Решение по дело №473/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 34
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 8 октомври 2021 г.)
Съдия: Мирослав Милчев Начев
Дело: 20201500600473
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Кюстендил, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Росица Б. Савова

Мирослав М. Начев
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
в присъствието на прокурора Валери Дончов Пенков (ОП-Кюстендил)
като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201500600473 по описа за 2020 година
Адв.Ал.Р., защитник на подсъдимата К. В. С. от гр.***********,
обл.Кюстендил, обжалва присъда №49 от 22.06.2020г., постановена по нохд
184/2019 по описа на Районен съд Дупница, с която С. е призната за виновна
в извършване на престъпление от общ характер по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК,
като й е наложено наказании „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца с
отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от 3 години и е осъдена да
заплати сторени деловодни разноски, включително и направени от частния
обвинител Г. ИВ. С.. Изразява се становище за неправилност на обжалвания
съдебен акт с искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова
оправдателна такава.
Присъдата е обжалвана и от адв.В.К., повереник на Г.С.. Изразява
становище за неправилност на съдебния акт с искане за неговото изменяне и
увеличаване размера на наложеното наказание до средния, предвиден в
закона. Претендира също така заплащане в пълен размер на сторените от
частния обвинител разноски както на досъдебното, така и на съдебното
1
производство, включително направените пред въззивната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил изразява
становище за потвърждаване на обжалваната присъда.
Адв.К. поддържа подадената жалба и претендира заплащане на
сторените от Г.С. разноски в пълен размер.
Адв.Р. поддържа подадената жалба, като настоява за отмяна на
присъдата и постановяване на оправдателна такава, алтернативно прави
искане за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати от
първоинстанционния съд съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила.
Окръжен съд Кюстендил, след цялостна проверка на събрания
фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане поотделно и
в съвкупност, приема за установено следното:
Фактическата обстановка е изяснена от страна на първоинстанционния
съд, като по делото са събрани в съответствие с процесуалния ред
необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за
установяване на обективната истина и предполагащи правилното му
решаване.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд
съобразно обвинението обосновано и законосъобразно е приел, че
подсъдимата К. В. С. е осъществила от обективна и субективна страна състав
на престъпление от общ характер по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК. Окръжният съд
споделя напълно извода на първоинстанционния такъв, че обвинението срещу
подсъдимата е доказано по несъмнен и безспорен начин, съответно – че
описаното в обвинителния акт деяние е престъпление по смисъла на НК и е
извършено именно от нея.
Установява се от събраните по делото доказателства следното:
Подсъдимата К.С. е на 79г., пенсионер, неосъждана. Същата живее в
гр.***********, като домът й се намира в къща на *********** В съседна
къща - ***********, живее семейството на частния обвинител Г.С., което се
2
състои от нейните родители, мъжът, с който съжителства на семейни начала –
св.Ц.И. и малолетния й син. Между двете семейства има далечна родствена
връзка, като отношенията им били влошени от 2015г. по повод извършен
ремонт на покрив от семейството на частния обвинител. Двата двора били
разделени с ограда от колове и телена мрежа.
На 12.04.2018г. сутринта св.Ц.И. излязъл от дома си и забелязал, че
подсъдимата бие домашното си куче. Впоследствие споделил с Г.С. за
видяното от него. По – късно през деня на национален спешен телефон 112
постъпил сигнал за проявена жестокост към куче на адреса на подсъдимата.
По повод на сигнала на място пристигнали полицейски служители, които
констатирали че кучето е мъртво. Извършили оглед на местопроизшествие,
при който в близост до трупа на животното бил открит мъртъв плъх.
Образувано било ДП № 205/2018г. за извършване на престъпление по чл.325б
ал.1 НК. С постановление на прокурор при РП Дупница от 23.10.2018г.,
наказателното производство било прекратено поради липса на извършено
престъпление. В обстоятелствената част на постановлението е посочено, че
смъртта на кучето се дължи на отравяне с препарат за борба с гризачи, а
неговата собственица –подсъдимата С., е използвала такава отрова чрез
поставяне на различни места в къщата и около нея.
На 15.04.2018г. преди обяд Г.С. решила да се разходи в квартала заедно
с детето си, което към този момент било навършило 1 година и 5 месеца.
Излязла от двора на тротоара и започнала да разговаря с майка си – св.Ц. С.,
която се намирала върху гаража. По същото време Ц.И. пушел цигари на
тераса с видимост към улицата. В този момент към частния обвинител се
приближила подсъдимата С., стиснала я силно за дясната ръка и й заявила :
„Както баща ти ми отрови кучето, така аз ще отровя детето ви и ще го гледате
на некролог.“ Г.С. изпитала силна болка и уплаха. Дръпнала се и започнала да
пищи и вика, а детето се разплакало.
