№ 780
гр. Бургас, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120202083 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул. „*, чрез адв. И.Д.К-Т., БАК, с адрес за призоваване и кореспонденция в гр.Бургас,
ул. „Цар Симеон I“ № 70, ет.1, против Наказателно постановление № 630848-
F644017/10.05.2022г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в
ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.40, ал.7, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. с чл. 25, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и чл. 118, ал.4
ЗДДС, на основание чл.185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
С жалбата се поддържа, че са допуснати процесуални нарушения. Също така се
излагат доводи за неправилна квалификация, както и алтернативно, че са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание не се явява представител на дружеството-
жалбоподател.
Наказващият орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт А., който
намира жалбата за неоснователна, но посочва, че постановлението следва да бъде
изменено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено на 10.05.2022 г., а жалбата е депозирана на
20.05.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след
1
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена оперативна проверка на 10.12.2021 г. в 11:29 часа на обект -
магазин за часовници, находящ се в гр. Бургас, ул."*" №23 , стопанисван от дружество
„*" ЕООД с ЕИК * е констатирано, че търговецът е лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18
от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ.
От касовата книга се установила извършена продажба на каишка на стойност 50
лв., документирана с касова бележка от кочан №6/17.11.2021 г., като оборотът
документиран с касови бележки от кочан, не е предаден в рамките на работния ден,
чрез издаване на фискален бон за извършената продажба.
В обяснения от управителя на дружеството * * с ЕГН:**********, приложени към
ПИП cep. АА № 0087169/10.12.2021, същият декларира, че на дата 17.11.2021
устройството е функционирало, било е изправно, но поради липса на ролка във ФУ, не
е издадена фискална касова бележка от работещото ФУ, поради което е издадена ръчна
касова бележка от кочан.
За обекта е въведено в експлоатация фискално устройство /ФУ/ модел „DATECS
DP-150" с индивидуален номер DT730682 и номер на фискалната памет 02730682.
Актосъставителят Т.Л.- инспектор по приходите, преценила, че е извършено
нарушение на чл. 40, ал. 7, т. 1 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти и съставила АУАН № F644017 от 25.02.2022 г.
Впоследствие, на 10.05.2022 г. въз основа на акта за установяване на нарушението
било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.2, изр. 1 ЗДДС дружеството било
санкционирано с имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материалноправни норми. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не били описани доказателствата по преписката, тъй като това
обстоятелство не представлява съществено нарушение.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за
2
нарушение на чл. 40, ал.7, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно която
при прекъсване и възстановяване работата на ФУ в рамките на работния ден на лицето
по чл. 3 оборотът, документиран с касови бележки от кочан, се предава чрез издаване
на фискален бон, съдържащ сумарния оборот по съответните данъчни групи, или чрез
издаване на фискален бон за всяка продажба, документирана с касова бележка от
кочан. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства
съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява извършването на продажба, за която е издадена
бележка от кочан, като търговецът не е изпълнил задължението си оборотът,
документиран с касови бележки от кочан, да бъде предаден в рамките на работния ден,
чрез издаване на фискален бон за извършената продажба.
Следва да се отбележи, че причината, която е посочена за невъзможност да се
издаде бележка от фискалното устройство, не е сред посочените в чл. 40, ал. 1 от
наредбата, т.е. не може да се счете, че устройството не е било работещо. Напротив, в
обясненията си управителят е посочил, че устройството е било работещо.
Следователно е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на
проверката.
За така констатираното административно нарушение,
административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по реда на чл.
185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС в размер на 3000 лева.
Съдът обаче намира, че жалбата се явява основателна по отношение на
приложената санкционна разпоредба. Действително, съгласно чл.185, ал.2, изречение
първо от ЗДДС, за нарушения на чл.118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото
прилагане, извън случаите по ал.1 на същия член, за физическите лица, които не са
търговци, се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на юридическите лица и
едноличните търговци - или имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева.
Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, обаче, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: за
физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за
юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лева. В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди
установеното административно нарушение да е довело до неотразяване на приходи, а
отсъстват доказателства за укриване на приходи и данъци. Обратно, налице са
доказателства, че приходът от продажбата е отчетен, като бележката се е намирала
приложена в касовата книга. Предвид императивния характер на правилото по чл.185,
ал.2, изречение второ от ЗДДС, дружеството е следвало да бъде наказано с
имуществена санкция в размер, съобразен с границите по чл.185, ал.1 от ЗДДС – от 500
до 2000 лева, което не е било сторено от административнонаказващият орган. Така е
допуснато неправилно приложение на материалния закон при избора на надлежната
санкционна разпоредба. Установената материална незаконосъобразност не е основание
за цялостна отмяна на наказателното постановление, а само за неговото изменение,
защото приложимата за деянието разпоредба по ал.1 на чл.185 е значително по -
благоприятна за нарушителя, в сравнение с приложената с постановлението, т.е. не се
влошава положението на жалбоподателя, и не се нарушава забраната за reformatio in
pejus.
Предвид обстоятелството, че съставът на нарушението по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
доказано, то съставът разполага с правомощие да приложи санкционната норма,
3
приложима за основния състав на нарушението съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съгласно който съдът може да измени постановлението, когато се налага да бъде
приложен закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено
изменение на обстоятелствата. Такова изменение на обстоятелствата не е налице, тъй
като всички релевантни факти остават същите.
По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения,
извършени от дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието за
първо по ред, при отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Сочените
обстоятелства, преценени в контекста на разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН,
обосновават решението на съда да измени наказателното постановление по отношение
на приложената санкционна разпоредба, като я преквалифицира на чл.185, ал.2,
изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС, и намали размера на наложената санкция
от 3000 лева до установения в ал.1 на чл.185 от ЗДДС минимален размер от 500 лева.
Именно такъв размер на санкцията по убеждението на съда се явява адекватен на
извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в
чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28
ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като не се установяват обстоятелства,
които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност от обичайното. В край на
сметка до нарушението се е достигнало поради неполагане на достатъчно грижа от
страна на търговеца за поддръжката на фискалното устройство.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски
за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5
ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод,
че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 630848-F644017/10.05.2022г., издадено
от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл.40, ал.7, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 25, ал. 9 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства и чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал. 2, изр.
1 от ЗДДС, на "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.
„*, е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева., като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба по чл.185, ал.2,
изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС, и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената
4
санкция от 3000 лева на 500 / петстотин/ лева.
ОСЪЖДА "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. „*,
да заплати в полза на Национална агенция за приходите- София сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5