Определение по дело №398/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С Решение 20/09.05.2014 г.,постановено погр.д. № 1605/24.03.2013 г. Кърджалийският районен съд осъдил Н. Ф. Я. и З. Ю. Я. и двамата от с.К.,О. ,обл.Кърджали да отстъпят на Н. Ф. Д. и Е. Ф. О. С. собствеността и да им предадат владението върху общо 2/8 идеални части, или по 1/8 идеална част за всяка от тях, от следния недвижими имот, находящ се в с. К., О., обл.Кърджали, представляващ: поземлен имот с пл.сн. № 121, кв.5 по кадастрално - регулационния план на с.К., О., обл.Кърджали, представляващ дворно място с площ 900.00 кв.м, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи кухня и коридор на първия етаж със ЗП от 70.00 кв.м и на втория етаж от три стаи, кухня, коридор и тераса със ЗП 82.00 кв.м и полумасивна стопанска постройка със ЗП от 48 кв.м, при граници на целиш имот: изток ПИ № 122, кв.5, запад - ПИ № 119 и № 120, кв.5 север-общински терен и юг- ПИ № 122, кв.6. С решението съдът отменил на основание чл. 537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 41/12.06.2007 г., том VІ, н.д. № 996/2007 г. на н. К. Д. в частта относно признаване на придобитата по давност собственост по отношение на недвижимия имот, представляващ поземлен имот с пл.сн. № 121,кв.5 по кадастрално-регулационния план на с.К., представляващ дворно място от 900.00 кв.м, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня и коридор на първия етаж със ЗП от 70.00 кв.м, и на втория етаж от три стаи,кухня,коридор и тераса със ЗП 82.00 кв.м и полумасивна стопанска постройка със ЗП от 48.00 кв.м, при граници на целия имот: изток ПИ № 122,кв.5,запад -ПИ № 119 и № 120, север-общински терен и юг-ПИ № 122,кв.6 за разликата от 6/8 идеални части до целия размер от 8/8 идеални части. С решението съдът осъдил Н. Ф. Я. и З. Ю. Я. да заплатят на Н. Ф. Д. направените по делото разноски в общ размер на 1 030 лева.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Н. Ф. Я. и З. Ю. Я. и двамата от с.К., О., обл.К. чрез представител по пълномощие, с което го обжалват като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. В тази връзка се твърди, че съдът не обсъдил подробно както поотделно, така и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, следствие на което стигнал до неправилния извод, че от откриването на наследството /ноември 1991 г./ ищците без прекъсване са ползвали имота като свой, посещавали са го,поддържали са го, обработвали са дворното място, грижили са се за болната си майка, която останала да живее на първия етаж от къщата, тоест упражнявали са собственическите си правомощия по отношение на имота, като по делото не се установило, жалбодателите да са отблъснали владението на ищците и са ползвали имота спокойно и необезпокоявано в продължение на десет години. Този извод на съда бил постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, тьй като видно от мотивите, които изложил, обсъждал и съответно кредитирал само гласните доказателства, представени от ищцовата страна, като напълно игнорирал като годни за кредитиране ангажираните писмени и гласни доказателства, както ответниците, така и такива ангажирани от ищците, т.е.съдът в случая, за да обоснове своя неправилен извод се задоволил да даде вяра само на една част от приетия и приобщен по делото доказателствен материал. Кредитираните от съда показания само на свидетелите на ищцовата страна в случая, ако били обсъждани както поотделно, така и в съвкупност с останалите приети по делото доказателства, щели да доведат до извода, че тези показания са противоречиви, непоследователни и категорично не кореспондират помежду си. Изводите на съда били в напълно противоречие на изяснената фактическа обстановка по делото, защото било установено, че ответниците живеят в процесния имот непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от 15 години след смъртта на общия наследодател на страните, и че за същия този период ищците не са ползвали имота без прекъсване,не са го поддържали,не са обработвали дворното място,нито са се грижили за болната си майка,защото същата не е била болна през този период,нито към момента.Тези факти се подкрепяли изцяло от приетите по делото писмени доказателства,както и от обясненията на разпитаните по делото свидетели:Ф. М.,Ф. М.,Р. Р..Е. И., Г. Ш. и Г. Ш.. В мотивите към решението напълно били пренебрегнати и не били обсъждани писмените доказателства по делото, в случая "служебна бележка № 305/03.04.2014 г.издадена от ,.В."ООД К.,че Н. Ф. Я. има открита на негово име партида № 2163/85 за къща в с.К. от 1995г., Удостоверение № 2045/29.01.2014 г. и Удостоверение № 2046/29.01.2014 г. и двете на ОД на МВР Кърджали, обстоятелството,че оригиналите на всички платежни документи за платени данъци.ел.енергия и вода се съхраняват при ответниците ,което било индикация за това, че тези разходи са били заплащани от тях лично. В конкретния случай на основание събраните по делото доказателства съдът следвало да приеме за установено и доказано, че ответниците по делото установили правото си на собственост върху целия процесен имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност по смисъла на чл. 79,ал.1 от ЗС. Постановеното решение било необосновано, тъй като съдът формирал своето вътрешно убеждение в резултат на допуснати по -горе посочени нарушения на процесуалните правила. В резултат на допуснатите процесуални нарушения ,изразяващи се в кредитиране само на една част от доказателствата, съдът стигнал до една фактическа констатация напълно различна от истинността на установената по делото фактическа обстановка. Искането с правно основание чл. 537,ал.2 от ГПК, с оглед неоснователността предявения главен иск по чл. 108 от ЗС и неопровергаване изводите на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост от страна на оспорващата ги ищцова страна също се явявало неоснователно и недоказано. По изложените съображения жалбодателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен. Молят да им бъдат присъдени направени в двете съдебни инстанции разноски.

