О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
22
град Велико Търново, 10.05.2021 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново,
първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
като разгледа докладваното от председателя
частно касационно адм. д. № 10106/2021 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и чл. 166, ал. 3 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с 37в, ал. 6 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Образувано е по частна жалбата
на „Агрокрафт“ ЕООД, ЕИК *********, с. Родина, общ. Златарица, представлявано
от управителя Д.З.Т., чрез адв. А.Ч., против Определение № 49/08.03.2021 г. по
АХД № 334/2020 г. по описа на Районен съд – Елена, с което е оставено без
уважение като неоснователно искането на дружеството за спиране изпълнението на
Заповед №ПО-09-518/21.10.2020 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“,
гр. Велико Търново, с която е одобрено изготвеното служебно разпределение по
чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ за ползване на масивите за стопанската 2020 г./2021 г.
в землището на с. Родина, общ. Златарица.
С частната жалба определението
се обжалва като неправилно, като се твърди, че са налице предпоставките за
спиране на изпълнението на заповедта. Поддържат се, че не са съобразени
доказателствата, че изпълнението на оспорената заповед нанася значителни и
непоправими вреди на „Агрокрафт“ ЕООД, изразяващи се в загуба в общ размер на
258 145 лева. Излагат се съображения, че земята на дружеството е подбирана
през годините и е от трета категория, докато служебното разпределение му
отрежда само неплодородна земя по края на блоковете. Това били малки парчета
земя, която не може да бъде обработена от едрогабаритната техника на „Агрокрафт“
ЕООД. В резултат от служебното разпределение дружеството е лишено от
възможността да обработи 2 100 дка, от които 1 050 дка – пшеница и
1 050 дка – царевица, а 500 дка от земите, засети от „Агрокрафт“ ЕООД с
пшеница, служебно са разпределени на друг арендатор. Тройният размер на
средното арендно плащане е изчислен на 17 400 лева. Посочено е, че в
резултат на предварителното изпълнение на заповедта за служебно разпределение
на земите за „Агрокрафт“ ЕООД се генерират значителни вреди, остойностени на
258 145 лева. По тези мотиви се иска отмяна на определението на съда и
спиране на изпълнението на Заповед №ПО-09-518/21.10.2020 г. на директора на
Областна дирекция „Земеделие“, гр. Велико Търново.
Ответната страна –
директорът на Областна дирекция „Земеделие“, гр. Велико Търново, не взема
становище по частната жалба.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства и наведените от страните основания, намира за установено
следното:
Частната жалба е
подадена от надлежна страна, в законния срок, до компетентния съд, поради което
същата е допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните мотиви:
Районен съд – Елена е бил
сезиран на 03 ноември 2020 г. с жалба на „Агрокрафт“ ЕООД с правно основание чл.
37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ против Заповед № ПО-09-518/21.10.2020 г. на директора на
Областна дирекция „Земеделие“, гр. Велико Търново, с която е одобрено
изготвеното служебно разпределение по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ за ползване на
масивите за стопанската 2020 г./2021 г. в землището на с. Родина, общ.
Златарица. В жалбата се съдържа и искане за спиране изпълнението на оспорената
заповед. Същото е аргументирано с това, че оспорената заповед нарушава
основните правила на служебното разпределение на земите и води до големи загуби
и тежко накърняване на интересите на жалбоподателя.
Въз основа на жалбата,
на 03.11.202 г. е било образувано АХД № 334/2020 г. по описа на РС – Елена.
По особеното искане за
спиране на изпълнението на оспорената заповед решаващият съдебен състав се е
произнесъл с Определение № 49/08.03.2021 г., с което искането е оставено без
уважение като неоснователно. Решаващият съд е приел, че след като по силата на чл.
37в, ал. 6 от ЗСПЗЗ е допуснато предварително изпълнение на заповеди от вида на
процесната, то се презюмира съществуването на една или повече от предпоставките
по чл. 60, ал. 1 от АПК. Изложени са мотиви, че жалбоподателят, чиято е
доказателствената тежест, не е оборил тази презумпция и по делото не е установено
наличието на законовите предпоставки за спиране на изпълнението, а именно
причиняване на „Агрокрафт“ ЕООД на значителни или трудно поправими вреди, както
и засягане на интересите на оспорващия с такъв характер и интензитет, които да
са противопоставими на обществения интерес, охраняван от допуснатото
предварително изпълнение.
Настоящият съдебен
състав не споделя тези изводи.
Предварителното
изпълнение на заповеди от вида на оспорената пред Районен съд – Елена е
допуснато по силата на разпоредбата на чл. 37в, ал.
6 от ЗСПЗЗ и по аргумент от тази норма обжалването им не спира
изпълнението, освен ако съдът не постанови друго. Спирането изпълнението на административните
актове от съда е рагламентирано в чл. 166 от АПК. Нормата на ал. 3 от цитирания
текст вменява на съда да се произнесе незабавно по направено искане за спиране,
защото се касае за една привременна мярка, която да уреди положението на всички
заинтересувани за периода на съдебното оспорване на акта.
