Разпореждане по дело №287/2024 на Административен съд - Силистра

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №24-02 90-000159/ 02.07.2024г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), по вид „временно отнемане на СУМПС да решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Свидетелството за управление на МПС (немски образец) №01200451А61 е иззето със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA №1237877/01.07.2024г., съгласно регламентацията от чл.172 ал.3 ЗДвП,за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП,извършено от Д. С. А. от [населено място], с лек автомобил, [Марка], ***, с рег.№[рег. номер], собственост на Е. М. от [населено място].

Жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат О. Б. от АК-Р., твърди, че оспореният акт бил материално незаконосъобразен, тъй като базовата предпоставка за приложение на релевираната разпоредба от ЗДвП - „управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“ не била установена. Това било така, защото административната принуда е наложена въз основа на показанията на техническо средство, с което е бил изпробван оспорващият в хода на полицейска проверка - Drug Test 5000, с фабричен номер:ARSE-0053, отчел наличие на амфетамин, с проба №19, които (показания) били оспорени от водача. Издаден му бил Талон за изследване №0145201 (непредставен с преписката) и същият бил дал биологичен материал за медицинско изследване, което активирало правилото от чл.3а т.2, респ. чл.6 ал.10 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози (Обн.ДВ,бр.61/17г.,посл.изм.ДВ,бр.81/23г.) Воден от тези съображения оспорващият твърди, че процесният резултат от тест, извършен с техническо средство Drug Test 5000, при наличието на дадена проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, не бил годно доказателствено средство за установяване на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, а тежестта за неговото доказване е нормативно възложена на ответния орган.

На същия терен релевира и оплакване,че полицейският орган бил приложил неправилно закона, в сегмента за постигане на нормативната цел. Акт от процесния вид се издавал с оглед на изрично нормираните цели с чл.22 ЗАНН, във връзка с чл.171 ал.1 ЗДвП, а не за да бъде необосновано ограничена правната сфера на неговия адресат, родеещо се (административното ограничение) с наказание, при отсъствие на законоустановените предпоставки за това. Позовавайки се на чл.171 т.1 б.“б“,вр. с чл.174 ал.4 ЗДвП, поддържа, че при дадени проби за медицинско изследване, неговите стойности,вкл. изводи за наличие/отсъствие на наркотични вещества, са определящи. Ето защо, ответният орган дължал изчакване на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване, след което да формира извод за наличие/липса на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, което като не е направил бил нарушил закона.

Жалбоподателят твърди, че не употребявал наркотици, поради която си убеденост дал биологичен материал за изследване, а не само заради предписанието на контролните органи, като счита, че независимо от главното му оплакване, били налице и две други, самостоятелни, основания за отмяна на оспорената ЗППАМ. Същата противоречала пряко на чл.5 ал.4 КРБ и на международните договори, по които РБ е страна, както и - изключително бавното изготвяне на медицинските изследвания в случаи като процесния, които (изследвания) единствено били годни да установят главния съставомерен признак - употреба на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС. В този контекст твърди, че прилагайки административната принуда преждевременно, преди установеност на материалните предпоставки за това, фактически същата се превръщала в наказание, което противоречало на презумпцията за невинност (чл.31 ал.3-ал.4 КРБ), на гарантираното право на труд, обществено и здравно осигуряване, социално подпомагане и др., преценени в ракурса на конституционните норми на чл.16, чл.48 ал.1, чл.51 и чл.52 и други. В случая бил нарушен и принципът за съразмерност от чл.6 АПК, доколкото изключително продължителното изследване на проби от вида на процесната, било извън волята на жалбоподателя, а упражнявания от него труд, бил свързан с ежедневна употреба на МПС, което в съвкупност необосновано нарушавало основни негови права, при твърдяната липса изобщо за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.

С административната преписка е представена Мотивирана резолюция №24-0290-[рег. номер]/02.07.2024г. за прекратяване на административно-наказателното производство и изпращане на материалите по образувано Досъдебно производство (ДП) №2903М-200/2024г. по описа на РУ-Кубрат при ОД МВР гр.Разград, съгласно регулацията от чл.33 ал.2, във връзка с чл.54 ал.1 т.9 ЗАНН, поради евентуалното наличие на данни за престъпление по смисъла на чл.343б ал.3 НК.

Оспорването не е осъществено съгласно правилото от чл.152 ал.1 АПК, но след разпореждане по делото, полицейският орган е представил заверено копие на преписката, от която се установява,че в производството не следва да бъдат конституирани други заинтересовани страни. С оглед на засиленото служебно начало в административното правосъдие (арг. чл.9 АПК), настоящият състав следва да даде указания на страните, съобразно чл.170 ал.1 АПК:

Издателят на оспорения акт дължи установяване изпълнението на законовите изисквания при издаването му,вкл. спазване на регламентацията от Наредба №1/2017г. за издаване на Талон за медицинско изследване по образец, съгласно Приложение №1 към чл.3 ал.2 от с.н., като представи заверен препис от описания в преписката Талон №0145201/01.07.2024г.

В контекста на задължителната служебна проверка по чл.168 ал.1 АПК,съдът указва на страните:

- на ответника, че следва да представи по делото доказателства за компетентността на органа, издал оспорения акт, а именно:цитираната Заповед №330з-1003/08.04.24г. на Директора на ОД МВР гр.Разград; Министерската заповед, определяща службите за контрол по чл.165 ал.1 ЗДвП,вкл. удостоверителен документ за изпълняваната длъжност от издателя на оспорената ЗППАМ - Г. М. Г..

- на жалбоподателя, че носи тежестта за установяване на твърдените от него факти, съгласно от чл.154 ал.1 ГПК,във връзка с чл.144 АПК, на които основава своите възражения.

Независимо от липсата на Списък по чл.152 ал.3 АПК, оспореният пред настоящия състав административен акт не засяга права и интереси на други лица, воден от което и на основание чл.154 ал.1 АПК, съдът

конституира страните по делото:

Жалбоподател: Д. С. А. от [населено място], община [населено място], [улица], действащ чрез адв.О. Б. от АК-Р. със служебен адрес:[населено място], [улица];

Ответник по жалбата: Началник група към ОД МВР гр.Разград, РУ-Кубрат, с административен адрес: [населено място], [улица].

 

На основание чл.157 ал.1 АПК, съдът насрочва съдебно заседание по административно дело №287/2024г. по описа на Административен съд гр. Силистра на 02.10.2024г. от 14:00 часа, за която дата да се призоват конституираните страни по делото.

 

По доказателствените искания на оспорващия (т.3 от жалбата), съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание. Служебно обаче, следва да бъдат събрани относими писмени доказателства, както следва:

Да се изиска от Филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в [населено място] информация относно:

- даден ли е биологичен материал за химико-токсикологично изследване на 01.07.2024г. от Д. С. А. с [ЕГН] от [населено място], община [населено място] и ако са взети такива проби - да се представи медицинската документация за това (вписване в дежурен журнал или друго, каквото се води във филиала);

- изпратени ли са горепосочените проби за лабораторно изследване и в кое медицинско учреждение/лаборатория?

Да се изиска от Районно управление - Кубрат при ОД МВР [населено място], чрез старши разследващ полицай Ж. Ж. информация относно:

- на какъв етап се намира производството по воденото ДП №2903М-200/2024г. по описа на РУ-Кубрат?;

- назначена и изготвена ли е химико-токсикологична експертиза на дадените проби от Д. С. А. на 01.07.2024г., като при възможност да се предостави за целите на настоящото производство заверено копие на същата.

 

Преписи от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл.137 АПК,като ответният орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването (чл.163 ал.2 АПК).