С отговор на въззивната жалба, същата се оспорва като неоснователна. В съдебно заседание, с писмено становище от представителя по пълномощие на ответниците по жалбата, се поддържа отговора на въззивната жалба. Претендират се разноски по представен списък на разноските за въззивната инстанция.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Предявен за разглеждане е иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС, за осъждане на ответниците Н. Ф. Я. и З. Ю. Я., и двамата от с. К., общ. Ч. да отстъпят собствеността и предадат владението на Н. Ф. Д. от гр. К. и Е. Ф. О. С. от с.К., общ. Ч., като наследници по закон на Ф. Я. А. /Ф. Я. С./, бивш жител на с. К., общ. Ч., починал на 23.11.1991г., на общо 2/8 идеални части, или по 1/8 идеална част за всяка от тях, от следния недвижими имот, находящ се в с. К., О., обл.К., представляващ: поземлен имот с пл.сн. № 121, кв.5 по кадастрално - регулационния план на с.К., О., обл.К., представляващ дворно място с площ 900.00 кв.м, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня и коридор на първия етаж със ЗП от 70.00 кв.м и на втория етаж от три стаи, кухня, коридор и тераса със ЗП 82.00 кв.м и полумасивна стопанска постройка със ЗП от 48 кв.м, при граници на целия имот: изток ПИ № 122, кв.5, запад - ПИ № 119 и № 120, кв.5 север-общински терен и юг- ПИ № 122, кв.6; както и е направено искане на основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 41/12.06.2007 г., том VІ, н.д. № 996/2007 г. на н. К. Д. до размера на 6/8 ид.части до целия размер от 8/8.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Ищците Н. Ф. Д. и Е. Ф. О. С., ответникът Н. Ф. Я. /Н. Ф. Я./ - брат на първите две и майка им Д. С. А., са наследници по закон на Ф. Я. А. /Ф. Я. С./, бивш жител на с. К., общ. Ч., починал на 23.11.1991г., съгласно удостоверение за наследници изх. № 45/15.07.2013г., изд. от км-во с. К., общ. Ч. Д. С. А. и Ф. Я. А. /Ф. Я. С./ били съпрузи от 25.07.1960 година, видно от удостоверение за сключен граждански брак , изд. от Община Ч., с. К.. Ответницата З. Ю. Я. е съпруга на първия ответник Н. Ф. Я. /Н. Ф. Я./, считано от 18.09.1980г., съгласно удостоверение за граждански брак, изд. от община Ч., с. К..

