№ 2114
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110204419 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от М. ПЛ. М. ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 22-4332-001785/24.02.2022 г., издадено от началник група в отдел "Пътна
полиция" към СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на М. ПЛ. М. ЕГН
********** е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева
и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
С депозираната жалба се иска отмяна на обжалваното НП, като се поддържа, че при
издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не
са посочени обстоятелствата, на база на които е извършена проверката.
В съдебно заседание жалбоподателката, уведомена от процесуалния си представител,
адв. Т., не се явява, представлява се от адв. А., преупълномощена от адв. Т., която пледира
за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения.
Въззиваемата страна – Отдел "Пътна полиция" при СДВР – редовно призована, не
изпраща представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди
доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 10.02.2022 г. около 23:58 часа в гр. София жалбоподателката М. ПЛ. М. управлявала
лек автомобил марка Мерцедес с рег. № СВ****РХ, нейна собственост, движейки се по бул.
Фритьоф Нансен от бул. Васил Левски към Бул. Черни връх. До номер 3 на бул. Фритьоф
Нансен същата била спряна за проверка от екип на ОПП- СДВР, В състав Н.Д.Ц. и Г.Х.Т. –
1
служители на ОПП СДВР. Тъй като при проверката свидетелите усетили миризма на
алкохол, решили и изпробвали водача на автомобила – М. ПЛ. М. за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест дрегер 7510 ARNA 0136. Последното отчело положителен
резултат от 1, 18 промила алкохол в издишания въздух. Предвид получения резултат на
жалбоподателката бил издаден талон за медицинско изследване № 107635 за явяване в
УМБАЛ "Св. Анна" – София за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез
химическо изследване. Жалбоподателката посетила лечебното заведение и дала кръв за
изследване.
С оглед направените в хода на проверката констатации, свидетелят Н.Ц. съставил
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
78549/11.02.2022 г. за нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил предявен за
запознаване на жалбоподателката, която само посочила, че има възражения без да уточнява
какви.
На 11.02.2022 г. било извършено изследване на кръвната проба, дадена от
жалбоподателката в УМБАЛ "Св. Анна" – София по метода на газовата хроматография и
било установено наличие на алкохол в концентрация 0, 96 промила, за което бил съставен
протокол за химическо изследване.
Въз основа на горепосочения АУАН и като били взети предвид резултатите от
химическото изследване на кръвната проба, на жалбоподателката било издадено
наказателно постановление № 22-4332-001785/24.02.2022 г., от началник група в отдел
"Пътна полиция" към СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на М. ПЛ. М.
ЕГН ********** е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 1000 /хиляда/
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните
по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Ц. и Т.,
както и събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за
медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол за
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, извлечение от
паметта на техническо средство Алкотест дрегер 7510, справка "Картон на водача", копие от
заповед № 8121з-1632/2021 г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в
длъжност, заповед № от 23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и безкритично на
показанията на свидетелите Т. и Ц., отчитайки факта, че те са били лицата, извършили
проверката на жалбоподателката и заявеното от тях представлява източник на преки
доказателства, поради което настоящият състав прие с доверие казаното от свидетелите
относно времето и мястото на извършената проверка, проведеното в хода на същата
изследване за употреба на алкохол с помощта на техническо средство на водача на спрения
лек автомобил отчетения от същото резултат. Заявеното от свидетелите кореспондира и с
извлечението от паметта на техническото средство, в която посочените данни относно
времето на теста и резултата от същия напълно съответстват на показанията на свидетелите.
От показанията на свидетелите се установява, че водачът е лъхал на алкохол, съответно, че
не е била съпроводена до лечебно заведение, доколкото НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози не изисква това. Съдът намери обсъжданите показания за
пълни, непротиворечиви и подкрепени от останалия доказателствен материал по делото,
поради което ги кредитира изцяло.
Видно от представения по делото протокол за химическо изследване, при изследването
с газхроматографски метод на 11.02.2022 г. в дадената от жалбоподателката М. кръвна
2
проба е била установена концентрация на алкохол 0, 96 промила.
От представените по делото заповеди и акт за встъпване в длъжност се установява
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган. Писмените
доказателства са еднопосочни, обективни и достоверни, с оглед на което съдът им се довери
изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок за обжалване, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението, а НП е
издадено по-малко от месец след това.
Неоснователно е възражението за липса на словесно описание на нарушението и липса
на посочване на обстоятелствата, при които е извършена проверката. Както в АУАН, така и
в НП са посочени всички елементи от състава на административното нарушение, посочена е
датата, мястото и часа на проверката, къде и в каква посока се е движил управляваният от
жалбоподателката автомобил, неговата марка, модел и държавен контролен номер,
извършеният тест с техническо средство, неговият номер, номер на проба и резултат,
обстоятелството, че е издаден талон за изследване и неговия номер. В НП освен тези
обстоятелства е посочено и отчетено извършеното впоследствие изследване на дадената
кръвна проба и нейният резултат, номер на протокола, и датата на съставянето му. В този
смисъл съдът намира, че както АУАН, така и НП, отговарят на изискванията на чл. 42 и
респективно чл.57 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни
средства да управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни
машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба
на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Издадената на базата на тази законова делегация наредба е Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвна и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
По дело по безспорен начин беше установено, че на инкриминираната дата
жалбоподателката М. е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5
промила /на хиляда/, а именно 0, 96 промила, която концентрация е установена посредством
химическо изследване по метода на газовата хроматография при спазване на изискванията
на Наредба № 1/19.07.2017 г., с което от обективна страна е осъществен съставът на
вмененото ѝ нарушение. Съгласно чл.3а от наредбата установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на
алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
3
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста. В случая лицето не е приело показанията
на теста и е изпълнило указанията за явяване в лечебно заведение за взимане на кръвна
проба и последващото изследване. Съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява
въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В този
смисъл при наличие на изследване с техническо средство и на извършено изследване на
кръвната проба по газхроматографски метод, меродавно е последното, а извършеният тест с
дрегер е без значение за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Ето защо
съдът приема, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателката е била 0.96
промила, което е и по-малко от отчетеното от дрегера.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина – пряк умисъл. М. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, като
пряко е целяла именно тяхното настъпване.
Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да се направи
извод, че извършеното от жалбоподателката нарушение разкрива значително по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните такива нарушения, поради което и
извършеното от жалбоподателя деяние не може да се квалифицира като маловажен случай.
На първо място управлението на МПС под въздействието на алкохол значително повишава
опасността от реализиране на ПТП, с което употребилият алкохол водач застрашава освен
собственото си здраве и живот и тези на оставалите участници в движението, а на следващо
място се касае за управление със значителна концентрация на алкохол в рамките на
административното нарушение.
Законодателят в чл. 174, ал. 1 ЗДвП е диференцирал административните наказания
глоба и лишаване от право да управлява МПС, налагани на водач, който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвна над 0, 5 на хиляда в зависимост от установената
концентрация на алкохол в кръвта. Доколкото в конкретния случай доказаната
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателката М. е била 0, 96 промила, попадаща
в границите от 0, 8 на хиляда до 1, 20 на хиляда, то правилно АНО е приложил
санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП и е наложил административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца. За извършеното нарушение законодателят е определил административните
наказания в абсолютен размер, съвпадащ с този, наложен от АНО, поради което за съда не
съществува възможност за тяхното ревизиране.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд, НО, 116-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-001785/24.02.2022 г.,
издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на основание чл.
4
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на М. ПЛ. М. ЕГН ********** е наложено административно
наказание – "глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. София
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните на
основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5