Р Е
Ш Е Н И Е № 2531
гр. Пловдив, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на единадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 622 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. чл.266, ал. 1 ЗЗД от „АКТУАЛ ГЛАС” ЕООД – гр. Пазарджик против „ИЗОЛА
БИЛДИНГ” ЕООД – гр. Пловдив.
Ищецът
твърди, че между страните по делото бил сключен договор от ****** за доставка и
монтаж на обща стойност 84817,02 лв. с предмет многофамилна жилищна сграда с
адрес: гр. ******, по който изпълнил задълженията си изцяло и в срок, а
работата била приета с констативен протокол, обр. 15 от ******. Посочва, че по
процесния договор били издадени три фактури, а именно: фактура № ***/19.10.2017
г., фактура № ***/10.01.2018 г. и фактура № ***/26.03.2018 г. на обща стойност
73445,11 лв., като първите две фактури били изцяло изплатени. Твърди, че по
третата фактура - № ***/26.03.2018 г. били извършени частични плащания – от
6000 лв. на 05.04.2018 г. и от 5000 лв. на 19.04.2018 г., а неизплатена
останала сумата от 13000 лв. по фактура № ***/26.03.2018 г. Твърди, че падежът
на задължението по посочената фактура бил 26.03.2018 г., но след него не
последвало изпълнение, поради което било образувано ч.гр.д. № 18826 по описа за
2018 г. на Районен съд Пловдив. Длъжникът възразил срещу издадената по делото
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, което обосновава правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящия установителен иск. Моли за неговото уважаване и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ИЗОЛА
БИЛДИНГ” ЕООД – гр. Пловдив, с който оспорва предявения иск, като го намира за
недоказан. Моли за отхвърлянето му.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За
уважаването на предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.
266, ал.1 ЗЗД следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно
възникнало облигационно отношение между страните по договор за изработка; 2.
изпълнение на задължението на изпълнителя, съобразно уговореното; 3. стойност
на претендираната изработка, която да отговаря на уговореното; 4. приемане на
изпълнението; 5. липса на погасяване на паричното задължение на възложителя
чрез плащане или друг валиден погасителен способ.
Съгласно
трайната съдебна практика изработката е неформален, консенсуален, двустранен и
възмезден договор, при който писмената форма не е такава за неговата валидност.
Съгласието между страните за основните параметри на договора: възложена работа
и дължимо възнаграждение за същата, може да бъде постигнато писмено, устно или
чрез конклудентни действия. При липса на писмена форма на договора сключването
му подлежи на доказване с всички доказателствени средства, включително и със
свидетелски показания. Така решение № 3/15.03.2016 г., по гр. д. №2526/2015 г.
на ВКС, III г.о., решение № 72 от 28.04.2015 г. по т. д.
№ 2628 / 2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 97/ 03.07.2013 г. по т. д. № 533/2012 г.,
ВКС.
От
приложените писмени доказателства към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18826/2018 г. на РС Пловдив, XIX гр. състав, а именно – договор за доставка и монтаж от
****** се установява, че между страните по спора е сключен договор за
изработка, по силата на което ответникът, в качеството му на възложител е
възложил на ищеца, в качеството му на изпълнител, да извърши доставка и монтаж
на дограма за обект „Многофамилна жилищна сграда с адрес: гр. ******.
Договорената цена била в размер на 70680,85 лв. без ДДС, съответно 84817,02 лв.
с ДДС, която следвало да се заплати на три транша – авансово – 30 % при подписване
на договора, междинно – 60 % и окончателно – 10 %, платими след подписване на
акт № 19 и предоставена фактура.
По делото са представени три
фактури, съответно фактура № ***/ 19.10.2017 г. на стойност 25445,11 лв.,
фактура № ***/ 10.01.2018 г. за сумата от 24000 лв. и фактура № ***/ 26.03.2018
г. за сумата от 24000 лв., като ищецът претендира плащане по последната фактура
на стойност 13000 лв.
С констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от ******. е прието, че строеж „въвеждане на
мерки за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда в УПИ *** в гр. ***, във връзка с изпълнение на националната
програма за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда на територията
на Община ***, е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти,
изискванията на строежите по чл.169, ал.1 и 3 от ЗУТ, условията на договорите
за строителство и съответните анекси към тях и че наличната строителна
документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство.