Както се каза, жалбата,
в която е инкорпорирано и искането за спиране на оспорената заповед е постъпила
в съда на 03 ноември 2020 г. и на същия ден е образувано делото по нея.
Произнасянето на първоинстанционния съд повече от 4 (четири!) месеца след това с
обжалваното в настоящето производство определение е извън всякакви нормативни и
разумни срокове. Идеята на законодателя да придаде предварително изпълнение на
заповеди от вида на процесната е свързана със сезонния характер на земеделската
работа и продължителността на стопанската година. Именно с периода на същата е
съобразена и цялата процедура по служебното разпределение н земеделските земи
по ЗСПЗЗ. Съответно общественият интерес, охраняван от допуснатото
предварително изпълнение е именно този – да се гарантира на земеделските
стопани обработка на разпределените им площи в обичайното за това време, в
рамките на съответната стопанска година. За това е още по-наложително
незабавното произнасяне на съда в конкретния случай. Закъснението на съда обаче
не може да легитимира междувременно реализиралото се фактическо положение, нито
да противопостави евентуалните вреди на оспорващия на разходите, които облагодетелстваните
от акта са направили вече. Вместо да се произнесе незабавно по искането за спиране
съдът първо, не е предприел каквото и да е по делото в рамките на повече от два
месеца, а след това - е постановил серия от актове, без каквото и да е
отношение към искането за спиране. Така, на 06.01.2021 г. (повече от два месеца
след образуване на делото) съдът е постановил първия си акт по него – разпореждане,
с което е задължил директора на ОДЗ – Велико Търново тепърва да представи
преписката и списък на заинтересуваните страни (въпреки че същите се
конституират от съда служебно, а и те са били видни от съдържанието на
оспорената заповед, която освен че е публикувана на сайта на МЗХГ, е била
представена и като приложение към жалбата от оспорващото дружество), при това съдът
е определил за това повече от два пъти по-дълъг срок за това от законния (7
дни, вместо 3).
След още повече от един
месец (въпреки че преписката би следвало да се комплектова и изпрати в едва 3-дневен
срок според закона), с ново Разпореждане - от 16.02.2021 г., съдът за първи път
е намерил жалбата за нередовна, като е поискал от жалбоподателя да отстрани
констатираните едва сега нередности – да представи още 12 броя от нея – за
заинтересованите страни (не че такива са били конституирани от съда на този етап,
а и излишно явно, защото част от тези преписи се намират и сега прикачени към
кориците на делото на ЕРС с отбелязване на ръка от неизвестен автор „в повече“).
В последващо разпореждане от 24.02.2021 г. съдът повторно е обездвижил първоначалната
жалба - за представяне на преписи от приложенията към нея за заинтересуваните
страни, въпреки че приложенията са оспорения акт и документи от преписката, до която
тези лица имат достъп.
Всички тези действия на
съда може и да имат формално пунктуално основание по отношение на основния спор
– за законосъобразността на жалбата срещу заповедта за служебното разпределение,
но нямат никакво касателство по отношение на искането за спирането на
изпълнението на оспорения акт. По това искане съдът дължи произнасяне в закрито
заседание, незабавно. В тази връзка не може да се приеме от настоящия състав дори
и че първоинстанционният съд е намерил някакво основание да бави произнасянето
си по този въпрос, воден от гаранция за правото на защита на заинтересуваните
страни по делото, защото районният съд очевидно не е намерил за нужно да
изпрати преписите от жалбата и инкорпорираното в нея искане за спиране на тези
заинтересувани за становище и определено се е произнесъл по искането за спиране
без изобщо да съобщи на тези страни за жалбата и искането за спирането и без да
поиска становище от тях за спирането или да определи срок за такова. (Това не е
нарушение, защото законът, предвид незабавния характер на произнасянето, не
изисква такава размяна на книжа.)
Едва на 22.04.2021 г.
(тоест след още повече от месец след отказа да спре изпълнението) съдът е
намерил основната жалба за допустима (въпреки че съдът не може да се произнесе
по искане за спиране на изпълнението на акт, ако не е приел жалбата срещу него
за допустима, тъй като надлежно образуваното и допустимо оспорване на акта е
процесуална предпоставка за допустимост на искането за спиране на изпълнението
му), конституирал е страните и е насрочил делото за 31.05.2021 г. като е определил
срок за становище по основаната жалба и допълнените към нея на ответника за
становище по тях. (В тази връзка макар й извън предмета на това дело, следва да
се има предвид, че и това насрочване е извън определените от закона срокове,
тъй като чл. 157 от АПК изисква съдията-докладчик да насрочи делото в срок не
по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата в съда).
Съответно съдът е
съобщил определението си по искането за спирането само на ответника, т.е.
заинтересуваните страни по делото дори на този етап нямат информация по въпроса,
което означава, че няма как да са отчели риска предварителното изпълнение от
което те черпят права да бъде спряно на някакъв следващ етап.