Подсъдимата се прибрала обратно в двора си, а Ц. С. излязла при
дъщеря си и взела детето, за да го успокои. При частния обвинител дошъл и
Ц.И. който видял че С. е притеснена. В 10.36ч. частният обвинител подала
сигнал от мобилен телефон с номер *********** на национален телефон №
112, като съобщила за инцидента и поискала на място да дойдат полицейски
служители. След 20 минути от друг мобилен телефон сигнал подал и Ц.И..
3
След известно време на място дошъл служител на РУ МВР Дупница,
участък *********** – св.К.Г.. Същият провел разговор с Г.С., която му
обяснила какво се е случило. На Г. му направило впечатление, че жената е
много разстроена, плаче и трепери. След като чул разказа на С., Г. извикал
подсъдимата. Пред него двете жени започнали да се карат, като частния
обвинител упрекнала подсъдимата за отправените по – рано думи.
Подсъдимата С. отрекла да е отправяла такива изрази и двете продължили
разправията, засягайки темата за извършения преди години ремонт на покрив,
както и стари спорове между двете семейства. Подсъдимата обвинила Г.С. и
нейното семейство, че са отровили кучето й.
Полицаят наредил на Г.С. и Ц.И. да отидат в полицейския участък за
снемане на писмени обяснения, а на подсъдимата връчил призовка. След като
дали писмени обяснения, двамата отишли до гр.Дупница, тъй като Г.С. се
почувствала зле. Посетили МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД, където частния
обвинител била прегледана от д-р Н.. След прегледа същият издал
медицинско свидетелство № 471/ 15.04.2018г., в което отразил че у С. са
констатирани травматичен оток и кръвонасядане в областта на дясна
предмишница.
На следващият ден Г.С. посетила и психиатър – св.И.К., като по време
на прегледа била разтревожена, напрегната и с изразена нервна
симптоматика. След прегледа д-р К. издала амбулаторен лист № 852, в който
посочила диагноза „постравматично стресово разстройство“ и предписала
терапия с лекарства – „Неолексан“ и „Неодорм“.
На 10.12.2018г. от разследващ полицай е назначено извършването на
комплексна съдебно – психиатрична експертиза. Видно от експертно
заключение на в.л.П. и В. от 10.01.2019г., у Г.С. не се намират данни за
посттравматично стресово разстройство или протрахирана депресивна
реакция. Същата е преживяла страх, който е нормалпсихологичен и не е
прераснал в психотично разстройство или налудна интерпретация. Към
момента на прегледа същата е била психично здрава.
В.л. посочват също така, че като личност Г.С. демонстрира високо
равнище на тревожност и страх.
4
Така изложената фактическа обстановка не се различава съществено от
приетата от страна на първоинстанционния съд. Тя се установява по
несъмнен и безспорен начин от събраните в хода на наказателното
производство доказателства и доказателствени средства. Районният съд е
извършил надлежен и подробен анализ на приобщения доказателствения
материал, като обосновано и законосъобразно не е дадена вяра на част от
показанията на св.С.А., К.Т. и Н.А.. Окръжният съд споделя напълно изводите
на РС Дупница в тази насока и не намира за необходимо да ги преповтаря.
С обжалваната присъда Районния съд е признал подсъдимата К. В. С. за
виновна в извършване на престъпление от общ характер по чл.144 ал.3 вр.ал.1
НК. Окръжният съд намира този извод за правилен и законосъобразен. От
страна на подсъдимата към Г.С. е отправена закана за убийство по отношение
на неин ближен / дете/ и това заканване с оглед на конкретната фактическа
обстановка не само обективно е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, но и реално е довело до възникването на такъв у частния
обвинител като майка на детето. Отправянето на репликата „Както баща ти
ми отрови кучето, така аз ще отровя детето ви и ще го гледате на некролог.“
от страна на подсъдимата е доказано по безспорен и несъмнен начин. Същото
е било предшествано от силно стискане по ръката на Г.С., като заканата за
убийство е отправена и в присъствието на детето.
Окръжният съд не споделя становището на районния съд, че заканата за
убийство в конкретния случай наподобява т.нар. „клетва“. Ясно и
недвусмислено подсъдимата е заявила, че именно тя ще отрови детето и
близките му ще го гледат на некролог. От друга страна, при отправянето на
т.нар. „клетва“ по правило се използва частицата „дано“ и същата
представлява пожелание за настъпване на негативен резултат, без деецът да
заявява лично участие.
