№ 286
гр. Пазарджик , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201847 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. К. от гр.Пловдив, ЕГН ********** против
НП № 20-0340-001580 от 08.12.2020 година на началника на РУМВР-Септември,
с което на основание чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП е
наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Релевираните оплаквания се свеждат до това, че НП е материално и
процесуална незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не взема
становище по съществото на спора.
За въззиваемата страна-АНО, редовно призован, не се явява представител.
Заедно с админстративнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с
което иска НП да се потвърди.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
1
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 26.11.2020 година, около
21:24 часа, в гр.Септември, на ул.“Княз Борис І“, в посока към ул.“Захари
Стоянов“ е управлявал л.а. „Пежо 508” с рег. № ***, след употреба на алкохол,
т.к. бил с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда, а именно 0.69 на хиляда,
установено по надлежния ред – проба с техническо средство алкотест „Дрегер
7510+” с фабр. № 0098.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН бл. № 302245 от
26.11.2020г., който бил предявен на водача, а същият го подписал и получил без
възражения.
Същевременно при съставяне на акта на водача бил издаден ТИ бл. №
0059415, връчен му в 21:45 часа, с който му било указано в срок до 45 минути да
се яви във ФСМП-Септември, за да даде кръвна проба за химически анализ.
Водачът подписал и получил този талон, след което се явил в лечебното
заведение, където му било извършено медицинско изследване и дал кръвна проба
за химическо изследване с цел установяване на концентрацията на алкохол.
Кръвната проба била изпратена в „СХЛ“ при „УМБАЛ Пловдив“ АД,
където била подложена на анализ, за което бил съставен протокол №
726/01.12.2020г., в който било отразено, че установената концентрация на
алкохол в кръвта на жалбоподателя била със стойност от 0.54 промила.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП. То
било връчено лично на нарушителя на 08.12.2020 год., а жалбата против него
била подадена чрез АНО по пощата на 15.12.2020 год., т.е. в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, като подадена в срок и
от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя – св.А.
С..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
2
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
От показанията на актосъставителя стана категорично ясно, че на посочените в
НП дата, час и място жалбоподателят е бил проверен с гореописания дрегер за
употреба на алкохол, като пробата била положителна, т.к. уредът отчел
концентрация от 0.69 промила в издишания от водача въздух.
С оглед на всичко казано до тук, при така установената фактическа обстановка и
след анализ на събраните доказателства, от правна страна съдът приема, че
жалбата е неоснователна. Установи се безспорно по делото, че на посочените в
НП дата, час и място жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Установи се безспорно, че той, като водач на МПС, не е изпълнил задължението
си по чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП – да не управлява МПС под въздействие на алкохол с
концентрация над 0.5 на хиляда, за което пък правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП, а
именно за шофиране с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда до 0.8 на
хиляда включително.
В случая действителната концентрация е била със стойност от 0.54 промила,
съобразно отразеното в протокола за химическа експертиза за определяне
концентрация на алкохол в кръвта, а не както е посочено в обстоятелствената
част на НП – 0.69 промила, каквото е била концентрацията според установеното с
техническото средство дрегер. Няма съмнение, че меродавна в такива случаи е
концентрацията на алкохол установена посредством изследването на кръвната
проба, а не показанията на техническото средство.
В крайна сметка водещото е това, че концентрацията на алкохол е била
установена в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. на
МЗ, МВР и МП. При това положение, както се каза и по-горе, правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП. Първата прана
норма предвижда санкция за водач, който управлява МПС с концентрация на
алкохол над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително, като гласи буквално:
„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване
3
и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух:
над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.”.
С оглед на всичко казано до тук и щом е категорично доказано, че
жалбоподателят е управлявал в концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5
промила, а именно 0.54 промила, то настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното НП е обосновано и законосъобразно, като следва да се потвърди.
Не може да се сподели възражението във въззивната жалба за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, т.к. в акта и в НП не било
посочено ясно мястото на нарушението, а отделно в акта не била посочена
местоработата на нарушителя и липсвало втори свидетел по акта.
