Решение по дело №338/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260033
Дата: 13 октомври 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20201500500338
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ № 260033

гр. Кюстендил, 13.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                  КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия

 

 

  При участието на секретаря М. Спасова, като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №338/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

 

        Образувано е по въззивна жалбa с вх. №4979/02.06.2020г. от Д.В.Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез особения представител – адв. М.Ч., служебен адрес: ***, против решение от 22.05.2020г., постановено по гр. д. №1922/2019г. по описа на ДРС.  

       С атакувания първоинстанционен акт е признато за установено по отношение на Л., че дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД, сумата от 760,26 лв. – главница по незаплатени фактури за използвана електрическа енергия за периода от 06.01.2018г. до 01.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и сумата от 25,64 лв. законна лихва за забава за месечните плащания, за периода 07.03.2018г. до 27.03.2019г. Л. е осъдена да плати и претендираните разноски.

      Жалбоподателят намира съдебния акт за неправилен, необоснован и незаконосъобразен, постановен при нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че фактурите не били редовни и не отговаряли на действително консумираната електрическа енергия. Намира, че количествата електроенергия не били правилно остойностени по определени от ДКЕВР цени. Вземането не било станало изискуемо, тъй като съгласно общите условия на договорите за продажба на ел. енергия  потребителят разполагал с десетдневен срок за плащане на задълженията за ел. енергия – чл. 19, ал. 2 от ОУ, но ако е уведомен. Такова уведомяване според въззивника не било осъществено. Липсвало частен свидетелстващ документ, който да обективирал, че ответникът е ползвател на електроенергия, доставяна от ищеца в жилище с адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, вх. **, ет.**, ап.**. представените по делото фактури, като едностранно издадени от ищеца, по своята същност предлставлявали частни свидетелстващи документи, неподписани от ответника и в този смисъл можели да бъдат индиция за отразеното в тях, но не водели до извод за съществуване на вземанията. Отразяването в счетоводството, въз основа на което са издавани фактурите също не водело на извод, че на ответника били доставени конкретните количества електроенергия и счита че липсват доказателства за съществуването на вземането по главницата. Това водело до липса на основание за дължимост и на лихвите. Иска се отмяна на атакуваното решение и се претендира заплащането на адвокатски хонорар.  

    Препис от въззивната жалба е изпратен на въззиваемия, който в двуседмичния срок е представил отговор. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Било установено в производството, че са съществували облигационни отношения по продажба на ел. енергия. Със справката Икар по партидата на ответницата, заявлението  за ел. услуги от 13.09.2019г., се установявало, че Л. е собственик и ползвател на процесния електроснабден имот. Ответникът е физическо лица, а ел. енергията – движима вещ, поради което не се изсквало според закона форма за сключване на двустранната сделка. По тази причина не се сключвал договор на хартиен носител, а само в електронна форма. Това постановявало и ТР №4 от 29.01.2013г., постановено по ТД №4/2012г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочвало, че процесния договор може да се сключи и в писмена форма и по друг начин. Друго доказателство за наличието на облигационна връзка е откриването на партида на името на ответната страна. По отношение на оплакването, че фактурите не удостоверявали точното количество потребена енергия, въззиваемото дружество сочи, че  фактурите били издавани в един екземпляр, изпращани на ответницата. Фактурата бил първичен счетоводен документ за материални активи, който доказвал декларирани данни и задължения, и отговаряли по съдържание на изискванията в общите условия. По представените в делото документи била изготвена съдебно-счетоводна експертиза и тези документи – извлечение от търговските книги на ищеца, съгласно чл. 55 ТЗ можели да се ползват като доказателство в съдебното производство. Сочи се и нормата на чл. 19, ал. 8 от ОУ, съгласно която неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. На преценката на съда е оставена дали да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза по посочените в исковата молба въпроси. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение, както и присъждане на всички направени разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

      В съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се особеният представител на въззивника – адв. Ч.. Въззиваемото дружество е депозирало молба за даване ход на делото в нейно отсъствие и е приложен списък за разноски по чл. 80 от ГПК.  Адв. Ч. в хода на устните състезания заявява, че решението на Районен съд – Дупница следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

 

Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

 

 Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и след заплащане на дължимата държавна такса, процесуално допустима е, поради което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Предявен е установителен иск, с който „ЧЕЗ Електро България“ АД иска да се установи, че по отношение на Д.В.Л., с ЕГН:**********, същата дължи на дружеството сумата в размер на 760, 26 лв. главница по незаплатени фактури за използвана и незаплатена ел.енергия за периода 06.01.2018г. до 01.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 25, 64 лв. – законна лихва за забава  начислена за периода 07.03.2018г. до 27.03.2019г.

      По реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за процесните суми от 05.04.2019г. Заповедта не е била връчена на длъжника по заповедта, а извършено залепване на уведомление  и връчване на ответницата по реда на чл. 47,  ал. 5 от ГПК. Предявен е установителен иск по смисъла на чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.107 от Закона за енергетиката. Копие от иска е представен в едномесечния срок на заповедния съд. по делото пред първоинстанционния съд са представени и приети следните писмени доказателства: девет броя заверени фактури, издадени от „ЧЕЗ Електро България“ АД,  справка за потреблението на ел.енергия на Д.Л., общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия; Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №Л-409-17/01.07.2013г., издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/; заявление с №********** от 13.09.2019г. от Д. Л.; справка в Службата по вписванията за Д. Л..

 

       От правна страна съдът установи следното:

 

 Допустимостта на исковете следва от наличието на издадена заповед за изпълнение за процесните суми и осъществена процедура по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, както и надлежното уведомяване на заповедния съд за предявения установителен иск.

 Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба. Въззивникът смята, че:

1.  Не е доказан действителният размер на потребената ел. енергия;

2.  Количествата ел. енергия не били остойностени правилно;

3.  Вземането не било станало изискуемо, тъй като потребителят имал 10 дни от уведомяването му за заплащане, а нямало данни да е уведомен;

4.  Не било доказано Л. да е била ползвател на електроенергия за адрес: ***, ул. „***“ №***, вх. ***, ет.***, ап.***;

5.  Фактурите, издадени от дружеството, не доказвали съществуването на вземания в негова полза.

       Оплакванията са въведени още с отговора на исковата молба от особения представител на Л., поради което не се явяват преклудирани. Не се спори за наличие на облигационна връзка между Л. и дружеството.

    По оплакването по т.4 – същото е неоснователно, тъй като претенцията на „ЧЕЗ Електро България“ АД  касае имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ №***. Цитираният от въззивника адрес е този, който според справка НБДН е постоянният на Л., където е правен опит за уведомяване. Обстоятелството, че въззивникът има и друг адрес, освен постоянния е безпредметно в случая, тъй като претенцията на електроразпределителното дружество касае друг имот;

   По оплакването по т.3 – съгласно  чл.19, ал.2 от Общите условия продължителността на периода за плащане е 10 дни, но в ал.8 от чл.19 се сочи, че неполучаването на съобщение не освобождава  потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Т.е. ирелевантно е дали съобщението е получено от потребителя и поради това сумите са станали изискуеми; 

