Решение по дело №350/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

Обжалвано е Решение № 1902 от 27.11.2023 г., постановено по АНД № 3035/2023г. по описа на Пловдивски районен съд, Х н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-2300084/ 02.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], с което на „Явлена [област]" ООД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ).

Касационният жалбоподател моли да се отмени решението като незаконосъобразно и да се отмени обжалваното НП. Развива подробни съображения относно наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството пред районен съд. Претендират се разноски.

Ответникът по касация- директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място] с писмено становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата. Моли да се остави в сила решението на ПРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – [област], чрез взелия участие прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага да се остави в сила решението на ПРС.

Съдът, като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за основателна.

С обжалваното решение районен съд-[област] е потвърдил Наказателно постановление № 16-2300084/ 02.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на „Явлена [област]“ ООД, [ЕИК], за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1700лв.

За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за установено, че на 14.03.2023г. е извършена проверка в офис за продажба на недвижими имоти – „Явлена“, намиращ се в [населено място], [жк], [улица], стопанисван от „Явлена-[област]" ООД и по документи на 17.03.2023г. в сградата на ДИТ-[област], било установено, че към 14.03.2023г. в офис за недвижими имоти „Явлена" в [населено място], [улица], от страна на работодателя „Явлена-[област]" ООД е приета на работа като брокер М. С., [ЕГН], при установени елементи на трудово правоотношение, а именно работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма. Лицето било поканено да попълни декларация по чл. 402, ал. 2 от КТ, в която последната посочила, че работи от 13.02.2023 г. като брокер, с работно време от 8,30ч. до 18,00ч., че получава възнаграждение под формата на процент от месечния оборот.

На 20.03.2023 г. бил съставен АУАН № 16-2300084, против "Явлена [област]" ООД, а въз основа на така съставения АУАН, на 02.05.2023 г. било издадено наказателно постановление № 16-2300084 от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – [населено място], като нарушението било квалифицирано по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и със същото, на касатора в настоящото производство, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, била наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева.

При проверка на приложените към преписката АУАН и НП районният съд е констатирал, че както АУАН, така и НП, са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е намерил, че наложената санкция е в размер, годен да породи целените с административното наказание последици. Воден от тези изводи е потвърдил спорното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на районния съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Настоящият състав на касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, като счита, че същите са неправилни, което прави решението постановено в противоречие с материалния закон.

Материалноправната норма, която императивно изисква да се сключи трудов договор между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, е тази на чл. 61, ал. 1 от КТ, според която, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а текстът на чл. 62, ал. 1 от КТ разпорежда, че трудовият договор се сключва в писмена форма.

Така, предвид изложеното, за да е налице съставомерно деяние, следва да бъде установено, че на посочената дата и място, лицето М. С. С. е престирала работната си сила в полза на дружеството „Явлена -[област]“ ООД, т. е. че е била допусната до работа и е осъществявала трудови функции, доколкото липсата към този момент на сключен с нея писмен трудов договор не е спорна. Районният съд е направил преценка на събраните в хода на производството доказателства в тази насока и e приел, че посоченото лице е осъществявало такива трудови функции, респ., към посочената в НП дата то не е било в трудово правоотношение с дружеството, и за последното е било налице задължение преди това да е сключен трудов договор в писмена форма. Настоящият състав не споделя тези изводи. Не е достатъчно само присъствието на това лице в офиса за продажба на недвижими имоти, находящ се в [населено място], [жк], [улица] стопанисван от дружеството, за да е достатъчно да обоснове безспорен извод, че М. С. е престирала работната си сила в полза на дружеството „Явлена-[област]“ ООД, в качеството на работодател. В наказателното постановление се твърди, че на дата 14.03.2023 г., в посоченото време, С. е работила като брокер, но по делото няма доказателства, това лице да е извършвало фактически каквато и да е трудова дейност, присъща или свързана с брокерска дейност – няма данни или доказателства същата да е правила преглед на състоянието на пазара с недвижими имоти, проверява или регистрира предлагането на недвижими имоти, открива и насочва търсенето на имоти за покупка или наемане. Няма никакви данни да е осигурявала среща на страните по сделка, да е проверявала имоти за "тежести" или да е съдействала за изготвяне на документи. Следва да се посочи, че данни за осъществяването на такава трудова дейност не се съдържат и в показанията на актосъставителя – Ц. М., която в същите е посочила, че на 14.03.2023 г., в [населено място] извършила проверка на посочения офис за недвижими имоти и заварила М. С. в помещението и нищо повече. По-нататък в показанията същата обяснява обстоятелства относно попълването на декларацията от С., вписаното в тази декларация и извършената впоследствие проверка по документи, но не и за извършвана фактически трудова дейност от лицето.

