№ 382
гр. П.***, 13.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – П.***, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В.,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 778 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Адимнистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В.С.А. с ЕГН ********** и
адрес: *** и съдебен адрес:*** /чрез адв. В.Т.Д./ срещу Решение от 10.10.2017
г. по Протокол № 3, т.26 от Приложение № 2 на Междуведомствената комисия по
възстановяване и подпомагане към МС.
С обжалвания административен
акт е отказано подпомагане на жалбоподателката за собственият й недвижим имот
по реда на Закона за защита при бедствия и Правилника за организацията и
дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към
Министерския съвет /ПОДМКВПМС/. Жалбоподателката счита актът за нищожен като издаден
при съществено противоречие с влезли в сила съдебни решения - Решение №
334/11.10.2013 г. по адм. дело № 480/2013 г. на Административен съд – П.*** и
Решение № 136/04.04.2016 г. по адм. дело № 19/2016 г. на Административен съд – П.***.
Алтернативно иска отмяна на същия като незаконосъобразен - издаден при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се
в пълна неяснота, тъждествена на липса на фактически и правни основания за
издаването му; ограничаване правото на участие на адресата в производството и
неизясняване на относимите към случая факти и обстоятелства; издаден в
противоречие с чл.55, ал.1, вр. ал.3 от ЗЗБ /ред. ДВ, бр.102/2006 г./ във
връзка с чл.29, ал.2 от ПОДМКВПМС /ред. ДВ, бр.28 от 13.04.2010 г./. Сочи, че ответникът неправилно й е отказал отпускането на
възстановителна помощ, тъй като жилището й има повреди, които са настъпили
вследствие на земетресението от 2012 г., а тя няма възможност да ги отстрани,
понеже е пенсионерка, живее сама и не разполага с достатъчно финансови
средства.
Ответникът по жалбата – председателят на Междуведомствената комисия за
възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата и твърди, че същата е неоснователна.
Административен съд - П.***, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и
проверка на оспорвания административен акт на всички основания по реда
на чл.168, ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Административното производство
по издаване на оспорения акт е започнало по Молба вх. № 12/Д-2165 от 29.05.2012 г., подадена от
настоящата жалбоподателка В.С.А. ***. С нея е поискана помощ за предотвратяване
на щетите от земетресението на 22.05.2012 г. в пернишка област, нанесени на
единственото й жилище. Към искането са приложени документите по чл.28, ал.1 от
ПОД на МКВП. При спазване на установената от закона процедура е извършен оглед
на имота за установяване на щетите. Изготвен е протокол за действията на
експертите, от който е видно, че жилищната сграда е годна за обитаване, но се
нуждае от възстановителен ремонт. Според изготвената оценка, размерът на щетите
е 484 лв.
Заявлението за подпомагане е
изпратено до МВКП към МС от кмета на Община П.*** и е разгледано на нейно
заседание на 11.02.2013 г. Комисията отказала подпомагане. Отказът е отменен
след оспорването му по съдебен ред в производството по адм.дело № 480/2013 г.
по описа на Административен съд – П.***, а с решението по същото – Решение №
334/11.10.2013 г. преписката е върната на административния орган за ново
произнасяне. Връщането е за това, че актовете на МКВП по отношение на
постановените откази са немотивирани и поради това постановени при нарушение на
изискването на чл.59, ал.2 от АПК.
Съобразно мотивите на
съдебното решение МКВП при МС е разгледала отново искането за подпомагане и е
формирала нов отказ, като е изложила мотиви, че: „оценката на вредите не
съдържа ремонтно-възстановителни работи по конструкцията на сградата. Описаните
щети попадат в дефиницията за „текущ ремонт“, което е основание за определяне
на предложението на община П. като недопустимо предвид разпоредбата на чл.29,
ал.3 от ПОДМКВП при МС“.
След ново обжалване на отказа
по съдебен ред, същият е отменен с Решение № 136/04.04.2016 г., постановено по
административно дело № 19/2016 г., поради немотивираност на административия
акт, липса на обсъждане на релевантните обстоятелства, в т.ч. дали са налице
минималнонеобходимите битови условия. Решението е влязло в сила на 29.04.2016
г.
След новото разглеждане на
преписката от МВКП към МС същата се произнесла с Решение от 10.10.2017
г. по Протокол № 3, т.26 от Приложение № 2. За трети път по отношение на
жалбоподателката В.С. е постановен отказ. Той е мотивиран с: „неспазени
изисквания: ПОДМКВПМС /чл.28/; Закон за независимите оценители /чл.5; чл.6,
ал.3; чл.42/; Неизвършено обследване на жилищната сграда съгл. Наредбата по
чл.176а, ал.6 на ЗУТ“. Именно този отказ е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.146
от АПК следва да бъде направена преценка за компетентността на органа, издал
оспорения индивидуален административен акт, спазване на установената от закона
форма, съответствие с материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му и с целта на закона.
