Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна - ІХ-ти касационен състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: 1. Кремена Данаилова
2.М.Иванова-Даскалова
при секретар: Пенка Михайлова
прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД
№815 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Е.В.Д. *** против Решение №260295/02.03.2021г. по НАХД №4836/2020г.
на РС-Варна. С решението е потвърдено НП №20-0460-000892/03.11.2020г. на
Началник група в Пето РУ „Златни пясъци“ към ОД на МВР-Варна, с което на Д. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20лева за нарушение на чл.98
ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. С решението Д. е осъдена
да заплати на ОД на МВР–Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди,
че Решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. При постановяването му
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд постановил
акта си без да подложи на обстоен анализ доказателствената съвкупност и
достигнал до неправилни фактически констатации и правни изводи. Поддържа се
твърдението за липса в АУАН и в НП на описание на фактите, които да дадат възможност
за изясняване на фактическата обстановка и преценка на съставомерността на извършеното.
Неправилно ВРС не отчел, че от АУАН и НП не става ясно в какво според актосъставителя
и наказващия орган в случая се е изразявало противоправното поведение наказаната.
Изтъква се, че за едва при разпита от актосъставителя пред съда е посочил, че
автомобила е бил паркиран в активната пътна лента за движение на автомобили и МПС
от градския транспорт. При събраните гласни показания на ангажирания от защитата
свидетел за мястото и начина, по който е било паркирано МПС, ВРС следвало да направи
извода, че обвинението е останало недоказано по безсъмнен и категоричен начин
от обективна и от субективна страна и да отмени НП. Излагат се доводи, че при
описаното в АУАН и в НП обвинение, за извършено паркиране МПС на улица в
населено място, само по себе си не създава опасност за движението, нито пречка
за движението. Поради това Д. счита, че е поставена в невъзможност да разбере в
какво виновно поведение й се вменява, в какво се състои неправилността на
паркирането на автомобила. Поради това неправилно и незаконосъобразно ВРС
потвърдил НП с Решението и я осъдил да заплати разноски. Претендира отмяна на
Решението на ВРС изцяло и спора да бъде решен по същество с постановяване на
ново решение, с което НП да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателя се
явява и поддържа оспорването. Моли жалбата да бъде уважена и да бъде отменено
НП. Прави възражение по повод претендираните от ответната страна разноски.
Ответната страна ОД на МВР-Варна в депозирано от упълномощеният
юрисконсулт становище оспорва изцяло касационната жалба. Счита я за неоснователна,
а Решението на ВРС – за правилно, законосъобразно и постановено в съответствие
с процесуалния закон. Правилно били обсъдени доказателствата и въз основа на
тях били установени обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Основателни били изводите, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и с реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
В тях били посочени датата и мястото на нарушенията, обстоятелствата при които
са извършени и всички съставомерни признаци. Налице било пълно съответствие
между правното и фактическото им описание. Правилно ВРС преценил, че с оглед
обществената опасност на извършеното спрямо други такива нарушения чл.28, б.а
от ЗАНН е неприложим. По тези съображения се претендира отхвърляне на
касационната жалба, потвърждаване на Решението на ВРС и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН. В случай на
уважаване на жалбата и претенция за адвокатско възнаграждение, молят за
присъждането му в минималния размер.
Представителят на
Окръжна прокуратура– Варна намира касационната жалба за неоснователна. Изразява
становище Решението на РС да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно
легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348
ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се
твърди неправилно приложение на закона и съществени процесуални нарушения.
Разгледана по
същество, касационната жалба е основателна.
Решението на ВРС е
валидно и допустимо.
Въззивният съд не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ.
до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което
е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав. Страните са
редовно призовани за откритото съдебно заседание с процесуална възможност да
изразят становище по доказателствата и да направят доказателствени искания.
След като са разпитани актосъставителя и другите свидетели и са приети
наличните в преписката доказателства, правилно е отчетена липсата на
доказателствени искания и като намерил делото за изяснено от фактическа страна
със събраните писмени и гласни доказателства, ВРС дал ход на съдебните прения.
