РЕШЕНИЕ
№ 16560
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело №
20231110111280 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу С. С. С., Д. П. Т., С. П
Д. и М. П К..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул. ...... с абонатен № 134564, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите
условия срок. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят следните суми:
-С. С. С. и Д. П. Т. да заплатят солидарно следните суми: 905,81 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 02.03.2023 г. до изплащане на
вземането, 139,57 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2023г., 37,38 лв.
- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането и 7,30 лв.
- мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 14.02.2023 г.;
-С. П Д. да заплати следните суми: 150,97 лв. - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба – 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, 23,26 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2023г., 6,23 лв. - цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането и 1,22 лв. - мораторна лихва за
1
периода от 05.03.2020 г. до 14.02.2023 г.;
-М. П К. да заплати следните суми: 150,97 лв. - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба – 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, 23,26 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2023г., 6,23 лв. - цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането и 1,22 лв. - мораторна лихва за
периода от 05.03.2020 г. до 14.02.2023 г.;
Ответниците са получили съответен препис от исковата молба, по която не са
депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответницата М. К.
оспорва наличието на облигационно отношение с ищцовото дружество и моли за
отхвърляне на исковете спрямо нея.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на
наведените от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице
облигационно отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените
количества топлинна енергия и за ответната страна е възникнало задължение в
претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени
доказателства, както и с оглед липсата на оспорване от страна на отвветниците в тази
насока, съдът приема, че процесният имот е топлоснабден, както и че сградата, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
2
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право на ползване или
третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди директно с топлопреносното предприятие.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост съгласно чл.150 и чл.153 от
Закона за енергетиката, е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на
собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и
присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно
прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на
конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен
ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите. Следва да се посочи, че изключение от това правило
е налице при наличието на сключен договор за доставка на топлинна енергия по отношение
на същия имот от друго лице, за каквато хипотеза в случая не се излагат конкретни
твърдения.
От приложените по делото доказателства се установява, че след смъртта на С Д Б с
ЕГН: ********** – починал на 24.03.2011 г., последният е оставил за свой законни
наследници съпругата си – В ПБ и дъщеря си М С.а Б, които след смъртта му са придобили
собствеността върху процесния имот при равни квоти, съобразно правилото на чл. 9 ЗН. С
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 11.06.2012 г., сключен между В ПБ, в
качеството на дарител, и М. П. К. (нейна племенница), в качеството на дарена, В Б
дарила на М. К. собствените си ¾ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „..“
№ 76, ет. 1, ап. 1.
В случая ответниците не са оспорили собствеността върху процесния имот, находящ
се в гр. София, ул. „..“ № 76, ет. 1, ап. 1, а и от приложения нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 11.06.2012 г. и нотариален акт замяна на недвижими имоти от 03.02.2014
г. е видно, че собственици на процесния имот за процесния период са били С. С. С. и
съпругата му Д. П. Т., като в полза на В ПБ има запазено вещно право на ползване. От
приетите по делото справки от Национална база данни „Население“ (л.29) се установява, че
В ПБ е починала на 07.03.2016 г., с което е погасено и правото на ползване върху имота
(чл. 59, ал. 1 ЗС). Същевременно, от приложеното удостоверение към нотариален акт за
замяна на недвижими имоти от 03.02.2014 г. е видно, че към датата на придобиване на
3
процесния имот между С. С. С. и Д. П. Т. е имало сключен граждански брак, поради което
при липсата на оспорване следва да се приеме, че имотът е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност (чл. 19 от СК от 1985 г. -отм.).
Следователно С. С. С. и съпругата му Д. П. Т., в качеството им на собственици на
имота са имали и качеството потребители на топлинна енергия и са били страна по
облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето ѝ, по което отговарят
солидарно (чл. 32 СК) за стойността на ползваните услуги.
Впоследствие, след смъртта на М С.а Б с ЕГН: **********, починала на 03.02.2020 г.,
видно от удостоверение за наследници, находящо се на л.29-30 в кориците на делото,
последната бива наследена от М. П. К. и С. П. Д., които наследили оставеното от общия им
наследодател имущество при квоти всяка по 1/8 ид.ч. Следователно, в периода след
03.02.2020 г., М. П. К. и С. П. Д., в качеството им на съсобственици на имота с другите
двама ответници – С. С. и Д. Т., също са имали и качеството потребители на топлинна
енергия и са били страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето
, по което отговарят разделно за стойността на ползваните услуги. В допълнение следва да
бъде отбелязано, че по делото не са представени доказателства за подадено заявление-
декларация за откриване/промяна на партидата досежно процесния имот.
При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат
консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна
енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера
на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до отхвърляне на иска,
предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Т С" ЕООД.
Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Между страните няма спор за реално
доставеното и консумирано количество на топлинна енергия, като с протоколно
определение на съда от 03.10.2023 г. са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване всички обстоятелства включени във фактическия състав на претендираните
вземания, поради което съдът приема, че посочените от ищеца суми и обективирани в
представените писмени доказателства /фактури и изравнителни сметки/ съответстват на
реално доставеното количество топлинна енергия, респективно следва да бъде уважена
4
претенцията за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. за
сумата 905.81 лева, за сумата 37.38 лева за предоставена услуга дялово разпределение от
м.01.2020 г. до м.04.2022 г.,за които периоди няма и твърдения за плащане на задълженията
от страна на ответниците С. С. и Д. Т..