През 1966 година, в дворно място с площ от 900 кв.метра, записано в разписния лист на с.К., общ. Ч. на името на наследодателя Ф. Я. А. /Ф. Я. С./, родителите построили двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ на първия етаж от 70 кв.метра и на втория етаж – от 82 кв.метра, а преди 1987 г. и полумасивна стопанска постройка със ЗП от 48.00 кв.метра. Видно от удостоверение № 23/19.02.2014г., изд. от главния архитект на Община Черноочене, сградите са построени в ПИ с пл.сн. № 121, кв. 5 по кадастрално-регулационния план на с. К., общ. Черноочене, одобрен със Заповед № 28/7.2.1990 година; същите са построени преди 07.04.1987 година, като двуетажната масивна жилищна сграда е с режим на търпимост съгласно параграф 16 ПЗРЗУТ, а полумасивната стопанска сграда подлежи на отчуждаване при реализиране на улицата, предвидена в КРП от 1990 година.

С НА за собственост на недвижим имот № 41, том VІ, рег. № 8242, нот.дело № 996 от 12.06.2007 година на К. Н. Д. – н. с район на действие РС-К., регистриран в НК под № 020, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нот. дело № 996 и съгласно чл. 483 ГПК признал ответника Н. Ф. Я. за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: ПИ с пл.сн. № 121, кв.5 по КРП на с.К., общ. Ч., представляващ дворно място с площ 900 кв.метра, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се: на първия етаж- от две стаи, кухня и коридор, със застроена площ от 70 кв.метра и на втория етаж- от три стаи, кухня, коридор и тераса, със застроена площ от 82 кв.метра и полумасивна сграда със застроена площ от 48 кв.метра, при граници на целия имот: изток ПИ с пл.сн. № 122, кв.5; запад – ПИ с № 119 и 120, кв.5; север – общински терен и юг – ПИ пл.сн. № 122, кв.6. Видно от удостоверение изх. № 8/21.01.2014г., изд. от Нотариална Кантора № 020, К. Н. Д. – нотариус, преписката по нот. дело № 996/2007 година е унищожена с Акт за унищожаване на архивни документи на основание Заповед на председателя на Съвета на Нотариусите при Нотариалната камера.

Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ, неоспорено от страните и прието като доказателство, както и от разпита на ВЛ в съдебно заседание, недвижимият имот, за който е съставен НА № 41/2007 година е идентичен с имота, записан в разписния лист на с.К., общ. Ч. на името на Ф. Я. А. /Ф. Я. С./.

Видно от удостоверение за титуляр по партида изх. № 11880585-1/19.02.2014г., изд. от Е. – Б., Е. ЕАД, титуляр по партида с номер на измервателна точка 3054996 и адрес: с.К., от м.септември 2001 г. до момента е Ф. Я. А., като в базата данни не се съдържа информация за период преди посочения.

Видно от удостоверение изх. № 94-00-158/13.02.2014г., изд. от О. Ч., Ф. Я. А. /Ф. Я. С./ не е плащал местни данъци и такси за имота. Същите са плащани от Д. С. А. от 1998 година до 2007 година, като са приложени дубликати от документи за платени данъци за посочения период. Видно от приети като доказателства 16 бр. приходни квитанции за платени данъци и такси за имота, на името на Н. Ф. Я. и З. Ю. Я., същите са за периода 2008г. – 2014 година.

Видно от удостоверение изх. № 305/03.04.2014г., изд. от В и К ООД, гр. К., има открита партида № 2163/85 – къща в с. К. от м.март 1995 година. Н. Ф. Я. има открита партида № 165/130 за фирма „М.- Н. Ф. Я.”. Абонатът няма задължения към дружеството.

Собственическите си права върху съответните идеални части от процесния имот, ищците претендират на основание наследство от баща си, а ответниците – съпрузи - на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност върху целия имот, с начало на владението през 1994 година, продължило явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години - до 2007г., когато ответникът Н. Ф. Я. бил признат за собственик на имота по давностно владение с НА № 41/2007 година, и след това. Ищците претендират, че от откриване на наследството през 1991 година и до 2013г., спокойно и без оспорване от страна на брат им упражнявали собственическите си права върху наследствените им идеални части, като едва през м.юли 2013г. с изненада узнали, че брат им се е снабдил с НА за собственост върху целия имот още през 2007 г., а в края на 2013г. заключил имота, с което ги лишил от владение. От своя страна ответниците твърдят, че тъй като демонстрирали, че владеят и ползват имота като свой повече от 10 години, не се налагало да отблъсват собственически претенции на наследниците – ищци, нито се е налагало да им противопоставят своите такива, защото от страна ищците не били проявявани такива претенции.