   По доводът по т.1, т.2 и т.5  - в чл. 16, ал. 1 от общите условия  на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД  е посочено, че  редът за измерване и периодичността на отчитане на електрическата енергия се урежда с общите условия. Съгласно чл. 21, т. 12 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ приема и контролира прилагането на методика за определяне на цени за електрическата енергия на доставчика от последна инстанция. Именно такава лицензия има дружеството, за което е представено заверено копие. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно ал.4 влизат в сила за клиентите, без да е необходимо изричното им писмено приемане. Съгласно чл. 104а, ал.1 от ЗЕ крайните клиенти използват електропреносната или електроразпределителната мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, които съгласно ал.4 влизат в сила без да е необходимо изричното им писмено приемане. Фактите и доказателствата по делото сочат на възникнала валидна облигационна връзка с предмет доставка от въззиваемия на Л. на електрическа енергия в обект, собственост на ответника по исковата молба, видно от справката от Службата по вписвания. Обитаването му от въззивницата косвено се установява и от заявлението от 13.09.2019г. от Л. и от справка в НБДН, касаещи адресите на последната. Връзката между страните е облигационна, като видно и от мотивната част на тълкувателно решение №4/2012г., постановено по тълкувателно дело №4/2012г. на ОСГТК на ВКС договорът за да е валиден не е непременно да е сключен в писмена форма, и се основава и на приетите и обнародвани от въззиваемия Общи условия. За всеки отчетен период ТД е издавало фактури с посочване на обекта, където е доставена услугата, общо дължима сума, отчета на техническото средство за измерване, стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа, срокът за който е извършен отчетът, срокът в който сумата по фактурата следва да се заплати. Посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на елeктрическа енергия на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, абонатът разполага с десетдневен срок /чл. 19, ал. 2 ОУ/ за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок при неплащане абонатът дължи и мораторна лихва до окончателното изплащане на дължимото. Съдът счита, че горните доказателства установяват твърдението на въззиваемото дружество за наличието на възникналите между страните облигационни отношения с предмет доставяне и потребяване от въззиваемия на електрическа енергия, конкретните количества за определените периоди, дължимите за тях суми, както и това, че въззивницата не е изпълнила задължението си да ги заплати, включително и начислените лихви за забава. По оплакването за неправилно остойностяване на потреблението ток съдът ще посочи, че е неоснователно доколкото с решение №Ц-19 от 01.07.2019г. на ДКЕВР и решение №Ц-11 от 01.07.2018г. на КЕВР са определени цени за тока /цени за достъп и за пренос през електроразпределителната мрежа/ като при обикновено сравнение с данните, съдържащи се в представените по делото заверени девет броя фактури /№**********/10.01.2019г.; №**********/09.11.2018г.; №**********/09.02.2019г.;№**********/09.02.2018г.;№**********/10.10.2018г.; №**********/11.06.2018г.;№**********/10.12.2018г.;№**********/10.09.2018г.; №**********/11.03.2018г./ не се установява несъответствие с утвърдените и публично оповестени цени на тока. Т.е. неоснователно е оплакването за неправилно остойностяване на потребеното количество ток.

Ето защо, настоящият съдебен състав ще потвърди решение №246/22.05.2020г., постановено по гр. д. №1922/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, като правилно.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК на въззиваемото дружество се полага присъждане на разноски. Разноските направени от въззиваемото дружество  само във въззивната инстанция са в размер на 10 лв. – за отговор на въззивната жалба, за което са представени и писмени доказателства – фактура на л.8 от делото. Сумата е поискана с молба и е представен списък за разноски по чл.80 от ГПК. Останалите разноски, визирани в списъка са присъдени още с решението на районен съд – Дупница. В открито съдебно заседание  от 29.09.2020г. е постановено  дружеството да внесе по сметка на КОС сума в размер на 200 лв. за особения представител на ответник. Към момента на постановяване на акта това не е изпълнено, поради което "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД ще бъде осъдено да плати тази сума по сметка на КОС, както и Д.Л. ще бъде осъдена да я плати на въззиваемото дружество, освен сумата от 10 лв.

 

По обжалваемостта:

С оглед размера на претенцията, който не надвишава 5000 лв., поради което попада в приложното поле на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, с което решението е необжалваемо.

 

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,

 

 

РЕШИ:

 

       ПОТВЪРЖДАВА решение №246/22.05.2020г., постановено по гр. д. №1922/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.

        ОСЪЖДА  „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч марк, Бизнес център, да плати по сметка на Окръжен съд -Кюстендил сума в размер на 200 лв. за особен представител на Д.В.Л., ЕГН:**********.

         ОСЪЖДА Д.В.Л., ЕГН:**********, адрес: *** да плати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч марк, Бизнес център, сума в размер на 210 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                   2.