По отношение претендираните от ответниците М. П. К. и С. П. Д. суми следва да се
посочи, че същите са придобили 1/8 ид.ч. от процесния топлоснабден имот считано от
03.02.2020 г., поради което и от този период насетне те дължат претендираните главници за
доставена топлинна енергия и главница - цена за извършена услуга дялово разпределение,
които изчислени по реда на чл. 162 ГПК и предвид приложените фактури, възлизат в размер
на 115.93 лева – доставена топлинна енергия за периода от 03.02.2020 г. до м.04.2022 г. и
5,97 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 03.02.2020 г. до
30.04.2022 г. Претенциите на ищцовото дружество в частта, в която се претендират за
периода преди 03.02.2020 г. и за разликата над уважения по-горе описан размер, следва да
бъдат отхвърлени по отношение на М. К. и С. Д..
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно
задължение, което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно, ал. 2 когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 в 45 - дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва само ако задълженията не са платени в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при действието
на тези общи условия, топлопреносното предприятие не начислява лихва за забава върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура.
От изложената следва, че за периода от 15.09.2020г. до 14.02.2023г. ответниците С. С.
и Д. Т. са били в забава за заплащане на дължимите главници за топлинна енергия и
предявения акцесорен иск за сумата 139.57 лева следва да бъде уважен.
По отношение на ответниците М. К. и С. Д. предявените искове за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия следва да се уважат като основателни до размера от
5
13.64 лв. за всяка за периода от 03.02.2020 г. до 14.02.2023 г. и да се отхвърли за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 23.26 лв. както и за периода преди 03.02.2020 г.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, в договора за доставка на
топлинна енергия и ОУ не е предвиден срок за плащане на вземането за дялово
разпределение, поради което длъжникът се счита в забава от момента на поканата (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД), каквито доказателства не са представени по делото, поради което предявените
искове за мораторна лихва върху тези главници следва да се отхвърлят изцяло като
неоснователни.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно
уважената част от предявените искове, а ответниците - съобразно отхвърлената.
В полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 105.37 лева - сторени
разноски за държавна такса, разноски за СУ и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците С. С. С., Д. П. Т. и С. Д. също имат право на разноски съобразно отхвърлената
част от претенциите, но в случая такива не им се присъждат, тъй като не са претендирани.
За оказаната безплатна адвокатска защита на ответника М. К. нейният процесуален
представител - адв. К Б претендира сумата от 1 800.00 лева – т.е. по 400.00 лева за всеки
отделен иск, което искане съдът намира за неоснователно, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. Поради тази причина съдът намира, че възнаграждението на
адв. К Б следва да бъде определено в размер на 400.00 лева. От тази сума ищцовото
дружество следва да заплати на адв. К Б сума, определена в размер от 101.43 лева съобразно
отхвърлената част от претенциите.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул......и Д. П. Т. с ЕГН:
********** с адрес: гр. София, ул......да заплатят солидарно на „Т С“ ЕАД с ЕИК: . със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.“ № 23Б по предявените осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми:
905.81 лева – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. ...... аб. № 134564 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, 139.57 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2023 г., 37.38 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер от 7.30 лева за периода
от 05.03.2020 г. до 14.02.2023 г.
ОСЪЖДА С. П. Д. с ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ул......да заплати на „Т С“
ЕАД с ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.“ № 23Б по предявените
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми: 115.93
6
лева – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. ...... аб. № 134564, за периода от 03.02.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, 13.64 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2023 г., 5.97 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 03.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница за периода преди 30.02.2020 г., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за разликата над размер от 115.93 лева до пълния претендиран размер от 150.97
лева, предявения иск за мораторна лихва за периода преди 03.02.2020 г. за разликата над
уважения размер от 13.64 лева до пълния претендиран размер от 23.26 лева, както и по
предявения иск за цена за услуга за извършено дялово разпределение за периода преди
03.02.2020 г. за разликата над 5.97 лева до размера от 6.23 лева, както и за сумата от 1.22
лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020
г. до 14.02.2023 г.
ОСЪЖДА М. П. К. с ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ул......да заплати на „Т С“
ЕАД с ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.“ № 23Б по предявените
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми: 115.93
лева – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. ...... аб. № 134564, за периода от 03.02.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, 13.64 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2023 г., 5.97 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 03.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница за периода преди 30.02.2020 г., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за разликата над размер от 115.93 лева до пълния претендиран размер от 150.97
лева, предявения иск за мораторна лихва за периода преди 03.02.2020 г. за разликата над
уважения размер от 13.64 лева до пълния претендиран размер от 23.26 лева, както и за
предявения за периода преди 03.02.2020 г. иск за цена за услуга за извършено дялово
разпределение за разликата над 5.97 лева до размера от 6.23 лева, както и за сумата от 1.22
лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020
г. до 14.02.2023 г.
ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН: ********** и Д. П. Т. с ЕГН: **********, двамата с
адрес: гр. София, ул......да заплатят общо на „Т С“ ЕАД с ЕИК: . със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „.“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 79.03 лева -
сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА М. П. К. с ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ул......да заплати на „Т С“
ЕАД с ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.“ № 23Б на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сума в размер от 13.17 лева - сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА С. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул......да заплати на „Т С“
ЕАД с ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.“ № 23Б на основание чл.
7
78, ал. 1 ГПК сума в размер от 13.17 лева - сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА "Т.-София" ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. "." № 23Б да заплати на адв. К Б от РАК с ЕГН: ********** сумата от 101.58
ЛЕВА - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в исковото
производство на ответника М. П. К. на основание чл. 38 ЗАдв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
"Т-София" ЕАД - "Т С" ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8