РЕШЕНИЕ
№ 936
гр. Варна, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
Членове:Красимир Т. Василев
Златина Ив. Кавърджикова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501322 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 33595/23.04.2024г., подадена от
С. В. Б., ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен
представител на детето К. Д. П., ЕГН ********** и от детето К. С. Б., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка С. В. Б., ЕГН
**********, чрез процесуалния им представител адв. Д. К., срещу Решение №
1342/18.04.2024г., постановено по гр.д. № 9833/2024г. по описа на РС-Варна,
10 състав, в частта, с която на Д. Й. П., ЕГН ********** е наложена само
мярка за защита да се въздържа от домашно насилие по отношение на С. В. Б.,
ЕГН **********, К. Д. П., ЕГН ********** и К. С. Б., ЕГН **********, но не
и поисканите от молителите мерки, с които Д. Й. П., ЕГН ********** да бъде
отстранен от съвместно обитаваното с тях жилище, находящо се в гр. Варна,
ул. „К.“ ***, да му бъде забранено да приближава тях и жилището им на по-
малко от 100 метра, както и да бъде определено временно местоживеенето на
детето К. Д. П., ЕГН ********** при майката С. В. Б., ЕГН **********, както
и по жалба на С. В. Б., ЕГН ********** срещу решението в частта, с която
същата е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Д. Й. П., ЕГН **********.
Във въззивната жалба се излага, че с оглед установения по делото акт на
домашно насилие от 28.07.2023г. на ответника Д. Й. П. следва да бъдат
1
наложени всички поискани с молбата за защита мерки, за да бъде
преустановено упражняваното спрямо тях домашно насилие и да бъде
възпрепятстван ответника за в бъдеще да извършва такова. Излагат се и
подробни мотиви защо според въззивниците събраните по делото
доказателства сочат само на извършено от Д. Й. П. домашно насилие.
Въззивниците молят решението в частта, с която С. В. Б. е задължена да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Й. П. да
бъде отменено и вместо него да се постанови решение, с което се приема, че
спрямо Д. Й. П. не е извършено домашно насилие, както и да бъде изменено в
частта, с която на Д. Й. П. е наложена само мярка за защита от домашно
насилие по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, като бъдат наложени всички поискани
мерки за защита.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН не е постъпило възражение срещу
въззивната жалба от въззиваемия Д. Й. П., ЕГН **********.
В останалата му част, с която Д. Й. П., ЕГН ********** е задължен да се
въздържа от домашно насилие по отношение на С. В. Б., ЕГН **********, К.
Д. П., ЕГН ********** и К. С. Б., ЕГН ********** решението не обжалвано и
влязло в законна сила.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по молба на С. В. Б., ЕГН
********** лично и в качеството й на майка и законен представител на детето
К. Д. П., ЕГН ********** и от детето К. С. Б., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка С. В. Б., ЕГН ********** срещу Д. Й. П., ЕГН
********** за защита от домашно насилие.
В молбата са изложени твърдения, че молителката че С. Б. – П.а и Д. П.
са сключили граждански брак на 25.07.2019 г. в град Варна като заедно с тях
2
живее и детето на С. от предходна връзка – К. Б.. Посочва, че още от самото
начало на брака им, ответникът е упражнявал спрямо тях психическо насилие
като е вдигал без причина скандали. На 28.07.2023 г., около 14.20 – 14.30 часа,
всички били в малката спалня на семейното жилище, която се ползвала от Д.
за офис. Ответникът предизвикал спор за режима на детето и отправил обидни
думи спрямо С. – „нагаждачка“, „лъжкиня“ и „пикла“ като я отпратил да си
ходи, защото работи, на което С. Б. – П.а се противопоставила, с което го
предизвикала още повече и хванала детето К. като казала на К. да се приготвя,
защото ответникът е много ядосан. Твърди, че докато приготвяла и изнасяла
багаж на стълбищната площадка, усетила как Д. я дърпа за косата и я удря с
юмруци по ръцете, тялото и главата и заканително й казал да се обади на
полицията. След като се прибрал в офиса си, взела К. и се обадила на 112, а
после и на К., която не й отговорила десет минути, но след това слязла като й
казала, че е била заключена в една от баните и е чула всичко.
