МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 1458 / 2017 г. по описа на ВРС, XXII
състав, постановена на 10.10.2017 г.
М.Т.К. - родена на ***г***, българка,
български гражданин, със средно образование, вдовица, не работи, неосъждана,
ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение по:
чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на в
периода от 04.06.2016 г. до 07.06.2016 г., в гр. Варна, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот отнела чужди движими вещи – 1 бр.ъглошлайф
марка „Бош” на стойност 113,40 лв. и 1 бр. машина за шкурене на гипс картон
марка „Райдър” с кутия и маркуч на стойност 90.00 лв., всичко на обща стойност
203,40 лева, от владението на И.М.Д., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Представителят на ВРП в хода по същество поддържа повдигнатите спрямо
подсъдимите обвинения. Счита, че извършеното от същите деяния се доказват по
несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Моли съда да им наложи наказания лишаване от свобода в предвидения в закона минимум,
след редукцията по чл. 55 от НК.
Защитникът на подсъдимия, адв. И., в ход
по същество предлага на съда да наложи минимално наказание на подзащитния им.
От събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка
:
Подс. М.Т.К. към м.юни 2016 г. обитавала изоставена постройка находяща
се в междублоковото пространство между ул.„**” и ул. „*” в гр. Варна.
Тъй като на 26.05.2016 г.
подс. К. се разделила със св. И.М.Д. с когото до него момент живеела на
съпружески начила, решила да отнеме негови вещи за да му навреди. За целта на
04.06.2016 г. около 07.30 ч. отишла пред дома на св.Д. ***. Влязла във двора на
къщата, приближила се до прозореца на предверието и с взет от земята камък
счупила стъклото на прозореца. Дръпнала се настрани, изчакала няколко минути
след което се приближила отново, разчистила стъклата и през прозореца
проникнала в коридора .където знаела ,че св. Д. държи ценни за него машини с
които работи по строителни обекти. Отворила намиращият се там шкаф, взела
ъглошлайф марка „Бош” и излязла с него през прозореца навън. Същевременно
действията й били забелязани от св. Т.И. живуща ***. Св. И. помислила, че подс.
К. отново е пияна и извикала след нея, но тя не се обърнала и продължила. От
своя страна св. И. споделила със св. Д. за действията на подс. К..
На 07.06.2016 г. ранно сутринта около 04.00 ч. подс. М.К. след като
употребила значително количество алкохол отново решила да отнеме вещ собственост
на св. И.Д.. По същият начин отишла пред къщата на св. Д. ***, но този път
счупила прозореца на предверието от към улицата. Влязла през него в коридора и
взела един кашон в който била поставена машина за шкурене на гипс картон марка
„Райдър” ведно с маркуч. Излязла заедно с кашона навън през прозореца и се
прибрала в изоставената постройка която обитавала. След като констатирал липсата
на веща св. И.Д. сигнализирал органите на полицията и бил извършен оглед на
местопроишествието при който били иззети два броя дактилоскопни следи и било
започнато настоящото производство. Тъй като имал съмнения, че машината е отнета
от подс. К., св. Д. отишъл до мястото където знаел, че се обитава от нея и
видял, че там се намира кашона с веща му. Взел кашона, оставил го в домът си, след
което отишъл в полицията за да информира за новите обстоятелства.
Видно от назначената в
хода на производството дактилоскопна експертиза е, че иззетата от
местопроизшествието (ул. „П**” № 12А) дактилоскопна
следа № 1 от парче стъкло намерено върху дивана в предверието в ляво от
входната врата е оставена от ляв среден пръст на М.Т.К.. Дактилоскопна следа № 2
е негодна за индетификация.
Тъй като в хода на
разследването били събрани данни, че подс. К. употребявала значително
количество алкохол, била назначена съдебно - психиатрична експертиза. Видно от
нейното заключение е, че подс. К. не страда от психично заболяване. Към момента
на извършване на деянието е била в състояние на Обикновено алкохолно опиване и
е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Физическото и психическото й състояние й дава възможност
правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
показания за тях. подсъдимата е в състояние да участва пълноценно в
наказателното производство. Предвид заявеното от подс. К., че е отнела вещите
„в момент на яд” е назначена допълнителна съдебно - психиатрична експертиза от
която е видно, че същата не е била алкохолно повлияна до толкова, че да не може
да ръководи постъпките си.
