НОХД № 216/14 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подс. С.Н.К. ***, ЕГН **********  за  престъпление по чл.206 ал.1 от НК, а именно за това, че през м.юли 2010г. в с.Мало Конаре обл.Пазарджишка   противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег.№ ***  на стойност 2850 лв.собственост на А.П.П. ***, която владеел.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Пледира за признаването на подсъдимия за виновен в извършването на престъплението като му се наложи наказание лишаване от свобода, условно.

Подсъдимият не се явява лично в съдебно заседание. Производството е проведено в негово отсъствие, с участието на упълномощен защитник.

          Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

          През 2008 година св.Н.Н. *** си закупил лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК№ ***, черен на цвят. Автомобилът бил регистриран на името на сестра му – св. А.П., но фактически се ползвал от горния.

          През мес. април 2010 година св.Н. заминал за Р Австрия, където пребивавал в столицата Виена. Там се запознал с подс.С.К., наричан „Джани”. Последният нямал работа и подслон, поради което св.Н. го допуснал в своята квартира.

          През лятото на 2010г. подс.К. споделил, че ще се прибира за България, след което смятал отново да се върне в Австрия. В същото време св.Н. искал да си вземе горепосочения автомобил във Виена. Поради това подс.К. му предложил, като се прибере в България да вземе автомобила и на връщане да го докара в Австрия. Уверил го, че до две-три седмици ще се върне с колата. Св.Н. се съгласил и дал на подс.К. ключовете за автомобила, както и малкия регистрационен талон, които се намирали в него. След това дал на подсъдимия и телефонния номер на своята сестра, за да се свърже с нея в България и тя да му предаде автомобила.

          През мес. юли 2010г. подс.К. се свързал по телефона със сестрата на Н. – св.А.П.. Двамата се срещнали и отишли в с.Мало Конаре, където в бащиния дом на св.Н. се намирал автомобила. Подс.К. взел колата, но тъй като същата имала технически проблем я откарал в сервиз, находящ се на около стотина метра от дома на Н.. Там автомобила бил ремонтиран, като за ремонта подсъдимия заплатил сумата от сто евро. След това с автомобила той се прибрал в родния си гр.Павликени.

Св.Н. на няколко пъти се чул с подсъдимия по телефона, след като последния вече бил взел автомобила и се намирал в гр.Павликени. При тези разговори всеки път подс.К. уверявал св.Н., че на следващия, респ. по-следващия ден ще тръгне за Австрия. Това обаче така и не се случило. В един момент подс.К. изключил мобилния си телефон и престанала да приема разговори със св.Н.. Последният пък уведомил за това сестра си и я накарал да подаде жалба. Св.П., която живеела в с.Исперихово на 06.08.2010г. подала жалба в РУ на МВР-Пещера. След това въпросната жалба била препратена по компетентност в РУ на МВР-Пазарджик.

По повод на всичко това, на 10.03.2011г., от страна на РП-Пазарджик било образувано настоящото наказателно производство.

Междувременно подс.Н. откарал процесния лек автомобил в гр.Павликени. Очевидно той нямал никакво намерение да се връща в Австрия и да изпълни обещанието си към св.Н., т.к. започнал работа в родния си град. Работел като общ работник във фирма ЕТ „И. Ценев”, занимаващ се с продажба на строителни материали. От вземането на автомобила на Н., подсъдимият започнала да го ползва като свой. Държал го обикновено в складовата база на фирмата, в която работел.

През есента на 2011 година работодателя на подсъдимия му дал сумата от 5000 лева, с която трябвало да плати за доставка на цимент. Той обаче присвоил тази сума и заминал за гр.София, а от там за Германия.

След неговото заминаване автомобилът на Н. останал в складовата база на горепосочената фирма, като постепенно станал обект на кражба на различни части – мигачи, фарове, огледала и т.н. В един момент въпросният автомобил изчезнал нацяло от мястото, където било ставен, като най-вероятно бил нарязан и предаден за скраб от неустановено лице.

Видно от заключението на назначената и приета в съдебната фаза на процеса  съдебна-автооценъчна експертиза, което съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено, а и неоспорено от страните, стойността на движимата вещ, предмет на престъпното посегателство към инкриминираната дата, с приспаднато овехтяване, възлиза на сумата от 2650  лева.

Вещото лице е категорично в съдебно заседание, че въпросната стойност на автомобила е формирана с оглед техническото му състояние преди той да бъде ремонтиран от подсъдимия в сервиза в с.Мало Конаре, т.е. оценката на автомобила е дадена, когато той е бил все още с техническа неизправност.

В досъдебната фаза на процеса е била назначена съдебно-оценъчна експертиза, чието заключение съдът не намира за нужно да коментира, т.к. то не би прието в съдебната фаза на процеса по съображения, подробно изложени в протоколно определение от 26.02.2015 година.