Съединена за общо разглеждане с първоначалната молба е и молба за
защита от домашно насилие, подадена от Д. Й. П., ЕГН ********** срещу С.
В. Б., ЕГН **********. В молбата са изложени твърдения, че на 28.07.2023 г.,
около 15.00 часа, след поредния семеен скандал, предизвикан от съпругата
относно дневния режим на К., молителят нарекъл съпругата си „пикла“, в
резултат на което последната му нанесла удари с юмруци по лицето, устата и
стомаха му. Д. я хванал за ръката, за да не продължава и тръгнал да търси
помощта на К., но С. му казала, че не е вкъщи. Той й заявил, че ще викне
полиция, обадил се и изчакал да дойде полицията.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак С.
В. Б. и Д. Й. П. са съпрузи от 25.07.2019г.
Видно от представените удостоверения за раждане детето К. С. Б. е
родено на 24.04.2007г. от майка С. В. Б. и неустановен баща, а детето К. Д. П.
е родено на 26.02.2021г. от родители: С. В. Б. и Д. Й. П..
В декларациите на молителите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са пресъздадени
твърденията от молбите им за защита, описани по-горе.
Съгласно приетото по делото медицинско удостоверение № 907 от
29.07.2023г., издадено от д-р Елена Димова от отделение по съдебна медицина
към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, на същата дата е прегледана С. В. Б. във
връзка с получени от нея травматични увреждания. Отразени са
предварителните данни на пострадалата, че на 28.07.2023г. съпругът й я
дърпал за косата, нанесъл й удари с ръце в областта на главата и тялото.
Обективно установени от лекаря са червеникави точковидни ожулвания, на
площ с диаметър 2 см в централната теменна област на главата. В заключение
е прието, че се касае за ожулвания в окосмената част на главата, които са
обусловили чувство на болка. Посочено е, че уврежданията могат да бъдат
3
получен по указаните време и начин.
Съгласно приетото по делото медицинско удостоверение № 906 от
29.07.2023г., издадено от д-р Елена Димова от отделение по съдебна медицина
към МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, на същата дата е прегледан Д. Й. П. във
връзка с получени от него травматични увреждания. Отразени са
предварителните данни на пострадалия, че на 28.07.2023г. към 15:00 часа в
дома му съпругата му му нанесла удари с юмруци в областта на лицето и
корема. Обективно установено от лекаря са синкаво кръвонасядане, с
окръглена форма и диаметър 1,5 см в областта на лявото слепоочие; косо
разположено линейно червеникаво кръвонасядане с дължима 2 см в областта
на лявата носно-устна гънка и точковидно ожулване с диаметър 2,2 см в
областта на дясната буза. В заключение е прието, че се касае за
кръвонасядания и ожулвания по лицето, които са обусловили чувство на болка
и страдание. Посочено е, че уврежданията могат да бъдат получен по
указаните време и начин.
Приети по делото са протоколи за предупреждение от 28.07.2023г.,
съгласно които полицейски служител В. Н. е предупредил лицата С. В. Б. и Д.
Й. П. да не си отправят взаимно заплахи и закани за физическа саморазправа.
В докладна записка от 28.07.2023г. полицейския служител В. Н. е
посочил, че съвместно с Х.Х., на същата дата по сигнал от телефон 112 са
посетили адрес в гр. Варна, ул. „К.“ 10, ет.4, ап.8. На място ги посрещнали
лицата С. В. Б. и Д. Й. П.. Разговаряли с подаваюата сигнала С. Б., която не
могла да обясни защо се е обадила в полицията и какво помощ иска. Само
заявила, че имат проблеми. Д.а П. се оплакал, че системно е малтретиран от С.
Б., пребиван и гонен. И на двете страни били съставени протоколи за
предупреждение по чл.144, ал.1 от НК.
Приети по делото са полицейски преписки по жалби на двете страни във
връзка с настъпилия между тях семеен скандал от 28.07.2023г.
Изслушани по делото са записи от подадените от страна на С. П.а и от
страна на Д. П. сигнали на тел. 112. От тях се установява, че С. е искала
изпращането на полиция, с оглед това, че съпругът й я обижда и удря. Заявява,
че няма нужда от спешна помощ, а само от полиция. От обаждането на П. е
видно, че същият се е оплакал, че съпругата му го е пребила и обяснява, че
адресът трудно се намира. Заявява, че не желае да остава в апартамента.
По делото по реда на чл.15 от ЗЗакрД е изслушано детето К. Б., което
споделя, че на 28.07. между майка й С. и Д. възникнал конфликт по отношение
режима на сън на брат й К.. Д. казвал на С. да се маха, защото му пречела да
работи, после започнал да вика и да я обижда, а тя му казала да не говори така
пред децата. След това майка й казала да се оправят и да излизат, защото Д. е
много ядосан. К. отишла в банята да се оправят и от там чула как С. и Д. си
викат, а К. плаче. Не видяла някой да удря другия, но чула майка да вика от
болка и да казва на Д. да спре да я удря. К. останала за известно време в
банята, защото я било страх.
4
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
при условията на призоваване на полицейския служител В. Н., който
потвърждава, че е изготвил наличните по делото протоколи за
предупреждение, макар и да не помни конкретния сигнал. Разяснява, че
стандартно на място разпитват и двете страни и преценяват дали да
предупредят единия, или другия, или и двете лица, като на място съставят
протоколите за предупреждение. Докладната записка се изготвяла на по-късен
етап в районното управление.
Съгласно заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно дадено, не са налице данни за осъществен пряк акт
на домашно насилие спрямо децата К. и К. от всеки от родителите. В
актуалното поле на родителите има данни за възприет акт на насилие към себе
си в резултат на излезли извън контрол емоционални реакции след пореден
семеен скандал в контекста на влошаващи се отношения между съпрузите
през последната година, като и двамата имат усещане за акт на емоционално и
физическо насилие. Детето К. е възприело събитието като ескалирал
конфликт, прераснал в насилие спрямо майка й, с по-висока интензивност и
характер от обичайните скандали. Възприетото е предизвикало у детето
внезапен ситуативен стрес с преживяване на уплаха и страх. Изрично
посочено в заключението е, че въвлечени в партньорския си спор, всеки от
родителите проектира недоверие и открита враждебност към действията на
другия и не показва родителска зрялост за предпазване на децата им от
техните проблеми. Независимо от конкретния родителски конфликт, следва да
се запазят отношенията с всяко от децата позитивни и развиващи се.
Препоръчва се индивидуална терапия за справяне с личните травми на всеки
от родителите, която би подпомогнала процеса на разбиране и се явява
необходима в контекста на най-добрия интерес на детето.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от активно
легитимирани лице по смисъла на чл.3, т.1 и т. 4 и чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДН
и е процесуално допустима. Същата е придружена с изискуемата от закона
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие.
Постановеното първоинстанционно решение не е обжалвано в частта, с
която е прието, че Д. Й. П. е извършил акт на домашно насилие спрямо
молителите С. В. Б., К. Д. П. и К. С. Б., като жалбата в тази част касае
наложените мерки за защита, които жалбоподателите настояват да са в по-
широк обем. Същевременно С. В. Б. обжалва решението в частта, с която е
прието, че е извършила домашно насилие спрямо съпруга си Д. Й. П. и са й
наложени мерки за защита.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че на
процесната дата – 28.07.2023г. между съпрузите С. Б. и Д. П. е възникнал
5
семеен скандал по повод режима на сън на общото им дете К., предизвикан от
съпругата. Установи се още, че взаимоотношенията между страните са били
силно влошени, като скандали между тях са възниквали и преди, включително
в присъствие на децата – данни за този извод се съдържат както в
заключението на КСППЕ, така и в споделеното при изслушването на детето
К.. Видно от представените съдебно-медицински удостоверения, издадени
непосредствено едно след друго от един и същи съдебен лекар, и двете страни
в конфликта са получили леки наранявания, като претърпените от Д. П. са
повече. И двамата съпрузи съгласно КСППЕ са възприели случилото се като
упражнено над тях физическо и емоционално насилие от страна на другия
съпруг. Както С. П., така и Д. П. са подали сигнал на телефон 112.
