Р Е Ш Е Н И Е
№……....../….…..2018 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 19.12.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4443 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ищцата
Й.С.С., ЕГН **********, срещу "К." ООД, ЕИК ***, искове с
правно основание по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ – за отмяна на незаконното й уволнение, осъществено със Заповед № 204/31.01.2018 г.; по чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ – да бъде възстановена на предишната работа на длъжността „мениджър екип“; по чл. 344, ал.
1 т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в
размер на 5412.60 лв., за времето, през което е останала без работа
поради уволнението, считано от датата на прекратяване на трудовия
договор - 31.01.2018 г. до датата на приключване на устните състезания по делото, но за не повече от шест
месеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.03.2018 г. до окончателното
й изплащане.
В исковата молбата ищцата твърди, че е работила като „кредитен консултант"
при ответника по силата на граждански
договор, сключен на
13.07.2017 г. През м. януари 2018 г. страните подписали трудов договор № 587 от
17.01.2018 г., по силата на който
ищцата изпълнявала длъжността „мениджър екип“, със срок на изпитване за 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Съгласно сключения договор основното месечно трудово възнаграждение на ищцата било 902.10 лв. Посочва, че фактически изпълнявала
трудовите си задължения по този договор до 31.01.2018 г., когато регионалният мениджър на дружеството и връчил Заповед № 204/31.01.2018
г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
върху която ищцата възприела подписа и печата за работодател. След напускане на работното си място тя
установила, че положеният върху връчената й заповед подпис е различен от подписа, положен за работодател в трудовия договор № 587/17.01.2018
г., заповедта за сключване на трудов договор № 587/17.01.2018 г., служебната бележка с № 587/17.01.2018 г. за проведен
начален инструктаж, длъжностната характеристика и договора за неразпространение на конфиденциална информация, и в дружествен договор на дружество с ограничена отговорност „К." ООД. Посочва, че Заповед № 204/31.01.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, е
незаконосъобразна, тъй като в нея
не било обективирано волеизявлението на работодателя
за прекратяване на трудовото правоотношение,
предвид това, че документът
бил подписан от друго лице, а не
от управителя на дружеството,
и прекратяването на трудовото
правоотношение било незаконно. Твърди, че делегирането
на работодателска правоспособност
чрез упълномощаване при
прекратяване на трудово правоотношение
било допустимо, но само когато
се касаело за хипотеза извън случаите на налагане на дисциплинарно наказание по чл. 192, ал. 1 от
КТ. Но, това обстоятелство следвало да намери място в учредителния акт на дружеството,
в който изрично да е залегнала подобна клауза. Съгласно учредителния акт на дружеството, единствено управителят можел да сключва и прекратява трудовите договори с работниците /чл. 25 т. 5/. Така, предвидената в дружествения
договор представителна власт не можела
да бъде променяна дори и с изрично пълномощно, ако обстоятелството не било вписано в ТР. В Търговския регистър било
вписано решение за осъществяване на представителство
на дружеството само от неговия управител, чийто подпис липсвал
в процесната заповед. Последната не
изхождала от компетентен орган, поради което
трудовото правоотношение не било прекратено.
Оспорва автентичността на подписа, положен от представляващия
дружеството Л*** Р*** в Заповед
№ 204/31.01.2018 г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба. Счита исковете за неоснователни.
Посочва, че трудовото правоотношение между страните било прекратено
със Заповед №
204/31.01.2018 г., при спазване
на предвидените в КТ изисквания.
Трудовият договор бил сключен
на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с чл. 70, ал.
1 от КТ, със срок за изпитване - 6
месеца, уговорен в полза на
работодателя. На 31.01.2018
г. било прекратено трудовото правоотношение с ищцата, едностранно от работодателя, без предизвестие, със Заповед за прекратяване № 204/31.01.2018г., на основание чл. 71. ал. 1 от КТ, считано от 01.02.2018 г. Не оспорва, че заповедта не е подписана лично от управителя на дружеството - Л*** Р***.
Заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение
била връчена на Й.С. от регионалния
мениджър на дружеството в гр. Варна - В*** И. С***, който сам положил своя
подпис върху заповедта, в графата за подпис "работодател". Твърди, че заповедта
за прекратяване е напълно законосъобразна,
тъй като В*** И. С***, на длъжност регионален мениджър на "К."
