Р Е Ш Е Н И Е № 113
гр.Стара Загора, 05.04.2023
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при
секретаря Пенка Маринова
и
в присъствието на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА кас.адм.дело № 48
по описа за 2023 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.285, ал.1 , изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от П.М.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
Стара Загора, чрез адвокат В.С. против Решение № 485/ 07.12.2022г., постановено
по адм. дело № 425/2021г. по описа на Административен съд Стара Загора, в
частта, с която е отхвърлен искът му против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за присъждане на пълния размер от 105 000 лв. за претърпени от него неимуществени
вреди по време на изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода"
за периода 01.01.2012г. до 09.07.2021 г., следствие на нарушение на правата му
по чл.3 от ЕКЗПЧ и ЗИНЗС. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност
на решението като постановено при съществени нарушения на материалния закон,
процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът счита, че е доказал изцяло твърденията си и с оглед актуалната
практика на ЕСПЧ по делата срещу България искът му следвало да бъде уважен
изцяло, включително при прилагане на презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Позовава
се на доклади на омбудсмана и на практиката на ЕСПЧ и Административен съд
Пловдив относно условията за изтърпяване на наказанието. Направено е искане предявеният иск да бъде
уважен изцяло.
Ответникът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ гр.София чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С. с представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва
касационната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е основал
изводите си за частично погасяване на предявения иск по давност и за частичната
му неоснователност в съответствие с приложимия материален закон и съдебната
практика, включително на ЕСПЧ. Моли решението да бъде оставено в сила в
обжалваната част.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага първоинстанционното решение да
бъде потвърдено изцяло.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба
на П.М. е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява частично основателна.
Съгласно изложеното
в исковата молба, незаконосъобразната административна дейност, на която П.М. основава
исковата си претенция за периода 01.01.2012г. до 09.07.2021 г., се
изразява в престой в арести и затвори в пренаселени килии с влага и мухъл, дървеници,
хлебарки и гризачи, храна с малко и с лошо качество. В ареста не е имало обособен санитарен възел с
постоянно течаща топла и студена вода, липсвала е дневна светлина и чист въздух,
без престой на открито. В Стара Загора нямало обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода. Твърди,
че осветлението е слабо и не позволява да се чете книга или вестник. Не му се дава
работа и така не може да намалява срока на наказанието си и да покаже превъзпитание
да иска условно предсрочно освобождаване. В Стара Загора през 2018г се разболява от диабет
поради лошата храна и стреса, на който е подложен, но не му се дават лекарства и
си купува, когато има пари.
С обжалваното Решение
№ 485 /07.12.2022г. по адм. дело № 425/2021г. по описа на Административен съд Стара
Загора ГДИН е осъдена да заплати на П.М. обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 243лв, причинени от бездействие да се осигурят жизнени условия в затвора в град
Пазарджик, съответни на забраната по чл.3 ал.1 вр. с ал.2 от ЗИНЗС, понесени в периода
от 09.07.2016г до 05.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от
09.07.2021г до окончателното изплащане на сумата, а предявеният от иск до предявения
размер от 150 000лв е отхвърлен като погасен по давност за времето 21.09.2011г до
09.07.2016г, и като неоснователен за времето от 05.08.2016г до 09.07.2021г.
За да постанови
този резултат, първоинстанционният съд приема, че предявения иск е допустим, но
разгледан по същество е погасен по давност за периода от 21.09.2011г до
09.07.2016г, за който се установява нарушение
на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС. Възражението на ответника за изтекла
погасителна давност е възприето за основателно по съображения, че правото на обезщетение
за вреди възниква за всеки ден, прекаран от задържаните лица в неблагоприятна жизнена
среда по причина на проявеното от отговорните длъжностни лица незаконно бездействие.
Претенцията се счита погасена по давност, ако не е предявена в петгодишен срок,
считано от деня, в който е станала изискуема , а исковата молба е подадена по пощата
на 09.07.2021г. Поради това искът не е
счетен за погасен по давност само в частта,
в която се претендира обезщетение за времето от 09.07.2016 г. до 09.07.2021г. За
времето от 09.07.2016г до 05.08.2016г е прието поставяне в ситуация на жертва на
ищеца поради пренаселеност, но не и поради липса на постоянен достъп до санитарен
възел и постоянно течаща вода. Присъдено е обезщетение в размер на 243лв за пренаселеност
в затвора в град Пазарджик, изчислено като част общата сума от 4 095лв за
престоя в Затвора Пазарджик, съобразно непогасеното по давност вземане до 09.07.2016г.