Във връзка с горното, установява се по делото, че дворното място, в което е построена двуетажна масивна жилищна сграда и второстепенна стопанска постройка, по разписния лист на с. К. е записано на името на общия наследодател Ф. Я. А. /Ф. Я. С./, че бракът с преживялата съпруга Д. А. и майка на страните е сключен през 1960 година, къщата е построена през 1966 година, а второстепенната постройка – преди 1987 година. Със смъртта на Ф. Я. А. /Ф. Я. С./ през 1991 година, безспорно по силата на възникналото наследствено правоприемство, е възникнала съсобственост по отношение на имота, като всеки от наследниците /ищците – сестри, брат им и тяхната майка/ притежава по 1/8 ид.част /общо 2/8 ид. части за ищците/, а п­еживялата съпруга и 1/2 ид. част от имота, или общо 5/8 ид. части. От това следва, че с приемането на наследството, владението, което е част от имуществото на наследодателя, продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот. /ТР №1/6.8.2012г., на ВКС по т.д. № 1/2012г., ОСГК/. Установено в конкретния случай е, че в наследствения имот живее преживялата съпруга и майка на страните Д. А., а от 1994 година – ответниците Н. Ф. Я. /Н. Ф. Я./ и съпругата му З. Я. Ищцата Н. Х. е напуснала с. К. и се установила да живее и работи в гр. К., а ищцата Е. О. С. – преди повече от 10 година се омъжила и заживяла в Н. З. При тези обстоятелства, с оглед направено от страна на ответниците възражение за придобиване на имота по давност, следва да се даде отговор на въпроса дали същите от 1994 година до 2004 година са владяли изключително за себе си целия имот, като за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите собственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. /ТР №1/6.8.2012г., на ВКС по т.д. № 1/2012г., ОСГК/. За установяване елементите на придобивната давност, съответно – на твърденията на ищците, че необезпокоявано от ответниците до лятото на 2013г. са упражнявали съвладение върху процесния имот, освен събраните по делото писмени доказателства, по делото са разпитани и две групи свидетели, обсъждането на чиито показания поотделно и в тяхната съвкупност се налага с оглед на изводите, които ще бъдат направени. Така, всички разпитани по делото свидетели еднопосочно установяват факта на построяване на къщата и стопанската постройка /плевня/ от родителите на ищците и първия ответник, както и че след смъртта на Ф. Я., съпругата му и тяхна майка Д. А. живее на първия етаж на къщата, а ответникът Н. Я. и съпругата му З. А., след завръщането им от Германия през 1994 година и понастоящем живеят на втория етаж на къщата, като всеки от етажите е със самостоятелен вход. Свидетелите установяват безпротиворечиво и това, че ищцата Н. Д. живее и работи в гр. К., а другата ищца Е. Ф. О. С. преди повече от 10 години се омъжила и живее в Нова Зеландия. Няма противоречие в свидетелските показания и относно обстоятелството, че двете ищци – сестри посещават бащината си къща; че отсядат на етажа при майка си, като разминаванията са относно честотата на посещенията и времето на престоя им. Така, свидетелите на ответниците /Ф. Р. М., Ф. Е. М., Р. С. Р., Е. М. И., Г. Б. Ш. и Г. М. Ш./ установяват диапазон на посещаемост от страна на Н. Д. от: „понякога в събота и неделя до един – два пъти в годината, от байрям на байрям”, а на Е. О. С. – „на три-четири години за около 10 дни”. Никой от тези свидетели не сочи, тъй като заявява, че не знае, къде остават да преспят сестрите при идването си в къщата и имат ли багаж на първия етаж на къщата, при майка си. Отричат Н. Д. да обработва част от двора и същият да е разделен с брат й, като твърдят, че за целия двор се грижи снахата З.. Свидетелите установяват, че ответникът Н. Я., от 1994 година насам извършил множество ремонтни – на двора, оградата, втория етаж, по стопанската постройка, външна замазка на горната страна на къщата. По повод изясняване на обстоятелството на кого е къщата, всеки от свидетелите е заявил, че не знае, но им било известно, че има спор между брата и сестрите. Единствено св. Г. Ш. е заявил в показанията си, че доколкото му е известно, къщата е прехвърлена преди време със съгласието на страните на Н. /Н. Я./, като знаел от него, че нотариалният акт е на негово име. Св. Ф. М. сочи в показанията си, че майката на страните Дургадън казвала, че „всичко е на Н.”, св. Р. Р. – че майката казвала, „..че къщата ще остане на Н.”. Пак за изясняване на това обстоятелство, данни се съдържат и в показанията на св. Ф. М., който заявява, че: „преди две години Е. беше тук от Нова Зеландия и с Н., ние, когато с Н. правехме килимчето пред двора, те поискаха килимче да им направим с камъни. Двете сестри тогава поискаха килимче с камъни, но Н. го плати”.

От своя страна, свидетелката Ф. И. М. сочи в показанията си, че Н. Д. през годините си идвала редовно в къщата - през седмица – две до м. ноемри 2013 година, когато брат й заключил външната врата и не я допуснал повече вътре. Е. О. се прибирала в с. К. през едно – две лета за около два месеца и отсядала при майка си. През 2010 година Н. Д. направила основен ремонт на етажа на майка си, и занесла балатум, дюшеци и дивани. Дворът бил разделен от подпорна стена от камъни, като горната част се обработвала от брата, а долната част – от Н. и майка й. Свидетелките Ш. А. Р., Т. И. Д. и Х. Я. Б. свидетелстват за това, че Н. Д. полагала също така грижи за болната им майка, като редовно готвела и й носела храна, перяла дрехите й, чистила. Св. Ф. И. М. сочи в показанията си, че отношенията между страните се влошили през лятото на 2013 година по повод сватбени подаръци, когато снахата З. Я. изгонила двете сестри и им казала, че къщата е нейна. Едва тогава ищците се усъмнили, че къщата е „прехвърлена” и заедно със свидетелката посетили службата по кадастър в с.Ч., където им казали, че къщата се води на името на Ф. /Ф. Я./ и ги упътили към данъчната служба, за допълнителна проверка. Там им дали информация, че до края на 2007 година къщата се е водела на името на майка им, а от 2008 година, данъците са на името на Н. /Н. Я./. Тези свидетелски показания съдът възприема изцяло, тъй като същите съдържат обстоятелства, които не се установяват от свидетелите, посочени от ответниците, а също и не са опровергани от други доказателства, събрани по делото. Същите не са в противоречие и с писмените доказателства, установяващи собствеността на дворното място на общия наследодател по разписния лист на селото; воденето на партидата за ел.енергия пак на негово име; удостоверяването на плащането на местните данъци и такси от 1998 г. до 2007г. от майката Д. А.