ООД, в гр. Варна, бил изрично упълномощен
с пълномощно от 08.01.2018 г., което
предоставяло работодателска
правоспособност, в това
число и правото да сключва,
изменя и прекратява договори по КТ, и в частност да подписва заповеди за прекратяване
на трудови правоотношения
на служителите в дружеството. Заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение
съдържала всички необходими
реквизити, съгласно българското законодателство.
Заповедта, обективирала волята на работодателя за
прекратяване на правоотношението, изразена
чрез подписа на служител в дружеството, което изрично било
упълномощено с пълномощно в
този смисъл. Упълномощаването било извършено
лично от управителя на дружеството - Л*** Р***, именно с такава цел - за да може пълномощникът да изразява неговата воля, в случаите, когато той не би
могъл фактически да извърши
това. КТ изрично
допускал дисциплинарни наказания да се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице (чл. 192, ал. 1 КТ).
Посочва, че според Тълкувателно решение №
6/11.01.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС,
КТ не съдържал забрана за упълномощаване /не изисква непременно личното действие на работодателя/ за прекратяване на трудово
правоотношение/. Разпоредбите на доброволното
представителство /чл.
36 и сл. ЗЗД/
намирали приложение за делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото
правоотношение на всяко от основанията за това и било допустимо
делегирането на работодателска правоспособност
чрез упълномощаване при
прекратяване на трудово правоотношение,
и когато се касаело за хипотеза,
извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 от
КТ. Неоснователни били твърденията,
че делегирането на работодателска
правоспособност, чрез упълномощаване, било допустимо само ако това било изрично предвидено в учредителния акт на дружеството. Това би означавало,
че всеки управител на дружество би бил
силно ограничен в своите правомощия, ако разполага само
и единствено с тези, които са изрично посочени
в учредителния акт. Твърди,
че делегирането на работодателска
правоспособност чрез упълномощаване, извършено в конкретния случай, не представлява промяна на представителната власт на дружеството, поради което не
било необходимо да е залегнала такава клауза в договора, нито същата да бъде вписвана в регистъра. Извършеното делегиране чрез
упълномощаване било правомощие на управителя,
с което той овластявал друго лице за определени действия, свързани с работодателската власт на дружеството. Упълномощаването на лицето В***
И. С*** било напълно законосъобразно, поради което и подписаната от него Заповед № 204/31.01.18 г. била законосъобразна. Намира за неоснователни и недоказани
претенците по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр.
с чл. 225,
ал. 1 от КТ. Оспорва обстоятелството, че ищцата е останала без работа
в периода, за който се претендира
обезщетение, както и размера на исканото
обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява,
че между страните е бил сключен трудов договор на 17.01.2018 г., по силата на
който ищецът е полагал труд при ответника на длъжността „мениджър екип“, при
пълно работно време, с място на работа гр. Варна, със срок на изпитване 6 м, уговорен в полза на
работодателя, с основно месечно възнаграждение в размер на 902.10 лв.
От представената по делото Заповед № 204/31.01.2018 г. на работодателя "К." ООД, подписана от
регионалния мениджър на дружеството – В*** С***, се установява, че в срока за
изпитване, работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано
от 01.02.2018 г., с правно основания чл. 71, ал. 1 от КТ. Заповедта е била връчена лично на ищцата на 31.01.2018 г.
От представената по делото Заповед № 931 от 29.12.2017 г. се установява, че
управителя на "К." ООД – Л*** Р***, е наредил да се изготвят пълномощни
за делегиране на работодателска власт на изпълняващите длъжността регионални
мениджъри, в това число и по отношение на регионалния мениджър за Варна – В***
С***. Представено е и пълномощно от 08.01.2018 г., предоставящо право на регионалния мениджър да сключва и
прекратява трудови договори.
По делото са представени заповед за сключване на трудов договор №
587/17.01.2018 г., служебна бележка от 17.01.2018 г., декларация от 17.01.2018
г., длъжностна характеристика за длъжността „мениджър екип“ 17.01.2018 г.,
договор за неразпространение на информация от 17.01.2018 г., дружествен договор
на дружество с ограничена отговорност "К."
ООД, фиш за заплати за месец януари 2018 г.,
справка от НАП.
Видно от трудовата книжка на ищцата, същата е работила по трудово
правоотношение при ответника от 18.01.2018 г. до 01.02.2018 г.
От представената по делото ССЕ (л. 54 - 56) се установява, че размерът на
последно БТВ на ищцата, преди уволнението, на база отработени 10 дни - м. 01.2018 г. е 410.05 лв., преизчислено към пълен месец
902.10 лв.; основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е 902.10 лв.; размер
на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ: във вариант за шест месеца, считано
от уволнението - 5412.60 лв., а във вариант от 01.02.2018 г. до с.з. /20.06.2018
г./ - 4166.84 лв.
Изготвената по делото СГЕ от 09.07.2018 г. (л. 77-80) приема, че подписът
срещу „Управител" на текста „Л*** Р***" в „Заповед" № 931/29.12.2017
г. не е положен от лицето Л*** Р***; подписът срещу „Упълномощител"
над текста „Л*** Р***" в „Пълномощно" от 08.01.2018 г. не е положен от
лицето Л*** Р***.
Изготвената по делото тройна СГЕ от 23.10.2018 г. (л. 116-132) приема, че
подписът, положен срещу „Управител", над текста „Л*** Р***" в Заповед
№ 931/29.12.2017 г. - л. 99 от делото, и подписът, положен срещу „Упълномощител", над текста „Л*** Р***" в
Пълномощно от 08.01.2018г. - л. 100 от делото, не са изпълнени от Л*** Р*** - управител
на Търговско дружество „К." ООД.
Изготвената по делото повторна тройна СГЕ (л. 160-165) приема, че подписът,
положен срещу „Управител", над текста „Л*** Р***" в Заповед №
93/29.12.2017г. - л. 99 от делото и подписът, положен срещу „Упълномощител", над текста „Л*** Р***" в
Пълномощно от 08.01.2018г. - л. 100 от делото, са положени от лицето Л*** Р***
- управител на Търговско дружество ,К." ООД.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с обективно кумулативни съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
От събраните писмени доказателства се установи, че между страните е бил
сключен трудов договор № 587/17.01.2018 г., по силата на който ищцата е полагала
труд при ответника на длъжността „мениджър екип“, с място на работа гр. Варна,
с уговорен модалитет – 6-месечен срок за изпитване в полза на работодател (чл.
4 от Договора). Със Заповед № 204/31.01.2018 г., в срока за изпитване,
работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от
01.02.2018 г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Съгласно посочената разпоредба,
до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да
прекрати договора без предизвестие.
Договорът със срок за изпитване се сключва с цел да се провери годността на
работника да изпълнява възложената му работа, както и с цел работникът да
провери дали работата е подходяща за него; в срока на изпитване работодателят
извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа,
която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за
изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при
условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му (Решение № 11
от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 215
от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 722/2011 г., IV г. о., ГК). Следователно работодателят
"К." ООД е имал право да прекрати трудовия договор, сключен с ищцата, на основание
чл. 71 КТ.
По делото се установи, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищцата е била подписана лично от регионалния мениджър на дружеството – В*** С***.
Последният е бил упълномощен с пълномощно от 08.01.2018 г. от управителя на "К." ООД – Л*** Р***, да го представлява, като е имал
право да взема решения и да извършва всички правни и фактически действия,
свързани с работодателската власт на дружеството, включително и да сключва,
изменя и прекратява договори по КТ. Съгласно Тълкувателно
решение № 6 от 11.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГК, е допустимо подобно делегиране на работодателска правоспособност чрез
упълномощаване при прекратяване на трудовото правоотношение, извън случаите на
налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ. И съдът на намира, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна.
По направеното оспорване на подписа на управителя на "К." ООД – Л*** Р*** съдът намира следното. Изготвените по делото СГЕ от 09.07.2018 г. и тройна СГЕ от 23.10.2018 г.