От изложеното по-горе се налага изводът, че актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган, са приели за безспорно установено твърдяното нарушение само на база на попълнената декларация от М. С., но това, само по себе си не е достатъчно да се приеме, че лицето е било в трудовоправни отношения с дружеството-касатор в настоящото производство, доколкото липсват безспорни и категорични доказателства, които да установят, че същата, на посочената в наказателното постановление дата на извършване на проверката – 14.03.2023 г., е престирала труд в полза на дружеството, а от това следва и извод, че лицето към тази дата не е била допусната до работа като брокер, за да е било необходимо преди това с нея да е сключен трудов договор в писмена форма.

Ето защо, настоящият касационен състав намира, че не е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.

Така, с оглед всичко изложеното по-горе, настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, намира, че изводите на Пловдивския районен съд са неправилни и така е формирано необосновано и неправилно заключение, като е приел, че административното нарушение на трудовото законодателство, вменено на търговското дружество – касатор в настоящото производство, е извършено.

Ето защо и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че твърдяните от касационния жалбоподател пороци на решението на Районен съд - [област] са налице и съответно са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – [област] е валидно, допустимо, но постановено при неправилна преценка на събраните доказателства и в противоречие с материалния закон, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и следва въпросът да се реши по същество като се отмени наказателното постановление.

При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното в касационната жалба, а и в хода по същество в съдебно заседание, искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноските по делото, то в полза на същия, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се присъдят деловодни разноски за двете инстанции, възлизащи в размер на 540 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения и приложен по делото договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно към него от същата дата. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено с писменото становище от процесуалния представител на ответника по касация, е неоснователно по следните съображения.

Причината е в обвързаността на материалния интерес, посочен в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), с минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени със същата наредба, когато съдът е сезиран с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ако счете възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение за основателно, съдът не може да го намали под минималния размер, определен в Наредбата. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1.2.0024 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

Тъй като изплатеното адвокатско възнаграждение е близко до минималния размер, регламентиран чл. 7, ал. 2, т. 2 (изм., ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., в сила от 08.11.2022 г.), във връзка с чл. 18, ал. 2 (изм., ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., в сила от 08.11.2022 г.) от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав счита, че отсъства легитимно основание на касатора да се присъди по-ниско от определеното в Наредбата адвокатското възнаграждение. При преценката се взема предвид и това, че пълномощникът е осъществил в пълен обем защитата на клиента си, като се е явил в четири съдебни заседания пред въззивната инстанция, изготвил е касационна жалба и е присъствал в съдебното заседание пред касационната инстанция.

За дължимите на касационния жалбоподател деловодни разноски следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в качеството ѝ на юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд-[област], ХХI к.състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1902 от 27.11.2023 г., постановено по АНД № 3035/2023г. по описа на Пловдивски районен съд, Х н.състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-2300084/02.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], с което на „Явлена [област]" ООД, [ЕИК] на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – [населено място] да заплати на „Явлена [област]" ООД, [ЕИК] сумата в размер на 540,00(петстотин и четиридесет) лева, представляваща направени разноски по делото, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.