Поради това не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
разглеждане на делото и при постановяване на решението на ВРС. В него
установяванията за релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и
с проведеното производство пред АНО са основани на преценка по отделно, но и в съвкупност
на всички писмени и гласни доказателства и са формирани правните изводи.
Решението е мотивирано. Поради това не е налице основание за отмяната му
предвидено в чл.348, ал.1 т.2 вр.ал.3 от НПК.
В обжалваното решение
е описано установеното от събраните доказателства за случилото се и за
производството по издаване на НП №20-0460-000892/03.11.2020г.: На 01.10.2020г.,
около 11,10часа мл. полицейски инспектор Е. В. и още един служител от Пето
РУ-Варна към ОД МВР – Варна при обход на района на Варненски свободен университет
констатирали, че срещу университета на ул.“Янко Славчев“ е паркиран л.а.„Рено“
с рег. №В 3958 НА на пътното платно, в лентата за движение, с което според
служителите пречел на движението на автомобилите и на превозните средства. Автомобилът
бил със загасен двигател, заключен, без водач. При проверка се установило, че е
собственост на Александър Петров Дюлгеров. На мястото се явила Е.В.Д., която
заявила, че тя е управлявала МПС и го паркирала там. След установяване на
самоличността й полицаите предприели съставяне на фиш. Тъй като Д. оспорила описаното във фиша и
отказала да го подпише и получи, на 12.10.2020г. мл. полицейски инспектор Е. В.
от Пето РУ-Варна съставил в нейно присъствие АУАН за извършено на 01.10.2020г. нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Тя
отказала да подпише АУАН, който отказ е удостоверен с подписа на свидетел. ВРС
установил, че срещу АУАН е направено възражение от Д., а въз основа на акта и на
събраните данни от докладна записка, справка нарушител/водач и др. документи в
преписката Началникът на Пето РУ „Зл. Пясъци“ към ОД на МВР-Варна издал НП
№20-0460-000892/03.11.2020г. ВРС установил, че в НП административно-наказващият
орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка и на основание
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП наложил на Д. административно наказание „глоба” в
размер на 20лева за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП. НП е връчено лично на Д.
на 11.11.2020г. и оспорено от нея в 7-дневния срок с подаденаjd на
19.11.2020г. жалба до РС-Варна, по която е образувано НАХД №4836/2020г. на
РС-Варна.
ВРС намерил жалбата за
допустима, а по същество - за неоснователна и постановил Решение №260295/02.03.2021г.,
с което потвърдил НП №20-0460-000892/03.11.2020г. Касационният състав споделя
изводите в Решението, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с
изискуемото в чл.42 и чл.57 от ЗАНН съдържание, в сроковете в чл.34 от ЗАНН.
АУАН е съставен на 12.10.2020г. за нарушение извършено на 19.02.2020г., а НП за
тях е издадено на 25.03.2020г., поради което правилно и законосъобразно ВРС
преценил, че АУАН и НП са постановени в сроковете предвидени в чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
В несъответствие с
изложеното в АУАН и в НП за нарушението, за което на Д. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. са изводите на ВРС, че
фактите от обвинението са ясно и недвусмислено описани, че то е описано в
достатъчна степен и тя е разбрала в какво точно е била обвинена, че не са
допуснати нарушения, които да са ограничили правото й на защита.
В АУАН нарушението е
описано:„…в гр.Варна, на ул.“Янко Славчев“ срещу ВСУ е паркирала л.а. Рено с
рег.№В****НА…на място, където превозното средство създава опасност или е пречка
за движението…“.
В НП нарушението е
описано: „…в гр.Варна, на ул.“Янко Славчев“ …срещу ВСУ е паркирала л.а. Рено с
рег.№В****НА…на място, където превозното средство създава опасност или е пречка
за движението е извършил: спира или паркира на места, създаващи опасност,
пречки за движението или закриващи пътен знак, или сигнал…“.