След признаването на подсъдимата за виновна, първоинстанционният
съд е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца. За да
наложи наказанието в минимален размер, районният съд е намерил че по
отношение на подсъдимата С. са налице единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието е
сравнително по – ниска от характерната такава за този вид престъпления и
5
заканата е отправена в отговор действията на частния обвинител, свързани с
отровеното куче.
Въззивният съд не споделя и тези изводи на първоинстанционния такъв.
Напротив, когато към майка е отправена закана за убийство на рожбата й,
детето е само на 1 година и 5 месеца, и присъства при извършване на
деянието, степента на обществена опасност на престъплението категорично е
завишена. Личната убеденост на подсъдимата, че бащата на частния
обвинител е отровил кучето й, при това неподкрепена с каквито и да е
доказателства, както и влошените отношения между двете семейства, също не
следва да се отчитат като смекчаващи вината обстоятелства. Още повече –
заканата е за убийството не на бащата, а на детето на Г.С..
Предвид това, Окръжният съд намира така определеното наказание за
несправедливо. Действително, подсъдимата е неосъждана и на достолепна
възраст. Но след съпоставянето на всички обстоятелства по чл.54 ал.2 НК,
въззивният съд намери че определеното й наказание „лишаване от свобода”
следва да бъде увеличено на 6 месеца.
От друга страна, Окръжният съд споделя преценката на
първоинстанционния съд относно приложението на чл.66 ал.1 НК. С оглед на
изложените по – горе съображения за увеличаване на наказанието, въззивният
съд прецени че с определянето му в този размер ще се постигнат в пълна
степен целите по чл.36 НК и най – вече ще се въздейства поправително върху
подсъдимата.
На досъдебното производство и при разглеждане на делото от страна на
РС Дупница не са допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуални правила, довели до ограничаване правата на страните, които да
налагат отмяна на присъдата.
Изложените в жалбата на защитника съображения са неоснователни –
извършването на престъплението от страна на подсъдимата С. се установява
по безспорен и несъмнен начин. Не могат да бъдат споделени доводите, че в
конкретния случай от частния обвинител и нейните близки е осъществена
инсценировка с цел ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата.
Отправянето на заканата се установява както от множеството свидетелски
показания, включително тези на св.Г. и К., така и от фоноскопската и съдебно
6
психиатрична експертизи. От последните две е видно, че при подадения
веднага след извършване на престъплението сигнал до национален телефон
112, частния обвинител подробно посочва заканата, както и че същата е
изпитала страх от осъществяването й. Същевременно, при разглеждане на
делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Що се отнася до жалбата на повереника, същата е основателна с оглед
направените в нея искания за увеличаване размера на наложеното наказание и
за заплащане на сторените от частния обвинител разноски в пълен размер.
Както бе посочено по-горе, наложеното на подсъдимата наказание
„лишаване от свобода“ следва да бъде увеличено на 6 месеца.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК,
подсъдимата К.С. следва да заплати разноските, сторени от частния
обвинител. Пред Районния съд са представени писмени доказателства, от
които е видно че Г.С. е заплатила на своя повереник 500 лв за процесуалното
представителство по време на ДП / пълномощно – л.99 от ДП и договор – л.85
от нохд/, както и 600 лв за представителство по нохд 184/2019г. / договор –
л.86 от нохд/. С обжалваната присъда подсъдимата е осъдена да заплати на
частния обвинител половината от сторените на съдебното производство
разноски – 300 лв, с мотив че С. не е конституирана и като граждански ищец.
Окръжният съд намира това за неправилно – районният съд не само не е
присъдил сторените от частния обвинител разноски за процесуално
представителство на ДП, но е и намалил наполовина сторените от него в хода
на съдебното такова. Размерът на присъдените разноски следва да бъде
увеличен, като в него се включат всички, сторени от частния обвинител.
Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на Г.С. и сторените в
хода въззивното производство разноски в размер на 800 лв, доколкото такова
искане е направено своевременно.
Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че Районният съд е
постановил присъда, която в посочените по – горе части следва да бъде
изменена, а в останалата – потвърдена.
Окръжен съд Кюстендил, на основание чл.334 т.3 вр.чл.337 ал.2 т.1
НПК
7
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №49 от 22.06.2020г., постановена по нохд 184/2019
на Районен съд Дупница, като :
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на К. В. С. наказание „лишаване
от свобода” от 3 на 6 месеца.
УВЕЛИЧАВА размера на присъдените на Г. ИВ. С. разноски от 300 на
1 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА К. В. С., ЕГН **********, да заплати на Г. ИВ. С., ЕГН
**********, сторени разноски пред въззивната инстанция в размер на 800 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
На основание чл.340 ал.2 пр.2 вр.чл.178 НПК на страните да бъде
съобщено, че решението е изготвено.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8