Така, районният съд с цялото
си поведение по делото е станал основание за започване и продължаване и до сега
на фактическото предварително изпълнение на оспорената заповед, което обаче не
е било скрепено своевременно с юридическата санкция на дължимото съдебно
произнасяне при наличието на искане за спирането му и безспорно е (или ще) породи
изключително тежък спор за последиците от това предварително изпълнение,
независимо от крайния изход на делото. Фактът обаче, че по вина на съда лицата,
за които актът е благоприятен вече са получили голяма част от изпълнението му
във времето не може да обоснове отхвърляне на процесната частна жалба, защото
това би довело до просто придаване на юридическо предимство на фактическото
положение и приоритет на първия във времето, като би обезсмислило изобщо
настоящето производство.
Принципно, при
произнасянето си по искането за спиране съдът дължи преценка на определени
факти и доказателства. Въпреки че е забавил произнасянето си толкова дълго,
съдът не е указала на жалбоподателя кои са релевантните факти по отношение на
искането му за спиране на изпълнението на заповедта, нито е разпределил някаква
доказателствена тежест по този въпрос, въпреки че чл. 171 от АПК е общо
правило, приложимо за всички производство по този кодекс. Съответно, изцяло с общите
мотиви, с които законът е придал предварително изпълнение на акта, е отхвърлил
искането за спиране на изпълнението на процесната заповед.
Специфичното на
хипотезата е, че не административният орган с разпореждане, а законодателят е
допуснал предварително изпълнение на заповедта при презюмиране на основанията
по чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно наличие на важни обществени интереси, които
трябва да бъдат защитени. Както вече се каза, в случая тези интереси са
свързани с времетраенето на стопанската години и хронологията на земеделските
дейности в рамките на нея, които неминуемо са свързани с разходи. По аргумент
от чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото по този начин предварително изпълнение
може да бъде спряно от съда при условие, че в закона не е предвидена изрична
забрана за съдебен контрол, в която хипотеза попада и разглежданият случай.
Законодателят посочва и конкретните материалноправни основания, при наличието
на които съдът допуска спиране. Според ал. 4 на чл. 166 от АПК, условията за това
са определените в ал. 2, т.е. спиране се допуска, ако изпълнението на заповедта
би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Пред районния съд са
ангажирани писмени доказателства за обработваните от „Агрокрафт“ ЕООД преди
процесната заповед земи по силата на карта за правните основания на землището
на с. Родина. От приложена справка се установява, че за обработката на
въпросните имоти от дружеството-жалбоподател през стопанската 2019/2020 г., са
извършени разходи за сеитбата на царевица, както следва: за оран, култивиране,
торене, рента, сеитба, окопаване, пръскане, жътва и др., възлизащи общо на 131 лв.
При субсидия от 32 лв./дка като чисти производствени разходи са посочени 99 лв.
При изкупна цена от 0,32 лв./кг царевица печалбата от 1 дка царевица е 109 лв.,
при което загубата от царевица при служебното разпределение за 2020/2021 г. би
възлязла на 114 450,00 лв. за 1050 дка. По аналогични доказателства,
загубата от 1050 дка слънчоглед е остойностена на 106 995 лева, а от 500
дка пшеница /засети от „Агрокрафт“ ЕООД, но служебно разпределени на друг
арендатор/ – на 19 300,00 лева.
Както беше посочено
по-горе, мотивите на районния съд за отхвърляне на искането за спиране са за
несъмнено презюмиране наличието на една или няколко от предпоставките на чл.
60, ал. 1 от АПК в полза на органа, издал обжалвания акт. Действително в случая
се касае за имуществени вреди, обезщетяване за които може да се търси по исков
ред. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК обаче, не поставя като единствено
условие за спиране на предварителното изпълнение вероятността от трудно
поправими вреди. Като самостоятелно основание за спиране на изпълнението алтернативно
предвижда обезпечаване на интересите на оспорващия адресат и при вероятност за
причиняване на значителни вреди от административния
акт. За да е налице основание за спиране е достатъчно съществуването на вероятност за настъпването на такива
значителни вреди, който извод се налага от използвания от законодателя израз „би
могло“. В случая такава вероятност съществува, съдът не е изследвал изобщо
въпроса за размера на щетите, които са обосновават по делото, поради което като
е отхвърлил молбата за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ПО-09-518/21.10.2020
г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“, гр. Велико Търново, районният
съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а
искането на „Агрокрафт“ ЕООД – уважено.
С оглед на това и на
основание чл. 236 от АПК и § 19 от ПЗР
на ЗИД на АПК, Административният съд – Велико Търново,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 49/08.03.2021
г. по АХД №334/2020 г. по описа на Районен съд – Елена и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
СПИРА предварителното
изпълнение на Заповед № ПО-09-518/21.10.2020 г. на директора на Областна
дирекция „Земеделие“, гр. Велико Търново до приключване с влязъл в сила акт на
производството по АХД № 334/2020 г. по описа на Районен съд – Елена.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.