Така описаното в АУАН и в НП обвинение е
непълно и неясно. Липсват конкретни факти и обстоятелства в АУАН, с оглед на
които издателя му е преценил, че л.а. Рено с рег.№В****НА паркиран на ул.“Янко
Славчев“ създава опасност за движението. Липсват конкретни факти и
обстоятелства в АУАН, с оглед на които издателя му е преценил, че автомобила е пречка
за движението. Неяснота създава използването на съюза „или“ при описанието на
две от предвидените в чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП хипотези. С АУАН се повдига
обвинение за административно нарушение, поради което е фактите и
обстоятелствата от обективната страна на деянието следва да са описани ясно и
категорично, а не като алтернативни и евентуални. Не съществува пречка в обвинението
да се опишат като осъществени няколко от изброените в чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП
хипотези, но кумулативно, а не алтернативно и в условия на евентуалност, както е
процедирано при издаването на НП №20-0460-000892/03.11.2020г. В цитираната
обстоятелствена част на НП е изброено като алтернативно извършено от жалбоподателката
като водач: спира или паркира на места, създаващи опасност, пречки за
движението или закриващи пътен знак, или сигнал…“.
Описаното в АУАН и в
НП нарушение е свързано с паркиране от Д. ***. Съгласно чл.94 ал.3 от ЗДвП,за
престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно
на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци. Съгласно чл.94, ал.4 от ЗДвП на път с еднопосочно движение се
допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи
на движението на пътните превозни средства.
При описаното в АУАН и
НП, че Д. *** Славчев без данни за маркировката, за оставащото свободно място в
лентата, за наличие на други МПС и участници в движението на мястото, поради
невъзможност да преминат и др. конкретни факти и обстоятелства, от които да се
установява, че автомобила не е бил възможно най-вдясно на платното за движение
по посока на движението и успоредно на оста на пътя, следва да се заключи, че МПС
е било паркирано съобразно разрешението за това в чл.94, ал.3 изр.1 от ЗДвП. В
тази насока са твърденията на Д. и възраженията й срещу изводите в АУАН и в жалбата
срещу НП пред ВРС.
Безспорно разписаната
в чл.94, ал.3 изр.1 от ЗДвП принципна възможност да се паркира в населено място
на платното за движение е ограничена от забраната в чл.98, ал.1 и ал.2 от ЗДвП за престой и паркиране на
място, начин и др. конкретизирани хипотези, описани в точките на в чл.98. Освен
текста на приложения чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, актосъставителят и наказващият
орган следва в обвинението да посочат конкретните факти и обстоятелства, които
са констатирани в случая и съобразно които е преценено, че с паркирания на
улицата в града автомобил Д. е създавала опасност за движението и/или е бил пречка
за движението и/или е закрила знак и т.н.
При съпоставка на
текста в АУАН и в НП и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП е видно, че в АУАН и в НП
липсва пълно описание на конкретни факти и обстоятелства от конкретния случай,
които да покриват състава на нарушение на тази законова забрана. Поради това
основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилно и
незаконосъобразно формиран решаващия извод на ВРС, че НП е правилно и
законосъобразно издадено, с оглед на който жалбата срещу нето е отхвърлена като
неоснователна, а НП е потвърдено.
С оглед изложеното Решение
№260295/02.03.2021г. по НАХД №4836/2020г. се явява постановено при неправилно
приложение на цитираните разпоредби на ЗДвП и ЗАНН, което е основание за
отмяната му по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Вместо него следва да бъде постановено
ново решение, с което НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Във
връзка с това неправилно с Решението на ВРС жалбоподателката е осъдена да
заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция. При този изход на спора и основателността на
касационната жалба, своевременно направеното искане в отговора на касационния
ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция
е неоснователно. От Е.В.Д. не са правени искания за присъждане на разноски с
доказателства за такива, поради което не следва да й бъдат присъждани.
Водим от това и на
основание чл.222 ал.1 от АПК вр. чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№260295/02.03.2021г. по НАХД №4836/2020г. на РС-Варна, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП №20-0460-000892/03.11.2020г.
на Началник група в Пето РУ „Златни пясъци“ към ОД на МВР-Варна, с което на Е.В.Д. *** е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 20лева за нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: