Р Е Ш Е Н И Е
№..........
гр. Велинград, 08.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ВЕЛИНГРАД, Наказателен състав, в публично заседание на двадесет
и първи юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря М. Димитрова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 86/2019 г. по описа на РС- Велинград, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.Е.М. ***,
чрез адв. Р.А.от ПАК, против Наказателно постановление № 18-0367-002359 от 29.01.2019
г. издадено от Началник група в РУ- Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик, с
което за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2 000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Обобщено в жалбата се релевират
оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна
се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага подробни обосновани
съображения за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно
призована не изпраща законов и процесуален представител, но с изпращането на
АНП, депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага
съображения за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на НП.
Като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът
прие за установено следното:
Жалбоподателят М. е санкциониран с НП
за това, че на 04.09.2018 г., в 22,34 часа в гр. Велинград, на ул. „Никола
Вапцаров“, е управлявал товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег. № РВ **ТТ,
негова собственост, като при извършената му проверка е отказал да бъде
изпробван за алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с № ARDM 0196, за установяване употреба на алкохол. Издаден
му бил Талон за изследване № 0029175.
При така констатираното св. К.С.- мл.
автоконтрольор в РУ- Велинград при ОДМВР- Пазарджик, съставил срещу
жалбоподателя АУАН с № 943488/04.09.2018 г., който му бил предявен и връчен
срещу подпис.
Въз основа на АУАН било издадено и
атакуваното НП, което било връчено на адв. Р.А.от ПАК в качеството на
пълномощник на санкционираното лице, съгласно Пълномощно от 18.12.2018 г. (л.6
от делото) на 31.01.2019 г. Жалбата против НП била подадена до РС- Пазарджик
чрез АНО, депозирана чрез надлежно упълномощен пълномощник на санкционираното
лице, входирана в деловодството на РУ- Велинград на 05.02.2019 г. и
регистрирана с Вх. № 367000-1243, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя- св. К.С. и свидетелите М.Б., И.П., М.С. и М.Г..
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на
санкционираното лице до степен да не може да научи в какво точно е обвинен и
ефективно да организира защитата си.
Няма спор, че на процесната дата и
място жалбоподателят е управлявал посоченото в НП МПС. Не се спори също, че е
бил спрян за проверка от контролните органи. От еднопосочните показания на
свидетелите С., Б. и П., се установи категорично, че жалбоподателят е бил
поканен да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, но той
категорично е отказал. От същите се установява, че водачът при извършената му
проверка е лъхал на алкохол, което е накарало и св. С. да го покани да бъде
изпробван с техническото средство. Съдът не даде вяра на показанията на св. С.
досежно обстоятелството, че не е видяла при полицейския автомобил при
отправената покана от полицаите да изпробват жалбоподателя да има техническо
средство. На първо място тези и твърдения бяха опровергани от недвусмислените и
категорични показания на полицейските служители, от които стана ясно, че
техническото средство е било на разположение при проверката, което се
потвърждава и от приетите писмени доказателства и най-вече от справката от РУ-
Велинград с рег. № 367000-5886/20.06.2019 г. От показанията на полицаите стана
ясно още, че по време на проверката нито св. С., нито друго лице- пътник от
микробуса е слизало, респ. се е приближавало към полицейския автомобил. При
това положение, което обори твърдението на св. С., че е слизала от автомобила
от една страна и от друга, че е видяла, че при полицейския автомобил не е имало
техническо средство. Освен това житейски няма как без да е излизала от
микробуса или макар и да е излязла и да е била до него, и отдалечеността на
полицейския автомобил от МПС на жалбоподателя, св. С. да има пълна видимост към
полицейския автомобил и предметите в него, върху него и пр., като процесното
техническо средство.
При наличието на отказ да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, св. С. съставил на
водача ТИ с № 0029175, в който било вписано, че водачът „отказва проба“. В ТИ
било посочено още, че водачът ще бъде изпробван за алкохол чрез медицинско и
химическо изследване, като следва да се яви във ФСМП- Велинград до 0,45 мин. от
връчването на талона, което станало в 23,00 ч. на 05.09.2018 г.
Видно от ТИ е, че в него не е било
вписано от контролния орган часа и начина на извършване на проверката, вида,
модела, фабричния номер на техническото средство, с което водача е бил поканен
да бъде тестван за употреба на алкохол, съгласно чл.6 ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. При това положение е
налице нарушение на процедурата по съставяне на ТИ, което неминуемо накърнява
правото на защита на жалбоподателя, т.к. обстоятелствата, които не са били
вписани в ТИ са елементи от фактическия състав на вменено нарушение и срещу
които привлечения към административнонаказателна отговорност се брани. Налице е
и още едно нарушение на процедурата по Наредбата, а именно посочването на
срокът, в който водачът следва да се яви в лечебното заведение. В конкретния
случай този срок е до 45 минути, тъй като нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира мястото за извършване на
медицинско изследване. В ТИ обаче контролният орган е посочил срок „0,45“ мин.
Няма спор, че след като се изисква посочването на срок в минути, съгласно
Наредбата (чл.6 ал.6 т.2), то изписването на срока по посочения начин- с
десетична запетая, указва че срокът е не 45 минути, а 45 секунди. Този срок е в
драстично нарушение на наредбата и поставя лицето в невъзможност да се яви
навреме в лечебното заведение. Вероятно и поради това обстоятелство вероятно и
жалбоподателят не се е явил в лечебното заведение. Тук е мястото да се посочи,
че съдът не даде вяра на показанията на св. С., че са отишли във ФСМП-
Велинград, но мед. лице отказало да вземе проба от жалбоподателя, защото в ТИ
било указано „нереално“ време. В противовес на нейните показания са тези на св.
Г.- мед. сестра в посоченото лечебно заведение, която категорично заяви, че при
явяване на лицето в заведението, независимо, че е след указания в ТИ час, то
неговото явяване се отбелязва в мед. Журнал, както и това, че е отказано
вземането на кръвна проба и причините за това. Свидетелката посочи още, след
като процесния ТИ й бе предявен, че „0,45 мин“ според нея е 45 мин., а не сек.
и ако лицето се е явило в лечебното заведение било в рамките на тези минути или
дори след това, то неговото посещение е щяло да бъде отразено в журнала. Видно
обаче от изискания такъв за процесната дата е, че жалбоподателят не се е явил в
мед. заведение.
При това положение, когато лицето не
се яви в лечебното заведение и не даде проба за мед. и хим. изследване, то съгласно
Наредбата, ще е извършило нарушението отказ да бъде изпробвано с техническо
средство за употреба на алкохол, при изпълнена процедура съгласно този
нормативен акт. В случая обаче, предвид посоченото нарушение на тази процедура
при изготвянето на ТИ, както се посочи е налице процесуално нарушение от
категорията на съществените, нарушаващо правото на защита на санкционираното
лице. При това положение АНО неправилно е ангажирал адм. наказателната
отговорност на жалбоподателя и издаденото НП се явява незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени.
Налице е допуснато и още едно
процесуално нарушение при съставянето на НП, а и на предхождащия го АУАН. Това
е така, т.к. в същите не е посочено в колко часа жалбоподателят е бил поканен
да бъде тестван с техническото средство и той е отказал. В АУАН и в НП е
посочен час на нарушението- 22,34 часа. Видно обаче от събраните писмени
доказателства и по конкретно заверено копие на АУАН № 943787/04.09.2018 г. е,
че на същата дата и в същия час жалбоподателят е извършил и друго нарушение на
правилата за движение, а именно управление на автомобил, за който няма сключен
договор за ЗЗ „ГО“. От показанията на полицейските служители се установи, че
при извършената проверка на водача е установено най-напред именно това
нарушението и едва след това, при констатиране на типичен мирис на алкохол от
водача, същият е бил поканен да бъде тестван с техническото средство. При това
положение, ако в 22,34 ч. е извършено нарушението по КЗ, няма как
жалбоподателят да е отказал да бъде тестван с техническото средство за алкохол
пак в същия час. При това положение от една страна е допуснато процесуално
нарушение- като не е посочен часа в който жалбоподателят е поканен от
контролния орган да бъде тестван с техническото средство и той е отказал, а от
друга- от събраните доказателства не е доказано до необходимата степен на
несъмненост, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение на посочения
в акта и НП час.
Поради всичко изложено
до тук- допуснати нарушения на процедурата на Наредба №1/19.07.2017 г., както и
нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при съставянето на АУАН и НП, а
и предвид недоказаността на нарушението, за което е повдигнато обвинение на
жалбоподателя, съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено, като не намира за нужно да обсъжда и други доводи по
същество.
Така мотивиран и Районен
съд Велинград в настоящия състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0367-002359 от 29.01.2019 г. издадено от Началник група в РУ-
Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което на Б.Е.М. *** за нарушение на
чл.174 ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като незаконосъобразно.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: