Определение по дело №16079/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 7237
Дата: 8 ноември 2021 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Ралица Райкова
Дело: 20213110116079
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7237
гр. Варна, 08.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110116079 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от К. М. П. срещу
ИНН. Х. иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 и т. 2 СК за лишаване на
ответницата от родителски права над детето Орез П., роден на 03.03.2019 г.,
поради наличие на тежък случай на поведение на майката, застрашаващо живота,
здравето, личността и възпитанието на детето или при условията на евентуалност
поради неполагане от страна на майката на грижи за детето без основателна
причина и неплащане на издръжка.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето Орез П.,
роден на 03.03.2019 г., по време на съвместното им съжителство в гр. Лондон,
Великобритания. Сочи се, че детето е български гражданин, а майката е украйнска
гражданка. Излага се, че след раждането на детето през 2019 г. родителите се
установили в Испания, впоследствие бащата заминал за гр. Лондон, а през м. май
2020 г. пристигнали на почивка в България. Ищецът описва подробно протичането
на съвместния му живот с ответницата и конкретни случки, при които тя е имала
неадекватно поведение спрямо него и детето, с което застрашавала техния живот
и здраве, за които са образувани съдебни производства в Испания и
Великобритания. Сочи се, че на 17.07.2020 г. ответницата се върнала в Украйна и
оставила детето при неговия баща в България, които след това са заминали за гр.
Лондон, където живеят понастоящем. Твърди се, че ищецът притежава собствен
апартамент в гр. Лондон, работи на длъжност „старши инженер по
инфраструктурата“ на постоянен трудов договор от 03.07.2017 г., както и че е с
миграционен статус „settled status” от 14.09.2021 г., т.е. статус с уредено
положение, известен още като безсрочно пребиваване и няма ограничение за това
колко дълго може да остане в Обединеното Кралство. Посочва се, че на 15.09.2021
г. за детето Орез също са подадени документи за уреждане на неговия статус за
безсрочно пребиваване в страната (от „pre-settled status“ на „settled stats“). Навежда
се, че детето има лекуващ лекар и получава медицинско обслужване в гр. Лондон,
както и че са подадени документи за 2-годишно безплатно право на ранно
образование за детето, но бил постановен отказ от служител от „Безплатно ранно
обучение“ – Достъп по образование в Лондонския квартал „Саутрок“, тъй като
детето имало право да посещава платена детска градина, а от навършване на 3-
годишна възраст – безплатна, но ищецът предпочел да отглежда сам сина си във
вкъщи, тъй като работи от дома си. Моли да участва лично в процеса чрез
видеоконферентна връзка и преводач от български на руски език, тъй като не
1
владее български език. Направено е доказателствено искане за разпит на
свидетели чрез видеоконференция, които също не се намират в Република
България и не владеят български език, както и по същия начин чрез средства за
отдалечена комуникация, да бъде изготвен социалният доклад по делото от
социалните служби в Република България.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от изложените твърдения, че е налице международен елемент в
настоящото дело, образувано по гореописаната искова молба, с която е предявен
иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 и 2 СК. В този случай допустимостта на
образуваното производството е обусловена от подведомствеността на
възникналия правен спор на българския съд с оглед приложимите правила,
определящи международната компетентност.
Ищецът изрично заявява, че заедно с детето са се установили да живеят
трайно на територията на Великобритания, поради и което съдът намира, че
международната компетентност следва да бъде определена съобразно правилата
на Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата, тъй като обичайното
местопребиваване на детето е във Великобритания, а последната, както и
Република България, са страни по конвенцията. В случая са неприложими
правилата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, доколкото Великобритания не е държава –
членка на ЕС.
Предявеният иск попада в предметния обхват на Хагската конвенция от
1996 г. – международен спор между родителите относно лишаване на
родителската отговорност, съгласно чл. 3, б. „а“ от Конвенцията, като според
правилото на чл. 5, § 1 от същата международно компетентен да се произнесе по
този въпрос е съдът по обичайното местопребиваване на детето. Според
цитираната норма съдебните или административните органи на договарящата
държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да
вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. Според
Конвенцията основният критерий за определяне на международнокомпетентният
съд за решаване на въпросите относно родителските права на детето е неговото
обичайно местопребиваване, под което се разбира мястото, в което детето е
интегрирано в социална и семейна среда. Посочената компетентност е абсолютна,
като хипотезите, в които е възможно дерогацията й, са изрично предвидени в чл.