заключиха, че подписът, положен срещу „Управител", над текста „Л*** Р***"
в Заповед № 931/29.12.2017 г. - л. 99 от делото, и подписът, положен срещу „Упълномощител", над текста „Л*** Р***" в
Пълномощно от 08.01.2018г. - л. 100, не са изпълнени от Л*** Р***. Повторната тройна
СГЕ обаче установи, че подписът, положен срещу „Управител", над текста „Л***
Р***" в Заповед № 93/29.12.2017г. - л. 99, и подписът, положен срещу „Упълномощител", над текста „Л*** Р***" в пълномощно
от 08.01.2018г. - л. 100, са положени от лицето Л*** Р***. Съдът кредитира
последната изготвена по делото тройна експертиза, доколкото становището на
вещите лица е мотивирано и обосновано, изготвено след задълбочен сравнителен
анализ, отчитащ и работата по предходните заключения, както и в съответствие с
останалите писмени доказателства. Експертите по
повторната тройна СГЕ (л. 160-165) базират своето изследване не само върху копията
от представените документите, но и на техните оригинали, образците от подписите
на управителя на дружеството, както и документи от търговския регистър; бяха отчетени
не само общите признаци, но и тези, които определят индивидуалните особености
на изследваните подписи (частните признаци), с използване на сравнителното
изследване, което не беше сторено в първите две експертизи. От неоспорените от
страните документи и от представените по делото образци за сравнителен материал
се установи изключителната вариантност на подписа на управителя на дружеството;
едновременно с това вещите лица от последната експертиза посочиха, че няма два
подписа, положени от едно и също лице, между които да няма никакви различия, а
в случая разликите нямат висока идентификационна стойност; дори в сравнителния
материал се установяват подписи с различен натиск – с относително постоянен и с
променлив натиск; установи се, че значение има и самата хартия върху която се
полагат подписите, вида на пишещото средство, на самата подложка. Всички тези
особености не са отчетени от първите две експертизи и съдът намира, че
подписите, положени в пълномощното на л. 27 и л. 100 от делото, и заповедта на
л. 26 и 99 от делото, са на управителя на дружеството - Л*** Р***.
Освен това, самият КТ не съдържа забрана за упълномощаване за прекратяване
на трудово правоотношение. Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗЗД, едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята
на представляващия, като последиците от правните действия, които представителят
извършва, възникват направо за представлявания. Тази и следващите разпоредби от
ЗЗД, регламентиращи доброволното представителство, намират съответно приложение
и при предоставянето на работодателска правоспособност за прекратяване на
трудовото правоотношение. В случая, дори ако се допусне хипотезата, поддържана
от ищцата, че регионалният мениджър на дружеството – В*** С***, е нямал, към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, работодателска власт за
прекратяване на трудовото правоотношение, следва да се приеме, че неговите
действия са били потвърдени от страна на ответника, чрез действията на
управителя, с подаването на отговора на исковата молба. Така ответникът е приел настъпването на последиците от прекратяването на
трудовия договор в своята правна сфера и от момента на тяхното извършване (с
обратно действие).
Допълнителен аргумент в тази посока може да се изведе и от
фикцията по чл. 301 от ТЗ, съгласно която, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Разпоредбата следва
да намери приложение, доколкото ответникът се явява търговец-работодател (Решение
442 от 11.01.2013 г. по гр.дело N 439 /2012 г. на ВКС, 4 ГО). Неоснователно се
явява и възражението на ищцата, че пълномощното следвало да бъде дадено за
прекратяване на правоотношението на изрично посочен работник, както и че
следвало да има достоверна дата. Законът не е предвидил подобни изисквания към
формата и съдържанието на пълномощното, и правилата за това как следва да бъде оформено
по вид и обем се регламентират от общите правила в ЗЗД. В случая не само че не липсва противопоставяне от страна на ответника, но и е налице
потвърждаване на валидно извършените от пълномощника действия по прекратяване
на трудовото правоотношение, от страна на работодателя.
С оглед на изложеното, съдът приема, че заповедта за уволнение е
законосъобразна, а предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ
във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, са неоснователни и недоказани, и като такива
следва да се отхвърлят изцяло.
Съобразно изхода на делото, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените от същия разноски пред настоящата инстанция в размер на 1250 лв.
(150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 23 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, 1100 лв. за депозити за експертизи, на основаниечл. 78, ал. 3 от ГПК). Дължимата държавна такса по
разглеждане на отхвърлените искове следва да остане за сметка на бюджета на
съда, по арг. на 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищцата Й.С.С., ЕГН **********, срещу ответника "К." ООД, ЕИК: ***, обективно съединени искове с
правно основание по чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т.
3 от КТ
във връзка с чл. 225, ал.
1 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 204/31.01.2018 г., издадена от работодателя "К."
ООД, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност при ответника, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата парично обезщетение за времето,
през което е останала без работа поради
уволнението, в размер на 5412.60 лв., считано от датата на прекратяване на трудовия
договор - 31.01.2018 г. до датата на приключване на устните състезания по делото, но за не повече от шест
месеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 28.03.2018
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Й.С.С., ЕГН **********, да заплати
на "К." ООД, ЕИК: ***, сумата от 1250 лв., представляващи разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от получаване на настоящото решение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: