Определение по дело №236/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 375
Дата: 10 май 2019 г.
Съдия: Татяна Генова Митева
Дело: 20194300500236
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

град Ловеч, 10.05.2019 год.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                    

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА           

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                                                   КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

при секретаря ……………………………………..…………………като разгледа докладваното от съдия Митева в.ч.гр.д. № 236 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

           Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 1142/ 28.02.2019 година (п.кл. 26.0211.2019г.) от "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район ,,Триадица", бул. „Витоша" № 146, бизнес център „България", сграда А, ет. 4, представлявано от управителя И.Ш., чрез юрисконсулт П. Костова против разпореждане № 301/ 06.02.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 101/2019 г. по описа на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за административни разноски в размер на 71.38 лева и възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 107.64 лева.

Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно, постановено при нарушение на материалноправните разпоредби и правилата в заповедното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал.2 от ГПК изрично препращане към чл. 127, ал.1 от ГПК редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК). В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение. Заявителят следва да посочи в заявлението фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. 

Посочва, че с постановеното разпореждане, районният съд е излязъл извън пределите на предоставената му от законодателя компетентност в рамките на заповедното производство. Дори да се приеме, че заповедният съд дължи служебно произнасяне по въпроса за съответствието на договора със Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителя, преценката му, че условията по процесния кредит се намират в противовес с императивни правни норми, е категорично неправилна. Изтъква, че длъжникът сам е избрал при кандидатстването си за кредит от „Кредисимо" АД да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между него и кредитора договор, като осигури поръчителство от трето одобрено от „Кредисимо" АД юридическо лице /имал е възможност и да избере необезпечен кредит/, съгласно раздел II „Дефиниции", т. 20 от Общите условия за предоставяне на кредите на Кредисимо - в случая „АЙ ТРЪСТ”. Поръчителят се е съгласил да предостави поръчителство за задълженията на г-н Ватишев при цена на услугата 77.62 лева. Клиентът може да заплаща задълженията си към АЙ ТРЪСТ по начините, използвани за плащане на задълженията към „Кредисимо" АД, но въпреки че „Кредисимо" АД може да администрира плащанията от клиента към поръчителя, плащанията за услугите и риска на поръчителя не се извършват в полза на „Кредисимо" АД. Счита, че възнаграждението в размер на 107.64 лева намира основание в договора за предоставяне на поръчителство, който е сключен между „АЙ ТРЪСТ” и съответния клиент на „Кредисимо" АД - в случая  г-н Стоянов, който е избрал да осигури обезпечение (поръчителство) за задълженията си по договор за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо" АД. Последното дружество се намира в договорни отношения със съответния клиент по договора за потребителски кредит и в договорни отношения с „АЙ ТРЪСТ”, но не участва в отношенията между клиента и поръчителя. Ето защо възнаграждението, дължимо от Стоян Иванов Стоянов на „АЙ ТРЪСТ” за предоставената услуга не е и не може да се дефинира като уговорка, с която се заобикаля закона и оскъпява кредита и е свързана със забавата на длъжника. Изтъква, че разликата при заявление за кредит до Кредисимо с избран вид обезпечение договор за предоставяне на поръчителство или необезпечен касае само срока на разглеждане на заявлението. Пояснява, че не претендират в пълен размер дължимото възнаграждение, съгласно договорните условия. Освен това писмени доказателства към подаденото от Дружеството заявление не са били прилагани, поради което не е възможно съдът да прецени така категорично дали конкретна клауза противоречи на закона в документи, отнасящи се до спорното право, които документи не са приложени към заявлението. Отхвърляйки процесиите претенции на Ай Тръст за дължимото му се възнаграждение по сключения договор за предоставяне на поръчителство с длъжника, съдът е накърнил едно от основните права на страните по дадено облигационно правоотношение, а именно- свободата на договаряне. Прогласявайки клаузата за заобикаляща закона, съдът накърнява в цялост правата на една от страните в заповедното производство, респективно не е зачел принципа на равенството на страните в процеса – чл. 9 от ГПК.

Посочва още, че дейността им е обект на проверки на КЗП и не е констатирано нарушение. Изтъква още, че към заявлението не са представени писмени доказателства, от които съдът да направи категоричен извод за нищожност на конкретни клаузи в договора.

В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „АЙ ТРЪСТ”  ЕООД заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника  Стоян Иванов Стоянов за парично вземане в размер общо на сумата 893.86 лева, от които 600.00 лв. – главница, 62.38 лева административни разноски; 107.64 лева възнаграждение по договор за предоставено поръчителство; 123.84 лева  договорна лихва от 03.01.2018 г. до 01.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25 лева държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за кредит № 1003868 от 03.01.2018 год. за сумата от 600 лв., сключен между  „Кредисимо”АД (заемодател) и Стоян Иванов Стоянов (кредитополучател или длъжник). Същият е обезпечен чрез сключен на 03.01.2018 г. договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст”ЕООД (поръчител) и Стоянов (потребител), по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по договора за кредит, за което на Поръчителя се дължи възнаграждение. Длъжникът от своя страна се задължил да върне предоставената му сума, заедно с уговорената договорна лихва, съгласно погасителния план към договора за кредит, както и дължимото възнаграждение на поръчителя, което не е изпълнено. Посочва, че вземането на заемодателя е станало предсрочно изискуемо, тъй като не е изпълнил задълженията си съгласно погасителния план, за което обстоятелство на  21.01.2019 г., на длъжника е връчено уведомление. Твърди, че на 23.01.2018 година заемодателят е изпратил искане за плащане до „Ай Тръст”ЕООД в качеството му на поръчител, който отговаря солидарно с длъжника пред заемодателя, а поръчителят е изпратил уведомление до длъжника за всички дължими суми. Сочи още, че в указания срок - 25.01.2019 г. дружеството-поръчител изпълнило задълженията си и изплатило на заемодателя всички дължими от длъжника суми, включително и 71.38 лева за всички извършени административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно  погасяване на задълженията. Изтъква още, че на същата дата уведомили длъжника за извършеното плащане и встъпване в правата на кредитор на „Ай Тръст”ЕООД, в т.ч. и за дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 107.64 лв.

Първоинстанционията съд е отхвърлил частично заявлението по чл.410 от ГПК за претендираното възнаграждение по договор за предоставено поръчителствопо съображения, че противоречи на закона - чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел и дови до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. Поради това те не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК – клаузите на договора за кредит относно уговорената лихва са нищожни поради заобикаляне на закона. Видно от данните по делото наред с главница и договорна лихва, претенцията в заявлението, включва и начислено възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 107.64 лева. Съгласно нормата на чл. 33, ал.1 и 2 от Закона за потребителския кредит, приложим в настоящия случай, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и  обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. В този смисъл настоящата инстанция счита, че е налице противоречие със закона и добрите нрави, за което съдът следи служебно, поради което не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

 

                       О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 301/ 06.02.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 101/2019 г. по описа на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 107.64 лева.

Определението  не подлежи на обжалване.  

                    

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.