Отказът да бъде предоставена
възстановителна помощ на В. Становева А. е издаден от компетентен орган, който
към момента на произнасянето си е с определен състав съгласно чл.2, ал.5 от
ПОДМКВП при МС. На заседанието от 10.10.2017 г. са присъствали повече от
половината от членовете на комисията, като при произнасянето си
административният орган е имал необходимия кворум по чл.6, ал.1 от Правилника.
При разглеждане на искането за
отпускане на възстановителна помощ комисията е обвързана от разпоредбите на ЗЗБ
и ПОДМКВПМС. Съгласно чл.26, ал.1 и ал.2 от Правилника, Комисията приема
решение за предоставяне на възстановителна помощ на физически лица за
подпомагане възстановяването на жилищата им, засегнати от бедствие, като право
на възстановителна помощ имат собствениците на законно построени и единствени
жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища.
Разпоредбата на чл.27, ал.1,
т.2 урежда възможността за предоставяне на възстановителната помощ за
частичното възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи,
както и за строително-монтажни работи, с които първоначално изпълнени, но
увредени конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се
извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им
годност, след издаване на заповед от кмета на общината по чл. 195, ал. 4 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) и разрешение за строеж.
В хода на последващата /трета
поред/ процедура по разглеждане на искането на В.С.А. комисията е следвало да
се съобрази с отменително Решение № 136/04.04.2016 г., постановено по
административно дело № 19/2016 г. и да разгледа върнатата преписка като при произнасянето
съобрази приложимите законови разпоредби.
Съгласно чл.33, ал.1, т.4 от
ЗЗБ, всяко лице има право на неотложна и възстановителна помощ, която се
предоставя при условия, по ред и размери, определени от Правилника по чл.54,
ал.6 ЗЗБ. В раздел IV ПОДМКВПМС, озаглавен „Предоставяне на възстановителна
помощ“ са уредени правилата, по които МКВП при МС издава своите решения за
предоставяне на възстановителна помощ за поправяне, заздравяване на жилища или
за премахване на жилищни сгради.
Както се посочи и по-горе,
съгласно чл.26, ал.2 от ПОДМКВПМС, право на възстановителна помощ имат
собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат
учредено вещно право на ползване на тези жилища. Възстановителната помощ се
предоставя чрез кметовете на общини за поправяне, заздравяване на жилища или за
премахване на жилищни сгради /чл.29, ал.1 от ПОДМКВПМС/, а в чл.27, ал.1, т.1 –
3 от ПОДМКВПМС е предвидено, че се предоставя възстановителна помощ за
възстановяне на конструктивни елементи и когато се възстановява
експлоатационната годност на жилището или когато се налага премахване на
жилищна сграда. Подпомагане се предвижда и в случаите когато жилището е опасно
за здравето и живота на гражданите, негодно е за ползване или е застрашено от
самосрутване.
По аргумент от чл.26, ал.2 от
ПОДМКВПМС, липсва правно основание за обезщетяване от държавния бюджет за
вреди, настъпили от некачествено строителство или от такова, което не отговаря
на строителните правила и норми.
Предоставената за всеки обект помощ
следва да се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ
минимално необходимите битови условия на лицата по чл.26, ал.2 от ПОДМКВПМС.
Съгласно § 1 от ДР на ПОДМКВПМС по смисъла на правилника „минимално необходими
битови условия“ е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за
здравето и живота на гражданите.
В мотивите на оспорения акт
липсва обсъждане дали са налице „минимално необходимите битови условия”.
