.анамнеза за доказване на диогнозата. В
издадената епикриза придружаващо заболяване е записано obs.параноидна
шизофрения.
От доказателствата по делото се установява, че д-р П. М. е починала на
15.12.2020 год., но няма спор, че тя е работила в ответната болница по силата
на сключен трудов договор.
Назначената съдебно-психиатрична експертиза представя заключение,
прието от съда за обективно и компетентно дадено, съобразно което даденото
от д-р М. заключение в историята на заболяването под № 9035 на на
ответното дружество, е съобразено с Правилата за добра медицинска
практика, с утвърдения Медицински стандарт по психиатрията в РБългария и
критериите на МКБ 10 ревизия, Раздел Р00 - Р99 Психични поведенчески
разстройства. Поставянето на диагноза, диференциална диагноза и
съмнението /обсервацио/ за заболяване са етапи от диагностичния процес.
При липсата на предходни психиатрични прегледи, достатъчно обективни
анамнестични данни и проследяване, д-р М. е записала като работна диагноза:
„obs. /Обсервацио/ Параноидна шиозфрения“. Този израз се използва
обичайно в медицинската практика в смисъла на предположение или
съмнение и Д.Д. /диференциална диагноза/.
Показанията на свид.Р.Н. - лекуващ лекар на травмата след ПТП,
използваното съкращение „obs“ на думата „обсервацио“, се използва в
медицинската документация, като съмнение. Свидетелят установява
наличието на фрактура на главен мозък, като при изготвяне на епикризата е
записано: „данни за фрактура на лява темпорална кост, проследима
париетално и фронтално с импресия на костни фрагменти париетално.
2
Фрактура на дъгата на лява зигоматична кост, фрактура на латерална стена на
лява орбита. Предна стена на ляв максиларен синус и предна и задна стена на
фронтален синус в ляво…“, „…фрактура на горен и долен орбитен ръб в
ляво“. В камеството си на лекуващ лекар, свидетелят е назначил консултация
с психиатър, за да изключи наличието на психично заболяване у ищеца, като
д-р М. изказала съмнения. В епикризата свидетелят, като лекуващ лекар, е
записал „обсервацио параноидна шизофрения“.
Показанията на свид. К.М.Д. - сестра на ищеца, преценени с оглед
чл.172 от ГПК установяват обстоятелства около ПТП, при което е пострадал
ищецът. При посещение в болницата, свидетелката разговаряла с д-р М. и
разбрала, че брат й не е добре и е за хапчета. Твърди, че брат й - ищецът има
мания да съди различни хора по различни поводи и двамата имат спорове за
имот.
Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД, за обезщетение за
причинени неимуществени вреди, причинени на ищеца, от лице на което
ответника е възложил изпълнение на работа, вследствие от
незаконосъобразно поставената диагноза „параноидна шизофрения“.
Претендираните неимуществени вреди са претърпените от ищеца болки
и страдания вследствие на нарушаване на личните му човешки права;
нарушаване на психичното му здравословно състояние, уронване на престижа
и авторитета му като личност и гражданин.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна и безвиновна, тъй като е
отговорност за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително
гаранционна функция. Въпреки разпределената доказателствена тежест,
ищецът не е доказал деяние на д-р М., което да е противоправно и да е в
причинно-следствена връзка с твърдяното увреждане.
Заключението на вещото лице установява, че според медицинските
стандарти и добрата медицинска практика, д-р М. е отразила в история на
заболяването съмнение /обсервацио/ за заболяване „Параноидна
шизофрения“, което съмнение е етап от диагностичния процес, но не е
диагноза.
Следователно, не е налице виновно противоправно деяние на д-р М.,
като лице, на което е възложена работа от ответника, по реда на чл.49 от ЗЗД.
Искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение –
потвърдено.
При този изход на спора, в полза на ответното дружество следва да
бъдат присъдени направените за настоящата инстанция разноски в размер на
4650.00 лв., съобразно представения списък. Възражението за прекомерност е
неоснователно, предвид вида, характера и размера на исковата претенция.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 665/2.06.2023 г. по гр.д.№ 270/2021 г. на
Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Веселин Н. Н., ЕГН:********** от с.Кичево, общ. Варна, ДА
ЗАПЛАТИ на МБАЛ „СВ. АННА-ВАРНА" ЕАД сумата от 4650.00 /четири
хиляди шестстотин и петдесет/ лв., разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4