Първо следва да се каже, че мястото на нарушението е посочено както в
акта, така и в НП абсолютно недвусмислено - гр.Септември, на ул.“Княз Борис І“,
в посока към ул.“Захари Стоянов“. При това положение жалбоподателят не може
да твърди, че не знае къде е извършил нарушението, още повече че на посочените
дата и час той не е бил спиран никъде другаде за извършване на проверка за
алкохол като водач на МПС, при което много добре съзнава къде точно на
посочената улица е бил спрян.
Да, в акта не е посочен местоработата на нарушителя, нито заеманата от
него длъжност, т.к. очевидно тези обстоятелства не са били споделени от самия
нарушител по време на съставянето на акта. Отделно от това непосочването на
тези обстоятелства, дори да съставлява нарушение, то не е от категорията на
съществените такива, защото по никакъв начин не накърнява правото на защита.
Несъстоятелно е възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение, накърняващо правото на защита, т.к. при съставянето на АУАН не
било изпълнено изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН, а именно актът да бъде
съставен в присъствието на поне двама свидетели, като в него бил вписан само
един такъв.
Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението, а
4
при липса на такива свидетели или при невъзможност да се състави акта в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него /чл.40 ал.3 от ЗАНН/.
В случая не е спорно, а и се установява от представения АУАН, че при
извършването и установяването на твърдяното нарушение от страна на
актосъставителя С., на място по време на проверката е присъствал и неговият
колега – Г. И. Ю., който е вписан като свидетел - очевидец в акта. Действително
в акта не е отразено изрично, че той е очевидец, но в това няма никакво
съмнение, т.к. актът е съставен в момента на установяването на нарушението и е
връчен на място на нарушителя. При това положение ако вписаният като
свидетел в акта не е бил там, то той не би могъл да го подпише.
Във връзка с горното възражение следва да се уточни още, че съгласно
чл.40 ал.1 от ЗАНН, свидетелите са тези, присъствали при извършване на
нарушението, т.е. очевидците на самото съставомерното наказуемо деяние, или
тези присъствали при установяване на нарушението, т.е. присъствали в момента,
когато контролния орган съставил АУАН е възприел на база събраните
доказателства, фактите и обстоятелствата описани в акта и дали му основание да
счете, че е налице извършено от съответното лице административно нарушение.
В двата случая е достатъчно да е налице поне един свидетел от която и да е от
посочените категории - на извършване на нарушението или на установяването
му, поради което настоящата инстанция намира, че с установяване на
нарушението в присъствието на един свидетел, който е участвал и в съставянето
на АУАН, не е налице опорочаване на процедурата. Използването на думата
„свидетели” в чл.40 ал.1 от ЗАНН не означава, че те трябва да са миниму двама,
като множественото число в този случай сочи, че по принцип те биха могли да са
и повече от един и да се посочат с оглед по-голяма доказателствена
обезпеченост. Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.43 ал.1 от
ЗАНН, където е предвидено, че АУАН се подписва поне от един от посочените в
него свидетели, което значи, че и един свидетел на извършване, респ. на
установяването на нарушението е достатъчен. Когато законът изисква определен
минимален брой свидетели, то той го посочва изрично, така както това е
направено в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Нещо повече, не всяко нарушаване на разпоредбите на чл.40 от ЗАНН води
5
до нередовност на акта или препятства издаването на наказателно постановление,
доколкото съгласно разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН НП се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
конкретния случай по процеснното НП това безсъмнено е направено, както в
производството пред АНО, така и в производството пред районния съд, което в
достатъчна степен мотивира извод, че са спазени императивните изисквания на
ЗАНН и няма допуснато съществено нарушение, което да ограничава правото на
защита на наказаното лице.
При определяне размера на наложените наказания глоба и лишаване от
право да се управлява МПС, наказващият орган се съобразил с изискванията на
чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е
наложил законосъобразно наказанията на основание чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП в
абсолютно установения от закона размер, за което съображения се изложиха по-
горе и с което несъмнено ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН. Доколкото
наказанията на абсолютно установени по размер, то е невъзможно да бъде
удовлетворено искането на жалбоподателя за тяхното намаляване.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0340-001580 от 08.12.2020 година на
началника на РУМВР-Септември, с което на С. Г. К. от гр.Пловдив, ЕГН
**********, на основание чл.174 ал.1, т.1 от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от
ЗДП е наложена глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6
7