Отказът е аргументиран с неспазване изискванията: по чл.28 от ПОДМКВПМС, който
урежда задълженията на кметовете на общини в случай на бедствие; по чл.5 от
Закона за независимите оценители, която разпоредба дава легална дефиниция на
понятието „независим оценител“; на чл.6, ал.3 от Закона за независимите
оценители, която съдържа определение на понятието „оценка на обект“; на чл.42
от Закона за независимите оценители, която определя реда, срока и
предпоставките, при които изготвената от независим оценител оценка може да бъде оспорена пред Комисията
по професионална етика; неизвършено обследване на жилищната сграда съгласно
Наредбата по чл.176а, ал.6 на ЗУТ – не е посочено името на подзаконовия
нормативен акт, нито в какво се изразява неизвършеното обследване. Повече от
очевидно е, че така посочените текстове по никакъв начин не аргументират
издадения отказ и за адресата остава неясно какви точно са мотивите на
административния орган. Нещо повече, в хода на съдебното производство са
събрани доказателства, които са били
известни на администратвивния орган, но не са обсъдени от него и при новото му
произнасяне. Липсата на преценка относно всички предпоставки за отпускане на
възстановителна помощ: опасно ли е жилището, годно ли е за използване и нуждае
ли се от заздравяване, прави постановения отказ незаконосъобразен и обосновава
неговата отмяна. Изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за излагане на мотиви е
свързано с задължението на административния орган да отнесе конкретни факти и
обстоятелства към приложимата правна норма. Поради тази причина мотивите на
всеки индивидуален административен акт са строго индивидуални и приложими само
за поставения за разглеждане казус. При разглеждане искането на В.А.С. такава
самостоятелна преценка не е направена, а изложените „мотиви“ не са свързани с
конкретиката на казуса.
При омяна на административния
акт, според правилото на чл.173 от АПК, съдът има правомощие да реши въпроса по
същество или да върне преписката на административния орган за ново произнасяне.
Естеството на акта не позволява решаване на спора по същество от съда.
Отпускането на възстановителна помощ и определянето на нейния размер е изцяло
от компетентността на административния орган - МКВП към МС, на която с
нормативен акт са предоставени правомощия да определи лицата, на които да се
отпусне помощ и в какъв размер да е тя. Поради изложеното преписката следва да
бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателката за нищожност на процесния отказ. С Решение
№ 334/11.10.2013 г. по адм. дело № 480/2013 г. на Административен съд – П.*** и
Решение № 136/04.04.2016 г. по адм. дело № 19/2016 г. на Административен съд – П.***,
са отменени решения на МКВП към МС, с които е
отказано отпускане на възстановителна помощ на В.С.. Посочено е, че отказите са
незаконосъобразни, а също и че отпускането на помощта и определянето на размера
й е от компетентността на МКВП към МС след ново разглеждане на преписката при
съобразяване с дадените указания. Съдът не е инстанция по
същество, а новият акт подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и
всъщност именно той е предмет на настоящото дело. Оспореният в настоящото
производство отказ действително е постановен в изпълнение на влязло в сила
съдебно решение – Решение № 136/04.04.2016 г. по адм. дело № 19/2016
г. на Административен съд – П.***, но не е нищожен поради противоречие с него. Този извод произтича от факта, че с решението по адм.
дело № 19/2016 г. на Административен съд – П.*** настоящият
спор не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, тъй като поради естеството
на производството, съдът не е имал правомощие да се произнесе вместо
административния орган и да замести неговата воля, т. е. да реши спора по
същество. Съдът е упражнил правомощието си по чл.173 от АПК и като е отменил незоконосъобразния отказ, е върнал
преписката на компетентния орган да постанови нов акт. В това ново производство
административният орган самостоятелно и независимо установява релевантните
факти при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на
материалния закон, дадени от съда. С оглед на изложеното съдът счита, че решението
за отказ не се явява нищожно по смисъла на чл.177, ал.2 от АПК, а незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Предвид горния извод относно
изхода на спора, съдът намира за основателно направеното от жалбоподателката
искане за присъждане на направени по делото разноски. Съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК същите са в размер на 1858 лв. /хиляда осемстотин
петдесет и осем лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна
такса, и 1848 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и осем лева/ - платени
адвокатски възнаграждения съгласно Договор за правна помощ и съдействие от
13.09.2018 г. и Договор за правна помощ и съдействие от 02.09.2019 г.
Така мотивиран,
Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
от 10.10.2017 г. по Протокол № 3, т.26 от Приложение № 2 на Междуведомствената
комисия по възстановяване и подпомагане към МС, с което на В.С.А. с ЕГН **********
и адрес: *** и съдебен адрес:***, е отказано подпомагане за собственият й недвижим имот по реда на Закона
за защита при бедствия и Правилника за организацията и дейността на
Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския
съвет /ПОДМКВПМС/, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА преписката за ново
произнасяне съгласно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Междуведомствената
комисия по възстановяване и подпомагане към МС да заплати на В.С.А. с ЕГН **********
и адрес: *** и съдебен адрес:*** /чрез адв. Д./ сумата от 1858 лв. /хиляда осемстотин петдесет и осем
лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатски хонорар и
внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване, с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/