          Горната фактическа обстановка съдът възприе, въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Н.Н. и И.П., а също и от показанията на св.А.П., които бяха приобщени към доказателствения материал посредством прочитането им по реда на чл.281 ал.1, т.5 от НПК, както и от заключението на съдебно-автооценъчната експертиза и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по чл.283 от НПК. 

При формирането на своите фактически и правни изводи съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетелите, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и хронологично точни, като кореспондират с останалите доказателства по делото и не се опровергават от нито едно от тях.

Основният въпрос, от който зависи изхода на делото, се свежда до това дали подс.К., след като е установил владение над процесния лек автомобил е започнал противозаконно да го свои, т.е. да го счита и да се разпорежда с него като със своя собствена вещ.

Отговорът на този въпрос е несъмнено положителен. В тази връзка са налице неопроверганите показания на св.Н., който недвусмислено заяви, че уговорката с подсъдимия е била след като вземе автомобила от България, до две-три седмици да му го закара в Австрия. Това обаче не се е случило, като в дните, след като бил взел автомобила, подсъдимият заблуждавал в телефонни разговори Н., че не следващия, респ. по-следващия ден ще тръгне. В същото време той не е имал никакво такова намерение, т.к. се е установил в родния си град, където започнал работа. Това безспорно се установи от  показанията на св.И.П. – бивш колега на подсъдимия. Фактът, че подсъдимият не е имал намерение да изпълни обещанието си към Н. се установява и от това, че след като взел автомобила и провел няколко телефонни разговора с горния, в един момент той изключил мобилния си телефон и не приемал повече обаждания. Това се установява както от показанията на св.Н., така и от тези на неговата сестра – св.П.. Установява се и от приложената като писмено доказателство по делото молба на А.П. до РУ на МВР-Пещера. От тази молба е видно, че тя е подадена на 06.08.2010г., т.е. около месец след като подсъдимият вече бил взел автомобила и не го откарал в Австрия, съобразно договорката с Н..

Противозаконното си намерение да присвои вещта, подс.Н. е демонстрирал още от установяване на владение над нея. Това се установи от показанията на абсолютно незаинтересования по делото свидетел – И.П.. Той бе категоричен, че след като е докарал автомобила в гр.Павликени, подсъдимият започнал да го ползва като свой собствен. Държал го в складовата база на фирмата, в която работел до есента на 2011г. След това го изоставил там и присвоявайки пари от работодателя си, заминал за Германия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подс. С.К. е осъществил престъпния състав на чл.206 ал.1 от НК, като през мес. юли 2010 година в с.Мало Конаре, обл.Пазарджик противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № *** на стойност 2650 лв. собственост на А.П.П. ***, която владеел.

Тук е мястото да се посочи, че съдът призна подс.К. за невиновен и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно да е обсебил вещта на стойност за разликата до 2850 лева. Това е така, защото от заключението на автооценъчната експертиза безспорно се доказа, че стойността на вещта към момента, когато тя е била предадена във владение на подсъдимия, възлиза на сумата от 2650 лева, т.к. колата е имала технически проблем, който е бил отстранен посредством заплащане за ремонт от самия подсъдим.

Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

          За да определи вида и размера на наказанието  съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която в конкретния случай е висока, предвид демонстративния начин на извършване на деянието, с манифестиране на чувство за безнаказаност. Самият подсъдим е личност със завишена  степен на обществена опасност. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, същият към момента на деянието е с чисто съдебно минало. Това е така, защото за осъждането му по НОХД № 124/85г. на РС-Павликени е реабилитиран по право, а осъждането му по НОХД № 305/10г. на РС-Павликени е след деянието, т.к. присъдата е влязла в сила на 04.08.2010 година. С оглед на това към момента на деянието той следва да се възприема като неосъждан, но пък и двете му осъждания, независимо от настъпилата реабилитация по право за първото, следва да се отчитат като негативна характеристична данна за неговата личност. Отделно от това К. е негативно охарактеризиран по местоживеене.

          Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред, на правото на собственост и в желанието му да се облагодетелства от чуждата вещ по бърз и дори престъпен начин.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало и отдалечеността на деянието назад във времето, т.к. до момента на реализиране на наказателната отговорност  са изминали вече пет години. Отегчаващо отговорността  обстоятелство са негативните характеристични данни и сравнително високата стойност на обсебената вещ.

С оглед на горното и като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът даде превес на смекчаващите като счете, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и във връзка с личната и генерална превенция спрямо подсъдимия и обществото, на С.К.  следва да  бъде наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.

          С оглед данните за личността на подсъдимия и преди всичко поради фактът, че към момента на деянието той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от ОХ /реабилитиран по право/  намери, че  преди всичко  за неговото поправяне и превъзпитание към момента не се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи същото за изпитателен срок от три години.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия  С.Н.К. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски в размер на 50 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева, както и по 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

          По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: