№ 185
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело
№ 20241800500503 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от С. Р. Ц. и А. К. Б. – ищци в
първоинстанционното производство, подадена чрез адв. Ж. Ж., против
Решение № 15/16.02.2024г., постановено по гр.д. № 242/2021 г. по описа на РС
– Етрополе, първи състав, в частите, с които са отхвърлени:
1. Предявените от С. Р. Ц., ЕГН ********** срещу С. Б. С., ЕГН
********** искове на основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът да
бъде осъден да заплати разликата над 652 лева до пълния претендиран размер
от 2 680 лева - причинени имуществени вреди, изразяващи се в умишлено
повреждане на л.а. „Ауди“, модел „А6“ с рег. № .............., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 28.06.2016 год. до 25.06.2021 година, за
разликата от 330.35 лева до пълния претендиран размер от 1 358.27 лева.
2. Предявените от А. К. Б., роден на .............. год., срещу С. Б. С., ЕГН
********** искове на основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът да
бъде осъден да заплати разликата над 160 лева до пълния претендиран размер
от 360 лева - причинени имуществени вреди, изразяващи се в умишлено
1
повреждане на т.а. „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № .............., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 28.06.2016 год. до 25.06.2021
година, за разликата от 81.07 лева до пълния претендиран размер от 167.30
лева.
В жалбата са изложени доводи, че решението на първоинстанционния
съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че гражданският съд не е
обвързан от размера на вредите, установени с влязлата в сила присъда.
Неправилно съдът е приел обратното и не е кредитирал заключението на
изготвената в производство по реда на чл. 297 ГПК съдебно-оценителна
експертиза, която сочи на по-висок размер от присъдените.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор. С него се
подържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, поддържа
депозирания отговор.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по
същество правилно в обжалваните части.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 вр.чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, и вина, която се
предполага.
С Присъда № 2/31.01.2019 год. по НОХД № 82/2017 год. по описа на РС-
Етрополе, влязла в сила на 18.11.2021 год., частично отменена с присъда на
2
СОС от 29.03.2021 год. по ВНОХД №382/2020 год., потвърдена с Решение №
60170/18.11.2021 год. по к.д. №679/2021 год. по описа на ВКС, въззиваемият
С. Б. С. е признат за виновен в престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
от НК за това, че през нощта, около полунощ на 27.06.2016 г. срещу 28.06.2016
г. на ул. „Васил Левски“ № 8, в гр. Е., при условията на продължавано
престъпление, хвърляйки с камъни, повредил противозаконно чужди движими
вещи:
- лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег.№ .............., собственост
на С. Р. Ц., като счупил предното панорамно стъкло на стойност 260 лева,
стъклото на задната лява врата на стойност 102 лева, причинил лека
деформация на купето при снадката с колоната, между двете леви врати,
деформация на водобрана на същото място и деформация на самата външна
изпъкнала част на колоната, леки деформации /побитости/ на каналната
лайсна на страничното стъкло за задната лява врата на стойност 290 лева,
всичко на обща стойност 652 лева.
- товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег.№ ..............,
собственост на А. К. Б., като счупил предното панорамно стъкло на стойност
160 лева
С обжалваното Решение № 15/16.02.2024г., постановено по гр.д. №
242/2021 г. по описа на РС – Етрополе, С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Е., бул. „Р.“ №... е осъден да заплати на С. Р. Ц., ЕГН ********** сумата в
размер на 652.00 лева, причинени имуществени вреди, изразяващи се в
умишлено повреждане на л.а. „Ауди А6“ с рег. № .............., като искът е
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 2 680.00 лева, като
неоснователен, осъден е да заплати сумата 330.35 лева - мораторна лихва за
забава за времето от 28.06.2016 год. до 25.06.2021 година, като искът е
отхвърлен за разликата до 1 358.27 лева, отхвърлено е и искането за законна
лихва върху уважената главницата, считано от 28.06.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Отхвърлени са исковете на А. К. Б. против С. Б. С., на основание чл. 45,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът да заплати на сумата в размер на 2 680.00
лева, причинени имуществени вреди, изразяващи се в умишлено повреждане
на л.а. „Ауди А6“ с рег. № .............., 1 358.27 лева - мораторна лихва за забава
за времето от 28.06.2016 год. до 25.06.2021 година и искането за законна лихва
3