От така обсъдените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, се налага извода, че предявеният иск за собственост по чл. 108 ЗС е основателен и доказан. Не се установява по делото, както се твърди от ответниците, същите в продължение на 10 /и повече/ години, необезпокоявано да са владеели процесния имот и да са демонстрирали собственическо отношение към него, което не налагало да отблъснат владението на наследниците – ищци, тъй като последните не били упражнявали такова. По делото не се установяват такива вътрешни отношения между наследниците, по силата на които, след смъртта на бащата, само ответникът Н. Я. да владее изключително за себе си целия наследствен имот, включително и идеалните части на ищците, като същевременно не се установява претендираното владение да произтича от друг юридически факт, различен от наследяването. От друга страна, не се установява, при доказано упражнявано съвладение на имота от страна на ищците, ответникът да е показал по явен и недвусмислен начин отричане на владението им, като е престанал да държи идеалните части от имота за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си. Обсъдените по-горе свидетелски показания, в т.ч. и посочените от ответниците, навеждат на извода, че между страните е било налице негласно разпределение ползването на имота, като ищците – сестри ползвали етажа, на който живее майка им и долната част от двора, разделен с подпорна стена, а брат им и съпругата му – втория етаж и съответно – горната част от двора. При това разпределение, ищците до м. ноември 2013 година, необезпокоявано посещавали наследствения имот и отсядали на етажа при майка си. Ищцата Н. Д. направила ремонт през 2010 година на този етаж и подменила обзавеждането. Обработвала част от двора заедно с майка си, грижела се за етажа и за майка си. Ищцата Е. О. се прибирала в наследствената къща през година – две, отсядала на първия етаж. Тези действия са проявление на отношението на ищците към имота като към наследствен, а не като собствен на брат им и не могат да се приемат като „гостуване”, каквото твърдение се прави от ответниците. Ако посещенията им биха били гостуване, няма обяснение отсядането на ищците на първия етаж, но не и при брат им, както и извършването на ремонт на този етаж, факт, който не се опровергава по делото. Отношението на ищците към имота се проявява включително от установеното от показанията на свидетеля Ф. М., че те поискали пътеката към дома да се направи като килим от камъни /като свидетелят се изразява „те поискаха килимче да им направим” бел. на съда/, каквито претенции безспорно не биха могли да имат в чужд имот. Независимо от обстоятелството, че ответникът извършвал ремонти по двора и по къщата, това е ставало с ясното съзнание на останалите наследници, че подобренията се извършат в съсобствен имот. Тези действия не са били възприети от тях като отблъскване на владението им и като демонстриране от страна на брат им на намерението му да свои целия имот, като съдът счита освен това, че дори и да е имало промяна на това намерение от държане към своене, то това не е стигнало до знанието на ищците. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че научавайки през лятото на 2013г., че ответникът се е снабдил с НА за собственост на целия имот, ищците непосредствено са предприели действия да установят това обстоятелство. Едва в края на 2013 година, със смяната на ключа и ограничаване по този начин достъпа на ищците до имота, поставянето на врати на долния етаж /св. М./, смяна на дограмата на първия етаж, поставяне на решетки на прозорците на този етаж, като „преди това Е. и Н. са имали достъп до къщата, те са влизали в къщата и това нещо е нормално” /св. Р./, ответникът вече явно им е показал своето субективно отношение на собственик на целия имот. В подкрепа на извода на съда, че ищците са били в неизвестност за съставянето на НА по обстоятелствена проверка в полза на единия от наследниците е и неоспоримият факт, че преживялата съпруга и тяхна майка, и съсобственик с най-голям дял от имота, не се е разпоредила със същия в полза на сина си, а с цел вероятно преодоляване на предхождаща такова разпореждане процедура по установяване собствеността на наследодателя и майката, единствено ответникът през 2007 година е признат за собственик на целия имот. В заключение следва да се посочи, че не може да се придобие по давност имот, който не се владее, а само въз основа на субективното намерение за придобиването в собственост на частите на другите сънаследници, изразено чрез снабдяването с НА, за който има данни, че не е достигнал до знанието на другите наследници /Р № 13/17.08.2011г., постановено по гр.д. № 774/2010г. на ВКС, ІІ ГО/, какъвто е настоящият случай. Показателно за това е и обстоятелството, че искът е заведен през м.октомври 2013г. като установителен, т.е. в периода, в който ищците все още са имали достъп до имота и едва в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, след смяна на заключването, ищците са изменили иска си в ревандикационен, тъй като едва тогава са били лишени от владението върху същия. Ето защо настоящият съд приема, че имотът никога не е губил характера си на наследствен имот, същият не е придобит въз основа на давностно владение от страна на ответниците, упражнявано в периода от 1994 година до 2007 година, нито след това, тъй като не са налице кумулативните предпоставки за придобиването му на това основание. Като последица от основателността на иска по чл. 108 ЗС е и основателността на искането по чл. 537 ГПК за отмяна на НА 41/2007г. за съответните идеални части, притежавани от ищците – наследници.

Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбоподателите следва да заплатят на ответниците по въззивната жалба направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 700 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, по представения списък на разноските.

Воден от изложеното, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение№ 20/09.05.2014 година, постановено по гр.д. № 1605/2013г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Н. Ф. Я., ЕГН * З. Ю. Я., ЕГН *, и двамата от с. К., общ. Ч., ул. „Д. №* да заплатят на Н. Ф. Д., ЕГН *, със съдебен адрес: гр. К., бул. „Б.”, бл. „А.”, ап.*, А. Н.М.- АК-Кърджали напраÔените във въззивната инстанция разноски в размер на 700.00 лева,представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.