Действително от тона на пострадалите и размените с оператора реплики се
създава усещане, че съпругата е била по-притеснена и дори уплашена.
Въпреки това, степента на тревожност е елемент на личностово изразяване,
който може да варира значително при отделните индивиди, поради което не би
могла да бъде категоричен индикатор дали едно лице е претърпяло някаква
форма на насилие /психическо или физическо/ и с каква тежест, още по-малко
да се направи извод, че само единият участник в конфликта е пострадал.
По гореизложените съображения настоящият състав споделя изводите
на първоинстанционния съд, че е налице осъществено домашно насилие и от
страна на С. Б. спрямо съпруга й Д. П.. Определената от съда мярка за защита
е най-леката такава, а именно забрана да се въздържа от извършване на
домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. В този смисъл жалбата на С. Б. в
частта, с която й е наложена мярка за защита е неоснователна.
По отношение на вида и размера на мерките за защита, които да бъдат
наложени на Д. П., следва да се имат предвид конкретните действия на
ответника спрямо молителите при съобразяване на тяхната тежест и
продължителност, както и на обстоятелствата, при които са извършени.
Осъщественото насилие е било пряко насочено към съпругата С. Б.. Децата се
явяват пострадали по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, тъй като насилието над
майката е осъществено отчасти в тяхно присъствие. В конкретния случай
следва да се отчете факта, че актовете на домашно насилие, извършени от Д.
П., са осъществени в рамките на започналия от страна на съпругата му семеен
скандал и при наличие на взаимно негативно отношение, съпроводено с
психически и физически нападки и от двете страни. Ескалиралият конфликт е
довел до претърпените от съпрузите емоционални несгоди и физически
наранявания. При това положение достатъчна се явява определената от съда
мярка за защита насилие по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН по отношение на С. П.-Б..
По отношение на децата е необходимо да се отбележи, че макар и
насилието да не е било насочено директно срещу тях, същите са най-
пострадали от инцидента, особено детето К. с оглед възрастта й и
възможността да възприема критично ситуацията. Както изрично са посочили
и вещите лица, родителите следва да положат усилия да преодолеят
разрасналия се конфликт помежду им или поне резултатите от него да не
6
стават достояние на децата. Въпреки изложеното, доколкото причина за
претърпените от децата негативни емоционални преживявания е поведението
и на двамата родители, то не следва само на единия /по отношение на когото
има подадена молба за защита/ да се прилагат по-тежки мерки, особено
забрана да приближава децата. С оглед на изложеното, се налага извода, че и
спрямо тях следва да се постанови единствено мярката по чл.5, ал.1, т.1 от
ЗЗДН.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1342/18.04.2024г., постановено по гр.д. №
9833/2024г. по описа на РС-Варна, 10 състав, в частта, с която на Д. Й. П., ЕГН
********** е наложена само мярка за защита да се въздържа от домашно
насилие по отношение на С. В. Б., ЕГН **********, К. Д. П., ЕГН **********
и К. С. Б., ЕГН **********, както и в частта, с която С. В. Б., ЕГН **********
е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на Д. Й. П., ЕГН **********.
В останалата част решение № 1342/18.04.2024г., постановено по гр.д. №
9833/2024г. по описа на РС-Варна, 10 състав, не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7