Видно от назначената в хода на разследването съдебно-оценителна
експертиза, стойността на инкриминираните вещи възлиза на 203,40 лева като 1 бр.ъглошлайф
марка „Бош” е на стойност 113,40 лв., а 1 бр. машина за шкурене на гипс картон
марка „Райдър” с кутия и маркуч е на стойност 90.00 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
обясненията на подс. К., /приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК/,
показанията на свидетелите Д. и И. /приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5
от НПК/, свидетелството за съдимост на подсъдимата, протокол за оглед на
местопроизшествие, протоколи за изземване, както и като взе предвид заключенията
по назначените и изготвени по делото съдебни експертизи..
Останалите събрани по ДП № 1038 / 2016 г. по описа на ОД
на МВР гр. Варна доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Съдът
е постановил
осъдителна
присъда
по
отношение
на подсъдимата К.. В рамките на производството съдът намери за безспорно установено, че К., като е отнела чужди движими вещи – 1 бр. ъглошлайф марка
„Бош” и 1 бр. машина за шкурене на гипс картон марка „Райдър”
с кутия и маркуч от владението на Д., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, е осъществила
състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Безспорно по делото е, че подсъдимата е прекъснала владението върху посочените вещи, установявайки трайна фактическа власт върху тях с
възможност за разпореждане.
В хода
на
съдебното
следствие
бяха
събрани
доказателства, установяващи квалифициращите елементи на деянието извършено от подсъдимата, поради което и деятелността й бе квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.
Деянието е извършено чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот. За такава преграда се приема всяка вещ или съоръжение, което
е предназначено да изключи или ограничи достъпа на трети лица до хора или вещи.
Именно като такива вещи следва да приеме прозореца, чието стъкло е счупила с
цел проникване в помещението.
Съдът намира за безспорно
установено авторството на деянието на подсъдимата по така възведеното й
обвинение. Тези изводи се основават на показанията на свидетелите, както и от
направеното самопризнание.
От субективна страна деянията са извършено с предварително сформиран пряко насочен умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, т.е. желала е неговото извършване, като и е предвиждала и искала настъпването на съставомерните последици.
Обектът на престъплението е собствеността на гражданите. Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимите на нормите, гарантиращи неприкосновеността на чуждото право на собственост и стремежът му за получаване на имотни облаги по неправомерен начин.
Относно размера на
наказанията:
При
индивидуализацията на наказанието за деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК по
отношение на подс. К., съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства направените от подсъдимия пълни
самопризнания и дадените от него подробни обяснения в хода на досъдебното
производство, съдействащи за разкриване на обективната истина, осъзнаване на
противоправността на деянието, което е довело на свой ред и до изразеното
съжаление за извършването. Безспорно подсъдимата е с необременено съдебно
минало, както и липсват каквито и да е отрицателни характеристични данни. Това води до извод за изключително ниска степен на обществена
опасност на дееца. Такава според съда е и обществената опасност на деянието.
Стойността на предмета на престъплението е 203,40 лева, което е около ½
от минималната работна заплата за страната към датата на извършване на
деянието, а и се касае за липсата на какъвто и да е интензитет при извършването
му.
Поради изложеното
съдът намери, че наказанието следва да се определи при наличието на
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, т.е с приложение на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, което се свежда до определяне на наказанието под предвидения в
закона минимум, респ. за подс. К. в размер на 3 месеца ”лишаване от свобода”.
Съдът като взе предвид, че в процесния случай са налице материалноправните
предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно така наложеното на
подс. К. наказание „лишаване от свобода” е за срок от 3 месеца, подсъдимият към
датата на извършване на деянието не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, намери, че определеното общо наказание не следва
да бъде изтърпяно ефективно и прие, че трябва да бъде отложено с минималния
предвиден от закона изпитателен срок, а именно три години. Съдът счита, че с
този размер на наказанието ще бъдат постигнати целите на генералната и
специална превенция, а определения изпитателен срок ще даде възможност на
подсъдимия да осмисли извършеното и да се въздържа от подобни прояви.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата беше осъдена да заплати направените
по делото разноски в полза на ОД на МВР Варна в размер на по 226,90 лв. и 40,00
лева в полза на ВРС.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