8–10 от Конвенцията. По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република
България Конвенцията е част от вътрешното право и има предимство пред
нормите на вътрешното право, които й противоречат. Поради това и предвидената
в чл. 5 от Конвенцията международна компетентност по местопребиваването на
детето относно исковете за предоставяне на упражняването на родителските
права, респ. лишаването на родителската отговорност, спрямо ненавършило
пълнолетие дете и режима на лични отношения, изключва международната
компетентност на българските съдилища.
В процесния случай, съобразно изложените в исковата молба твърдения,
бащата, при когото детето живее има обичайно местопребиваване във
Великобритания от 2020 г., където се е установил трайно да живее и работи.
Детето е интегрирано в тази среда, осигурена му е необходимата медицинска
грижа и предстои предучилищното му отглеждане, възпитание и образование в
2
обществено заведение в гр. Лондон. В този смисъл не е налице основанието по чл.
5 от Хагската конвенция от 1996 г. за ангажиране правораздавателната власт на
българския съд.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и никоя от
специалните хипотези на чл. 6 и следващите от Хагската конвенция от 1996 г.,
което да обуслови международна компетентност на българския съд по въпроса
относно лишаване на майката от родителски права над детето. Не е налице и
възможността по чл. 9, ал. 1 от Конвенцията да бъде замолен компетентният
орган на договарящата държава, в която е обичайното местопребиваване на
детето, пряко или посредством централния й орган, да се позволи на българския
съд да упражни компетентност за вземане на мерките за закрила по чл. 1 от
Конвенцията, доколкото съобразно изложените в исковата молба обстоятелства не
може да бъде направен извод, че българският съд има повече възможности в
конкретния случай да съобрази как най-добре да се защити висшият интерес на
детето, тъй като е необходимо да бъдат извършени процесуални действия на
територията на Великобритания, а българските социални служби биха били
поставени в невъзможност да извършат пълноценно всестранно социално
проучване за целите на настоящото производство. Следва да се има предвид и, че
лишаването от родителски права е извънредна и тежка мярка по отношение на
родителя, но и предоставя най-радикална защита на детето. Поради това и за
постигане на обективната истина, ищецът трябва да проведе пълно доказване на
твърдените от него факти, обуславящи лишаването на ответницата от родителски
права, включително, че поведението на ответницата представлява опасност за
личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Според
наведените в исковата молба твърдения родителите са пребивавали в България
едва няколко месеца с цел почивка, което по никакъв начин не може да обоснове
наличието на каквато и да е възможност с оглед подлежащите на установяване
правнорелевантни факти, при провеждането на съдебния процес на територията
на Република България да бъде установена обективната истина по делото, касаеща
и събития, възникнали извън пределите на страната. Освен това, не може да
обоснове необходимостта от провеждането на съдебното производство в България
и обстоятелството, че съгласно чл. 133, ал. 3 СК следва да бъде изслушана
ответницата, която според изложеното в исковата молба от 17.07.2020 г. се е
върнала в Украйна, а видно от приложеното писмено доказателство към исковата
молба (л. 24 от делото), съдържащо писмено изявление на ответницата по друг
съдебен спор, същата живее в гр. Киев, Украйна. Както бе изяснено, преценката за
възможността българският съд да упражни компетентност по международния
спор следва да бъде направена съобразно висшият интерес на детето, а не според
местонахождението на родителя, чието ограничаване от родителски права се иска.
С оглед естеството на правния спор за лишаване от родителски права
неприложима се явява и възможността да бъдат поканени родителите да
представят такава молба пред органа на договарящата държава, в която е
обичайното местопребиваване на детето, с която да обосноват как най-добре да се
защити висшият интерес на детето. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че нормата на чл. 9, ал. 1 от Конвенцията урежда възможност, а не
задължение за съда на сезираната държава, отговаряща на някое от изискванията
на чл. 8, ал. 2, б. „а“ – „г“ от Конвенцията, да покани страните по делото да
представят такава молба и то при наличието на преценка от страна на съда, че има
повече възможности в конкретния случай да съобрази как най-добре да се защити
висшият интерес на детето, каквито в случая настоящият съдебен състав счита, че
не са налице.
3
При така констатираните обстоятелства и изложените правни
съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че съобразно приложимите
правила на международната уредба българският съд не е компетентен да разгледа
делото, поради което същото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 16079/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, 8 с-в, на основание чл. 5, ал. 1 от Хагската конвенция за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
децата от 1996 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на ищеца чрез
упълномощения му процесуален представител.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4