върху уважената главницата, считано от 28.06.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
С. Б. С. е осъден да заплати на А. К. Б., роден на .............. год., на
основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 160.00 -
причинени имуществени вреди, изразяващи се в умишлено повреждане на
товарен микробус марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № .............., като искът
е отхвърлен за разликата до 360.00 лева, осъден е да заплати сумата 81.07 лева
- мораторна лихва за забава, за времето от 28.06.2016 год. до 25.06.2021
година, като искът е отхвърлен за разликата до 167.30 лева, отхвърлена е и
претенцията за законна лихва върху уважената главница, считано от
28.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърлени са исковете на С. Р. Ц. срещу С. Б. С. на основание чл. 45,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът да заплати сумата в размер на 360 -
причинени имуществени вреди, изразяващи се в умишлено повреждане на
товарен микробус марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № .............. и сумата
167,30 лева - мораторна лихва за забава, за времето от 28.06.2016 год. до
25.06.2021 година, отхвърлена е и претенцията за законна лихва върху
уважената главница, считано от 28.06.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Отхвърлени са предявените искове от С. Р. Ц. против С. Б. С., на
основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 4
000 лева, ведно с мораторна лихва от 28.06.2016 год. до 25.06.2021 год. в
размер на 2 026.66 лева, законна лихва върху главницата, считано от
28.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от обиди, закани и нецензурни изрази, отправени й от ответника
като съобщение на мобилния телефон, че ще й счупи крайниците и ще й
спретне безплатна заря, както и закана с убийство, отправено към нея с
изразите- „Ще те пребия“, „А теб ще те застрелям от двеста метра“.
Отхвърлени са предявените искове от А. К. Б. против С. Б. С., на
основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 4
000 лева, ведно с мораторна лихва от 28.06.2016 год. до 25.06.2021 год. в
размер на 2 026.66 лева, законна лихва върху главницата, считано от от
28.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за
4
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от обиди, закани и нецензурни изрази, отправени му от ответника
по телефон, както следва : „Ще дойда и няма да съм сам“, „Ще те пребия“,
„Ще те еба в гъза“, както и закана с убийство, отправена към него с изразите :
„Ще те пребия“, „Ще те смажа, немски боклук“.
С. Р. Ц. и А. К. Б.са осъдени да заплатят на С. Б. С. сумата в размер на 1
843.64 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
С. Б. С. е осъден да заплати в полза на Районен съд-Етрополе сумата от
50.00 лева държавна такса.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд има
задължителна сила относно обстоятелствата дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В Решение № 53 от
02.11.1981 г. на ОСНК на ВС е разгледан общият въпрос, доколко
гражданските съдилища са длъжни да се съобразяват и зачитат влезлите в сила
присъди, като приемат за установени съдържащите се в тях правни
констатации, без да имат право да преценяват тяхната правилност и без да
могат отново да ги пререшават, поради силата на пресъдено нещо. Според
ОСНК на ВС, силата на пресъдено нещо се разпростира досежно всички
признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на
деянието, и поради това може да се противопостави на всички по отношение
на визираните в чл. 372, ал. 2 НПК /понастоящем отменен, съответно чл. 413
от НПК от 2005 г./ констатации, макар и да не са участвали в наказателния
процес. Всички останали постановки в присъдата, извън посочените в закона
/извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието/ не
се обхващат от установителното действие на силата на пресъдено нещо, но
това не се отнася до размера на причинените от престъпното деяние
имуществени и неимуществени вреди, ако последните са елемент от
престъпния състав. Или влязлата в сила присъда относно размера на
присъдените вреди, когато последните са елемент от фактическия състав на
престъплението формира сила на пресъдено нещо, поради което е
задължителна за гражданския съд. В този смисъл е формирана постоянната
съдебна практика по чл. 290 ГПК - напр. Решение № 135 от 13.10.2014 г. по
търг. д. № 3945/2013 г., I т. о. ВКС, Решение № 25 от 17.03.2011 г. по търг. д. №
411/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 22 от 5.05.2011 г. по търг. д. №
5
368/2010 г. на I т. о. на ВКС. Следователно, когато деянието не обхваща във
фактическия си състав размера на вредата, приетото в присъдата не е
задължително; констатации за други факти, които не са елемент от престъпния
състав, нямат обвързваща сила.
В практиката на Търговска и Гражданска колегия на ВКСе развито
мнение, че размерът на вредите не е елемент от състава на престъплението по
чл. 216, ал. 1 НК от обективна страна, поради което приетият с присъдата
размер на увреденото имущество не е задължителен за гражданския съд (вж. в
този смисъл Решение № 135/13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, I-во
т.о. и Определение № 5235 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4826/2023 г., I г.
о., ГК). Тезата е аргументира с това, че престъплението по чл.216,ал.1 НК е
резултатно-престъпният резултат е негодността на вещта. Независимо, че
наличието на имуществена стойност на унищоженото или повреденото има
значение за осъществяването на наказателния състав, това релевантно за
обективния признак на деянието стойностно измерение, не е равнозначно на
дефинираната в конкретните състави на НК „имуществена вреда“ /значителна
имуществена вреда –чл.341,чл.343,ал.1, б.”а”, чл.356 ”е” НК; значителна вреда
-171,ал.4,чл.216,ал.5,чл.330,ал.3 НК; значителна щета-чл.219 НК/.
Следователно, имуществените вреди не са предмет на установяване в
наказателното производство като елемент от състава на престъплението по
чл.216, ал. 1 НК. Причиняването на значителни вреди е елемент от друг
състав- на престъплението по чл. 216, ал. 5 НК. Поради това, приетият с
присъдата по чл. 216, ал. 1 НК размер на увреденото имущество не е
задължителен за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици, тъй
като с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК, присъдата има задължителен
характер относно извършването на деянието, с оглед на всички негови
признаци, доколкото са въздигнати като елементи на престъпния му състав.
Деянието по чл.216, ал. 1 НК не обхваща във фактическия състав размера на
щетата.
По настоящото дело в производство по ч.гр.д. №327/2016 год. по описа
на РС-Етрополе, с Определение №2 от 23.02.2017 година по реда на чл.207 от
ГПК е допуснато обезпечение на доказателства, изразяващи се в приемане на
заключение от 08.01.2017 година по назначената с определение от 08.12.2016 г.
по ч. гр. д. № 00327/2016 г. по описа на РС-Етрополе, комплексна съдебно-
оценителна и автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. Ценко
6
Вапцаров, относно стойността на вредите по лек автомобил марка „Ауди А6“,
с рег.№ .............. и товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рег.№ ...............
От заключението тази комплексна съдебно-оценителна и
автотехническа експертиза се установява, че стойността на вредите по л.а.
„Ауди“, с рег.№ .............. са на стойност 2 680.80 лева, а тези по товарен
автомобил марка „Форд“ „Транзит“ с рег.№.............. са на стойност 360 лева.
Материалите по ЧГД 327/2016 г. на РС – Етрополе са приобщени в
първоинстанционното производство.
Единственият спорен въпрос по делото е задължителен ли е размерът на
вредите, размер на увреденото имущество, установен с присъдата или те
подлежат на самостоятелно установяване от граждански съд. Или казано с
други думи съставомерен признак от обективна страна на престъплението по
чл. 216, ал. 1 НК ли е размерът на причинената имуществена вреда.
Настоящият състав намира отговора на въпроса за положителен, като не
споделя развитата по-горе теза (възприета в Решение № 135/13.10.2014 г. по т.
д. № 3945/2013 г. на ВКС, I-во т.о. и Определение № 5235 от 18.11.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 4826/2023 г., I г. о., ГК). Тя противоречи на трайноустановени
разбирания в наказателноправната доктрина и съдебната практика и
доколкото актовете не са задължителни за настоящият съд, няма законово
основание да бъде споделена. Престъплението по чл. 216, ал. 1 НК е
престъпление против собствеността със систематично място в Глава пета от
Особената част на НК, чийто родов обект са имуществените правоотношения
и обществените отношения, които осигуряват нормално упражняване на
правото на собственост. За всички престъпления против собствеността е
характерно, че те задължително имат имуществен предмет – вещ или
имуществено право с определена парична равностойност. Повечето от тях са
резултатни увреждащи престъпления и степента на увреждане на обекта най-
често подлежи на количествено измерване. Тази особеност прави предмета, а
оттук и причинените с престъплението вреди изчислими в пари (вж.
Александър Стойнов, Наказателно право. Особена част. Престъпления против
собствеността, стр. 25-26). Поради това, при формулиране на обвинение,
включително за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, следва да бъде
индивидуализиран предметът на посегателство, включително със
стойностното му изражение (размерът на причинената вреда) и този предмет е
7
сред кръга обстоятелства, подлежащи на доказване. Последното произтича от
обстоятелството, че за да бъде съставомерно престъплението по чл. 216, ал. 1
НК, както и всички други престъпления против собствеността, е необходимо
предмет на престъплението да бъде вещ, която има стойност. Стойността е
отграничителния критерий не само за преценка за съставомерността на
престъплението (т.е. дали изначално деянието има характер на престъпление,
тъй като при въздействие върху вещи без стойност липсва съставомерен
признак от обективна страна, за да бъде деянието престъпление), но и за
преценката дали се касае до престъпление по основния състав (чл. 216, ал. 1
НК), квалифициран състав (чл. 216, ал. 5, т. 2 НК), маловажен случай (чл. 216,
ал. 4 НК, при който институт винаги се взема предвид и размера на вредата).
Това е причината стойността на причинената вреда, като елемент от
обективна страна, да е необходимо да бъде посочена в постановлението за
привличане, обвинителния акт и диспозитива на присъдата, а при
оправдателен диспозитив, когато се установи, че подсъдимият не е повредил
всички вещи, инкриминирани с обвинителния акт – оправдаването да бъде
осъществено както за конкретните вещи, така и за тяхната стойност. По тези
съображения размерът на имуществената вреда винаги да е конкретно посочен
подлежи на доказване в наказателното производство, като част от
обстоятелствената част на обвинението, а не единствено да бъде посочено, че
с деянието е причинено имуществена вреда. Същевременно при предявен
граждански иск в наказателния процес е невъзможно да бъде присъден по-
висок размер на вредите от приетото в обстоятелствената част на
обвинението. Изхождайки от принципа на предвидимите правни очаквания, би
било недопустимо, ако при едни и същи обстоятелства – наказателният съд,
разглеждащ въпросите за вината и отговорността на дееца би уважил
предявения от пострадалото лице граждански иск /ако го беше приел за
разглеждане/ само до размера на вредите посочени в обвинителния акт и
установени с присъдата, а гражданския съд, при идентична фактическа
обстановка, след като в предмета на спора не са въведени за установяване
други, различни факти, за които да се твърди, че имат отношение към
гражданските последици от деянието, да има възможност да установява вреди
в по-висок размер, макар те да са елемент от обстоятелствената част на
обвинението. Същевременно споделяне безритично на аргументираната теза в
обратен смисъл, че причинените вреди са елемент на състава на
8
престъплението от обективна страна, само когато това е изрично посочено в
нормата (както е например в разпоредбата чл. 216, ал. 5, т. 2 НК) без да се
отчита родовият обект и непоредствен обект на посегателство и
характеристиката на деянието би довело до неверните изводи, че размерът на
причинените имуществени вреди не са елемент от състава на престъплението
кражба в по-голямата част от съставите по чл. 194 - 196 НК или граеж по чл.
198 – 199 НК. Ето защо, изложените характеристики на престъплението по
чл. 216, ал. 1 НК, както и на останалите престъпления против собствеността,
дава основание да се приеме, че размерът на причинените имуществени вреди
са признак от обективна страна на престъплението.
Предвид горното, първоинстанционното решение е правилно, а
въззивната жалба неоснователна. Гражданският съд на основание чл. 300 ГПК
е обвързан от Присъда № 2/31.01.2019 год. по НОХД № 82/2017 год. по описа
на РС-Етрополе, относно размера на причинените имуществени вреди и
правилно първия съд е уважил предявените искове съобразно установеното в
наказателното производство.
За пълнота е нужно да се отбележи, че неправилно
първоинстанционният съд се е позовал на заключението по съдебно-
оценителна експертиза /л.68/ от Досъдебно производство №99/2016 год. по
описа на РУ МВР-Етрополе, приложено към НОХД №82/2017 год. по описа
на РС-Етрополе, тъй като принципът на непосредственост, установен в чл. 11
ГПК, изключва възможността да бъде ползвана в настоящото производство.
Размерът на вредите в случая се установя посредством приложението на
разпоредбата на чл. 300 ГПК.
Поради съвпадение на крайните изводи, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваните части, а в останалите е влязло в
сила.
По разноските:
Претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
на въззиваемия е неоснователна, защото не се доказва такива да са сторени.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд на основание чл. 271, ал. 1
ГПК,
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15/16.02.2024г., постановено по гр.д. №
242/2021 г. по описа на РС – Етрополе, първи състав, в обжалваните части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10