За времето на изпълнение
на наказанието в затвора в град Стара Загора в периода от 05.08.2016г до
09.07.2021г е установено, че няма основание да му се признае статут на жертва от
нарушение на забраната на чл.3 от ЗИНЗС, включително и поради пренаселеност. Обсъдено
е оплакването за непредоставяне на медикаменти и липса на контрол върху страданието,
свързано със заболяването от диабет тип ІІ,
установено през м декември 2018г в затвора в град Стара Загора. Диагностицирането
му повече от две години след преустановяване на стресовата ситуация от пренаселеност
на 05.08.2016г според съда е пречка да се приеме, че е причинен от условията на пренаселеност в продължение на почти пет години
от 01.09.2011г до 05.08.2016г, която е главният
фактор, поставил ищеца в ситуация да бъде жертва на забраната в периода до
05.08.2016г. След преценка на събраните писмени доказателства е направен извод,
че назначената терапия и диетичният режим с добавка към храната се осигуряват, Затворът
Стара Загора доплаща на ищеца суми за закупуване на лекарствата по издадената
му рецептурна книжка на хронично болния, състоянието му се проследява и се
правят кръвни изследвания. Поради това претенцията в тази част е отхвърлена
изцяло.
Обжалваното решение
е валидно, допустимо, но частично неправилно.
Предявеният от П.М.
иск правилно е квалифициран по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредба държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС т.е.
на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Направеният от
съда извод за погасяване на предявения иск за периода преди 09.07.2016г е
незаконосъобразен. Погасителната
давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от време, през
който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на
специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност на основание както
на §1 от ЗР на ЗОДОВ във връзка с чл.203, ал.2 от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, така и в съответствие
с регламентираното в чл.46 от Закона за нормативните актове, следва да намерят
приложение правилата на чл.110 – чл.120 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/, уреждащи института на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл.110
от ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента,
в който вземането е станало изискуемо /чл.114, ал.1 от ЗЗД/. В случаи на
непозволено увреждане, какъвто е настоящият, това е моментът на прекратяване на
увреждащите действия или моментът на прекратяване на фактическото състояние,
когато увреждането е следствие от бездействие. Според разрешението, дадено в
т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 год. на ВКС по тълкувателно гр.
дело №3/2004 год. на ОСГК, когато вредите произтичат от незаконни действия или
бездействия на административните органи, началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на преустановяването
им.
В случая, видно от приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, в Следствен арест Хасково за
престоя на ищеца от 105 дни в периода от 21.09.2011г до 03.01.2012г е установена пренаселеност, липса на престой на
открито, липса на чист въздух в килията, липса на санитарен възел към нея с топла
и студена постоянно течаща вода. В затвора Стара Загора за периода на пребиваване от 01.01.2012г до
19.06.2013г е установена пренаселеност,
липса на самостоятелен санитарен възел в килията с денонощно свободен достъп до
него и до постоянно течаща топла вода. В периода 01.06.2013г до 01.05.2015г на
пребиваване в Затворническо общежитие в село Черна гора към затвора в град Стара
Загора е установена пренаселеност, липса на достъп до санитарен възел и постоянно
течаща вода, липса на условия за лична хигиена и несправяне с дървениците. Относно
престоя в затвора в град Пазарджик за времето от 01.05.2015г до 05.08.2016г
съдът приема пренаселеност, а след преместването в Затвора Стара Загора на
05.08.2018г – че условията на
изтърпяване на наказанието са такива, при които няма основание да се признае статут
на жертва на ищеца от нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, включително поради
пренаселеност. В обобщение, съдът признава статут на жертва на П.М. от началния
момент на исковата молба 21.09.2011г до 05.08.2016г. Този извод се споделя
напълно от настоящия съдебен състав. Следователно преустановяване на
незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация е налице от 05.08.2016г.
За исковия период преди това е налице продължавано бездействие, при това все на
администрацията на ответника независимо от преместване в следващата институция
доколкото поставянето в неблагоприятни условия не е преустановено. Преустановяване
ще има, ако след преместването бе настъпила промяна в условията, при които се изтърпява
присъдата, но такива доказателства не са приобщени по делото. Поради това
следва да се приеме, че до предявяване
на иска на 09.07.2021г петгодишният давностен срок за предявяване на иска не е
изтекъл.
Събраните по
делото доказателства, въз основа на които правилно е установена фактическата обстановка,
сочат, че са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения
от М. иск за претърпени неимуществени вреди от поставянето му в неблагоприятни
условия на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за исковия период 05.08.2016г
до 09.07.2021г. В мотивите на съдебното решение са изложени подробни съображения
кои релевантни за спора факти са приети за установени и следващия от тях извод,
че предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като унижаване на
човешкото достойнство и причинени неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразното
бездействие на затворническата администрация в нарушение на изискването по чл.2,
т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото
и психическото здраве на задържаните и зачитане на правата и достойнството им..
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в
тази насока и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК в тази насока препраща
към мотивите на това решение. След като от ответника не са представени в
пълнота изисканите му доказателства за жилищните /битови/ и санитарно-хигиенни условия
в Затвора Стара Загора /при първото пребиваване на ищеца/ и ЗООТ „Черна гора“,
правилно е приложена презумпцията
по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС за настъпването на неимуществени вреди от престоя и в
тези места за изтърпяване на наказание. Твърдяните нематериални вреди са доказани
по основание и са в пряка и непосредствена връзка от поведението на администрацията
на ГДИН. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите
от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Тъй като няма
части от иска, които да са погасени по давност, се дължи обезщетение за целия
процесен период. При определяне размера на обезщетението в обжалваното решение
за периода от 09.07.2016г до 05.08.2016г
не е съобразен в пълнота принципът на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД,
поради което то не може да се възприеме като база за изчисляване на пълния
размер. Принципът на справедливост, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила
на увреденото лице и при отчитане жизнения стандарт в страната към момента на увреждането.
Жизненият стандарт не се отъждествява с
минималната работна заплата, а отчита множество материални условия за
преживяване, сред които достъпността, количеството и качеството на стоки и услуги
и разпределението им сред населението на дадена държава. За присъждане на
адекватно обезщетение следва да бъдат съобразени освен това конкретният
характер на установените нарушения, тяхната продължителност, последици и вреди
за здравето на ищеца, ако са настъпили такива. По делото не са ангажирани
доказателства за такова накърняване на физическото и психическото здраве на задържания,
при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице,
което е задържано при тези условия. Предвид възприетите обстоятелства за
битовите и санитарни условия, унижаващи човешкото достойнство, и факта, че П.М.
е пребивавал в тях за периода от 21.09.2011г до 05.08.2016г, предвид характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, настоящият съдебен състав приема, че исковата
претенция е основателна и доказана до размер 9243лв. Този размер е съобразен с
факта на претърпяване на вредите във времеви период, през който икономическите условия в страната се
различават от настоящите, както и с практиката на ЕСПЧ, който приема, че
определено от национален съд обезщетение, което се равнява на минимум 30 % от
присъжданото от него при сходни обстоятелства, не поставя под съмнение
ефективността на производството по обезщетяване на вреди /Shmellev and others v. Russia/. В тази връзка
при определяне на обезщетението се вземат предвид също така решенията на ЕСПЧ
по делата Й. и Д. срещу България, К. срещу България, И. и други срещу България.
С оглед на така изложените съображения съдът намира,
че следва да отмени решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му
част за разликата от 243лв до 9243лв и да постанови друго, с което да осъди
ответника да заплати като обезщетение на ищеца още 9000лв /разликата от 243лв
до 9243лв/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2021г
до окончателното изплащане. В останалата отхвърлителна част решението е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.285, ал.1 изр.2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 221, ал.2, предл. първо
от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №
485/ 07.12.2022г., постановено по адм. дело № 425/2021г. по описа на Административен
съд Стара Загора В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на П.М.И. ЕГН ********** иск
с правно основание чл.284 ал.1 вр. с чл.3 ал.2 вр. с ал.1 ЗИНЗС като погасен по
давност за времето 21.09.2011г до 09.07.2016г и за разликата от 243лв /двеста четиридесет
и три/ до 9243 /девет хиляди двеста четиридесет и три/ лв, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София на основание чл.284 ал.1
вр. с чл.3 ал.1 вр. с ал.2 от ЗИНЗС да заплати на П.М.И. ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 9000 /девет хиляди/лв, причинени
от бездействие да се осигурят благоприятни условия на живот в Следствен арест
Хасково, Затвора Стара Загора, ЗООТ „Черна гора“ и Затвора Пазарджик в периода
от 21.09.2011г до 05.08.2016г., ведно
със законната лихва, считано от 09.07.2021г до окончателното изплащане на
сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.