От изготвената по делото ССчЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, отговаряща на поставените задачи и неоспорена от
страните, се установява, че описаните три броя фактури, в това число и
процесната с № ***/26.03.2018 г. са надлежно осчетоводени в счетоводствата на
двете страни (ищец и ответник), налице са аналитични партиди по разчетните
сметки „Клиенти” и „Доставчици”, фактурите са включени в дневниците за
покупко-продажби и справка-декларация по ЗДДС за съответния месец на издаване
на фактурата. Вещото лице дава заключение, че счетоводството при двете
дружества е водено редовно. Неплатената сума по фактура № ***/26.03.2018 г. е в
размер на 13000 лв.
Съгласно
трайната съдебна практика осчетоводяването на издадена от изпълнителя фактура в
счетоводството на дружеството възложител и тегленето на данъчен кредит от него
е доказателство за възникване на облигационно отношение между страните със
съдържание, произтичащо от фактурата и от първичните счетоводни документи, по
силата на които тя е издадена. Така изрично решение № 47/ 08.04.2013 г. по т.
д. № 137/2012 г. на ВКС, II т.о., решение №
46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. №
380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., решение №
92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д.
465/2010 г., решение № 34/22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. По изложените
съображения съдът приема, че между страните е налице облигационно отношение с
параметрите, сочени от ищеца.
Фактът
на осчетоводяването на издадена фактура и ползването на данъчен кредит, освен
че служи за доказателство за възникване на облигационно отношение между
страните, установява и надлежното изпълнение на възложената работа от страна на
изпълнителя, приемането на работата от страна на възложителя и размера на
дължимото възнаграждение. Така изрично решение
№ 65/16.07.2012 г. по т. дело №
333 по описа за 2011г. на ВКС, II т.о., решение 216 от
02.08.2016 г. по т. д. 2411/2014 г. на ВКС, I т.о.
Поради
изложеното, съдът приема, че ищецът, в качеството си на изпълнител на
възложената от ответника работа, е изпълнил същата съобразно уговореното, като
работата е приета без възражения – не са налице нито твърдения в обратен
смисъл, нито пък са ангажирани доказателства за това. Съгласно разпоредбата на
чл. 264, ал.3 ЗЗД, ако при предаване на работата, възложителят не направи
възражение, то работата се счита приета.
По
изложените съображения съдът намира, че доколкото ищецът е изправна страна в
процесното облигационно правоотношение, то следва и да получи уговореното
възнаграждение. Видно от договора, то възлиза на сумата в общ размер от
84817,02 лв. с ДДС. Издадени са общо три фактури на обща стойност под
договорената, а именно – 73445,11 лв., от която сума неизплатена остава
претендираната от ищеца сума от 13000 лв. По делото не са изложение твърдения,
а не са и ангажирани доказателства дължимата сума да е изплатена, поради което
и предявеният иск е доказан по основание и размер.
Като
законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД
ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищцовата страна. По делото се доказа да са сторени разноски за държавна такса в
размер на 260 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. съгласно
договор за правна защита и съдействие от 14.01.2019 г. (л.3 от делото). Следва
да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна
такса – 260 лв. и за адвокатско възнаграждение – 600 лв., като на основание
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че „ИЗОЛА БИЛДИНГ” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полк. Сава Муткуров” № 49,
ет.2, ап.4, дължи на „АКТУАЛ ГЛАС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пазарджик, ул. „Васил Левски” № 13А сумата от 13 000 лв. (тринадесет хиляди лева) по договор
за доставка и монтаж от ****** и по фактура № ***/ 26.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 27.11.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 10349/28.11.2018 г. по ч.гр.д. № 18826 по описа за 2018 г. на
Районен съд Пловдив, ХIX граждански състав.
ОСЪЖДА „ИЗОЛА
БИЛДИНГ” ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на „АКТУАЛ ГЛАС” ЕООД, ЕИК: ********* сумата
от 1160 лв. (хиляда сто и шестдесет
лева) – разноски пред първата инстанция за ДТ и адвокатско възнаграждение,
както и сумата от 860 лв. (осемстотин
и шестдесет лева) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 18826 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, ХIX граждански състав.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.